Отмяна на влязло в сила решение поради последваща оправдателна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 87

гр. София, 29.09.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдията Николова гражданско дело № 4902 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 264805 от 5.08.2022 год., подадена от И. Ж. В. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Бр. Б. от АК-В., за отмяна на влязлото в сила решение № 1561 от 25.10.2017 год. по гр. д. № 993/2015 год. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с решение № 31 от 16.03.2018 год. по гр. д. № 38/2018 год. на Апелативен съд - Варна. С него са осъдени ответниците Г. Н. Б. и М. Х. Б. да заплатят солидарно на всеки от ищците Д. Х. М. и А. М. М. сумата от по 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им М. А. М., починал на 19.10.2012 год. в резултат на неправилно и некачествено изпълнена работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо към ап. № 16 на посочения адрес в [населено място], възложена от тях на трето лице И. Ж. В., ведно със законната лихва от 19.10.2012 год. до окончателното плащане. Горното решение е постановено при участието на молителя, като трето лице помагач на ответниците.

В молбата за отмяна същият се позовава на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които опровергават тезата, че свързването и офазяването на бойлера, монтиран в помещението на ответниците по приключилото дело, от молителя И. Ж. В. е причина за настъпване на инцидента. Позовава се на влязла в сила присъда № 22 от 22.05.2020 год. по НОХД № 1203/2019 год. на Варненския окръжен съд, по силата на която молителят е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на посочената дата на смъртта на М. М. поради изпълнение на действия, които спадат към дейност, източник на повишена опасност – електротехническа дейност, при свързване на ел. бойлер, при нарушаване на посочените разпоредби – престъпление по чл. 123, ал. 2 НК и съдът го оправдал по същото.

Позовавайки се на чл. 300 ГПК молителят счита, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на атакуваното влязло в сила решение, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Ответниците по молбата за отмяна, страните по приключилото гражданско дело № 993/2015 год. на Варненския окръжен съд - Д. Х. М. и А. М. М., и Г. Н. Б. и М. Х. Б., оспорват същата по съображения за липса на релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, изложени в представените от тях писмени отговори.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по първоинстанционното гр. д. № 993/2015 год. на Варненския окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу възложителите на работата на И. Ж. В., сега молител, който е участвал в производството като трето лице, техен помагач. Постановеното осъдително решение срещу тях го обвърза, съгласно чл. 223 ГПК, поради което и впоследствие е ангажирана и неговата отговорност като пряк причинител на вредите, на основание чл. 54 ЗЗД – с влязло в сила решение по гр. д. № 2294/2018 год. на Варненския окръжен съд същият е осъден да заплати на Г. Б. и М. Б. сумата 158 267.35 лв., представляваща заплатеното от тях към датата на предявяване на иска обезщетение на Д. и А. М., съгласно решението по гр. д. № 993/2015 год.

С решението от 25.10.2017 год. по гр. д. № 993/2015 год. на ВОС ответниците по него М. Б. и Г. Б. са осъдени да заплатят солидарно на Д. и А. М. сумата от по 80 000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им М. М., починал на 19.10.2012 год. в резултат на неправилно и некачествено изпълнена работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо към ап. № 16, която работа била възложена от Б. на И. Ж. В.. Прието е, че бойлерът е монтиран през януари 2012 год., свързването е извършено от И. В. по молба на Б., и не са събрани доказателства този бойлер да е подменян с друг или ремонтиран от друг до смъртта на М.. Прието е, че инцидентът е настъпил в резултат на офазяването на бойлера, както и че свързването му с електропреносната мрежа е станало при нарушаване на изискванията за безопасност, предвидени в Наредба № 3 от 9.06.2004 год. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии, действащи към момента на монтажа /2012 год./, изразяващо се в неправилното свързване към захранващото табло по двупроводна система – два проводника фаза 0 и фаза, при липса на третия защитен проводник, в нарушение на цитираната наредба, при монтиране на нулевия проводник на захранващия кабел така, че същият да преминава през комутиращ елемент – ключа във външното бойлерно табло, както и при използване на мостов проводник с лоша изолация, неподходящ за употреба при досег с външна среда-вода, влага и др., липса на изградена трипроводна система, гарантираща безопасност на електрическото съоръжение, като компрометирането на негов елемент е довело до преминаване на тока през контакта на ключа на външното ел. табло, изгаряне на предпазителя, прекъсване на нулевия проводник и като крайно следствие офазяване на бойлера и прилежащите му метални части. Нарушаването на изискванията за безопасно монтиране на бойлера е довело до това, че зануляването на електрическата верига при липса на трети проводник, който да държи бойлера заземен, се е случило през тялото на пострадалия М. М., довело до почти мигновената му смърт. Прието е, че тези нарушения по монтажа на бойлера са резултат от работата на настоящия молител - И. В., на който същата е била възложена, поради което той е отговорен за причинените от него вреди.

При произнасянето на гражданския съд по исковете по чл. 49 ЗЗД не е било приключило наказателното производство срещу И. В., по повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 2 НК. Отхвърлено е било и искането за спиране на гражданското производство по предявения впоследствие обратен иск срещу него, като пряк причинител на вредите до приключване на наказателното такова по съображения за липса на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед обвързващата сила на мотивите по отношение на него на решението по иска по чл. 49 ЗЗД срещу възложителите на работата.

Решението от 25.10.2017 год. по гр. д. № 993/2015 год. ВОС е влязло в сила на 4.12.2018 год. с постановяване на определението по гр. д. № 2483/2018 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното в осъдителната му част.

С присъда № 22 от 22.05.2020 год. по НОХД № 1203/2019 год. на Варненския окръжен съд, влязла в сила на 28.07.2022 год. , И. Ж. В. е признат за невиновен по обвинението за причиняване смъртта на М. М. на посочената дата, поради изпълнение на действия по свързване на електрически бойлер, които спадат към дейност, източник на повишена опасност, в нарушение разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите, Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждане, Наредба № 3 от 2004 год., за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и др. посочени, и същият е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 2 НК. Присъдата е постановена след влизане в сила на решението по исковете по чл. 49 ЗЗД срещу възложителите на работата по поставянето и свързването на бойлера, които действия осъществяват състава на престъпление, по което същият е признат за невиновен.

Заявеното с подадената молба за отмяна искане е основано на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно която разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за разрешаване на спора и страната не е могла да се снабди с тях своевременно. Съгласно приетото в т. 3 на ППВС № 2/1977 год. е допустима отмяната когато след влизане в сила на решението на гражданския съд с влязла в сила присъда се установява по надлежния ред имащ значение за спора факт, макар той да е бил известен на страната, защото едва с признаването му по предвидения законов ред той е установен.

В настоящия случай с влязлото в сила решение на гражданския съд са разгледани исковете на пострадалите лица срещу възложителите на работата, при осъществяване на която са причинени вредите, при виновно и противоправно поведение на деликвента, установено въз основа на заключение на техническа експертиза. Въз основа на него е прието, че при свързването на бойлера към електрическата мрежа са допуснати груби нарушения на техническите изисквания на Наредба № 3/2004 год. от И. В., вследствие на което се е получило офазяване на електрическия уред и при допир на пострадалия е протекъл ток, който е причинил смъртта му.

Следователно, от съществено значение за този спор е противоправността на деянието на деликвента и неговата вина, които предпоставки гражданският съд приел, че са налице с оглед професионалната му квалификация. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Влязлата в сила присъда, представена в настоящето производство, касае противоправното поведение на участващото в гражданското производство трето лице, помагач на ответниците, сега молител, вследствие на което поведение е поддържано, че е настъпила смъртта на пострадалия М. М. и са причинени претендираните неимуществени вреди на ищците. С присъдата И. Ж. В. е признат за невиновен по обвинението в това, че на 18/19.10.2012 год. в [населено място] причинил другиму, на М. А. М. смърт поради изпълнение на действия, които спадат към дейност, източник на повишена опасност, а именно електротехническа дейност, при свързване на бойлер електрически битов, като нарушил цитираните разпоредбите от посочените в нея нормативни актове. Налице е съвпадение относно основния факт – действията по поставяне и свързване на бойлера, при ползването на който е причинена смъртта на пострадалия М. М., и в двете производства, като този факт като основание за гражданската отговорност на деликвента е определящ и за отговорността на възложителите по чл. 49 ЗЗД. Поради това и следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като от значение за търсената гражданска отговорност са фактите, взети предвид в наказателното производство, приключило с влязлата в сила присъда, относно деянието, противоправността му и вината на молителя. Тези обстоятелства са от съществено значение за гражданското дело и не са били известни на страната, тъй като са установени едва с постановената по-късно присъда. Поради това и въззивното решение /т. 13, предл. 1 на ТР № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС/ следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане при съобразяване на влязлата в сила присъда, като при новото разглеждане съдът се произнесе и по исканията за присъждане на разноски /т. 4 на ТР № 6/2012 год. ОСГТК на ВКС/.

Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 31 от 16.03.2018 год. по гр. д. № 38/2018 год. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1561 от 25.10.2017 год. по гр. д. № 993/2015 год. на Окръжен съд – Варна в осъдителните части и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: