Задължение на въззивния съд да обсъди доказателствата и приеме нови при нарушен доклад

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
София, 27.03.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 87/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 2818 от 04.10.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 217/11.07.2022 г. по в. гр. д. № 233/2022 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, по касационните жалби на Г. С. Б. и Б. С. П.. С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 10.01.2022 г. по гр. д. № 3178/2020 г. на Пернишкия районен съд за допускане извършването на съдебна делба между Г. С. Б., Б. С. П., И. Т. П., В. А. К. и А. А. В. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда с идентификатор ****, съставляващ етаж 0 /сутерен/, с площ 77,33 кв. м. и прилежащите към обекта части: северно мазе № 3, североизточно мазе № 4 и североизточно таванско помещение № 3, ведно с прилежащата 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, при квоти: по 3/9 ид. ч. за съделителите – ищци Г. С. Б. и Б. С. П. и по 1/9 ид. ч. за съделителите – ответници И. Т. П., В. А. К. и А. А. В., като вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен иска за делба.

В касационните жалби се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се допусне извършването на съдебна делба.

Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание касаторът Б. С. П., чрез процесуалния си представител, взема становище за основателност на касационната жалба.

Ответницата по касация В. А. К. в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, посочва, че обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществени процесуални нарушения и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба на Г. Б. и Б. П. са изложени твърдения, че страните са наследници по закон на В. Г. /починала на 18.02.2016 г./, като ищците са нейни деца, а ответниците – съпруга и низходящи на А. П. /син на наследодателката, починал на 14.03.2016 г./.

В първото съдебно заседание ответницата В. К. е въвела възражение, че е придобила по давност целия делбен имот, чрез упражнявано владение от 2004 г. Твърдяла е, че през тази година баба й неформално й го е дарила, за да го преустрои от работилница в жилище и да живее в него със семейството си.

По делото е установено, че със съдебна спогодба от 12.09.1985 г. по гр. д. № 915/1985 г. на Пернишки районен съд в дял на общата наследодателка са поставени: 1/3 ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел *-* в кв. 95а по плана на [населено място] и сутеренния етаж от масивната жилищна сграда, заедно с две мазета и таванско помещение. По силата на спогодбата в дял на Б. С. П. са поставени 1/3 ид. ч. от дворното място и първия етаж от масивната жилищна сграда, заедно с мазе и таван, а в дял на А. С. П. - 1/3 ид. ч. от дворното място и втория етаж от масивната жилищна сграда, заедно с мазе и таван. Съделителката Г. С. Б. е получила парично уравнение на дела си.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на две групи свидетели. Първата група свидетели /Д., Б. и Т./, ангажирани от ищците, възпроизвеждат в показанията си факта, че общата наследодателка е живяла на сутеренния етаж, като тези свидетели нямат непосредствени впечатления къде е живяла същата непосредствено преди да почине.

Втората група свидетели / М., В., Г., В. и Г./, ангажирани от ответниците В. К. и А. В., установяват, че общата наследодателка е предоставила процесния сутеренен етаж на внучка си В. и на нейния съпруг, за да го преустроят и заживеят в него, като е налице противоречие в показанията им относно момента, в който това е било извършено.

Първоинстанционният съд е анализирал подробно същите. Кредитирал е показанията на втората група свидетели, като е посочил е, че същите са непротиворечиви относно обстоятелството, че ответницата и съпругът й са преустроили процесния етаж от гараж и работилница в жилище, като ремонтните дейности са извършвани последователно във времето. Тези показания са непротиворечиви и относно факта, че в даден момент на всеки от тях е станало известно от бабата, че тя е предоставила имота на своята внучка. Отчел е противоречието между показанията на свидетелката М. относно годината, в която ответницата В. К. е заживяла в имота и показанията на останалите свидетели Г., В., Г. и В.. Съдът е дал вяра на показанията на първата свидетелка относно това обстоятелство, защото единствено тя е споделила, че е виждала Г. Б. и Б. П. в имота, което съответства и на показанията на свидетелите Т., Б. и Д.. Останалите свидетели – съседи, от тази група твърдят, че не са виждали ищците, а някои от тях не ги и познават. Същевременно те твърдят първо, че са провели разговор с бабата когато се е върнала от село след земетресението - 2012 г., в който тя им разказала за намерението си да дари имота на внучката си, като после поясняват, че това тя им казала през 2004-2005 г. /св. В./ или преди 15-16 години /св. Г./. Свидетелят В. пък сочи, че подобно изявление бабата е направила преди да отиде на село /преди 2012 г./, а от другите показания става ясно, че тя през 2012 г. се е върнала оттам. Съдът е съобразил изложеното и основавайки се на непосредствените си възприятия при изслушване на свидетелите, не е кредитирал показанията на тези свидетели в описаната им част, тъй като същите не са последователни, поднесени са като предварително заучена информация и свидетелите не ги свързват с конкретно странично събитие, което да обоснове точен времеви спомен. Обосновал е извод, че общата наследодателка е предала владението чрез конклудентни действия на ответницата през 2012 г. От този момент тя е установила самостоятелна фактическа власт с намерение за своене на имота, като след смъртта на В. Г. не е било необходимо да се извършват конкретни действия, с които се манифестира спрямо другите сънаследници намерението за своене. Срокът на придобивната давност обаче не е изтекъл към момента на предявяване на иска за делба – 01.07.2020 г., поради което е приел за неоснователно възражението на ответницата за изтекла придобивна давност.

Във въззивното производство, образувано по жалба на ответницата В. К., са представени писмени доказателства, установяващи промяна в постоянния й и настоящ адрес през 2009 г., а именно: удостоверение изх. № 553/24.01.2022 г. за промени на постоянен адрес, удостоверение изх. № 551/24.01.2022 г. за постоянен адрес, удостоверение изх. № 552/24.01.2022 г. за настоящ адрес, предварителен договор за покупко-продажба от 18.04.2006 г., справка от Агенцията по вписванията, удостоверение изх. № 557/26.01.2022 г. за семейно положение, съпруг и деца, удостоверение изх. № 578/26.01.2022 г. за настоящ адрес и препис-извлечение от домова книга. Направени са и искания за събиране на гласни доказателства и преразпит на свидетелите М. и В.. В жалбата е изложен довод за допуснато процесуално нарушение във връзка с разпределение тежестта на доказване. Въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК и писмените доказателства не са приети. Оставени без уважение са и исканията за събиране на нови гласни доказателства и преразпит на свидетели.

В проекта за доклад по чл. 140, ал. 3 ГПК и в доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд не е разпределил тежестта на доказване във връзка с въведеното от ответницата В. К. възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност. Докладът съдържа само възпроизвеждане на изявленията, съдържащи се в отговора.

В обжалваното въззивно решение е прието, че е доказано правоизключващото възражение на ответницата. Без да са обсъдени свидетелските показания, е прието за безспорно установено, че В. К. е живеела на третия етаж заедно с родителите си, като през 2003 год.-2005 год. заедно със съпруга си започнала да ремонтира и преустройства в жилище процесния етаж. Счетено е също така, че в показанията на нито един от свидетелите не е посочено ищците да са посещавали имота или да са заявявали по някакъв начин собственически претенции по отношение на същия. Няма данни след 1990 г. общата наследодателка да е посещавала имота. Обоснован е извод, че след 2005 г. само ответницата е упражнявала фактическа власт върху него. Ищците не са оспорили установеното от нея еднолично владение.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: задължен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.

По така поставения процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор:

Въззивният съд е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения във връзка с изясняване на неговия предмет, като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Когато тези изводи са обусловени от преценка на свидетелски показания, съдът следва да обсъди дали в тях има противоречие, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените от останалите доказателства факти и обстоятелства. В този смисъл е налице произнасяне в трайно установената съдебна практика по ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 46/14.06.2019 г. по гр. д. № 1913/2018 г. на първо г. о., решение № 14/04.04.2018 г. по гр. д. № 1140/2017 г. на второ г. о., решение № 77/25.06.2019 г. по гр. д. № 2332/2018 г. на второ г. о., решение № 98/20.05.2013 г. по гр. д. № 520/2012 г. на четвърто г. о. и решение № 60143/15.12.2021 г. по гр. д. № 1431/2012 г. на първо г. о.

По касационната жалба.

Въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните гласни доказателства, които са противоречиви относно момента на предаване на фактическата власт от общата наследодателка на ответницата В. К., а е приел за безспорно установено, че от 2005 г. същата е установила самостоятелна фактическа власт с намерение за своене на имота.

Районният съд не е разпределил доказателствената тежест във връзка с въведеното от ответницата възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност.

Във въззивната жалба В. К. се е позовала на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Съдържащото се в жалбата оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на доклада по чл. 146 ГПК, е било обосновано. Независимо от наличието му, въззивният съд не е събрал представените с жалбата относими писмени доказателства, които е следвало да прецени в съвкупност с противоречивите гласни доказателства, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. С ъдържащата се в чл. 266, ал. 1 ГПК забрана за събиране на нови доказателства, които страната е могла да посочи и представи своевременно в първоинстанционното производство, не важи в хипотезата на ал. 3 на цитираната разпоредба, когато непълнотата на доказателствата не се дължи на процесуалното бездействие на страната, а на допуснато нарушение на процесуалните правила от първата инстанция, което съставлява извинителна причина за събиране на доказателството /тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 от същото/. Допуснатото в настоящата хипотеза процесуално нарушение се е отразило на правилността на решението. Районният съд не е разпределил доказателствената тежест по въведеното от ответницата възражение за придобивна давност, като по този начин са останали неизяснени правнорелевантни за конкретния спор факти. Отстраняването на допуснатото нарушение е било в правомощията на въззивния съд. Обжалваното решение е постановено, без да бъдат предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия, изразяващи се в събирането на представените с въззивната жалба писмени доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Същите са от значение за обосноваване на извод относно момента на предаване на фактическата власт на ответницата, доколкото в свидетелските показания са възпроизведени противоречиви факти за този момент.

С оглед на така установеното по делото, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който трябва да приеме и обсъди в решението си представените с въззивната жалба писмени доказателства в съвкупност със събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, както и да прецени относимостта на останалите доказателствени искания, направени във въззивната жалба.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по направените от страните разноски в касационното производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 217/11.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 233/2022 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд съобразно дадените в мотивите указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.