Прилагане на браншови колективен трудов договор спрямо работодател

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 339

гр.София, 19.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3988 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пътстрой-Габрово“ АД против решение №182 от 22.07.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №281 по описа за 2024 г. на Габровския окръжен съд, състав II, с което е отменено решение № 185 от 16.04.2024 г. по гр. д. № 53 по описа за 2024 г. и е постановено друго за осъждане на дружеството да заплати на С. И. А. 20 776,04 лв. неизплатено трудово възнаграждение, договорено съгласно чл.13, ал.1 от Браншови колективен трудов договор от 17.06.2022 г. за периода 10.01.2021 г. до 1.09.2023 г. и 2 665,99 лв. лихва за забава върху главницата за периода 10.01.2021 г. до 1.09.2023 г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

С. И. А. оспорва касационната жалба и моли въззивното решение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Габровския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по главен иск за трудово възнаграждение с цена 20 776,04 лв., подлежащо на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.3 от ГПК. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № от по настоящото дело поради очевидна неправилност на фактическия извод на въззивния съд, че касаторът е член на браншова камара „Пътища“.

Ищецът С. А. е посочил в исковата молба, че е работил в ответното дружество на длъжността „ инспектор здраве и безопасност при работа, а при нужда техник транспортно средство“, когато със заповед № 62 от 29.08.2023 г. трудовото правоотношение е било прекратено. За тригодишен период преди завеждане на исковата молба не му е изплатено пълното трудово възнаграждение, дължимо по Браншови колективен трудов договор от 10.09.2022 г. и Браншови колективен договор от 17.06.2022 г. Съгласно чл.13, ал.1 от първия договор на ниво предприятие работодателят и синдикатите не могат да договарят по-ниски трудови възнаграждения по категории персонал от определените в Приложение № 1. Според това приложение основното му трудово възнаграждение би следвало да се изчисли, като се умножи минималната работна заплата с коефициент 1,9 а работодателят му е плащал възнаграждение в по-нисък размер. Ето защо е поискал ответното дружество да бъде осъдено да му заплати дължимата разлика в размер на 20 776,04 лв. и 2 665,99 лв. лихва за забава върху главницата.

В отговора на исковата молба „Пътстрой-Габрово“ АД е възразило, че няма доказателства относно задължителната сила на посочените от ищеца два браншови колективни трудови договора по отношение на дружеството. Не са изпълнени формалните изисквания за тяхната валидност-вписване в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ съгласно изискванията на чл.53, ал.3 от КТ, липсват доказателства за представяне на копие от браншовия колективен трудов договор и вписване в информационната система на Националния институт за помирение и арбитраж съгласно чл.53, ал.5 от Кодекса на труда, не е издадена заповед на министъра на труда и социалната политика по чл.51б, ал.6 от КТ, респективно няма обнародване на такава заповед в неофициалния раздел на Държавен вестник, както изисква чл.51б, ал.6 от КТ, няма доказателства относно представителността на работодателската браншова организация Българска браншова камара „Пътища“ по смисъла на чл.36 от Кодекса на труда.

Габровският районен съд е изложил съображения, че браншови колективен договор се прилага по отношение на работника/служителя, когато е член на подписалия го синдикат, или се е присъединил към договора изрично. Този договор обвързва работодателя или когато е член на подписалата го браншова камара „Пътища“, или да е издадена заповед съгласно чл.51б, ал.6 от КТ на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, относно разпростиране прилагането на договора във всички предприятия от отрасъла или бранша съгласно чл.51б, ал.6 във връзка с ал.4 от същия член на КТ. В случая ищецът не е ангажирал доказателства, че той е член на една от подписалите договора синдикални организации, или че се е присъединил изрично към него, нито доказателства, че ответникът е член на браншова камара „Пътища“, от чието име е подписан браншовият колективен трудов договор, или че има заповед на министъра на труда и социалната политика по чл.51б, ал.6 от КТ за задължителното му прилагане във всички предприятия от отрасъла или бранша. Ето защо е приел, че клаузите на браншовия колективен трудов договор не са приложими в случая и е отхвърлил предявените искове.

Във въззивната си жалба С. И. А. е заявил, че по делото е доказана обвързаността на страните с клаузите на браншовия колективен трудов договор. Той е не само член на синдикалната организация „Пътно дело-КНСБ“, но е и неин председател, което е видно от приетия по делото КТД в сила от 3.01.2023 г. От клаузите на чл.4, чл.5 и чл.6 от този договор се изяснява, че браншовият колективен договор е валиден за всички предприятия от бранша. Освен това ответникът не е оспорил членството си в браншовата камара, а само отделни обстоятелства, свързани с изискванията на закона за валидация и оповестяване на браншовия колективен трудов договор.

Габровският окръжен съд е счел за неоснователно възражението на работодателя, че браншовият колективен договор не разпростира действието си по отношение на процесното трудово правоотношение. Според въззивния съд ответникът не е оспорил членството си в Българска браншова камара „Пътища“, а от доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил не само член, но и председател на синдикалната организация, от чието име е бил подписан договорът. Ето защо е приел, че работодателят дължи посочения в Приложение № 1 към БКТД минимален размер на трудовото възнаграждение, а според приетата по делото счетоводна експертиза го е заплащал в по-нисък размер. Затова е отменил първоинстанционното решение и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца установената разлика от 20 776,04 лв. и 2 665,99 лв. лихва за забава върху главницата.

Въззивният съд не е посочил в решението си доказателствата, които установяват членството на ответното дружество в Българската браншова камара „Пътища“. Изводът за обвързаност на ответното дружество от браншовия колективен трудов договор е основан единствено върху тълкуването на отговора на исковата молба и процесуалното поведение на ответното дружество в смисъл, че не се оспорва членството в Българската браншова камара „Пътища“. Този извод е напълно необоснован, тъй като ответното дружество нито мълчаливо, нито изрично чрез свой представител не е признавало своето членство. Освен това въззивният съд е приел за доказан този факт едва в своето решение, без да го съобщи на страните, както изисква разпоредбата на чл.155 от ГПК. Допуснатите от съда процесуални нарушения са се отразили на правилността на обжалваното решение, защото, за да уважи исковете, въззивният съд е приел за доказано, че ответното дружество е член на Българската браншова камара „Пътища“ и затова е обвързано от определените в БКТД минимални размери на трудовото възнаграждение. Следователно процесуалните нарушения са съществени и налагат касиране на въззивното решение. За да се разреши спорният по делото въпрос дали ответното дружество е било длъжно да прилага клаузите на БКТД, следва да се съобразят приложимите разпоредби на чл.51б от КТ, уреждащи колективните трудови договори по отрасли и браншове. Тези договори се сключват между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. Тоест, клаузите им са приложими за тези работодатели, които са членове в представителната организация, в случая в Българската браншова камара „Пътища“. Въпреки дадените от първоинстанционния съд указания, ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че ответното дружество членува в тази браншова камара. Не е поискал да представи такива доказателства и с въззивната жалба, позовавайки се евентуално на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които са попречили да бъдат събрани. Затова възможността на ищеца да докаже членството на ответното дружество в Българската браншова камара „Пътища“ е преклудирана. По отношение на работодатели, които не са членове на съответната представителна организация клаузите на браншови колективен договор могат да породят действие по изключение със заповед на Министъра на труда и социалната политика. Съгласно ал.4-7 на чл.51б от КТ Министърът може да разпростре приложението на договора или отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша със заповед, която се обнародва в неофициалния раздел на "Държавен вестник" и се публикува на интернет страницата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". По делото обаче ищецът не е твърдял и не се установява след служебна проверка наличието на такава заповед на Министъра. Затова следва да се приеме, че работодателят не е обвързан от посочените в Приложение № 1 към БКТД минимални размери на трудовото възнаграждение, поради което предявените искове са неоснователни.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното въззивно решение трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора ищецът дължи на ответното дружество 6 768 84 лв. разноски по делото.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №182 от 22.07.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №281 по описа за 2024 г. на Габровския окръжен съд, II състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. А. против „Пътстрой-Габрово“ АД искове за заплащане на 20 776,04 лв. трудово възнаграждение, договорено съгласно чл.13, ал.1 от Браншови колективен трудов договор от 17.06.2022 г. за периода 10.01.2021 г. до 1.09.2023 г. и 2 665,99 лв. лихва за забава върху главницата за периода 10.01.2021 г. до 1.09.2023 г.

ОСЪЖДА С. И. А.-[ЕГН], да заплати на „Пътстрой-Габрово“ АД-ЕИК:[ЕИК], сумата 6 768,84/шест хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/ лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: