Дължимост на ток, натрупан в скрит регистър на електромер след софтуерна намеса

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 299

гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова………………………………….

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4513 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

С решение № 48/04.02.2025 г. по настоящото дело е отменено обжалваното въззивно решение № 352/11.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 362/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и е даден ход по същество.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от П. Б. К. против „Електроразпределение Север“ АД – [населено място], че ищцата не дължи на ответника сумата 5 306,47 лв. – стойност на доставена и потребена, но незаплатена електрическа енергия за периода 23.11.2017 г. - 02.04.2020 г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/28.07.2020 г.

Ответникът „Електроразпределение Север“ АД – [населено място] оспорва иска като неоснователен. Твърди, че записаната в скрития регистър на СТИ електроенергия е действително преминала и реално потребена от абоната.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и доводите на страните, намира следното по съществото на спора:

По делото е установено, че ищцата има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на § 1, т. 41б ДР на ЗЕ по партида с клиентски № [ЕГН] за обект на потребление с № [ЕГН], намиращ се в [населено място], [община], дом № 584, респ. - явява се краен клиент по смисъла на § 1, т. 27 ДР на ЗЕ и е носител на правото да закупува доставяната й чрез електроразпределителната мрежа електрическа енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи заплащане на стойността й. Събраните по делото доказателства установяват извършването на процесната проверка от служителите на енергоразпределителното дружество, съставянето на констативен протокол, наличието на цифров запис в ненастроен за отчет и невизуализиран на дисплея на електромера регистър, начисляването на исковата сума и издаване на процесната фактура. Спорни по делото са останали въпросите дали софтуерната намеса в схемата за отчитане на процесното СТИ е била налице към момента на извършената от дружеството проверка, или е съществувала в предшестващ период, доколкото при монтажа електромерът не е бил нов; възможно ли е отчетената в Т3 ел.енергия от 27 164,650 kWh да е действително преминала и доставена, съответно потребена от ищцата за изследвания период 23.11.2017 г. - 02.04.2020 г.

Пред настоящата инстанция е назначена и приета комплексна техническа експертиза, която съдът кредитира като пълна, обоснована и компетентно изготвена. Вещите лица са посочили, че след извършена техническа проверка и проведени контролни измервания на СТИ за начина, по който отчита преминаващата ел.енергия, се установява, че електромерът е софтуерно манипулиран да регистрира консумирана ел.енергия в невизуализирания регистър Т3 ежедневно в периода извън 08.00 – 16.00 ч. (извън работното време на служителите на дружеството), т.е. - ежедневно за 16 часа в денонощието показанията се отклоняват от отчетните Т1 и Т2. Точната дата на софтуерната манипулация не може да се дефинира, тъй като СТИ не е „смарт“, но от съотношението на записаните количества преминала през електромера ел.енергия в Т1, Т2 и Т3 (30-33%) е очевидно, че манипулацията е извършена скоро след монтажа. В регистър Т3 на СТИ преди поставянето му в обекта на ищцата не е имало запис на консумирана ел.енергия, като електромерът е предаден за монтаж в съответствие с техническите и метрологични изисквания с нулеви данни в Т3, като този факт се установява и от документираната метрологична проверка на „ЕЛЛАБ България“ ООД - [населено място]. Техническите параметри на процесния електромер позволяват преминаването на много по-голямо количество ел.енергия от регистрираното в Т3 за периода 23.11.2017 г. - 02.04.2020 г., имайки предвид продължителността на часовия диапазон на софтуерната манипулация. Отчетената в Т3 електрическа енергия е реално преминала през СТИ в посочения период.

Настоящият състав възприема заключението на вещите лица, че натрупването на ел.енергия в невизуализирания регистър Т3 е станало в периода след монтиране на устройството в обекта на ищцата, вследствие на софтуерно вмешателство, изразяващо се в програмиране на ежедневен 16-часов диапазон (от 16.00 ч. до 08.00 ч.), през който данните се отклоняват и не се записват в настроените за отчет регистри Т1 и Т2. Тези обстоятелства безспорно се доказват от извършените контролни измервания при техническата проверка на СТИ. От събраните по делото доказателства се установява, че с оглед техническите характеристики на СТИ и вида на софтуерната манипулация, претендираното за заплащане количество електроенергия от 27 164,650 kWh е било възможно да премине без да увреди електромера, респ. - ел.енергията действително е преминала през СТИ за изследвания период, потребена е в обекта и следователно абонатът дължи заплащане на цената й. Макар и с неустановена точна начална дата, безспорно се установи, че неправомерното софтуерно въздействие е осъществено след монтажа на СТИ в обекта на ищцата. Електромерът е бил метрологично годен и е отчел цялото количество потребена ел.нергия за периода от монтажа на СТИ до датата на проверката, като количеството енергия, отчетено в невизуализирания регистър Т3 възлиза на сумата 5 306,47 лв. (с включен ДДС). Предвид всичко изложено, предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на посочената сума е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съобразно изхода на спора, на „Електроразпределение Север“ АД – [населено място], трябва да се присъдят направените деловодни разноски за всички инстанции, които общо са в размер на сумата 10 636,39 лв. Направените от П. К. в хода на някои от производствата възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, съответно от 1 428 лв. и 1992 лв. с ДДС, за всяка една от петте съдебни инстанции са неоснователни с оглед съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Самото обстоятелство, че предявеният иск е разгледан на пет съдебни инстанции, като при последната (настоящата) се е наложило ВКС по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК да извършва съдопроизводствени действия с оглед безспорното установяване по делото на доказателствените факти, а също и разрешаването в хода на съдебното производство на многобройните повдигнати правни въпроси, не обосновават извод за липса на пропорционалност на заплатените адвокатски възнаграждения от „Електроразпределение Север“ АД.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че П. Б. К., с ЕГН - [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. Г, ап. 1, не дължи на „Електроразпределение Север“ АД – [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата 5 306,47 лв. (с ДДС), представляваща доставена и потребена, но незаплатена електроенергия, за периода 23.11.2017 г. - 02.04.2020 г., по партида с клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за обект на потребление на адрес - [населено място], дом.№ 584, [община], за която е издадена фактура № [ЕГН]/28.07.2020 г.

ОСЪЖДА П. Б. К., с ЕГН - [ЕГН], да заплати на „Електроразпределение Север“ АД - [населено място], ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 10 636,39 лв. деловодни разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.