Доказване на земеделска реституция при непълен съдебен доклад

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50029

София, 26.04.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1382 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Й. В., чрез пълномощника й адвокат Н. Н., против решение № 104 от 16.12.2021 г., постановено по гр. д. № 198 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 260095 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 1177/2020 г. на Районен съд – Лом за отхвърляне на предявения от В. Й. В. против Община Брусарци установителен иск за собственост по наследствено правоприемство от М. Я. М. на реституирани в стари реални граници нива с площ от 2.361 дка, поземлен имот с идентификатор № *** и нива с площ от 1.325 дка, поземлен имот с идентификатор ***, двете в местността „К. д.“, землището на [населено място].

Община Брусарци не е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

С определение № 50457 от 24.11.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „ при положение, че първоинстанционният съд е изготвил непълен доклад по делото, като не е указал на ищеца, че следва да представи скица, за да установи обстоятелството, че правопораждащият фактически състав, от който извежда правата си върху имотите, е завършен, като скиците са представени пред въззивния съд с оглед довод за непълнота на доклада на първоинстанционния съд, има ли основание въззивният съд да приеме, че не е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК“ с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 171 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2813/2017 г., ІV г. о.

Въпросът се явява относим към мотивите на въззивния съд, който е констатирал, че с първоинстанционното решение искът е отхвърлен, тъй като представеното от ищцата решение № 1Б от 23.12.1999 г. на ПК-Брусарци няма конститутивно действие, доколкото не е придружено със скица, като допълнително е изложил и съображения относно материалната му законосъобразност и относно липсата на права на ответната община, а доводите на ищцата във въззивната жалба са за недопустимо осъществен косвен съдебен контрол върху реституционното решение при липса на подаден отговор на исковата молба. Окръжният съд е приел, че ищцата претендира собственост въз основа на реституция по ЗСПЗЗ с решение от 23.12.1999 г., а общината – на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, за което е съставила и актове за общинска собственост на 7.05.2019 и 25.04.2019 г. Имотите са определени като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и са предадени на общината с протоколно решение 1 от 11.09.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 95 от 12.09.2008 г. на Директора на ОД „Земеделие” съгласно чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че ищцата не е доказала завършена реституционна процедура, тъй като представените от нея административни решения за възстановяване на собствеността не са придружени със скици, поради което не е настъпил конститутивния им ефект. При формиране на този извод съдът не е обсъдил представените с въззивната жалба и приети като доказателство две скици за имотите от 8.05.2001 г., като е приел, че не са налице условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като в доклада на районния съд на ищцата е указано да ангажира доказателства за правопораждащите факти.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

В практиката на ВКС по решение № 171 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2813/2017 г., ІV г. о. е дадено следното тълкуване относно съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и задълженията на първоинстанционния и на въззивния съд: „Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ГПК изготвянето на доклад по делото е задължение на първоинстанционния съд разглеждащ спора. Докладът трябва да има посоченото в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ГПК съдържание, като на първо място в него трябва да бъде посочено, какви са фактите и обстоятелства, изложени в исковата молба и в отговора на същата, с които страните обосновават претендираните от тях права и направените от тях възражения. Касае се до посочване на изложените в исковата молба и в отговора на същата твърдения за наличието на конкретни факти и обстоятелства, както и свързаните с тях правни твърдения, с които всяка една от страните обосновава съществуването на правото, чиято защита иска от съда или на направеното от нея възражение. След като посочи тези факти и обстоятелства първоинстанционният съд трябва подведе същите под приложимите за тях правни норми, като по този начин определи правната квалификация на претендираното от ищеца право, както и на насрещните права и възражения на ответника. Чрез определянето на правната квалификация съдът очертава рамките на правния спор, като с оглед на приложимата правна разпоредба се определят подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. След като, чрез определяне на правната квалификация на претендираното право и на насрещните права и възражения, бъде определен кръга на подлежащите на доказване факти и обстоятелства първоинстанционният съд следва да отдели спорното от безспорното, като укаже на страните, кои права и кои обстоятелства се признават и не се нуждаят от доказване в производството. При положение, че вследствие на изпълнение на горното бъде определен кръга на спорните факти и обстоятелства, съдът е длъжен да укаже на страните кои конкретно факти и обстоятелства подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях, като наред с това укаже на страните за кои от твърдените от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства.

В случай, че първоинстанционният съд е извършил горните действия и е отразил същите в доклада си по чл. 146, ал. 1 от ГПК са налице условията за настъпването на предвидената в чл. 146, ал. 3 от ГПК преклузия. Настъпването на последиците от същата е възможно само ако съдът е извършил доклада си по чл. 146, ал. 1 от ГПК в съответствие с установените от закона изисквания. Отклонението от тях води до допускане на процесуално нарушение от страна на същия и е пречка за настъпване на преклузията. Същата е санкция за това че страната бездейства въпреки дадените от съда указания, поради което е неприложима ако такива липсват, непълни са или са неточни. Дадените с доклада на съда указания трябва да бъдат ясни, точни и конкретни, като се посочат точно и изчерпателно фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване от съответната страна. Непълните указания на съда, при които е пропуснато да бъдат дадени указания относно някой или част от подлежащите на доказване факти и обстоятелства, както и общите такива, при които не са посочени конкретно фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване от съответната страна не представляват изпълнение на установеното с чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК задължение на първоинстанционния съд и поради това не могат да доведат до настъпване на предвидената в чл.146, ал. 3 от ГПК преклузия за тях. Страната може да представи доказателства за тези факти и обстоятелства и след предвидения в чл. 146, ал. 3 от ГПК момент, включително и пред въззивния съд по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК. По силата на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. От това следва, че страната може да представи пред въззивната инстанция онези доказателства, които е пропуснала да представи пред първата такава поради отсъствие, непълнота или неточност на дадените с доклада указания“.

Посоченото тълкуване, основано на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС е трайно възприето в практиката на ВКС и се споделя и от настоящия съдебен състав. Във всички случаи, в които първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест по правнорелевантните за конкретния спор факти и не е указал, за кои от тях не се сочат доказателства, а само общо е посочил, че следва да се докажат правопораждащите факти, докладът по чл. 146 ГПК е непълен, което при съответния довод за допуснато процесуално нарушение е основание въззивният съд да даде възможност на страната да предприеме съответните действия по ангажиране на доказателства или да приеме и обсъди в решението си представени с въззивната жалба доказателства.

По основателността на касационната жалба:

С оглед изложеното по основанието за допускане на касационно обжалване въззивното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд е отказал да обсъди представените с въззивната жалба и приети по делото скици от 8.05.2001 г. Във въззивната жалба на ищцата е наведен изричен довод, че в доклада по чл. 146 ГПК районният съд не й е указал, че следва да установи факта, че реституционната процедура е завършена с издаване на скици, поради което представя скиците от 8.05.2001 г. Въззивният съд е приел скиците като доказателство, но при постановяване на решението си неправилно е преценил, че докладът по чл. 146 ГПК не е непълен. В случая първоинстанционният съд е указал на ищцата, че следва да установи поддържания от нея придобивен способ, вкл., че М. Я. М. е бил собственик на имотите, както и че К. М. Ц., като наследник на същия е подала заявление за възстановяване на собствеността, респ. правопораждащите факти с оглед твърдяното придобивно основание. На ищцата не е указвано, че следва да представи скици към решение № 1Б от 23.12.1999 г. на ПК-Брусарци с цел установяване, че административната реституционна процедура е завършена, поради което основателни са били доводите във въззивната жалба за непълнота на доклада по чл. 146 ГПК, а съответно налице са били и предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК за събиране на доказателства за завършване на реституционната процедура във въззивното производство.

Въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен от касационния съдебен състав.

Ищцата В. Й. В. основава правото на собственост върху процесните два имота (нива с площ от 2.361 дка, поземлен имот с идентификатор № ***, № * по картата на землището и нива с площ от 1.325 дка, поземлен имот с идентификатор ***, № * по картата на землището, двете в местността „К. д.“, землището на [населено място]) на реституция в стари реални граници на наследници на М. Я. М. по реда на ЗСПЗЗ по решение № 1БР от 23.12.1999 г. на ПК-Брусарци, като правният спор е възникнал, тъй като имотите са предадени на Община Брусарци като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и за тях са съставени актове за общинска собственост от 7.05.2019 и 25.04.2019 г. Община Брусарци не е подала отговор на исковата молба по реда и в срока по чл. 131 ГПК.

При тези данни релевантно за изхода на спора е дали процесните имоти са били заявени за възстановяване от наследниците на М. Я. М. и постановено ли е решение за възстановяване на правото на собственост.

От изпратената от ОСЗ - гр. Брусарци документи е видно, че наследниците на М. Я. М. са подали заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи № 01425/20.02.1992 г. Според информационната система на ОЗС - гр. Брусарци, заявените земеделски земи се намират в землището на [населено място] и да тях е налице произнасяне дали се възстановява собствеността и дали възстановяването е в стари реални граници или с план за земеразделяне. В „Списъка на собствениците“ и в „Регистъра на имотите“ на коригирания план на Брусарци, името на М. Я. М. не фигурира като възстановен собственик за процесните два имота. Същите са идентифицирани като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и са предадени на Община Брусарци по реда на чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ.

Ищцата е представила решение № 1БР от 23.12.1999 г. на ПК-Брусарци, с което на наследници на М. Я. М. е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху процесните две ниви в землището на [населено място], както и протокол от 1.03.2000 г. на ПК-Брусарци за въвод във владение. И двата документа са представени в заверен от страната препис, но доколкото спрямо тях не е проведена процедурата по чл. 183, ал. 1 ГПК за изискване на оригиналния документ, то следва, че същите установяват произнасяне на органа по поземлена собственост за възстановяване на собствеността в стари реални граници. Обстоятелството, че наследникът на М. Я. М. е въведен във владение на имотите на основание чл. 32, ал. 1 ППЗСПЗЗ установява, че решението за възстановяване на собствеността е влязло в сила и административната реституционна процедура е приключила. Независимо от това с въззивната жалба са представени в оригинал и приети от съда и скици № 133 и 134 от 8.05.2001 г. за процесните имоти, в които е посочено, че са възстановени на наследници на М. Я. М. с решение № 1БР от 23.12.1999 г. на ПК-Брусарци, като скиците са заверени и на 29.08.2003 г. Постановяването на решение № 1БР от 23.12.1999 г. на ПК-Брусарци за възстановяване правото на собственост в стари реални граници е отразено и в електронната база данни на ОСЗ - гр. Брусарци, от която по делото е представена разпечатка за пълната история на двата процесни имота.

При така установеното от събрания доказателствен материал следва, че по делото е установено, че с решение № 1БР от 23.12.1999 г. на ПК-Брусарци е възстановено правото на собственост в стари реални граници на процесните два имота на наследници на М. Я. М.. Неотносимо за изхода на спора е дали на името на наследодателя М. Я. М. са били заявени за възстановяване земеделски земи в землището на [населено място], доколкото ответната община не е навела възражение за нищожност на административното реституционно решение и осъществяването на косвен съдебен контрол е недопустимо по делото.

Понастоящем като единствен собственик на процесните реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти се легитимира ищцата В. Й. В. (удостоверение за наследници № 1075 от 19.09.2019 г. на Община Лом и удостоверение по гр. д. № 1047/2011 г. от 13.09.2011 на Районен съд Лом за вписан отказ от наследство).

След като за имотите са постановени решения за възстановяване на правото на собственост, то същите не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, поради което независимо, че са предадени на ответната община по реда на чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ същата не е придобила правото на собственост, а съответно и предявените искове са основателни.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 104 от 16.12.2021 г., постановено по гр. д. № 198 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Брусарци, гр. Брусарци, ул. "Георги Димитров" № 85, че В. Й. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] [улица] собственик на основание наследствено правоприемство от М. Я. (Я.) М., починал на 15.01.1972 г. и реституция по ЗСПЗЗ с решение № 1БР от 23.12.1999 г. на ПК-Брусарци, постановено по заявление вх. № 01425А от 20.02.1992 г. на следните имоти в землището на [населено място], местност „К. д.“: нива с площ от 2.361 дка (2362 кв. м. по скица), съставляваща поземлен имот с идентификатор № ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, номер по стар план (карта на землището) * (със съставен акт за акт за частна общинска собственост № 1430/25.04.2019 г.) и нива с площ от 1.325 дка, поземлен имот с идентификатор ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, номер по стар план (карта на землището) * (със съставен акт за частна общинска собственост № 1474/07.05.2019 г.).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: