Опит за убийство: потвърдена 11-годишна присъда и липса на физиологичен афект

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * липса на афект

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

Гр. София, 11 февруари 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора Б. Д., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 1075 по описа за 2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия С. С. И. срещу решение № 132/ 23.10.2025 г. на Апелативен съд- Велико Търново по вохд № 205/2025 г., с което е потвърдена присъда на ОС – Плевен от 19.06.2025 г. по нохд № 786/24 г.

В жалбата се сочат всички касационни основания, като в най-голяма степен същите са основани на доводи за неизяснени в пълнота факти по делото. В тази връзка са изведени твърдения за неточно възприета фактическа обстановка, основана безкритично на показанията единствено на пострадалия без отчитане на дадени от подсъдимия обяснения за развитието на конфликтната ситуация и конкретно на предизвиканото у последния раздразнително психично състояние и страх от агресивно поведение на свид. И. Т.. Относно възприетото експертно заключение се твърди несъобразеност с дадените след изготвянето й обяснения на подсъдимия. Акцентирано е и на това, че извода за наличието на ревностен мотив у подсъдимия, макар и посочен в обвинителния акт, не почива на доказателствата по делото, с което е нарушен принципът за оценка на фактите по вътрешно убеждение. Въз основа на това, според защитника е приложен неправилно и материалният закон, изискващ в случая различна правна квалификация на деянието като престъпление по чл.118 от НК. Последното се сочи като основание и за явна несправедливост на наказанието, чиято продължителност не отговаряла на обществената опасност на деянието, преценена и с оглед обстоятелството, че е опит.

В касационното съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата със заявените в нея основания. Доразвиват същите със собствена преценка на показанията на пострадалия, към които е отправена критичност поради установената по делото патогенна глухота на лицето, както и с оглед констатираните наранявания, установяващи различен механизъм на причиняването им. Твърди се и пропуск да се назначи психиатрично изследване на подсъдимия, изясняващо на база обясненията му за отправена към него псувня от пострадалия наличието на физиологичен афект. Иска се отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно на това се поддържа желаното смекчаване на наложеното наказание.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, поради невъзможността да се контролира обосноваността на съдебния акт и липсата на сочените касационни основания. Обсъдени са били обстойно и критично анализирани всички доказателствени източници, сред които свидетелските показания, съпоставени с обективните находки по делото - нож, дрехи и угарки, изследвани експертно. Даден е и аргументиран отговор за некредитираната част от обясненията на подсъдимия, както и на довода за афектното му състояние, изключено не само с оглед личността му и констатираната алкохолна повлияност, но и поради липсата на каквито и да е предизвикващи го действия от пострадалия. Относно приложението на материалния закон също правилно е прието реализирането на престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК с оглед използваното средство за нападение, употребената сила и засягането на жизнено важни органи. По наказанието се счита, че то е справедливо определено при отчитане и на обстоятелството, че се касае за довършен опит.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Преценката й по същество сочи, че същата е неоснователна.

С присъда № 29 от 19.06.2025 г. по нохд № 786/2024 г. на ОС – Плевен подсъдимият С. С. И., с ЕГН [ЕГН], е признат за виновен в това, че на 06.05.2024 г. в гр. Койнаре, обл. Плевен опитал умишлено да умъртви И. Г. Т., но не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици, като престъплението е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от единадесет години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Зачетен е периодът на предварително задържане от 07.05.2024 г. до 19.06.2025 г.

Въззивен контрол върху постановената присъда е осъществен въз основа на депозирана жалба от защитника на подсъдимия И., в резултат на което с обжалваното понастоящем решение от 23.10.2025 г. на АС – Велико Търново по внохд № 205/25 г. първоинстанционният съдебен акт е изцяло потвърден.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК:

Доводите в жалбата за допуснато процесуално нарушение, макар частично да касаят и неподлежащата на касационен контрол необоснованост на съдебния акт, се свеждат до цялостното твърдение за неизяснени в пълнота факти в резултат на повърхностен и „едностранчив“ доказателствен анализ. Разгледани на тази плоскост в съответствие с правомощията си касационната инстанция обсъди същите, но не установи пропуски в дейността на съда. Направените констатации от първата инстанция за нанасянето от страна на подсъдимия на два удара с нож в предната лявата гръдна област и откъм гърба на пострадалия Т., довели до опасност за живота му, избегната само поради своевременно оказаната му медицинска помощ чрез спешна оперативна интервенция, са били напълно споделени от въззивния съдебен състав, който е отказал да приеме различен механизъм на деянието въз основа на защитните твърдения. Това е сторено не произволно и без необходимия самостоятелен доказателствен анализ, както се твърди в жалбата, а след обстойно и задълбочено обсъждане на поставените на вниманието му оплаквания и при самостоятелна преценка на свидетелските показания, експертните заключения и приобщените веществени доказателства без игнориране на дадените от подсъдимия обяснения. Именно при цялостно извършената проверка на всички доказателствени източници с нужното внимание е аргументирано становището, че в основата на значимата за предмета на делото фактология следва да се поставят показанията на пострадалия, в които се съобщава изненадващото и директно нанасяне на удари спрямо него при оттеглянето му с велосипед от гостуване в дома на общи познати, където в по-ранен момент се е намирал и подсъдимият. Потвърждение за съобщения механизъм на нараняването му е открит в кредитираните като компетентно направени експертни изводи на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, както и в намерените на мястото на престъплението и приобщените впоследствие веществени доказателства – угарка от цигара, капки кръв и нож с острие от 14 см., експертно изследвани, включително и по метода на ДНК анализа. Свидетелската годност на пострадалия е била безспорно изяснена чрез назначена комплексна съдебномедицинска и психолого-психиатрична експертиза с дадените от вещите лица разяснения в съдебно заседание, също надлежно обсъдени (на л.16- 17 от съдебните мотиви). Напълно лишено от основание е заявеното в тази връзка оплакване в жалбата за значението на установената психогенна глухота, чието наличие не е спорно, но е изяснено, че ограничава единствено слуховите възприятия на лицето и то в стресова ситуация, което евентуално би препятствало само възможността за възприемането на конкретни реплики, отправени към него. В случая такива не са били съобщени и поради това придаваното от защитника значение на посочения медицински проблем като поставящ под съмнение свидетелската му годност, с основание не е споделено. В още по-малка степен въз основа на това може да се приеме за разколебано отреченото от пострадалия и също невъзприето от съда отправяне на каквито и да е реплики от негова страна към подсъдимия, включително и псувня, за каквато не е установен и най-малък повод.

Главното оспорвано от подсъдимия и защитника му обстоятелство за липсата на каквато и да е провокация спрямо него не е неглижирано от съда, а добре изяснено въз основа не само на категоричните твърдения на Т., но и на останалите свидетели, чийто показания са обособени в отделни групи и са детайлно проследени в мотивите на съдебния акт (на л. 7-14 от него). Макар и неприсъствали на самия инцидент навън, те са имали впечатления както за ревностните нагласи на подсъдимия спрямо А. П. (с която в по-ранен от инкриминирания момент, а и след това е съжителствал) и за състоянието му по време на общото им гостуване в дома на свид. Г. А., а също и за непосредствено предхождащите инцидента отношения. Те не са очертали конфликтна ситуация между подсъдимия и пострадалия, което да обоснове мотивация на последния за каквото и да е агресивно поведение или за отправяне на обидни реплики. Това в съвкупност с намерените обективни находки на мястото на нападението, сочещи изчакването от страна на подсъдимия, също е дало основание за отхвърляне на обясненията му в частта относно твърдяното сбутване с пострадалия и поддържаното в тази връзка защитно становище за изпадане в особено психично състояние, обуславящо физиологичен афект. На обясненията на подсъдимия е отделено необходимото внимание от страна на въззивния съд и преценката им е извършена при обсъждане и на съдебнопсихиатричната експертиза за личността му със специфичните й характеристики, включително и с тежкото алкохолно повлияване към инкриминирания момент. На тази, счетена за надеждна доказателствена основа е направен с необходимата категоричност и извода за липсата медицинския критерий на физиологичен афект в процесната ситуация. Изложените по въпроса съображения (на л.20-22 от въззивното решение) са подробни и изчерпателни, включително и в отговор на отклоненото искане за назначаване на повторно експертно изследване, а тяхната правилност налага споделянето им от касационния съд без да е налице необходимост от излагане на допълнителни аргументи. Този извод не се променя от факта на изготвяне на заключението преди депозиране обясненията на подсъдимия, тъй като от една страна за целите на изследването изрично е отразено провеждането на интервю с лицето, чието съдържание сочи твърдения, по същество идентични с обясненията му, а от друга – не може да се сподели напълно довода, че не е била налице възможност за експертна преценка и на дадените впоследствие пред съда обяснения от подсъдимия. Това е така, поради проведеното по-късно изслушване на експертите в съдебно заседание, принципно позволяващо промяна в изводите им, каквато в случая очевидно не е била счетена за необходима с оглед отразените в протокола техни изявления при изрично поставените им въпроси. Не на последно място следва да се има предвид и че съдебната преценка за липсата на необходимост от повторно или допълнително изследване в тази насока произтичаща от фактически приетото отсъствие на противоправни действия от страна на пострадалия, значимо за юридическия критерий за наличието на физиологичен афект.

Предвид тези съображения касационната инстанция не прие за основателни оплакванията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при изясняването на фактите по делото, чието установяване е професионално издържано. Посочени са и причините за невъзприетите доводи на подсъдимия и защитника му, като несъгласието с дадения от съда отговор не е равнозначно на игнорирането им.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК:

Доколкото доводите в жалбата за неспазване на материалния закон се основават на неизрядна процесуална дейност, каквато не бе констатирана, касационната инстанция прие и тях за неоснователни. При надлежното установяване на фактите по делото с ясно проследим път за формиране вътрешното убеждение на съда, е осигурена и възможността за тяхната коректна правна оценка. Последната е в съответствие със закона, който е приложен правилно при вярно обсъждане на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.115, чл.18, ал.1 НК, за което подсъдимият е признат за виновен. Възприетият конкретен механизъм на увреждане на пострадалия – чрез нанесени от близко разстояние силни насочени удари с нож и обективно причинените му наранявания – засягане на белия дроб и сърдечната торбичка, както и последиците от тях – остра кръвозагуба и проникване на въздух в гръдната област, са дали основание за извода, че смъртта му е щяла да настъпи без своевременна медицинска помощ, поради животозастрашаващи усложнения. Законосъобразно въз основа на установеното поведение на дееца е направен и извод за наличието на интелектуалните и волеви характеристики на пряк умисъл за престъплението, чийто общественопосни последици не са настъпили по причини, стоящи извън волята на подсъдимия.

По основното настояване в жалбата за реализирането на деянието при условията на смекчаващия отговорността институт – физиологичен афект, който е счетен за неприложим в процесния случай, въззивната инстанция е изложила съображения, споделени от касационния съд. Липсата на фактически установено непосредствено противоправно поведение от страна на пострадалия, заплашващо подсъдимия или близките му, както и неустановеното отправяне на обидни реплики и конкретно псувни по негов адрес, не дава основание за квалифициране на действията на последния нито като защитни, нито за породени от изпадането му в особено емоционално състояние, което сериозно да е намалило способността му да ръководи постъпките си и да взема решения, без тази възможност да е напълно изключена.

Ревностните нагласи на подс. И. спрямо съжителствалата с него до преди инцидента А. П., намирала се в обща компания с пострадалия, действително са посочени от обвинението и възприети от съда, но също не са оценени като отключващи състояние на силно раздразнение. Това е така и поради липсата на непосредствена обвързаност с инкриминираното му поведение, реализирано на улицата след пребиваване в дома на трето лице, поискало подсъдимият да напусне. Алкохолното опиване в тежка степен в съчетание с личностните му особености, както и възможните враждебни нагласи спрямо пострадалия на база ревност са били обсъдени в експертното заключение за психичното му състояние, но не са дали основание да се приеме, че са отключили негова афектна реакция, характеризираща се със специфични фази, неналични в поведението му. Отделно от това с основание съдът е акцентирал и на решаващото обстоятелство, че обективно по делото не е установено предизвикването на подобно емоционално състояние от действията на пострадалия. В тази връзка не може да се приеме, че е налице нарушение на материалния закон, включително и такова обуславящо основателност на искането за преквалифициране на деянието в по-леконаказуемо престъпление.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК:

При извършената проверка относно оспорената справедливост на наложеното наказание в размер на единадесет години лишаване от свобода, касационната инстанция не констатира отклонение от правилата за индивидуализация на отговорността. Точно обратното е видно от изложените съображения в тази насока, тъй като изрично са обсъдени данните за личността на дееца, който е реабилитиран и се счита за неосъждан, като допълнително е отчетено и изразеното съжаление за случилото се и частично оказаното съдействие на разследването. Независимо от това е изведен извод за завишена степен на обществена опасност на дееца и извършеното, тъй като за И. са установени лоши характеристични данни – емоционално нестабилен и склонен към агресия, а действията му в процесната ситуация са оценени като хладнокръвни, предварително обмислени и непровокирани, съчетани с последваща незаинтересованост от състоянието на пострадалия. На тази основа броят и значимостта на смекчаващите отговорността обстоятелства с основание не са счетени за налагащи отмерване на наказание при условията на чл.55 от НК, а определянето му в близкия до минималния законов размер от единадесет години е прието за справедливо.

Касационният съдебен състав също прие, че липсата на множество смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова по характера си не дава основание да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК с налагане на наказание под предвидения законов минимум. Реализирането на довършен опит с избегнатия съставомерен резултат само поради оказаната медицинска помощ и то след съдействие на лица, открили пострадалия в безпомощно състояние също не обосновава принципната възможност за това на основание чл.58 б. „а“ НК, като съобразяването на тези обстоятелства по чл.18, ал.2 НК налага извод, че причините да не настъпи желания резултат нямат връзка с поведението на подсъдимия. Съдът правилно е отказал да отчете наличието на опит за намаляващо укоримостта на извършеното при изяснения механизъм на реализиране на деянието, който очевидно е различен от сочения от защитата. В подкрепа на извода за липсата на необходимост от смекчаване на наложеното наказание е и експертната оценка за личността на подсъдимия като емоционално нестабилна и лесно отключваща агресивна реакция. В същата насока е и характеристичната му справка (л.232-233 от досъд. пр-во), според която подс. И. „винаги е свързван с пиянски скандали и разпри“ от съграждани в гр. Койнаре. Посоченото дава основание да се сподели извода на съда, че бъдещото правомерно поведение на лицето не би могло да се прогнозира с по-кратък срок на изолация от обществото, като оспорването му жалбата е направено главно въз основа на отхвърлените доводи за различна правна квалификация на деянието.

По изложените съображения касационната инстанция не се съгласи с оплакванията в жалбата за наличието на процесуални нарушения от категорията на съществените, както и за обусловена от това неправилност в приложението на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, което да налага отмяна или изменение на атакувания въззивен акт. Същият следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на Апелативен съд – Велико Търново № 132 от 23.10.2025 г., постановено по внохд № 205/2025 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.