Обезсилване на съдебно решение поради несъответствие между обстоятелства и петитум

Текстът на акта

Ключови фрази

1

7

7

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50138
София, 02.02.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове : БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 706 по описа за 2022 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Ж. Д., чрез адв. И. Д., срещу решение № 1520 от 14. 10. 2021 г. по в. гр. д. № 1405/2021 г. на Варненския окръжен съд, 3 състав, с която е потвърдено решение № 260239 от 28. 01. 2021 г. по гр. д. № 5424/2019 г. на РС – Варна, с което:

1/. е отхвърлен предявеният от С. Ж. Д. против С. А. И., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК , установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на реална част с площ от 320 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ****по одобрената кадастрална карта на [населено място], район А., м. „В.“, целият с площ от 909 кв.м., евентуално – собственик, на основание придобивна давност, на реална част с площ от 25 кв.м. (включваща стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания), а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята, от същия имот, която реална част е отразена на скиците на лист 87 и на лист 88 от първоинстанционното дело.

2/ е прекратено, като недопустимо, образувано при липса на правен интерес, производството по предявения от С. Ж. Д. против С. А. И., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК , иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част от сградата с идентификатор ****, която реална част е с площ от 25 кв.м. (включваща стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания), а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята, навлизаща в поземлен имот ****и отразена на скицата на лист 87 от първоинстанционното дело

3/. са уважени предявените от С. А. И. против С. Ж. Д. насрещни искове : иск по чл. 108 ЗС - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът С. А. И. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. **** г., на описаната по-горе реална част с площ от 320 кв.м. от поземлен имот ****по одобрената кадастрална карта на [населено място], район А., м. „В.“, и осъждане на С. Ж. Д. да му предаде владението върху същата; иск по чл. 109 ЗС – за осъждане на С. Ж. Д. да премахне частта от сградата с идентификатор 101235.5507.207.2, навлизаща в поземлен имот **** и частта от същата сграда, попадаща в имота на ищеца с идентификатор ****, но в зоната от 3 метра от страничната регулационна линия между УПИ **** и УПИ **** по ЗРП на [населено място], район А., м.“В.“, които части са изобразени на скица-приложение 8 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Ж. Б. от 12. 05. 2020 г., приподписана от районния съдия като неразделна част от решението (л. 263 от делото на РС).

Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения: необсъждане на всички събрани по делото доказателства, твърдения, доводи и възражения на ищеца; непредоставяне на възможност на ищеца да предприеме действия за ангажиране на доказателства във въззивната инстанция, при наличие на оплакване във въззивната жалба за несъответствие на доклада с изискванията на чл. 146 ГПК; неправилна преценка на свидетелските показания. Твърди се необоснованост на фактическите изводи, както и нарушение на материалния закон – чл. 79 ЗС, чл. 92 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 200 ЗУТ.

Ответникът по касационната жалба С. А. И., чрез процесуалните му представители адв. В. Д. и адв. Ц. Ч., изразява становище за правилност на въззивното решение и иска потвърждаването му.

С определение № 375 от 11. 08. 2022 г. по гр. д. № 706/2022 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпрос касаещ задължението на въззивния съд да обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните, относими към спорния предмет, както и да извърши самостоятелна преценка на всички относими, допустими и необходими за разрешаване на спора доказателства.

Настоящият състав, при извършване преценката за допустимост на обжалвания съдебен акт, съобрази следното:

Във връзка с предявените от С. Ж. Д. против С. А. И., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове за собственост, индивидуализирани по-горе в точки 1 и 2, в искова молба вх. № 25272/5. 04. 2019 г., уточняваща молба вх. № 28405/17. 04. 2019 г., уточняваща молба вх. № 36595/27. 05. 2019 г. са изложени следните твърдения:

Съседните имоти на ищеца и ответника представляват реални части от имот пл. № ****, с площ от 3 дка, собственост на наследници на С. Д. В. по кадастралния план от 1968 г. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № **** г., Ж. С. Д. дарява на ищеца С. Ж. Д. 1/4 идеална част от описания имот от 3 дка, а с н.а. № **** г. С. Ж. Д. е бил признат за собственик, по давност, на целия имот от 3 дка.

През 1994 г. част от наследниците на С. Д. В. предявяват иск за делба на описания имот срещу ищеца С. Ж. Д. и А. Е. А.. С влязло в сила решение от 1999 г. е допусната делба на процесния имот от 3 дка (лозе и овощна градина), между наследниците на С. В., при дялове: по 1/4 за С. Ж. Д., Д. И. Ж. и Н. Г. Й. и по 1/8 за Т. Х. Д. и А. Е. А..

В периода 1994 г. – 1996 г., през първата фаза на делбеното производство, ищецът построил процесната триетажна масивна жилищна сграда. Сградата е построена незаконно - издаденото разрешение за строеж № 61/1994 г. е за пристройка до 40 кв.м. в имот № ****от 3 дка, която следва да е долепена към съществуваща постройка, и се отнася до друга сграда с идентификатор ****(в южната част от имота), а не до процесната жилищна сграда с идентификатор ****, за което с наказателно постановление № 144/20. 05. 1999 г. на ищеца било наложено административно наказание „глоба“.

Втората фаза на делбата приключила с одобрена от съда спогодба от 25. 01. 2002 г. по гр. д. № 447/2001 г. на ВРС, с която имотът се разделя на четири дяла: дял I от 0,990 дка, дял II от 990 дка, дял III от 960 дка и дял IV от 960 дка, като ищецът С. Ж. Д. получава и става изключителен собственик на дял II от 990 дка, а Д. И. Ж. (частен праводател на ответника С. А. И. по договор за продажба) придобива дял III от 960 кв.м. Съдебната спогодба била постигната, подписана и одобрена от съда по скицата-проект за разделяне на имот пл. № ****по КП от 1968 г. на четири дяла , изготвена от вещото лице Д. Й. в производството по гр. д. № 447/2001 г. на ВРС (на лист 100 от същото) и приподписана от районния съд, на която скица-проект местоположението на процесната триетажна жилищна сграда е била отразена невярно . Според скицата, сградата е попадала в дял II, с отстояния от източната и западна граница с дял I и дял III, а в действителност начертаната на границата между двата имота е минавала през триетажната жилищна сграда. При подписване на спогодбата ищецът е считал, че скицата-проект отразява вярно местоположението на процесната сграда спрямо имотната граница между дял II и дял III и не е знаел, че фактически начертаната имотната граница минава през построената от него триетажна жилищна сграда.

Въз основа на одобрената съдебна спогодба, през 2002 е изменен КП от 1968 г., като от имот пл. № ****се образуват 4 имота с планоснимачни номера ****, ****, ****и ****. Границите на имотите съвпадат напълно с границите по скицата-проект, но триетажната масивна сграда не е нанесена като съществуващ обект в изменението от 2002 г. на КП от 1968 г.

През 2002 г. ищецът огражда имот ****така, че да е спазено отстоянието от 3 метра между сградата и имотната граница с ответника, с което приобщава към процесната сграда спорните 320 кв.м. от имот пл. № ****. Владее процесните 320 кв.м. от 2002 г. до предявяване на иска през 2019 г. и ги е придобил по давност.

Местоположението на жилищната сграда е отразено неправилно в одобрения през 2005 регулационен план, с който имотите за пръв път се включват в регулация и по който за имот пл. № ****е отреден УПИ ****, а за имот пл. № ****е отреден УПИ ****. Според отразяванията в регулационния план, процесната жилищна сграда е нанесена с отстояние 4 метра от западната регулационна линия и с отстояние 3 метра от източната регулационна линия, а фактически регулационната линия между двата урегулирани поземлени имота е преминавала през построената от ищеца триетажна жилищна сграда.

Няколко години преди предявяване на иска ищецът установил, че в одобрената през 2008 г. кадастрална карта границата между ПИ ****(съвпадащ с имот пл. № ****по КП и с УПИ **** по РП) и ПИ ****(съвпадащ с имот пл. № ****по КП и с УПИ **** по РП) на ответника по одобрената КК преминава през сградата, построена в имота на ищеца. Водил разговори с праводателя на ответника Д. Ж. да направят изменение в кадастралната карта, на което последният не се противопоставял. Два месеца преди предявяване на иска ищецът разбрал, че между ответника и Д. Ж. има сключен предварителен договор за продажба на имота, а след сключване на окончателния договор на 14. 03. 2019 г., ответникът С. И. предявил към ищеца претенции да се събори сградата, тъй като навлизала в имота му.

Това дало повод да предяви настоящия иск.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника С. И., че е придобил спорните 320 кв.м. от процесния имот по давност.

Във връзка с твърдението на ищеца, че се е съгласил да бъде сключена съдебна спогодба и е подписал същата по скица, която не отразява действителното местоположение на построената от него сграда спрямо общата имотна граница, от страна на ищеца са ангажирани писмени доказателства, гласни доказателства, съдебнотехнически експертизи, описани в определението по чл. 288 ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът С. И. е предявил срещу С. Д. следните насрещни искове: иск по чл. 108 ЗС, основан на договор за покупко-продажба, и иск по чл. 109 ЗС – за осъждане на ответника да премахне частта от процесната сграда, навлизаща в собствения му имот, както и частта от сградата, попадаща в имота на ищеца, но в зоната от 3 метра от страничната регулационна линия между УПИ **** и УПИ **** по ЗРП на [населено място], район А., м.“В.“.

Районният съд е отхвърлил предявения от С. Д. против С. И. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, посочен по-горе в точка 1, прекратил е производството по иска по точка 2 и е уважил насрещните искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС. Въззивният съд е приел, че в прекратителната част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано, а в останалите части е потвърдил същото.

При тези данни настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна исковата молба – несъответна на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК.

Съгласно посочените разпоредби, исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право), на петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита), както и на страните по спорното правоотношение. При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при петитум, който е неконкретизиран или несъответен на обстоятелствената част, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет. Съдът е длъжен да индивидуализира предмета на делото и при несъответствие между исковата молба и приложени към нея документи, установяващи правоотношенията между страните (решение № 437 от 29. 12. 2015 г. по гр. д. № 3140/15 г., 4 г.о.).

В случая е налице петитум, несъответен на обстоятелствената част на исковата молба. В обстоятелствената част са изложени твърдения и за факти по 28 ЗЗД, представляващи основание за унищожаемост на договора за спогодба от 25. 01. 2002 г., поради грешка в предмета, по-конкретно – поради грешка относно реалната част от съсобствения имот, която ищецът се е съгласил да придобие в дял и изключителна собственост с подписване на спогодбата и одобряването й от съда, която грешка е допусната от ищеца, заради невярно отразяване, в скицата-проект за разделяне на делбения имот на четири дяла, на построената от ищеца в съсобствения имот незаконна сграда спрямо общата граница между реалния дял, получен от ищеца, и реалния дял, получен от ответника. Същевременно, в петитума на исковата молба не е заявена претенция за унищожаване, на основание чл. 28 ЗЗД, на договора за спогодба.

Това несъответствие между обстоятелствена част и петитум създава неяснота относно спорния предмет и задължителните участници в производството.

Когато пред касационната инстанция се констатират нередовности на исковата молба, отнасящи се до съществото да делото, т.е. недостатъци по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, касаещи основанието и/или петитума, то тези недостатъци са неотстраними в касационното производство. Решението на въззивния съд, като постановено по нередовна искова молба, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото подлежи на връщане на въззивната инстанция за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. В този смисъл са указанията, дадени с точка 4 на ТР № 1/17. 07. 2001 г., приложими и при сега действащия ГПК, съгласно приетото в точка 5 от ТР № 1/ 9. 12. 2013 г. на ОСГТК.

По посочения начин следва да се процедира и в настоящия случай. Въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на Окръжен съд - Варна за предоставяне възможност на ищеца, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като заяви дали иска унищожаване на одобрения от съда договор за спогодба от 25. 01. 2002 г., като сключен поради грешка в предмета (относно реалната част от съсобствения имот, която е искал и се е съгласил да придобие в изключителна собственост по силата на спогодбата), която грешка е допусната, заради невярно отразяване, в скицата-проект за разделяне на делбения имот на четири дяла, на построената от ищеца в съсобствения имот незаконна сграда спрямо общата граница между реалния дял, получен от ищеца, и реалния дял, получен от ответника.

Ако ищецът заяви, че предявява и иск по чл. 28 ЗЗД, то следва да му бъде предоставена възможност да насочи този иск и срещу останалите съсобственици, участвали при сключване на договора за спогодба, съотв. срещу техните правоприемници, в качеството им на задължителни необходими другари по този иск, като се съобразят указанията, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т 6.

Едва след отстраняване на това несъответствие ще се отстрани съществуващата неяснота относно спорния предмет и задължителните участници в производството и въззивният съд ще може да извърши преценка на допустимостта и правилността на първоинстанционното решение.

Въпросът за отговорността за разноските, направени от страните в настоящото касационно производство, следва да се разреши с приключващия делото съдебен акт, според изхода му.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1520 от 14. 10. 2021 г. по в. гр. д. № 1405/2021 г., 3 състав на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: