Начален момент на лихвата за забава при обезщетение от застраховател

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№153

Гр. София,10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т.д. № 1965 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1042 от 23.04.2024 г. по т.д. 1965/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е допуснато касационно обжалване на решение № 56 от 20.04.2023 г. по гр.д. № 124/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение № 48 от 04.11.2021 г. по т.д. №150/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, поправено с решение № 18 от 01.03.2022 г. по същото дело, в частта, с която по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Л. П. Д. срещу „Застрахователна дружество Евроинс“ АД не е уважена претенцията за присъждане на законни лихви върху главницата, формирана от сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 899,60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие пътно транспортно произшествие от 28.05.2020 г., за периода от 04.06.2020 г. до 13.01.2021 г., вкл.

Касаторът, Л. П. Д., поддържа, че решението в гореочертаната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон. Сочи, че в нарушение на закона – чл. 429, ал. 3 КЗ, не е уважено искането за присъждане на законни лихви върху обезщетението от датата на уведомяване на застрахователя, като поддържа, че такива се дължат от изтичане на седемдневния срок, в който делинквентът е бил длъжен да уведоми застрахователя – от 04.06.2020 г., евентуално от уведомяване на застрахователя от пострадалата на 09.06.2020 г. По тези доводи моли решението в тази му обжалвана част да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени законни лихви върху присъдената главница, формирана от сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 899,60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие пътно транспортно произшествие от 28.05.2020 г., считано от 04.06.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касация, „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за представляването му от юрисконсулт.

Касационно обжалване на въззивното решение в горепосочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че от установената по делото фактическа обстановка се установяват всички елементи на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поради което е счел за доказано, че С. е причинил непозволено увреждане на ищеца, и й дължи обезщетение, за което предвид доказаното застрахователно правоотношение с ответника, следва да бъде осъден последния. Добавил е, че обезщетението следва да бъде намалено в размер на 50 % от дължимото, тъй като ищецът е допринесъл за настъпване на увреждането в посочената степен. За да определи размера на обезщетението, е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която същото следва да е справедливо, както и постановките на ППВС № 4/1968 г. Отчел е конкретните факти по делото: влязла в сила осъдителна присъда; възрастта на пострадалата - на 51 години; съпричиняването от нейна страна в размер на 50 %; вида и характера на средната телесна повреда- фрактура на дясна подколенница; болките и страданията като характер, продължителност и интензитет; икономическите условия в страната, стандарта на живот и лимитите на застрахователните обезщетения, както и практиката на Върховния касационен съд и посочил, че е житейски оправдано, подходящото и достатъчно обезщетението, определено от първоинстанционния съд в размер на 20 000 лв. след намалението по причина на съпричиняването с 50 %, заедно със законната лихва, определена по реда на чл. 497 КЗ с начална дата 14.01.2021 г. Счел е за доказани и претендираните имуществени вреди за сумата 899,60 лв., ведно със законните лихви считано от 14.01.2021 г.

По тези мотиви е потвърдил първоинстанционно решение в обжалваната му част като правилно, включително в допуснатата до касация част, с която по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Л. П. Д. срещу „Застрахователна дружество Евроинс“ АД не е уважена претенцията за присъждане на законни лихви върху главницата за периода от 04.06.2020 г. до 13.01.2021 г., вкл.

По релевирания въпрос:

По въпроса за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя е налице практика на ВКС – решение № 128 от 04.02.2020 г. по т.д. №2466/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 72 от 29.06.2022 г. по т.д. №1191/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 50110 от 12.03.2024 г. по т.д. 1108/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, която изцяло се споделя от настоящия състав на съда.

Според възприетото в тази практика, в хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава.

Въззивният съд се е произнесъл в отклонение от горецитираната практиката на ВКС.

От представеното на л. 11 от делото, изходящо от ответника, писмо рег.н. 367/1/15.06.2020 г. се установява, че ищецът Л. П. Д. е предявила пред застрахователя искане за изплащане на обезщетение за причинените й от застрахования делинквент вреди на 09.06.2020 г., като по претенцията и е заведена при ответника щета № [ЕГН].

По вече изложените правни доводи по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, при приложение разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ задължението на застрахователя към увредените лица, възникнало по силата на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, включва и дължимите от делинквента лихви, но не считано от датата на увреждането, а считано от датата на подаване на заявлението за плащане – 09.06.2020 г., до датата, на която е изтекъл срокът по чл. 497, ал.1 КЗ за плащане от застрахователя, след която, доколкото не е налице изпълнение на задължението му за плащане, застрахователят вече носи отговорност за собствената си забава, за обезщетяването на вредите от която ще продължи да дължи законна лихва.

Предвид изложеното, като е потвърдил първоинстанионното решение, с което претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение не е уважена за периода от 09.06.2020 г. до 14.01.2021 г., въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна в тази му част, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което претенцията за посочения период бъде уважена. В останалата му, допусната до касационно обжалване част, въззивното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Предвид изхода на делото право на разноски пред касационната инстанция имат и двете страни.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. П. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца за трите инстанции в размер на 600 лв., определено при съобразяване на предмета на делото и липсата на фактическата и правната сложност на спора в допуснатата му до касация част. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. с оглед частичната неоснователност на касационната жалба.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 56 от 20.04.2023 г. по гр.д. № 124/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 48 от 04.11.2021 г. по т.д. №150/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, поправено с решение № 18 от 01.03.2022 г. по същото дело, в частта, с която по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Л. П. Д. срещу „Застрахователна дружество Евроинс“ АД е отхвърлена претенцията за присъждане на законни лихви върху главницата, формирана от сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 899,60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие пътно транспортно произшествие от 28.05.2020 г., за периода от 09.06.2020 г. до 13.01.2021 г., вкл., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА „Застрахователна дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Л. П. Д., ЕГН [ЕГН], законни лихви върху сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 899,60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие пътно транспортно произшествие от 28.05.2020 г., причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, за периода от 09.06.2020 г. до 13.01.2021 г., вкл.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 56 от 20.04.2023 г. по гр.д. № 124/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 48 от 04.11.2021 г. по т.д. №150/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, поправено с решение № 18 от 01.03.2022 г. по същото дело, в частта, с която по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Л. П. Д. срещу „Застрахователна дружество Евроинс“ АД е отхвърлена претенцията за присъждане на законни лихви върху присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди за периода от 04.06.2020 г. до 08.06.2020 г., вкл.

ОСЪЖДА „Застрахователна дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на ВКС сумата 100 лв. – държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „Застрахователна дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат П. К., ЕГН [ЕГН], сумата 600 лв. – възнаграждение за извършено процесуално представителство по делото на основание чл. 38 ЗА.

ОСЪЖДА Л. П. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Застрахователна дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 100 лв. – разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.