Отговорност на водач при неправомерна спасителна маневра в насрещното

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * причиняване на смърт по непредпазливост * липса на случайно деяние * анализ на доказателствена съвкупност * съпричиняване * опасна зона на спиране * навлизане в лента за насрещно движение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 655

Гр. София, 16 декември 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 815 по описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия П. Д. П. срещу решение № 75 от 21.06.2024 г., постановено по ВНОХД № 248/23 по описа на Апелативен съд - Варна. Заявени са касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като на първо място е изведено като неправилно и формално изразено становището на съда за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия, което да е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. В тази връзка се прави позоваване на експертните изследвания по делото, изясняващи според защитата, невъзможността за подсъдимия да предотврати удара по друг начин освен чрез отклоняване на управлявания автобус вляво при създадената опасност от страна на пострадалия при навлизането му в лентата за насрещно движение и невъзможността да се предположи последващото му връщане в неговата лента, развило се за изключително кратък времеви интервал, в който подсъдимият не е имал възможност за каквато и да е реакция. Акцентирано е и на изследваните от арбитражната експертиза различни варианти на движение на превозните средства и конкретно на единствения такъв, при който е налице възможност за избягване на удара, а именно при липса на последващо връщане на лекия автомобил в полагащата му се лента, налагащо извод за правилност на предприетата маневра от водача на автобуса. Според защитника следва да се отчете и изразеното в особено мнение на член от състава на въззивния съд становище за правилно предприета маневра за заобикаляне от страна на подсъдимия, явяваща се принудителна такава и единствено възможна, от което следва че не е налице допуснато нарушение на чл.16, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на тези доводи се иска оправдаването на подсъдимия поради липса на извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК.

В касационното съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по аргументите в нея. Същите се допълват с твърдението, че движението на управлявания от пострадалия автомобил е било неконтролируемо и непредвидимо според събраните доказателства, а внезапното спиране от подсъдимия е носело риск за движещите се след него превозни средства. Поради това и при отговорите на експертите в съдебно заседание е посочено, че подсъдимият не е могъл да направи нищо в рамките на краткото време /по-малко от секунда/ след връщане на пострадалия в неговата лента за движение. В предоставената му последна дума подсъдимият изразява съжаление за случая, но се счита за невиновен в конкретната ситуация, на която реагирал инстинктивно.

Представителят на Върховна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата, тъй като е несъмнено доказано деянието. При установената фактическа обстановка подсъдимият не е предприел изискуемото по закон намаляване на скоростта или спиране, което би предотвратило произшествието. На защитния довод за опасност в този случай от удар с превозни средства, движещи се зад автобуса, прокурорът противопоставя аргумента, че то би се дължало на неспазена дистанция. Относно наложеното наказание счита, че същото е справедливо и съответстващо на целите по чл.36 от НК, включително и с постановената от въззивния съд отмяна на лишаването от право на управление на моторно превозно средство.

Частните обвинители А. Н. К. и М. К. К. и поверениците им, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становища по жалбата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 10 от 14.06.2023 г. по нохд № 352/2022 на ОС – Шумен подсъдимият П. Д. П. е признат за виновен в това, че на 28.02.2022 г. на път II -73, км 20+500 при управление на автобус „И.“ с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил чл.16, ал.1 от ЗДвП, като навлязъл в лентата за насрещно движение и допуснал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на К. М. К., при условия на съпричиняване с последния, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55 от НК му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК, а на основание чл.343г НК е наложил и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца. Съдът се е произнесъл по направените деловодни разходи и иззетите по делото веществени доказателства.

По въззивна жалба от защитника на подсъдимия е постановено атакуваното понастоящем решение № 75/21.06.2024 г., по внохд № 248/2023 г. на АС – Варна. С него присъдата е изменена, като е отменено наложеното на подс. П. наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от шест месеца. В останалата й част присъдата е потвърдена. Съдебният акт е постановен при особено мнение на съдията –докладчик, според което подс. П. не следва да носи наказателна отговорност по чл.343, ал.1, б. „в“ НК.

Независимо от заявеното касационно основание по чл.348,ал.1, т.2 от НПК, изложените по същество доводи в жалбата не са насочени към процесуалната и аналитична дейност на съда, касаеща коректното и в пълнота изясняване на значимите за предмета на делото факти. Липсата на конкретни доводи срещу годността на доказателствената основа за приетите факти или за превратното им оценяване, не позволява и на касационната инстанция да отговори на общо заявеното в жалбата нарушаване на процесуалния закон. Практически изразеното недоволство се свежда до несъгласие с направените изводи въз основа на доказателствената съвкупност, като се предлага възприемането на защитната теза, изградена върху собствена интерпретация и оценка на проследените експертни изводи от назначените в цялото производство автотехнически изследвания относно механизма на произшествието, който не се оспорва. Извършената в настоящото производство проверка относно правилното формиране изводите на съда дава основание да се счете, че в процеса по допускане, събиране и оценка на доказателствата не е налице пропуск, който би имал значение и за законосъобразното изграждане на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. В отговор на сочените пред въззивната инстанция основни доводи от защитника за непредотвратимост на удара от страна на подсъдимия, апелативният съд е счел за необходимо преди утвърждаването на приетите факти, да подложи на допълнителна проверка установяването им. Това е извършено по напълно допустим и правно издържан начин – чрез допълнително изслушване разясненията на вещите лица, изготвили т.нар. „арбитражна експертиза“ и назначаването на допълнително изследване по поставени служебно и от страните въпроси. Този подход не търпи упрек, тъй като от съществено значение за процесното повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК е въз основа на прецизно изяснени факти за механизма на произшествието чрез компетентно експертно становище да се даде отговор на въпроса дали при управление на превозно средство извън населено място – на двулентов път с двупосочно движение, при възникналата опасност за движението /от навлизане на управлявания от пострадалия лек автомобил в насрещната забранена за него пътна лента/, подсъдимият като водач на моторно превозно средство /училищен автобус/ виновно е нарушил правилата за движение, касаещи правилното му разположение на платното за движение, с което да е причинил съставомерния резултат. За констатациите на първоинстационния съд, останали в крайна сметка некоригирани впоследствие от въззивния такъв, механизмът на настъпване на произшествието е приет за изяснен въз основа на коректно посочените свидетелски показания, обясненията на подсъдимия, писмените доказателства, предадения диск със запис на произшествието и изводите на изготвените два броя автотехнически експертизи /от две вещи лица в досъдебното производство и в съдебното такова - повторна тройна и арбитражна/, съдебномедицинска и химически експертизи с дадените разяснения от вещите лица в проведеното по общия ред съдебно следствие.

В отговор на защитните доводи и в съответствие със задължението си за цялостна проверка на атакувания акт въз основа на собствен доказателствен анализ втората инстанция е подложила на внимателно и задълбочено изследване събраните доказателства. За изясняване на основния спорен въпрос, свързан с навлизането на лекия автомобил в опасната за спиране зона на управлявания от подсъдимия автобус и оттам за механизма на настъпване на удара и изводите относно възможността за предотвратяването му е изслушаното и прието допълнително заключение на арбитражната автотехническа експертиза. Крайното експертно становище за предотвратимост на удара от страна на подсъдимия при управление на превозното средство в разрешената за него лента за движение чрез изпълнение на задължението за предприемане на аварийно спиране при създадената от пострадалия опасност в процесния пътен участък, апелативният съд е поставил в основата на решението си да се съгласи с приетото от първата инстанция виновно поведение на подсъдимия, като отхвърли защитните доводи за случайно деяние и извършване на спасителна маневра. Така проследената дейност на съда не дава основание да се счете, че е допуснато съществено процесуално нарушение при установяване на фактите и при обосноваване на направените въз основа на тях изводи с дължимия по чл.339, ал.2 НПК отговор на възраженията на страните.

В допълнение към съображенията, изложени от съдилищата, а и в отговор на оспорения факт за наличието на причинна връзка между навлизането на подс. П. в лентата за насрещно движение и настъпването на произшествието касационният съд счита за необходимо да отбележи, че проследяването на експертните отговори действително сочи за възникване на опасността в рамките на опасната зона за спиране на управлявания от подсъдимия автобус. Независимо от предопределената от това невъзможност за подс. П. за спиране преди мястото на удара, както настоява защитата, изводът за разминаване на превозните средства без съприкосновение при запазване праволинейното движение на автобуса, произтича от конкретната траектория на движение и скорост на другия участник в произшествието, предприел внезапно връщане в собствената му лента. Именно експертно обоснованата възможност за разминаване на двете превозни средства в тази хипотеза, която е счетена за компетентно защитена с разясненията на вещите лица в съдебно заседание, е дало основание да се направи фактическия извод за принос и от страна на подсъдимия за настъпването на удар. Поставеният в жалбата акцент върху изразяваното от различните експерти становище за правилност на действията на водача и дадената им оценка като най-логични в конкретната ситуация на първо място не държи сметка за принципното положение, че правните отговори се дължат от съда и заместването им от експертите е недопустимо. Последното изрично е подчертавано и от самите вещи лица както по повод част от поставените им задачи /по т.3.2 от допълнителното заключение, на л.111 от внохд 248/23/, така и при отговорите в съдебно заседание /в.л. инж. Г. – на л.217 от нохд № 352/22 г./ Отделно от това е необходимо да се отчете и обстоятелството, че дадените в тази насока отговори касаят конкретен момент от пътната ситуация – към навлизането на лекия автомобил в лентата на автобуса, без да е отчетено цялостното й развитие. В най-голяма степен последната е изяснена с отговорите на поставените към арбитражната експертиза задачи /в основната и допълнителната й част/, чрез които е изследван в пълнота основният значим за делото въпрос би ли настъпило произшествието, ако подсъдимият своевременно намали скоростта и предприеме аварийно спиране без да отклонява превозното средство вляво при действителната траектория на движение на другия участник, независимо от невъзможността за спиране преди мястото на удара. На този въпрос експертите от тройното автотехническо изследване не са дали отговори и дори са заявили невъзможността да се предвиди какво би било развитието на пътната ситуация, поради което и без основание се настоява за възприемане на изразеното от тях крайно и общо заявено становище за неизбежност на удара. Що се отнася до възражението за пренебрегване на експертния отговор, че след предприетото връщане на лекия автомобил в дясната му пътна лента, подсъдимият не е могъл да реагира при вече реализираното от негова страна отклоняване наляво, следва да се посочи, че същият не е отречен, но преценката му отново е в правомощията на съда и е от значение за правните му изводи.

Процесуално издържаното извеждане на приетите по делото факти без данни за неясно формиране на вътрешното убеждение на съда е обусловило и възможността за тяхната коректна правна оценка. Установеният и неоспорен в жалбата механизъм на настъпване на произшествието се свежда до навлизането на управлявания от подсъдимия ученически автобус с возещи се в него осем броя деца в лентата за насрещно движение след като в обратна посока срещу него и в лентата му за движение е навлязъл автомобилът на пострадалия, който обаче предприел внезапно връщане в собствената му лента, където настъпил и ударът между тях.

При тази фактология правилно е прието, че подсъдимият е реализирал обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Настъпването на произшествието с причинения от него съставомерен резултат е можело да се избегне в конкретните пътни условия чрез изискуемото намаляване на скоростта и спиране при появата на опасност, макар и създадена от неправомерното поведение на пострадалия участник в движението. Предприетото отклоняване на автобуса наляво и навлизането в насрещната лента за движение, където е настъпило произшествието след внезапното връщане на лекия автомобил в неговата лента, представлява нарушение на забраната за това по чл.16, ал.1 от ЗДвП, явяващо се в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Не би могло да се сподели изразеното в жалбата становище за реализиране на маневра „заобикаляне“, доколкото същата е била поначало небезопасна в процесния пътен участък /с оглед поставената надлъжна пътна маркировка от единична непрекъсната линия и установената забрана за застъпване и пресичане/, а отделно от това фактите по делото не сочат за предприето, макар и по неправомерен път, именно такова поведение на водача на автобуса. Видно от обясненията му по делото навлизането в съседната забранена за него лента в случая е предприето „инстинктивно“ с оглед желание за предотвратяване на челен удар, поради което и защитата му настоява маневрата му да се приеме за „спасителна“. Последната не е налице, като в тази насока са изложени правилни съображения от страна на съдилищата с позоваване на задължителната практика /цитираното ТР № 106/83 на ОСНК на ВС/ относно кумулативно необходимите предпоставки за това. Съобразно утвърдената съдебна практика т.нар. „спасителна маневра“ е налична при крайна необходимост, който институт има субсидиарен характер и при него е допустимо жертването на охранявани права, което е обществено оправдано само при наличието на допълнителни предпоставки – преодоляването на по-съществени вреди от причинените и липса на алтернативност за това /в този смисъл Р 138/26.02.2007 г., нд №868/2006, ІІІ НО, ВКС/. В процесния случай несъмнено за подсъдимия опасността е възникнала внезапно и е създадена не от негово неправомерно поведение, но от такова естество е последвалата му реакция за отклоняване на автобуса наляво вместо да се ограничи до предписаното в този случай поведение, уредено в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, което е щяло да позволи безпрепятственото разминаване с другия участник в произшествието. Именно поради експертно установената и приета по делото възможност за избягване на опасността по посочения начин се изключва наличието на крайна необходимост за предприетото в нарушение на чл.16, ал.1 ЗДвП отклонение наляво в пътната лента, предназначена за насрещно движение, с което отпада и спасителния характер на деянието.

Съпричинителното и то в по-голяма степен поведение на самия пострадал не е спорно по делото и не е пренебрегнато от съдилищата, а е вярно обсъдено като значимо единствено при наказуемостта на деянието. То не води до отпадане отговорността на подсъдимия, а съвместно с неговите действия е предизвикало настъпването на вредоносния резултат /в този смисъл Р 29/30.03.2022, н.д. № 48/22, ІІІ НО на ВКС, Р № 298/10.02.17 г., н.д. № 1235/2016г., ІІ НО, ВКС, а също и Р 222/10.04.24, нд № 193/24, І НО, ВКС, както и много други/. Посредством загуба на контрол върху управляваното превозно средство, при установената надвишаваща разрешената скорост и навлизането в пътната лента на подсъдимия, е създадена опасността, а впоследствие тя е и задълбочена с рязкото връщане обратно в полагащата се лента за движение. Житейски и психически обяснима е била реакцията на подсъдимия, който на свой ред е предприел навлизане в лявата лента за движение, но същата е в разрез с изискванията на правилата за движение, поради което дори технически да се сочи за оправдана от експертите, от значение е дадената й правна оценка. Последната е правилна, тъй като се основава на приетия от фактическа страна несъмнен каузален принос на подсъдимия в причиняването на произшествието именно чрез визираното нарушено правило за движение, което отличава процесния казус от разглеждания в Р № 204/24.06.2013 г. по внохд № 415/13 г. на САС, невярно сочен от защитата като сходен. В него е приета само като вероятна и предполагаема възможността за предотвратяване на удара при спазване на нарушеното правило за движение, т. е. счетена е за недоказана причинно-следствената връзка на неправомерното поведение с настъпилия съставомерен резултат и това е поставено в основата на оправдателната присъда, потвърдена с решение на касационна инстанция /Р 557/07.01.14 г., н.д. № 1745/13, І НО на ВКС/.

В субективно отношение действително би могло да се приеме за налична убеденост у подсъдимия, че неправомерно навлезлият в лентата му за движение лек автомобил ще продължи движението си в нея. В изключително усложнената и трудна за реакция пътна обстановка обяснимо водачът като отговорен за возените от него деца е взел моментното решение за избягване на челен удар по неудачен начин. Преценката му обаче, очевидно е била неправилна при реализиралото се впоследствие внезапно връщане на пострадалия в собствената му лента, независимо от причините за това /удар в бордюр, отклонение на автомобила от действията на водача, или и двете взети заедно/. В този случай, ако подсъдимият беше спазил изискването за праволинейно движение едновременно с аварийно предприето спиране, инцидентът между двете превозни средства би се избегнал, макар и при евентуален удар на лекия автомобил в предпазната ограда /мантинела/, при който е неясно какви увреждания биха настъпили за водача, но в причиняването им категорично принос не би имал подсъдимият. С предприемане на отклоняване наляво в разрез със забраната за това по чл.16, ал.1 от ЗДвП в процесния пътен участък, макар да е желаел запазване живота и здравето на возените пътници, той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на произшествие с общественоопасния резултат.

В обобщение на казаното, настоящият съдебен състав счете, че с атакуваното решение в рамките на приетите фактически положения законът е приложен правилно и не са налице основанията за признаване на подсъдимия за невиновен. Относно наложеното наказание – лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за минималния изпитателен срок по чл.66, ал.1 НК, не са изложени доводи в жалбата, а и същото не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5 от НПК, поради което не са налице предпоставките за упражняване правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.1, т.2-4 от НПК.

Предвид изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 75/21.06.2024 г. по внохд № 248/2023 г. по описа на АС – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.