Отмяна на осъдителна присъда за закана с убийство поради процесуални нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 144, ал. 3 НК * съществени процесуални нарушения * касационно обжалване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50121

гр. София, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, ....Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември ....две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря Илияна Рангелова ............................................. в присъствието на прокурора Петя Маринова ..........................................изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА..........................наказателно дело № 501 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба, ведно с допълнение, на подсъдимия Д. В. Р. (чрез защитника му адв. С. Д.) против въззивна присъда № 34/13.12.2021 г. на Софийски градски съд, НО, четвърти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3010/2021 г.

С гази присъда СГС е отменил изцяло присъда от 01.04.2021 г. по НОХД № 20918/2018 г., с която Софийският районен съд е оправдал подсъдимия Д. В. Р. по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че за времето от м. юни 2017 г. до 13.05.2018 г., в гр. София, при продължавано престъпление, се е заканил с убийство на Т. А. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го е осъдил на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител, и двете за срок от 10 месеца.

Със същата присъда СГС е осъдил подсъдимия да заплати на Т. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от 01.07.2017 г., като е отхвърлил гражданския иск за разликата до предявената сума от 20 000 лв. В тежест на подсъдимия е присъдил разноските по делото.

В касационната жалба се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Акцент е поставен върху допуснато нарушение на чл. 297 от НПК, изразило се в лишаване на подсъдимия от право на последна дума. Изтъкнати са и възражения срещу пълнотата на мотивите и правилната оценка на доказателствата и експертните заключения. Претендира се отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или алтернативно - оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение или намаляване размера на присъденото обезщетение.

В с. з. пред ВКС, подсъдимият лично и чрез упълномощения си защитник адв. С. Д. поддържа направените в касационната жалба доводи и искания.

Гражданският ищец и частен обвинител Т. А. представя писмено възражение и допълнение към него, които поддържа лично и чрез двамата си упълномощени защитници - адв. С. Д. и адв. И. Н.

Прокурорът от ВКП изразява становище за основателност на жалбата в частта й относно лишаването на подсъдимия от право на последна дума, поради което предлага въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на СГС.

В последната си дума подсъдимият моли за отмяна на осъдителната присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. I от НПК, намери следното:

Касационната жалба е основателна.

На първо място, ВКС намира, че действително правото на защита на подсъдимия е било съществено нарушено поради лишаване от правото му на последна дума пред въззивната инстанция. Данните от протокола на с. з. на 13.12.2021 г. недвусмислено показват, че на подсъдимия не е дадена последна дума, за да изрази окончателното си становище по обвинението в нарушение на изискването по чл. 297 от НПК. което е приложимо и за въззивното производство съгласно чл. 317 от НПК. Налице е единствено отбелязване, че няма какво да добави, което е на етап следващ плеодоарията на неговия защитник, т. е. съдебни прения и очевидно представлява коментар, относим към правото му на лична защита, а не последна дума.

Извън това касационното основание по чл. 348. ал. 1, г. 2 от НПК е реализирано и на друга плоскост.

За да признае подсъдимия за виновен в извършване на инкриминираното му престъпление, въззивният съд е възприел изцяло фактите, установени от СРС, че в посоченото време и място (във фризьорския салон - в периода от началото на м.07 до 28.08.2017 г. и на пътя след магазин „Б.“ - в периода от 07.05 до 13.05.2018 г.) подсъдимият е изрекъл заканителни реплики спрямо св. Т. А., но не се е съгласил със становището му, че те не са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им. Обратно, приел е, че този страх е бил реален поради подаването на заявление от св. А. до 02 РПУ на 28.08.2017 г. (т.е. след първия инкриминиран инцидент), който факт СРС игнорирал, посочвайки, че А. подала оплакване до МВР едва в края на м. януари 2018 г. след като получила исковата молба на св. Т. П. с претенция за връщане на дадената й в заем сума с посредничеството на подсъдимия.

СГС е ревизирал и извода на първостепенния съд да кредитира назначената в съдебната фаза комплексна СППЕ, установила при А. „ситуативен страх“, като в различие отдал доверие на първата единична СПЕ от ДП, потвърдила наличието на страхови изживявания. Мотивирал е позицията си по този въпрос главно с липсата на необходимост от назначаване на разширената експертиза, доколкото наличието на дългогодишни конфликтни отношения между подсъдимия и А. било установено от доказателствата, събрани в ДП и това било отчетено при изготвяне на първата експертиза, респ. че не става въпрос за новоустановено обстоятелство в хода на съдебното следствие, което да има значение за експертните изводи. Несъгласие е заявено и по отделни аспекти от СППЕ като например, че „конфликтните отношения вероятно имали реципрочен характер от нейна страна и тя не се намирала само в позицията на жертва на заплахи'“ и мотивите на РС да ги възприеме. В тази връзка СГС се е разграничил от становището на РС, посочвайки, че при двукратните посещения на А. в жилищата на подсъдимия тя е била придружавана от синовете си, не е проявила агресивни действия и целта е била да си прибере лични вещи.

ВКС намира за основателни възраженията на защитата за противоречия и непълноти в доказателствения анализ по повод изясняване на съществения факт, могли ли са изречените закани (за убийство) да породят основателен страх за осъществяването им. Както се посочи по-горе, един от основните аргументи за промяна е наличието на непризнатия от СРС факт, че св. А. е подала заявление до 02 РПУ. СГС обаче не е коментирал в детайли целта и съдържанието на тази жалба и не го е съотнесъл към фактите по обвинението - за първия инкриминиран период. Вярно е, че времето на подаване съвпада с крайната дата на първия инкриминиран период, но липсва детайлност по въпроса какво е отношението към мястото на изпълнение на заканите - по обвинителния акт те са били изречени на работното място на св. А. (във фризьорския салон в кв. О. к.), а в жалбата - в дома на пострадалата, което се свързва и с основанието за подаването й в конкретното 02 РПУ. Развитието по преписката също не е обсъдено, нито по надежден процесуален път е проверено отношението на този случай или случаи на тормоз и заплахи към фактическото обвинение - за закана за убийство във фризьорския салон и възможността изречените тогава думи и действия да предизвикат основателен страх за осъществяването им. Отделно от това, липсва комплексна оценка на цялостното поведение на пострадалата в този времеви период, който включва и редица нейни изяви - посещения в квартирата на подсъдимия в С. б. и в София, предизвиканите по този повод скандали за връщане на вещи (пред новата му приятелка) и търсенето на съдействие от полицейските органи от страна на подсъдимия. Обяснението, предложено в мотивите на СГС за ескалация на влошените им отношения и логични причини за посещенията, при това с придружител, е твърде схематично, без анализ на детайлите и не дава ясна представа за отношението им към крайния извод за страховите изживявания, които по същество е прието да са били налични към този момент.

Не по-малко проблематично е и становището на СГС да откаже да кредитира назначената в съдебната фаза комплексна СППЕ и да отдаде доверие единствено на единичната СПЕ от ДП. Краткият коментар, че не е имало необходимост от назначавани на комплексната експертиза, защото и на ДП било ясно, че отношенията между страните са били влошени, не кореспондира на действителните причини за това и по този въпрос възраженията на защитата са основателни. Материалите от първоинстанционното производство и конкретно изявленията на вещото лице С. (вж. л. 198 и сл. от НОХД № 20918/2018 г. на СРС) разкриват нещо съвсем друго - че за правилната оценка на взаимоотношенията и наличието на страх е било необходимо обсъждане на новите доказателства, събрани пред PC и включването на експерт психолог. Оказва се, че при отдаденото от СГС доверие на единичната експертиза, се е стигнало до изолиране на събраните нови доказателствени материали, които биха имали значение за формиране на правилен експертен отговор по поставената задача. А посредством това очевидно се е стигнало и до ограничаване на правото на защита на подсъдимия.

Напълно вярно е, че в принципен план изясняването дали заканите са могли да предизвикат основателен страх за осъществяването им е фактически въпрос, но в тази си дейност съдът може да бъде подпомаган от експерти, доколкото страхът като преживяване има психично и психологично обяснение. В конкретния случай единичната експертиза само с участието на вещото лице психиатър е дала заключение за конкретното съдържание на страха при пострадалата, определяйки го за основателен, но комплексната с участие и на вещо лице психолог е предложила друг отговор, като отделно от това е ползвала и материалите, събрани в съдебната фаза. При това различие в експертните отговори СГС е бил длъжен да прояви задълбочено внимание, да открои противоречията между тях и да ги разреши по надлежен процесуален път, което не е сторил - основно поради неточното изясняване на причините за назначаване на втората експертиза, за които се спомена по-горе.

В касационната жалба са наведени и множество доводи за липса на достатъчно пълна и адекватна проверка за достоверност на показанията на пострадалата, като са изтъкнати противоречия в самите й показания, както и между тях и тези на свидетелките, посочени да са присъствали на двата инцидента с произнесени от подсъдимия закани. Действително, в мотивите на СГС не се открива анализ на въпросните показания, като е направена препратка към този, направен от районния съд, с който се е съгласил. Резултатът от анализа на първостепенния съд е установяване на фактите за произнесени заканителни реплики. Защитата на подсъдимия не е обжалвала мотивите на първата инстанция (при наличието на съгласие с крайния оправдателен резултат), но пред въззивната е представила възражения срещу пълнотата на този анализ, което е изисквало да бъдат обсъдени, особено предвид различния краен извод по обвинението. Това е било още по-необходимо с оглед становището на първостепенния съд, че употребените закани са били част от множество подобни конфликтни ситуации с използване на идентичен речников фонд, което има отношение към признака за възможност заканите да възбудят основателен страх за осъществяването им. Очевидно е, че от решаващо значение за правилното изясняване на въпроса във фактически, а оттам и в материалноправен аспект, е било необходимо комплексно и детайлно обсъждане на данните по делото, подробно проследяване на поведението както на подсъдимия, така и на пострадалата - преди, по време и след употребата на инкриминираните закани, особените им не само лични, но и финансови отношения, което не е направено. По този начин не е сторено необходимото да се избегне както от една страна незаконосъобразно освобождаване от отговорност, така и от друга - ползване на наказателното правосъдие за разрешаване на лични или финансови конфликти.

Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348. ал. 1. т. 2 от НПК, обуславящо цялостна отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на СГС от друг състав за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 34/13.12.2021 г. на Софийски градски съд, НО. четвърти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3010/2021 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.