Условия за издаване на дубликат на изпълнителен лист

Текстът на акта

Ключови фрази

Дубликат на изпълнителен лист * съществено нарушение на съдопроизводствените правила

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50104

гр. София,12.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1699 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. И. М. срещу решение №690 от 30.03.2022г. по в.гр.д.№13732/2021г. на Софийски градски съд. С него е отменено решение №20090954/09.04.2021г. по ч.гр.д.№56130/2015г. на Софийски районен съд, 68 състав и вместо това е постановено по молба на „Юробанк България“ АД да се издаде на основание чл.409 ал.1 от ГПК дубликат на изпълнителния лист, издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 05.10.2015г. по ч.гр.д.№56130/2015г. на СРС, 68 състав.

Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че са налице предпоставките за издаване на дубликат на изпълнителен лист. Поддържа, че от молбата за издаване на дубликат, както и от обясненията на процесуалния представител на банката, става ясно, че изпълнителният лист не е бил изгубен, нито унищожен. Твърди, че едва пред въззивната инстанция банката се позовава на съдебна практика и навежда твърдения, които напълно противоречат на писмените и гласни доказателства, събрани в първоинстанционното производство. Наред с това поддържа,че съставът на СГС неправилно е приел направеното от него възражение за изтекла погасителна давност за преждевременно и е отказал да го обсъди, което съставлява съществено нарушение на процесуалния закон. Изтъква, че възражението за погасителна давност е своевременно направено и се основава на обстоятелства, настъпили след установяване съществуването на дълга съгласно изричната разпоредба на чл.409 ал.4 от ГПК.

И. С. М., действащ като ЕТ „И. М.“ и Т. В. М., в качеството на другари на касационния жалбоподател, не изразяват становище по касационната жалба.

Ответникът по касация „Юробанк България“ АД не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да отмени първоинстанционното решение, с което е оставена без уважение молбата на „Юробанк България“ АД за издаване на дубликат на изпълнителния лист, издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 05.10.2015г. по ч.гр.д.№56130/2015г., въззивният съд е заключил, че са налице условията за издаване на дубликат. Приел е за установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя чрез негов процесуален представител преди повече от пет години, като липсват данни, включително и твърдения на страните, въз основа на него да е образувано изпълнително производство, както и данни да е изпълнено задължението. Посочил е, че единственият изпълнителен лист, с който банката - молител разполага, е този, който е върнат по делото с молба от 17.09.2020г. и върху който е положен подпис, но не и печат на съда. Също е приел, че представеният по делото изпълнителен лист не представлява годен изпълнителен титул, тъй като няма поставен печат на съда върху него и страната не разполага с друг способ за пристъпване към принудително изпълнение, а освен това не може да се приеме по безспорен начин, че същият е оригинал. Счел е, че възражението на ответниците за изтекла погасителна давност не следва да се обсъжда, защото е преждевременно заявено. Изложил е мотиви, че тъй като изпълнителният лист е издаден преди влизането в сила на изпълнителното основание / въз основа на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК/, въпросът за съществуването на изпълняемото право и неговия обем ще бъде разрешен в производството по предявения от кредитора иск по чл.422 от ГПК, в което длъжниците следва да направят всички свои възражения срещу съществуването на вземането.

С определение №50408 от 07.06.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос относно предпоставките за издаване на дубликат от изпълнителен лист.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

По поставения въпрос е налице съдебна практика, обективирана в решение №134 от 17.03.2011г. по гр.д. №1713/2010г. на ВКС, ГК, IV гр. о., решение №45 от 08.07.2015г. по гр.д. №2585/2014г. на ВКС, ГК, IV гр. о. решение № 273 от 8.04.2019 г. по гр. д. №1640/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о., и други. В същите е изразено становището, че твърдението на правоимащия за това, че издаден в негова полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен, е в негова доказателствена тежест. Прието е, че молителят по чл.409 от ГПК черпи права от твърдението, че изпълнителния лист е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно – то съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намира в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата по него в предвидените процесуални срокове. Доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. Също в посочените решения е изразено становище, че когато е установено изпълнителният лист да е издаден и получен от правоимащия, и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин (например чрез прихващане на вземането, цесия и др.), това е достатъчно за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По същество на касационната жалба:

Предпоставка за развитието на производството по чл.409 от ГПК е предхождащото го издаване на изпълнителен лист, съдържащ всички необходими реквизити, обуславящи неговата валидност като съдебен акт. Самият факт на подаването на молба за издаване на дубликат имплицитно съдържа това твърдение, както и твърдението, че този документ вече не се намира в държане на страната, поради което тя не е в състояние да упражни правата по него.

В настоящата хипотеза самият молител заявява, че е получил изпълнителен лист, който според него не е редовен, тъй като не носи печат на съда /печатът е избелял/ и е представил този изпълнителен лист по делото с молба да бъде подпечатан отново. Фактически твърдения за изгубване или унищожаване на изпълнителния лист не са въведени, напротив според молителя той не е получавал друг изпълнителен лист, освен представения от него по делото с молба от 17.09.2020г. При тези обстоятелства не са налице предвидените в чл.409 от ГПК предпоставки за издаване на дубликат от изпълнителен лист, тъй като самият оригинал на документа се намира по делото според твърденията на страната, в полза на която е издаден. Евентуални спорове относно това дали издаденият изпълнителен лист съставлява годен изпълнителен титул, не са предмет на производството по чл.409 от ГПК, чиято цел е да осигури възможност на взискателя да реализира правото си на принудително изпълнение, когато то не може да се осъществи поради липса, а не поради нередовност на първообразния изпълнителен лист.

С оглед изложеното е налице касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и молбата на „Юробанк България“ АД с правно основание чл.409, ал.1 от ГПК следва да бъдe отхвърлена като неоснователна.

Съобразно изхода на производството ответникът по касация дължи на касатора разноски за въззивната и касационната инстанция в общ размер на 2980 лева / в първоинстанционното производство разноски не са направени от касатора/, от които: 1440 лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 1470 лева адвокатско възнаграждение и 70 лева държавна такса за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №690 от 30.03.2022г. по в.гр.д.№13732/2021г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Юробанк България“ АД с правно основание чл.409, ал.1 от ГПК за издаване на дубликат на изпълнителния лист, издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 05.10.2015г. по ч.гр.д.№56130/2015г. на СРС, 68 състав.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Л. И. М. [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], вх.Б, ет.8, ап.41, сумата 2980 лева /две хиляди деветстотин и осемдесет лева/ - разноски за въззивната и касационната инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.