Законосъобразност на съкратеното следствие при непредпазливо причиняване на смърт

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * справедливост на наказание * съкратено съдебно следствие * признание на фактите, описани в обвинителния акт * фактическа рамка на обвинение * смесена вина

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

гр. София, 29.01.2024 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретар ГАЛИНА ИВАНОВА и с участието на прокурор НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ разгледа докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 961/2023 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба на адв.П. – повереник на частните обвинители Г. К. А., А. М. А. и К. А. А. срещу решение № 291 от 21.07.2023 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 683/2023 г. по описа на същия съд.

В касационната жалба на адв.П. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като са изложени твърдения за допуснати с въззивното решение на САС по ВНОХД № 683/2023 г. съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия Т..

На първо място според касаторите и двете инстанции (първа и въззивна) неправилно са приели, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на глава ХХVII от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК поради липса на визираните в цитираната норма и тази на чл.372, ал.4 от НПК предпоставки. Според адв.П. първостепенният съд неправилно е преценил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, като не е оценил и законосъобразността при извършване на съответните действия по разследването, чрез които тези доказателства са събрани. Поради неправилния подход на първоинстанционния съд при преценка наличието на предпоставките за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон, като подсъдимият Т. бил признат за виновен и осъден за извършване на престъпление по чл.124, ал.1 от НК за причинена смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда вместо телесната повреда да бъде квалифицирана като средна. Според повереника до този резултат се е стигнало поради отказ на Софийския градски съд да отстрани допуснатото на досъдебното производство процесуално нарушение, изразило се в отказ да бъде уважено искането на частните обвинители за преквалифициране на деянието в частта относно характера на телесната повреда след назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), каквото искане е направено в разпоредителното заседание по делото и то било основано на изразеното още при предявяване на разследването тяхно несъгласие с изводите на СМЕ. Пропускът на първоинстанционния съд не бил отстранен от въззивната инстанция, поради което и с оглед неправилно допуснатото приложение на чл.371, т.2 от НПК се е стигнало до нарушения на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2, ал.3 и ал.5 от НПК, обуславящи необходимостта от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

На следващо място е развито оплакване на жалбоподателите за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия в съпоставка с установената по делото фактическа обстановка (дори и при приетия характер на телесната повреда като лека), предвид причинения с деянието резултат. Според частните обвинители наложеното наказание „лишаване от свобода“ по размер и начин на изтърпяване е занижено и снизходително, поради което не би могло да постигне целите по чл.36 от НК.

Предвид всички изложени аргументи адв.П. отправя искане към ВКС за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане за изясняване на всички обстоятелства , свързани с вида на причиненото на пострадалия телесно увреждане, което има пряко отношение към правилната правна квалификация и към размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия. Алтернативно се отправя искане за увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия Т. и постановяване неговото ефективно изтърпяване.

В съдебното заседание на касационната инстанция жалбоподателите частни обвинители Г. К. А. и А. М. А., редовно уведомени за датата на провеждането му, не се явяват. Явява се жалбоподателят частен обвинител К. А. А., която лично и чрез повереника си адв.П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и отправя същите искания.

Подсъдимият Ж. М. Т., редовно призован се явява лично и със защитника си адв.Н.. Те изразяват подкрепа за постановените от първата и въззивната инстанции съдебни актове и молят жалбата на частните обвинители да бъде оставена без уважение. Твърдят, че изложените в нея доводи са обосновавани и пред двете предходни инстанции, които са ги обсъдили детайлно и са ги отхвърлили поради тяхната несъстоятелност.

Представителят на ВКП намира, че постановеният съдебен акт на въззивния съд е законосъобразен и справедлив, при разглеждане на делото от инстанциите по същество не са допуснати твърдените процесуални нарушения, поради което предлага атакуваното решение на САС да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 79 от 09.05.2023 г., постановена по НОХД № 548/2023 г., Софийски градски съд, НО, 5-ти състав е признал подсъдимия Ж. М. Т. за виновен в това, че на 11.09.2021 г. около 00.50 ч. в [населено място], на площадка пред денонощен магазин, находящ се на адрес:[жк]на кръстовището между [улица]и [улица], причинил смъртта на Т. А. М. по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда като ударил с юмрук на дясната ръка пострадалия в областта на лицето от лявата му страна, с което му причинил разкъсно-контузни рани, оток и кръвонасядания в горната устна вляво, кръвонасядане на долната устна вляво, счупване на носните кости без разместване на фрагментите и кръвонасядания на меките тъкани на лицето в дълбочина, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като ударът е довел до падането на Т. М. на земята, при което е получил закрита черепно-мозъчна травма, изявена морфологично с масивен субдурален и субарахноиден кръвоизливи, мозъчни контузии челно и теменно вляво, довели до бързо развитие на компресионен синдром с притискане на мозъчни структури и потискане на дейността на централната нервна система, включително мозъчния ствол, довели до смъртта на Т. А. М. – престъпление по чл.124, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл.303, ал.2 вр.чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК и чл.124, ал.1, пр.3 от НК вр.чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, изтърпяването на което отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 /пет/ години.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК СГС е зачел времето, през което подсъдимият Т. е бил фактически задържан въз основа на Заповед за задържане по ЗМВР и Постановление на СГП от 11.09.2021 г., както и периодът на задържането му по мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, считано от 21.09.2021 г.

С присъдата си СГС се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия.

По жалба от повереника на частните обвинители срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 683/2023 г. по описа на САС, НО, 4-ти състав, който с решение № 291 от 21.07.2023 г. потвърдил изцяло присъдата на СГС на основание чл.338 от НПК.

Касационната жалба от адв.П. – повереник на частните обвинители Г. К. А., А. М. А. и К. А. А. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.3 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба от повереника на частните обвинители е неоснователна.

Водещото оплакване, застъпено в жалбата на касаторите е за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото както от въззивната, така и от първата инстанции, довели до нарушение на основни принципи и норми на НПК – по чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2, ал.3 и ал.5 от НПК поради допуснато приложение на института на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК при липса на предпоставките за него с оглед неустановения по надлежен ред съставомерен признак на престъплението по чл.124 от НК. Твърди се, че изложените фактически констатации относно характера на телесната повреда, причинена умишлено от подсъдимия Т. и довела до смъртта на пострадалия М. са възприети въз основа на съдебно-медицинска експертиза, която буди съмнение относно нейната обективност и правилност. Възражения в този смисъл частните обвинители и техният повереник са направили още при предявяване на материалите от разследването, но нито на този етап прокурорът, нито първоинстанционният съд в разпоредителното заседание са предприели действия за отстраняване процесуалното нарушение, изразило се в нарушаване правата на пострадалия да постигнат правна квалификация на деянието според фактите и вижданията си за приложимото право. Това нарушение не е било отстранено и от въззивната инстанция поради което тя също е стигнала до грешни изводи относно правната квалификация на деянието, а като последица от това и относно индивидуализацията на наказателната отговорност, която подсъдимият следва да понесе.

Това оплакване не може да бъде споделено. Внимателният анализ на въззивното решение сочи, че неговите мотиви, така както и съдържанието на мотивите на първоинстанционната присъда в значителна степен възпроизвеждат фактическата обстановка, залегнала в обвинителния акт. Съвпадение между двата съдебни акта и обвинителния акт съществува и по отношение анализа на доказателствените източници (в частност на заключенията на СМЕ на труп и СМЕ по писмени данни), събрани в подкрепа на изложената фактическа обстановка. Този подход на Софийския апелативен съд обаче не може да бъде счетен за незаконосъобразен предвид особения процесуален ред, по който е протекло първоинстанционното съдебно производство – по Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК.

Възражението на частните обвинители срещу решението на първоинстанционния съд, подкрепено и от въззивния, за разглеждане на делото по тази диференцирана процедура е било обсъдено прецизно и от двете съдебни инстанции, изводите на които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. В съответствие със закона СГС е съобразил искането на подсъдимия съдебното производство да протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на признати от него факти от обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти след изричното му информиране за правните последици при тази диференцирана процедура. Оценил е, че последната се инициира по искане на подсъдимия, който единствено следва да изрази съгласие за провеждане на съдебното производство по този ред, като становищата на останалите страни в процеса са ирелевантни. От друга страна единствено съдът е този, който има право на преценка за допустимостта на тази процедура, която съобразно правилата на чл.372, ал.4 от НПК изисква да установи дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от надлежно събраните на досъдебното производство доказателства и това е негово суверенно право. Видно от материалите от първоинстанционното съдебно производство Софийският градски съд е спазил стриктно изискванията на процесуалния закон, като с определенията си, постановени по реда на чл.248 и чл.372 от НПК е осъществил надлежна преценка за съответствие на направеното от подсъдимия признание на фактите с наличните по делото доказателствени материали от досъдебното производство. Положителната констатация за наличие на такова съответствие е дала основание за провеждане на съкратено съдебно следствие.

Независимо от диференцираната процедура, по която е протекло съдебното производство, както в мотивите на присъдата, така и в мотивите към проверявания въззивен съдебен акт се съдържа обстоен анализ на всички значими за правилното решаване на делото обстоятелства, извършена е надлежна проверка от въззивната инстанция за правилността на преценката на първоинстанционния съд за наличието на съответствие между признанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК и доказателствата, събрани на досъдебното производство, дадени са и изрични отговори на отправените от частните обвинители и техния повереник оплаквания. От залегналите в мотивите на въззивното решение съображения (стр.9 – стр.10) е видно, че всички претенции на частното обвинение са били обсъдени, като ясно са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно.

Правилно и в съответствие със закона е оставено без уважение искането на повереника – адв.П. за допускане изслушването на съдебно-медицинските експертизи и евентуално назначаването на повторна СМЕ, доколкото заключенията, дадени на досъдебното производство са поставени в основата на изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства, обосновали възприетата от прокурора правна квалификация на инкриминираното деяние. При допуснато провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, събирането на доказателства за тези фактически обстоятелства е недопустимо, защото противоречи на неговото правно естество.

Отново в съответствие с основните принципи на наказателния процес и ролята на всяка една от страните в съдебното производство като неоснователно е оценено възражението на частното обвинение по отношение на предложената от прокурора правна квалификация на деянието – предмет на делото. Осъществяването на обвинителната функция по дела от общ характер е възложено на прокурора не само от НПК, но и от Конституцията на Република България, поради което само той е оправомощен да формулира обвинението както фактически, така и юридически като законов текст. Чрез излагане на фактическите обстоятелства и правната квалификация в обвинителния акт, прокурорът определя рамката на обвинението, в която съдът може да се произнася със съдебния си акт, а становището на частния обвинител като акцесорен субект на процеса не може да му бъде противопоставено. При липса на констатирани съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, ограничаващи правото на защита на обвиняемия и/или пострадалия, съдът няма право да се отклонява от тази рамка. Правомощие да изменя обвинението в съдебната фаза отново е предоставено на прокурора при наличие на определени от закона предпоставки, като единственото изключение, по силата на което позицията на частния обвинител би повлияла на развитието на делото е това по чл.287, ал.5 от НПК.

С оглед тези доводи касационната инстанция прие изводът на въззивния съд за това, че съдебното производство пред първата инстанция е протекло законосъобразно по реда на съкратеното съдебно следствие за правилен и съобразен с процесуалния закон, поради което възражението на частните обвинители и техния повереник в тази му част следва да бъде оставено без уважение.

В продължение на обсъденото оплакване е и възражението за неправилно квалифициране на причинената от подсъдимия Т. телесна повреда, намираща се в причинна връзка с настъпването на смъртта на пострадалия М. поради безрезервно възприетите заключения на СМЕ, които са необективни и пораждат съмнения в тяхната правилност. Този извод на частното обвинение се основава на тезата, че към използваната от вещото лице медицинска документация липсват рентгенови изследвания, без които наличието на разместване на фрагменти при счупване на носните кости е невъзможно. Този факт има съществено значение за крайната квалификация на деянието – причинена по непредпазливост смърт поради умишлено нанесена лека телесна повреда или средна такава, което на свой ред е значимо за наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия. Това възражение е било поставено на вниманието още на първата инстанция, като въззивният съд също коректно го е обсъдил в атакуваното решение. Доводите, изложени в него, с които същото е оценено като неоснователно са законосъобразни и следва изцяло да бъдат възприети. В допълнение следва да се посочи, че въз основа на прецизния анализ не само на експертните заключения на вещото лице, изготвило СМЕ на труп и по писмени данни, но и на цялата съвкупност от доказателствени материали, събрани на досъдебното производство, на които са се позовали инстанциите по фактите по силата на чл.373 ал.3 от НПК, по категоричен начин се установяват всички съставомерни признаци на състава на престъплението по чл.124 от НК както от обективна, така и от субективна страна. С оглед на това възприетата от инстанциите по същество правна квалификация по чл.124, ал.1, пр.3 от НК е законосъобразна, поради което оплакването по чл.348, ал.1, т.1 от НК като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Такова е становището на ВКС и по отношение на възражението за явна несправедливост на наложеното наказание.

След като обсъди атакувания акт на САС от гледна точка на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, настоящият касационен състав намери същия за справедлив. Наложеното на подсъдимия Т. наказание за извършеното престъпление по чл.124, ал.1, пр.3 от НК е „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и е определено при условията на чл.58а ал.1 от НК. Отмереното преди редукцията, основана на нормата на чл.373 ал.2 от НПК наказание е при условията на чл.54 от НК и е в размер на 3 /три/ години „лишаване от свобода“. То е малко над средния размер на санкцията, регламентирана в разпоредбата на чл.124 ал.1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието са отчетени установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Както въззивният, така и първоинстанционният съд са взели предвид чистото му съдебно минало, младата му възраст (близка до непълнолетие), искрено изразеното съжаление за случилото се, съдействието на разследващите органи за разкриване на обективната истина чрез даване на обяснения, опитът да окаже помощ на пострадалия, макар и неуспешен, семейното му положение. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия Т. обстоятелства са отчетени бягството му от местопрестъплението (независимо от причините за това), количеството употребен алкохол, силата на удара, нанесен на пострадалия, липсата на преценка за състоянието на последния, също употребил алкохол. С оглед така установените обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, касационната инстанция намира, че при наличие на относителен баланс между тях наказанието е правилно отмерено около средния размер и се явява справедливо.

Чистото съдебно минало на подсъдимия Т., липсата на данни за други противоправни прояви, осъзнаването на случилото се и изразеното искрено съжаление за това, младата му възраст, обстоятелството че очаква дете, за което да полага грижи правилно са оценени от предходните инстанции като обстоятелства, които изключват необходимостта от изолирането му от обществото, което ги е мотивирало да приложат института на условното осъждане. Като гаранция за постигане целите на индивидуалната превенция е посочен определеният максимален изпитателен срок в размер на 5 /пет/ години. Така определеното по вид и размер наказание, и начинът на изтърпяването му от подсъдимия Т., касационната инстанция намира за справедливо, поради което прие искането на частното обвинение за завишаване на санкцията и отмяна на условното осъждане за неоснователни.

Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 291 от 21.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 683/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.