Уточняване на вида вреди при иск за обезщетение от наводнен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 700
София, 20.11.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова
при участието на секретаря Цветелина Пецева , като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 185 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК .

С определение № 1558 от 27.03.2025г. по касационната жалба на В. Г. Г., Д. В. Г. и Г. В. Г., чрез адв. Ж. Х., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №585 от 11.05.2023г., постановено по в.гр.дело №1943/2022г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 260015 от 25.07.2022 г. по гр.д. №661/2019 г. по описа на Районен съд- Поморие е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от В. И. Г., Д. В. Г. и Г. В. Г. против Б. К. П. за присъждане на сумата от 21640лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост на постановеното решение, а по същество за неправилност на същото поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторите поддържат подадената касационна жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С отговора на касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание ответникът Б. К. П., чрез адв. С., оспорва основателността на жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното :

С определението по чл. 288 ГПК № 1558 от 27.03.2025г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК поради съмнение за неговата допустимост, като постановено по нередовни искова молба.

В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по КККР на [населено място], а ответникът е собственик по наследство на самостоятелен обект, находящ се над този на ищците, че в имота на ищците има течове, причинени от липсата на хидроизолация по подовете и стените на две открити тераси на имота на ответника, некачествено поставяне на плочки от гранитогрес, некачествено изпълнено отводняване на терасите и пробиване пода им за поставяне на климатик, вследствие на които течове в имота на ищците били нанесени щети, които го направили негоден за обитаване, вкл. и за отдаването му под наем, поради което от 28.12.2017 г. ищците го напуснали и заживели в друг апартамент. Поискали са да им се присъди обезщетение в размер на 21 640 лв., на колкото се равнява средният пазарен наем на имота за периода от 28.12.2017г. до окончателното преустановяване на неоснователните действия на ответника.

Въззивният съд е счел исковата молба за нередовна и е дал указания за конкретизирането й, като се посочи периодът, за който се претендира обезщетението /начален и краен момент/, както и да се уточни в какво се изразяват вредите - в невъзможността ищците да реализират граждански плодове /като наем/ от самостоятелния обект или в намаление на собственото им имущество чрез увеличаване на пасива му в резултат на невъзможността да обитават обекта.

В изпълнение на дадените указания е постъпила молба от ищците, в която са изложили твърдения, че в периода 28.12.2017г. – 31.10.2021г. са били лишени от възможността да обитават жилището, което в резултат на течовете е било неизползваемо. За пълнота ищците са посочили, че поради същите причини не са могли да отдават и под наем имота.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – за пропуснати ползи от невъзможността ищците да ползват по предназначение собствения си имот, като го е счел за неоснователен и го е отхвърлил.

При така установеното неправилен е изводът на въззивния съд, че нередовността на исковата молба е отстранена. По силата на чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат за бъдат както неимуществени, така и имуществени. Последните са два вида: претърпяна загуба и пропусната полза. В първия случай се касае за намаляване наличното имущество на увредения, а във втория за неосъществено увеличаване имуществото на увредено от деликта лице и съответно различни са и подлежащите на доказване факти, за да бъде ангажирана отговорността на делинквента. Не може една и съща сума да бъде претендирана едновременно като обезщетение за претърпени загуби и за пропуснати ползи в резултат на увреждането, което правилно е съобразено от въззивния съд, като са дадени указания на ищеца да уточни претенцията си. Неправилно обаче въззивният съд е преценил, че нередовността на исковата молба е отстранена. Въпреки дадените указания исковата молба е останала нередовна, защото в молбата си от 02.02.2023г. и в проведеното открито съдебно заседание, ищците отново поддържат, че имуществените им вреди се изразяват в лишаването им от възможността да обитават жилището, което в резултат на течовете е било неизползваемо, като по същите причини не са могли и да отдават имота под наем. Като се е произнесъл по нередовна искова молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение.

Във връзка с изложеното настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде обезсилено в допуснатата му до касационно разглеждане част и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изпълнение задълженията му по чл. 129, ал.2 ГПК като даде указания на ищците да приведат исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК при съобразяване на изложеното по- горе.

При новото разглеждане на спора на основание чл.294, ал.2 ГПК следва да бъде разрешен и въпросът за отговорността за разноските, направени в настоящото производство.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №585 от 11.05.2023г., постановено по в.гр.дело №1943/2022г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 260015 от 25.07.2022 г. по гр.д. №661/2019 г. по описа на Районен съд- Поморие, е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от В. И. Г., Д. В. Г. и Г. В. Г. против Б. К. П. за присъждане на сумата от 21640лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :