Задължение на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателства за плащане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
Гр.София, 14.03.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева Джулиана Петкова
при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1743 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. П. срещу решение №.21/25.01.24 по г.д.№.367/23 на АС В.Търново, с което е потвърдено решение №.318/30.06.23 по г.д.№.392/22 на ОС В.Търново за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на притежаван от негов наследодател недвижим имот на ответницата поради неизпълнение. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, в това число с твърдения за необсъждане на нито един от доводите на касатора, изложени във въззивната му жалба против първоинстанционното решение и на относимите към тях доказателства /преки и косвени/, едностранчиви изводи и превратно тълкуване на закона, довели до санкциониране на недобросъвестно поведение, несправедлив и незаконосъобразен резултат. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на претенцията.

Ответната страна П. Н. И. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.5231/18.11.24 е допуснато касационно обжалване по въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви по доводите на жалбоподателя.

С обжалваното решение е изяснено, че касаторът е наследник по закон /син/ на И. А. П., починал на ... ... ..., който е наследил баща си А. И. П., починал на ... ... ...; последният с договор от ... ... .../нот.акт №..., т..., рег.№..., д.№.../... на нотариус П. К. с район на действие РС В.Търново/ е продал на ответницата собствения си апартамент №.12 /79,48кв.м./, [населено място], [улица], вх..., ет..., за сума 40 000лв., която е уговорено да се плати от купувача „по банков път по банкова сметка на продавача“ на осем равни месечни вноски по 5 000лв. всяка в срокове съответно до: 10.10.21, 10.11.21, 10.12.21, 10.01.22, 10.02.22, 10.03.22, 10.04.22, 10.05.22; горната сума е постъпила по сметка на прехвърлителя в „Изипей“АД /IBAN [банкова сметка]/, като е била преведена от ответницата. От правна страна е прието, че основното задължение на купувача по договор за продажба е плащането на цената на вещта, предмет на сделката; с плащането на паричното задължение, независимо по какъв начин е осъществено, се погасява вземането на кредитора; при плащане по платежна сметка същото се смята за извършено с постъпване на сумата по сметка на кредитора; след заверяването й собствеността и рискът относно преведената или внесена сума преминават върху титуляря на сметката. Сметката, по която е преведена уговорената цена, е открита на името на А. П. в „Изипей“АД; касае се за платежна сметка, каквито са и сметките, водени от банки, използвани за изпълнение на платежни операции и за съхранение на пари /чл.6 ал.1 от Наредбата №.3/18.04.18 за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти/, със заверяването й сумата е преминала в патримониума на прехвърлителя, осъществен е фактическият състав на безкасовото плащане - и съответно, по арг. от чл.75 ал.3 ЗЗД, задължението за плащане на цената е било погасено. Обстоятелството, че впоследствие част от сумите са били изтеглени от св.И.И., не е основание да се направи заключение за неизпълнение от купувача на задължението му за плащане на цената. Съдът е препратил към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК, отбелязвайки, че доводите за допуснати процесуални нарушения са несъстоятелни.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

Съгласно цитираната практика разпоредбата на чл.121 ал.4 от Конституцията изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани; съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му; мотивирането обяснява волята на съда, гарантира правата на гражданите от съдебен произвол и е важно за защитата им срещу подлежащите на инстанционен контрол актове; то е от съществено значение за упражняване на правото на обжалване - както от гледна точка на интереса от подаване на жалба (доколкото именно от съдържанието на мотивите страната ще разбере по какви причини е постановено решението срещу нея и така ще може да прецени дали да го приеме или да го оспори пред по-горната съдебна инстанция), така и поради необходимостта от излагане на доводи и аргументи в жалбата, които се извеждат именно от мотивите на обжалвания акт; мотивирането на съдебните актове е важна гаранция за правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС.

По основателността на касационната жалба:

В случая въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на оспорения договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като купувачът е изпълнил задължението си да плати продажната цена чрез заверяване на открита на името на продавача платежна сметка в „Изипей“. Заключението е изведено на база общо обсъждане, че банковите сметки и сметките в „Изипей“ съставляват платежни сметки, поради което плащанета по открита в „Изипей“ сметка е намерено за надлежно. Същевременно този извод е направен, без да се обсъдят заявените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон /вместо което без каквито и да е мотиви тези оплаквания са квалифицирани като несъстоятелни и е извършено препращане по реда на чл.272 ГПК/, вкл. за необсъждане на повдигнати от ищеца доводи и възражения, на събрани доказателства и на правно значими факти, без съвкупна преценка на целия доказателствен материал и без свидетелските показания да се кредитират при съпоставка с останалите доказателства и съобразно чл.172 ГПК предвид заинтересоваността на изслушания свидетел /съжител на ответницата, живущ заедно с нея и общото им дете в процесното жилище/. По този начин въззивната инстанция е формирала извод за неоснователност на претенцията без да обсъди събраните по делото доказателства във връзка със сключения договор и неговото изпълнение /преки и косвени/, респективно параметрите на поетото в нотариалния акт задължение за изплащане на цената и надлежното му изпълнение и без да обсъди заявените доводи и възражения на ищеца във връзка с тези доказателства /че се касае за ясно изразена воля на продавача да получи продажната цена чрез плащане „по банков път по банкова сметка“ на негово име; че липсват данни за надлежна промяна на тази воля; че е ирелевантно защо на името на продавача ответницата и съжителят й „са му открили“ сметка в „Изипей“; че са налице съществени различия между банкови и платежни сметки – доколкото всяка банкова сметка е платежна, но не всяка платежна сметка е банкова предвид присъщи само на последната гаранции, сигурност, автентичност на банковите плащания и тегления, в това число предвид специалното лицензиране на банките, които предоставят винаги допълнителни средства за защита на банковите сметки на титулярите им при електронни и касови разплащания, вкл. и с карти, режим на sms известяване при операция по сметка, вписване на допълнителни пароли при оторизация на електронни плащания, съответно по форма пълномощно и подписване при достъп до банкови сметки и теглене в брой, гарантиране на вложенията при евентуална банкова несъстоятелност; че доколкото се твърди надлежно получаване на цената чрез изпълнение не по банкова сметка в банка, а по сметка в „Изипей“, следва да се обсъдят събраните по делото доказателства относно поведението на ответницата и съжителя й, разпитан като свидетел, във връзка с незабавното теглене от тази сметка на междувременно наредените суми и твърдяното предаване на продавача без спазване на форма за доказване, съответно следващите тегленията внасяния на вноски, ненамирането на каквато и да е част от продажната цена от наследника на прехвърлителя (като се има предвид, че последният е починал съвсем скоро след получаването й, след боледуване и двукратен престой в болница)-станало повод за подаване на жалба до прокуратурата за измама и липса на действително плащане на цената, възрастта и здравословното състояние на продавача. При тези обстоятелства въззивният съд не е обсъдил събраните по селото доказателства и доводите и възраженията на касатора, не е изложил надлежни мотиви, обективиращи дължимия въззивен контрол, процедирал е в отклонение от цитираната в отговора на правния въпрос практика и е допуснал съществено процесуално нарушение-което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК.

От друга страна необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения – при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на надлежно заявените от ищеца и посочени по-горе доводи и възражения, касаещи липсата на точно изпълнение и въобще на намерение за изпълнение, респективно наличието на привидност на плащането - относно ясно изразената воля на продавача да получи продажната цена чрез плащане „по банков път по банкова сметка“ и липсата на данни за надлежна промяна на тази воля, относно съществените различия между банкови и платежни сметки и относимостта на разпоредбата на чл.75 ал.3 ЗЗД, относно необходимостта, доколкото се твърди надлежно получаване на цената чрез изпълнение по сметка не в банка, а в „Изипей“, да се обсъдят събраните по делото доказателства – преки и косвени - касаещи поведението на ответницата и съжителя й, разпитан като свидетел, времето на внасяне на вноските от цената, съпоставено с договорените падежи, с незабавното теглене на междувременно наредените суми и твърдяното им предаване на продавача без спазване на форма за доказване, респективно последващото тегленията внасяне на нови вноски, относно ненамирането на каквато и да е част от продажната цена от наследника на прехвърлителя-станало повод за подаване на жалба до прокуратурата за измама и липса на действително плащане на цената, относно възрастта и здравословното състояние на продавача, и събраните в тази връзка доказателства /писмени, гласни-ценени при условията на чл.172 ГПК и при съпоставката им с останалите доказателства, съдебно-техническа експертиза и констатации на съда чрез оглед на вещественото доказателство-компакт диск, неразделна част от СТЕ/, в това число относно времето на постъпване, теглене и ново внасяне на суми, начина на теглене и предаване на продавача, признанията на ответницата и съжителя й в обясненията, дадени по образуваната прокурорска преписка, и останалите писмени доказателства по нея, приобщени по делото, обясненията на ответницата по реда на чл.176 ГПК.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №.21/25.01.24 по г.д.№.367/23 на АС В.Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: