Фактическият управител на фирма отговаря за данъчни престъпления

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

гр. София, 13 май 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Р. С. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 616/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подс. Т. С. Х. срещу осъдителната част на присъда № 11 от 17.03.2025г., постановена по внохд № 701/24г. по описа на Софийски апелативен съд.

В жалбата се претендира наличието на всички касационни основания. Иска се при условията на алтернативност отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд; изменяване на съдебния акт и намаляване размера на наложеното наказание с прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление или отмяна на присъдата и постановяване на оправдаване на подсъдимия поради липса на осъществен състав на престъпление.

В допълнение към касационната жалба се изтъкват доводи в подкрепа на направените оплаквания. Процесуалната законосъобразност на присъдата се атакува с аргументи за пороци в оценъчната и аналитична дейност на съда, довела до неправилен извод за авторството и съставомерността на деянието. Оспорва се оценката на показанията на св. В. К., В. И. и В. Л., както и осъществените от св. В. И. и В. В. разпознавания. Твърди се, че по делото отсъства документно - техническа и графологична експертиза, които да доказват участието на подс. Х. в изготвянето или подписването на счетоводните или финансови документи, което е обусловило неправилен извод, че именно той е автора на документите с невярно съдържание - дневници за продажби на дружествата, в които не е отразил издадените фактури. Като последица - претендира се и необоснованост на заключението, че подсъдимият, присъствайки на обектите, „..се е занимавал изцяло със строителната и техническа дейност, както и с изготвяне на документацията по приемане и отчитане на свършената работа“. Материалната законосъобразност на присъдата се оспорва с възражение, че подсъдимият не е субект на данъчно престъпление. Поддържат се направените в основната жалба искания.

Във второ допълнение към касационната жалба се изтъкват допълни съображения относно възражението за това, че подсъдимият не годен субект на престъплението по чл. 255 от НК, за което е бил признат за виновен и осъден с въззивната присъда. Претендираните процесуални нарушения, допуснати в хода на въззивното производство, се разширяват и с още едно възражение – за пороци в мотивите към присъдата - поради отсъствието на ясни и безпротиворечиви съображения на съда във връзка с начина на подаване на справките – декларации и от кое лице. На основата на това се заявява, че приемането на обстоятелството, че справките-декларации са подавани по електронен път „ ..от страна на подсъдимия или по негово нареждане“ е в нарушение на чл. 303, ал.1 от НПК и чл. 307, ал. 7 от НПК.

Иска се при условията на алтернативност – 1) отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, съответно – отмяна на въззивната присъда в частта относно произнасянето по веществените доказателства (парични суми, иззети от подсъдимия, от обитавани от него имоти и автомобил и от банкови касети) и 120 бр. златни монети (иззети от банкова касета) и 2) отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за новото му разглеждане на въззивния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и правилното приложение на закона.

В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият Х. и защитниците му поддържат касационната жалба по всички изтъкнати в нея доводи.

Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата, като счита, че решението следва да бъде оставено в сила.

Подсъдимият, в последна дума, моли за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

І. С присъда от 12.03.24г., постановена по нохд № 1940/21г., СГС, 37 - ми състав (СНС - закрит) признал подсъдимите Т. С. Х., Л. М. Л., П. В. П. и В. А. Д. за невиновни по предявените им обвинения, както следва:

- подсъдимият Т. С. Х. – по обвинението да е извършил престъпления по чл. 321, ал. 3, пр, 2, т. 1, във вр. с ал. 1, пр. 2 от HK; по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК; по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1. т. 6, пр. 1. вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от HK, както и по обвинението по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. ал. 2, пр. 3. вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НK.

- подсъдимият Л. М. Л. – по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр, 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от HK; по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК; по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1. т. 6, пр. 1. вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от HK.

- подсъдимата П. В. П. – по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр, 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от HK;

- подсъдимата В. А. Д. – по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр, 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от HK.

С определение от 28.03.2024 г., по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото – парични суми по извършваните претърсвания и изземвания, както и 120 броя златни монети, като е върнал същите на подсъдимия Х..

Посоченото определение било атакувано с частен протест на прокурор при СГП, като по него било образувано внчд № 762/24г. по описа на Софийски апелативен съд.

По въззивен протест било образувано внохд № 701/24г. по описа на Софийски апелативен съд, като с определение от 09.07.24г. въззивното производство било обединено с частното производство по внчд № 762/24г. по описа на САС.

След провеждане на въззивно съдебно следствие, в хода на което били допуснати и изслушани заключения на съдебно - счетоводна експертиза и съдебно - почеркова експертиза и приобщено писмено доказателство, САС постановил нова присъда, с която:

- отменил първоинстанционната присъда, в частта, с която подсъдимият Т. Х. е бил признат за невиновен и е бил оправдан по повдигнатите срещу него обвинения за извършени престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и вместо нея:

- признал подсъдимия Х. за виновен в това, че в периода от началото на м. юни 2015 г. до 10.12.2018 г. при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от HK, за 24 отделни данъчни периода, в качеството си на лице, осъществяващо фактически дейност и функции по управление на фирма "К. п." ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери общо 1 112 162, 47 лева (един милион, сто и дванадесет хиляди, сто шестдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), като при воденето на счетоводството съставил документи с невярно съдържание — отчетни регистри — дневници за продажбите на дружеството и потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. l от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС пред ТД на НАП — гр. София, офис "Център", поради което на осн. чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание 3 (три) години лишаване от свобода и конфискация на движимо имущество - 120 бр. златни монети (иззети с протокол за претърсване и изземване от 18.12.2018 г.) и парични суми в общ размер 750 000 (седемстотин и петдесет хиляди) лева.(иззети с протоколи за претърсване и изземване)

- подсъдимият Х. е оправдан по повдигнатото обвинение във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, че деянието е извършено в съучастие с Л. М. Л., както и че деянието е извършено при условията на посредствено извършителство;

- признал подс. Х. за виновен в това, че в периода от началото на месец април 2017 г. до 10.12.2018 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от HK, за 17 отделни данъчни периода, в качеството си на лице, осъществяващо фактически дейност и функции по управление на фирма "В. К. Т." ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо 715 988, 16 лв. (седемстотин и петнадесет хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки), като при воденето на счетоводството съставил документи с невярно съдържание — отчетни регистри — дневници за продажбите на дружеството и потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС пред ТД на НАП — гр. София, поради което на осн. чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание 3 (три) години лишаване от свобода и конфискация на движимо имущество 120 бр. златни монети (иззети с протокол за претърсване и изземване от 18.12.2018 г.) и парични суми в общ размер 750 000(седемстотин и петдесет хиляди) лева (иззети с протоколи за претърсване и изземване от 18.12.2018 г);

- оправдал подс. Х. по повдигнатото обвинение във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК че деянието е извършено в съучастие с Л. М. Л., както и че деянието е извършено при условията на посредствено извършителство.

- на осн. чл. 23, ал. 1 от НК определил едно общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от 3 (три) години, като на осн. чл. 23, ал. 3 от НК присъединил към така определеното наказание наказанието конфискация на движимо имущество - на 120 бр. златни монети (иззети с протокол за претърсване и изземване от 18.12.2018 г.) и парична сума в общ размер 750 000 лв. ( седемстотин и петдесет хиляди) лева (иззети с протоколи за претърсване и изземване от 18.12.2018 г.).

- на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години за срок от 5 (пет) години, считано от влизане на присъдата в сила;

- отменил изцяло определение № 40000 от 28.03.2024 г., с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК на подсъдимия Т. С. Х. са върнати веществени доказателства, подробно описани в същото;

- осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Х. да заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 10573, 96 лв. (десет хиляди петстотин седемдесет и три лева и деветдесет и шест ст. ), както и по 5 лева, представляващи ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

- потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част.

ІІ. По доводите за съществени процесуални нарушения.

Оплакванията за нарушение на процесуалните правила поради пороци в оценъчната дейност на съда, довели до неправилни изводи за авторството и механизма на данъчните престъпления, са неоснователни.

Апелативният съд, с оглед направените пред него възражения и изпълнявайки задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което са приобщени заключения на съдебно - счетоводна експертиза и съдебно - почеркова експертиза, като е направил верни изводи по фактите. Съпоставил ги е с показанията на разпитаните пред първия съд свидетелски показания и със събраните писмени доказателства и с основание е счел, за разлика от становището на първия съд, че по делото са налице достатъчно доказателствени източници, които еднопосочно указват на извода, че подсъдимият Х. е автор на инкриминираните му престъпления по чл. 255, ал. 3 от НК.

Специално внимание е обърнато и на показанията на св. В. К., В. И. и В. Л., които с основание са поставени в основата на осъдителните изводи. Дадената им оценка за достоверност се оспорва от защитата с доводи за това, че неправилно съдът е използвал показанията им на досъдебното производство, независимо от отричането на показанията им в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и при наличието на данни, че показанията им на досъдебното производство са „..били свързани с упражнено върху тях внушение и принуда за даване на „правилните показания от разследващия екип на ГДБОП“. Следователно, в контекста на оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия и до неправилно установяване на релевантната за отговорността му фактология, се заявява генерално оплакване за нарушение на чл. 6 § 3, б.“d“ от ЕКЗПЧОС. Макар и принципно да е вярно, че досъдебното производство има подготвителен характер, законът позволява приобщаването на гласни доказателствени средства, събрани на тази фаза на процеса, стига да са налице предпоставките по чл. 281 от НПК и съдът да е изпълнил задължението си да подложи на критичен и съвкупен анализ целия доказателствения материал, така че да се гарантира справедливостта на процеса. Нещо повече, допустимостта на свидетелски показания, дадени на досъдебното производство предполага предоставянето на възможност на обвиненото лице да оспори разпита, каквато възможност в настоящия случай е предоставена на подсъдимия и защитата му по време на разпитите на свидетелите, проведени от първоинстанционния съд. В настоящия случай контролираните инстанции са кредитирали показанията на свидетелите В. К., В. И. и В. Л., дадени на досъдебното производство – изцяло или в някои части, след като надлежно са ги приобщили по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК (за показанията на св. И. и Л.) и по реда на чл. 281, ал.1, т. 2, пр. 2 от НПК (за показанията на св. К., дадени пред съдия на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК). Правилно въззивният съд е отправил критика за осъществената от първоинстанционния съд аналитична дейност по отношение доказателственото значение на посочените доказателствени материали, демонстрираща формален и едностранчив подход при оценката им. С основание е поставен акцент, че показанията на посочените свидетели, дадени на досъдебното производство се отличават с яснота, запазен спомен, необходимото поясняване на детайлите, подреденост, като при това съдържанието им кореспондира с други доказателствени материали, събрани по делото. Коректно е отбелязано, че показанията на св. К. съдържат множество подробности, включително и относно обстоятелството, че именно той е съдействал на подсъдимия Х., като му е намирал лица, на чието име да се прехвърлят както дружествата, чиято дейност е предмет на разглеждане в настоящото производство, така и други такива, с които Х. е извършвал дейност. Разпитан пред съдия на досъдебното производство свидетелят изключително последователно е описал как са създавани фирмите („ повече от 20“), какво е било поведението на подсъдимия („той ги отваря на наше име и работи с тях“, както и че е идвал на всяко 15 число в гр. София, където „…срещахме се на Съдебната палата, даваха ми документите и аз отивах пред НАП и ги подавах. Това беше докато подаването не стана с електронните подписи…..Електронният подпис стои при Т., флашката стои при него…“. С основание е отчетена и връзката с обясненията на подс. Л., дадени на досъдебното производство, в които той е ясно е заявил, че коментираните дружества са фактически контролирани от подсъдимия Х.. Еднопосочни са и доказателствените материали относно това, че подсъдимият не само фактически е управлявал дружествата, но се е представял и като техен собственик пред някои от съконтрахентите – възложители по обществените поръчки. По идентичен начин - съдът се е отнесъл с особено внимание и към показанията на св. В. Л. и В. И., отчитайки, че показанията им на досъдебното производство са приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК не поради наличието на съществени противоречия в тях, а поради заявена от свидетелите „липса на спомен, като св.И. ги е потвърдил в съдебно заседание. Оспорването на извършените от свидетелите разпознавания, при които те са посочили подсъдимия, като лицето, което ги е насочвало към създаването на фирмите и е разполагало фактически с документацията на дружествата, също е без основание. То е заявено декларативно в касационната жалба и по същество не е подкрепено с аргументи, от които да се направи заключения за незаконосъобразност на извършените процесуално - следствени действия.

Неоснователно е оплакването за доказателствена непълнота, предвид отсъствието на документно - техническа и графологична експертиза, която да доказва участието на подс. Х. в изготвянето или подписването на счетоводните или финансови документи, тъй като съобразно при вярно установените факти въпросните документи са съставяни и подписвани по електронен път. Специфичният начин на изпълнение на престъпното деяние изключва приложимостта на графическата експертиза като способ за доказването му.

Несподеляем е доводът за пороци в мотивите към присъдата - поради отсъствието на ясни и безпротиворечиви съображения на съда във връзка с начина на подаване на справките – декларации и от кое лице, предвид на което съдът е основал на недопустимо предположение изводите си, че справките-декларации са подавани по електронен път „ ..от страна на подсъдимия или по негово нареждане“, което пък било в противоречие с приетото от съда, че не е налице фигурата на посредственото извършителство. Действително, въззивният съд не е бил особено прецизен при формулировката на тезата си за отсъствие на „посредствено извършителство от страна на свидетелите, управители на дружествата“, тъй като по дефиниция тези свидетели не биха могли да са „посредствени извършители“. Няма съмнение, че хипотезата на посредствено извършителство е налице, когато деецът съзнателно е мотивирал някое лице да извърши изпълнителното деяние на умишлено престъпление, при което от фактическия извършител не може да се търси наказателна отговорност. В този смисъл фактическият извършител е оръдието на престъпника, чрез който се осъществява съответното престъпление. Посредствен извършител е този, „..който осъществява престъпния състав не лично, а чрез друго лице …като му въздейства психически да извърши изпълнителното деяние, без, обаче това друго лице да върши виновно и противоправно изпълнителното деяние..”(вж. Д., Н. Наказателно право, Обща част, фототипно издание БАН 1994г, с. 384 ). В настоящия случай е вярно, че съдът е посочил, че справките – декларации са подавани по електронен път от подсъдимия „или по негово нареждане“, но това обстоятелство не дава основание за отмяна на съдебния акт, защото при цялостен прочит на съдебния акт е видно, че съдът последователно и обосновавал факти за лично осъществяване на изпълнението на престъплението от страна на подсъдимия. Касае се за несъществено противоречие в мотивите, което не следва да се приравнява на процесуално нарушение от категорията на съществените. „Противоречие в мотивите ще има не само когато две твърдения се изключват, но и когато твърдението е нелогично“ ( П., Ст. „ Наказателен процес на НРБ“, изд.1989,г., с.543). Освен това противоречието следва да е намерило израз в становището на съда по въпросите, поставени пред него за решаване, а не в отделните негови изрази. Когато съдът е бил последователен в своите изводи и диспозитивът на решението му логично произтича от изтъкнатите в съобразителната част на решението съображения, както е в настоящия случай, не е налице противоречие в мотивите, което да съставлява основание за отмяна на съдебния акт.

С оглед изложеното касационната инстанция не констатира да са допуснати претендираните в жалбите на подсъдимите съществени нарушения на процесуалните правила.

ІІ. По приложението на материалния закон.

В рамките на вярно установената фактология апелативният съд е направил законосъобразни правни изводи, квалифицирайки деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимият е годен субект на престъплението предвид дадените в т. 3 на ТР № 4/15г. на ОСНК на ВКС разяснения, съгласно които субект на престъплението по чл. 255, чл. 255а и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице – търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец. В настоящия случай се касае именно до втората хипотеза – подсъдимият е осъществявал фактическата дейност и функции на данъчно задължените лица –търговци - дружествата „К. П.“ЕООД и „В. К. Т.“ ЕООД. Системата от косвени доказателства, установяващи фактите, свързани с учредяването на дружествата и тяхното фактическо управление и ръководство от подсъдимия чрез подставени лица, предоставянето на електронните подписи, необходими за счетоводното и данъчното им обслужване на подсъдимия, осъществяваната от тях реална икономическа дейност, в която ръководна и организационна роля е имал подсъдимия, наличието на пълномощни от управителите на дружествата, с които подсъдимият бил упълномощен да оперира с банковите сметки на дружествата, еднозначно обуславят заключението, че касаторът фактически е осъществявал дейността на данъчно - задължените лица – търговци.

Лишено от основание е възражението на защитата, развито в допълнението към касационната жалба, че поради отсъствието на каквато и да е юридическа връзка между подсъдимия и процесните дружества, той не би могъл да е субект на престъплението, тъй като всички евентуално извършени от него действия са осъществени без представителна власт, поради което не представляват валидни волеизявления и не пораждат правни последици. В заключение се застъпва схващането, че дадените в т.3 на ТР № 4/12.03.2016г. на ВКС, ОСНК разяснения, че субект на данъчно престъпление може и да е „..всяко друго физическо лице….което осъществява фактическа дейност и функции на данъчно задълженото лице- търговец“ обхващат единствено кръгът на лицата, „…които се намират в конкретно правоотношение с търговеца и са оправомощени да извършват правни действия от негово име“. Така посоченото разбиране не може да се сподели, а предложената интерпретация на разяснения в т.3 на ТР № 4/2016 на ВКС, ОСНК, е неправилна. Фактическите действия са именно поради това „фактически“, защото не всякога се обуславят от наличието на юридически валидно представителство. Известно е, че кръгът на субектите на данъчните престъпления обхваща не само данъчно задължените физически лица, респ. управляващия и представляващ юридическото лице. Наказателната отговорност всякога е свързана с конкретно виновно поведение на определено лице, което е осъществило някоя от формите на изпълнителното деяние, независимо, че неустановените или неплатените данъчни задължения са свързани с дейността на данъчно задълженото юридическо лице. Конкретният субект на данъчното престъпление се определя във всеки отделен случай с оглед установената фактология на деянието - дали деецът реално е осъществявал функциите по управление на дружеството, дали съзнателно е осъществил някоя/и от формите на изпълнителното деяние по чл. 255 от НК, дали неговото поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат. (вж. Р. № 471/19.02.2015г. по н.д. № 1436/2014г., ВКС, ІІ н.о., Р № 610 от 13.01.2011 г. по н. д. № 604/2010 г. на ВКС, НК, III н. о. и др.); Р № 219 от 30.08.2010 г. по н. д. № 167/2010 г. на ВКС, НК, I н. о.). Не е спорно, че субект може да бъде упълномощен представител на търговеца, както и негов фактически пълномощник, в хипотезите, когато е осъществявал търговска дейност и е автор на справките декларации, в които е потвърдена неистина или затаена истина, независимо дали е с пълномощно или не. В противен случай би се изключила отговорността на физическите лица, които управляват, представляват или извършват дейност без пълномощия от името на търговеца. Такъв е и разглежданият казус, при който подсъдимият Х. се явява субект на инкриминираното данъчно престъпление с оглед обстоятелството, че реално е управлявал и ръководел дейността на дружествата – търговци, бил е запознат с осъществяваната от тях икономическа дейност, с реализираните от нея приходи, които не е отразил в съответните справки - декларация пред данъчните органи, посочвайки данъчна основа в размер на 0. 00 лева, респективно, дължим ДДС в размер на 0. 00 лева, вместо реално дължимия за съответните периоди. Като последица се е стигнало до избягване на плащането на дължимите, съобразно реално извършената икономическа дейност от дружеството, данъчни задължения по ДДС. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че в разглеждания случай материалноправната норма на чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е правилно приложена към надлежно установените по делото факти. От установената фактология не следва извод за несъставомерност на деянието, а това обуславя неоснователност на искането на подсъдимия Х. за оправдаването му по повдигнатото обвинение, поради което разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неприложима.

ІІІ. По справедливостта на наложеното наказание.

ВКС намира за неоснователно искането за изменяване на въззивната присъда чрез намаляване размера на наложеното на подсъдимия Х. наказание. Преди всичко, същото не е подкрепено с конкретни съображения, които да бъдат предмет на нарочно обсъждане от касационната инстанция. Въззивният съд е изложил подробни съображения относно наказанието, което следва да се наложи подсъдимия, които се основават изцяло на данните по делото и на закона и които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Наложеното на подсъдимия Х. наказание е индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК, като са посочени и съобразени всички установени по делото обстоятелства относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца и останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността му такива. За извършеното от касатора престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на дееца. В случая, наказанието лишаване от свобода в размер на 3 (три) години е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при предвидения в закона минимум от три години, като с основание съдът е отрекъл те да са изключителни и/или пък многобройни по своя характер, така че да е приложима разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Няма съмнение, че правилата на чл. 55 от НК се прилагат по изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. Процесният случай не попада в посочената хипотеза и изводите за това намират опора в данните по делото за обстоятелствата, относими по чл. 36 и чл. 54 от НК, които са съобразени и оценени обективно. При тези данни по делото, определеното на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода, индивидуализирано при предвидения в закона минимум, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 5 (пет) години, не носи характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и не дава основание за допълнително снизхождение и намеса на касационната инстанция в тази насока. Не са нарушени правилата относно определяне на предвиденото наказание конфискация на движимо имущество и парични средства, собственост на подсъдимия (120 бр.златни монети на стойност 54 734,40 лв. и пари – 750 000 лв.), иззети от банкови сейфове. Съдът е съобразил правилата по чл. 44 - чл. 45 от НК в Общата част на НК относно индивидуализирането на предметите на конфискацията, когато тя се осъществява спрямо отделна част от имуществото на подсъдимия, както е в случая. Индивидуално посочените суми и златни монети са точно, ясно и конкретно определени, а стойността им съответства на тежестта на извършеното престъпление, обусловена е от броя на квалифициращите обстоятелства, величината на предмета на престъплението извън инкриминираната и на имотното състояние на подсъдимия. По този начин е спазен и общия принцип за пропорционалност между използваните средства и целта, чието реализиране се търси по Протокол № 1 към чл. 1 от ЕКЗПЧОС.

С оглед изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила присъда № 11 от 17.03.2025г., постановена по внохд № 701/24г. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: