Определяне на обезщетение за незаконно обвинение при водени паралелни дела

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№50208

[населено място], 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурор Станева от ВКП като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 1439 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивното решение № 44 от 10.1.2022 г, постановено по в.гр.дело № 2373/2021 г на САС, ГК, Седми въззивен състав, с което е потвърдено решение № 263843/10.6.21 г , по гр.дело № 13390/2019 г на СГС, като предявеният от В. Е. В. иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди от незаконно обвинение е уважен за сумата 10 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което присъденото обезщетение бъде намалено.
Ответникът по касационната жалба е оспорил същата по съображения, изложени в открито съдебно заседание, чрез процесуалния му представител адв.П..Счита, че присъденото обезщетение е съответно на претърпените вреди, поради което решението следва да бъде потвърдено.Претендира разноски, сторени пред ВКС в размер на 1500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
С определение № 442 от 26.5.2022 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите, свързан с определяне по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване .
Отговор на същите е даден с по задължителен начин с ППВС № 4/68 г-- т. 11 и раздел II от мотивитеите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. , т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК . Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
С оглед отговора на поставените въпроси и по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, Трето ГО намира следното :
С обжалваното въззивно решение е прието по иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, че на 14.6.2009 г ищецът В. В. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 2032/2009 г по описа на 09 РПУ-СДВР, пр.пр. № 31623/2009 г по описа на СРП и му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 пр.1 НК за това, че на 14.6.2009 г около 00, 30 ч в [населено място] в съучастие с Д. К. като съизвършител са причинили средна телесна повреда на Н. К., като нанесли удари със стъклени бутилки в областта на главата.Образуваното наказателно дело е прекратено поради допуснати процесуални нарушения, а на 24 2.11 г е внесен нов обвинителен акт и е образувано н.о.х.д № 3460811 г на СРС, 114 състав за престъпление по чл.129 ал.2 пр.5 ал.2 и предл.6, ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК, по което е постановена оправдателна присъда, влязла в сила на 19.7.18 г.При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е отчел тежестта на престъплението в което ищецът е бил обвинен, наложената мярка за неотклонение „подписка“, която е най-леката такава, продължителността на производството-9 г, 1 месец и пет дни, както и събраните гласни доказателства, съгласно които в резултат на воденото наказателно производство ответникът по касация е търпял социална изолация, стрес и притеснения, не е могъл да си намери работа, а авторитетът му пред близки и познати е бил накърнен.Позовал се е на факта, че през времетраенето на воденото наказателно производство ищецът е бил признат за виновен по три други наказателни производства, приключили с влезли в сила споразумения.Предвид горното на ищеца е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
Оплакванията в касационната жалба са частично основателни.

Обжалваното решение е постановено в противоречие с така установената практика по поставените правни въпроси. От фактическа страна въззивният съд е установил релевантните факти, но при определяне на размера на обезщетението не е извършил прецизна оценка на последните и как същите влияят върху този размер.Когато неправомерното поведение се състои в неоснователно повдигнато обвинение от правозащитните органи, съдебната практика определя като релевантни за размера на обезщетението обстоятелства още личността на увредения, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, стигнало ли се е до разстройство на здравето.
Тези критерии, отнесени към процесния случай, обосновават извод, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен по следните съображения : Несъмнено ищецът е преживял стресова реакция във връзка с привличането му като обвиняем и е търпял психически страдания във връзка с висящото наказателно производство и страха от осъждане.Касае се обаче за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи.Гласните доказателства не установяват наличието на настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца.Няма данни преживяното травматично събитие да е оказало влияние върху психиката му към настоящия момент. Взетата мярка за неотклонение е най леката такава, от която за пострадалия не са настъпили сериозни вреди.По време на това наказателно производство срещу ищеца са водени още три наказателни производства, завършили със споразумения, по едното от които му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението му е отложено.Следователно и съгласно задължителната практика на ВККС /решение № 554/12 г от 6.3.13 г по гр.дело № 266/12 г на Четвърто ГО и т.11 ТР № 3/22.4.2005 г по т.д. № 3/04 г на ОСГК на ВКС/ щом по едно и също време е имало наказателно производство, по което страната е била привлечена като обвиняем, причинените от това неимуществени вреди са в пряка връзка с всички обвинения, когато се преценява какво обезщетение се дължи. При така наличните множество осъждания, касаещи релевантния спорен период е налице припокриване на търпените вреди по всички обвинения и не може да се обоснове категоричен извод обичайните за наказателното производство негативни изживявания да се дължат именно на процесното такова.През релевантния период В. не е бил задържан и реално не е имало обективна пречка да си намери работа, поради което не може да се приеме, че липсата на трудова реализация се дължи единствено на висящото спрямо него наказателно производство.Накърнения му авторитет би могло да е пострадал не единствено от незаконното обвинение, но и от водените множество производства, приключили с осъждане.Социално–икономическите условия на живот в страната и размера на минималната работна заплата през периода на незаконното обвинение са също обстоятелства, които имат отношение към размера на обезщетението и следва да бъдат отчетени при определянето му.Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира, че присъденото от въззивния съд обезщетение следва да бъде намалена, като размер от 6 000 лв е от естество да обезщети в най-адекватна степен реалните вреди, претърпени от ищеца в резултат на наказателното преследване.Уважаването на иска за неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи.При определянето на този размер, настоящият съдебен състав взема предвид и обстоятелството, че самото осъждане на ответната прокуратура като процесуален субституент на държавата, да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди..

Поради това и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на ОС в частта, с която искът е уважен за разликата над сумата 6 000 лв до сумата 10 000 лв и в тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.

Предвид изхода на спора определените разноски, присъдени от ищеца пред СГС и САС следва да бъдат намален от 2010 лв на 1206 лв, а за съдебната защита пред ВКС на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 900 лв, а не претендираните 1500 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 44 от 10.1.2022 г, постановено по в.гр.дело № 2373/2021 г на САС, ГК, Седми въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 263843/10.6.21 г , по гр.дело № 13390/2019 г на СГС, като предявеният от В. Е. В. иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на неимуществени вреди от незаконно обвинение е уважен за разликата над сумата 6 000 лв до сумата 10 000 лв, както и в частта, с която на В. Е. В. са присъдени на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски за разликата над сумата 1206 лв до сумата 2010 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. Е. В. иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ за сумата 4 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата обжалвана част, с която на В. Е. В. е присъдено обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ в размер на 6000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Прокуратурата на РБ да заплати на В. Е. В. разноски сторени пред ВКС в размер на 900 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат, определени с оглед крайния изход на спора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.
2.