Определяне на границите на имот при съдебна делба по регулационен план, а не по кадастър

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 3619 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

София, 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 3619 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „КАММЕКС“ АД срещу решение № 260013 от 20.08.2020 г. по в.гр.д.№ 952 от 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VII въззивен състав, с което е потвърдено решение № 505 от 14.02.2020 г. по гр.д.№ 6215 от 2019 г. на Пловдивския районен съд в следните негови части:

1. частта, с която са определени страните, между които следва да се допусне делбата на имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 6893 кв.м., и техните квоти в съсобствеността и

2. частта, с която е отхвърлен иска за делба на пет от намиращите се в горепосочения имот сгради: сграда с идентификатор ....., сграда с идентификатор ....., сграда с идентификатор ....., сграда с идентификатор ..... и сграда с идентификатор ..... .

Пълномощникът на касатора твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

В писмени отговори от 04.11.2020 г. и 03.11.2020 г. и в открито съдебно заседание пълномощниците на ответниците „Б.“ АД, „ВИ и РУС“ О. и „Мембранни технологии“ АД оспорват касационната жалба. Молят решението на Пловдивския окръжен съд да бъде оставено в сила. Претендират и за направените по делото пред ВКС разноски.

С определение № 57 от 18.02.2021 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради съмнение за неговата допустимост: като постановено по нередовна искова молба:

1. в която съществува вероятност като съделители да не са посочени всички съсобственици на делбения имот, които са необходими и задължителни другари в производството по съдебна делба. Такава вероятност съществува предвид твърдението на касатора, че съсобственици на имота са и неконституираните като съделители по делото дружества „Б.“ О. и „П.“ О. /Институт по биотехника/, за което има данни в разделителния протокол от 20.12.1993 г., и предвид липсата на доказателства по делото относно това дали „П.“ О. съществува към настоящия момент като ЮЛ, а ако не съществува- кои са частните правоприемници на това ЮЛ и на „Б.“ О. по отношение на процесния имот и дали действително тези дружества или техни правоприемници притежават някаква ид.ч. от правото на собственост върху делбения имот към настоящия момент;

2. в която делбеният имот не е описан съобразно действащия му регулационен статут. Видно от приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л.Б. Й., за местността, в която се намира имотът, има действащ регулационен план, одобрен със заповед № ОА-1002 от 21.07.2000 г., изменен със заповед № ОА-2758 от 27.09.2007 г. на Кмета на [община], според който описаният в исковата молба имот с плош от 6893 кв.м., с идентификатор 56784.504.299 по кадастралната карта на [населено място] от 2009 г. представлява част от няколко УПИ: площ от 3869 кв.м. са част от УПИ X.-....., площ от 1401 кв.м. са част от УПИ V-....., площ от 1574 кв.м. са част от УПИ XX-...../, а останалата част с площ от 49 кв.м. е извън регулация.

След запознаване със събраните по делото доказателства ВКС установи, че с обжалваното решение до делба е допуснат поземлен имот, чийто граници не отговарят на границите на собственост на имота по действащия регулационен /подробен устройствен/ план на [населено място], С. индустриална зона- I част. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л.Б. Й., за местността, в която се намира имота, има действащ регулационен /подробен устройствен/ план, одобрен със заповед № ОА-1002 от 21.07.2000 г., изменен със заповед № ОА-2758 от 27.09.2007 г. на Кмета на [община], според който описаният в исковата молба имот с площ от 6893 кв.м., с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2009 г. представлява част от няколко УПИ: площ от 3869 кв.м. са част от УПИ X.-....., площ от 1401 кв.м. са част от УПИ V-....., площ от 1574 кв.м. са част от УПИ XX-...../, а останалата част с площ от 49 кв.м. е извън регулация. Съгласно записванията в разписните листове към плана, тези УПИ са собственост на различни лица. Тъй като одобрението на кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие, нито може да погаси или измени правото на собственост върху имотите по действащия регулационен план /ПУП/, нито въз основа на него може да възникне съсобственост, при действащи регулационен план /ПУП/ и кадастрална карта границите на собственост на имотите се определят съобразно действащия регулационен план /ПУП/, а не по кадастралната карта. Поради това предмет на делба може да бъде само имот в границите му по действащия регулационен план /ПУП/ на населеното място. По изключение предмет на делба може да бъде и имот в границите му по кадастралната карта /имот по кадастрална карта, обхващащ части от няколко парцела или УПИ/, но само когато отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало по силата на пар.8 ПР на ЗУТ, в резултат на което правото на собственост на придадената по регулация част от парцела се възстановява на собственика на парцела, от който е била отнета. Само в този случай границите на собственост на имота се определят не по границите на УПИ, а по имотните граници на имота след отпадане на отчуждителното действие на дворищната регулация.

По настоящото дело обаче такова отпадане на отчуждително действие на дворищнорегулационен план не е доказано. Не са събрани доказателства /не е поставена задача на експертизата/ относно това съвпадат ли границите на трите УПИ по действащия регулационен план /УПИ X.-....., УПИ V-..... и УПИ XX...../ с границите на парцелите по предходния регулационен план, одобрен със заповед № ОА-975 от 25.05.1994 г., за да се прецени дали регулационният план от 2000 г., изменен през 2007 г. предвижда придаване по регулация и съответно дали може въобще да се говори за отпадане на отчуждителното действие на регулационния план от 2000 г., изменен през 2007 г.

Поради гореизложеното ВКС приема, че в исковата молба делбеният имот не е описан съобразно неговия действащ регулационен статут, поради което тази искова молба е нередовна и съответно постановеното по тази искова молба решение е недопустимо. Като последица от недопустимостта на решението за делба на терена, недопустимо се явява и решението за делба на изградените върху този терен сгради, чиято собственост се претендира на основание приращение по чл.92 ЗС.

С оглед на горното решението на Пловдивския окръжен съд следва да бъде обезсилено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

След връщане на делото въззивният съд следва да постави допълнителна задача на в.л.инж.Б. Й., който да даде заключение и изготви комбинирани скици, върху които да обозначи с различни цветове и с букви /или с числа/ границите и да посочи площта:

1. на парцелите по разделителния протокол от 20.12.1993 г.: парцели I, II, III, IV, V, VI и VII по действащия към 20.12.1993 г. регулационен план;

2. на парцелите по плана, одобрен със заповед № ОА-975 от 25.05.1994 г., като при констатирано различие в границите на тези парцели спрямо границите на парцелите по плана, действащ към 20.12.1993 г., да посочи на какво основание са били променени границите и площта на парцелите- предвидено ли е било придаване по регулация и ако да-приложена ли е била тази регулация;

3. на парцелите по последния регулационен план /ПУП/ на [населено място], одобрен със заповед № ОА-1002 от 21.07.2000 г., изменен със заповед № ОА-2758 от 27.09.2007 г. на Кмета на [община], като при констатирано различие в границите на тези парцели спрямо границите на парцелите по плана от 1994 г., да посочи на какво основание са били променени границите и площта на парцелите- предвидено ли е било придаване по регулация и ако да- приложена ли е била тази регулация;

4. на имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК;

5. на сградите, които се намират в тези имоти;

6. на имота, предмет на договора за продажба на дълготрайни активи от 12.10.1995 г., находящ се на лист 293 от първоинстанционното дело и

7. на имота, предмет на договора за продажба на дълготрайни активи от 08.08.1995 г., находящ се на лист 292 от първоинстанционното дело.

След приемане на това допълнително заключение на експертизата въззивният съд следва да остави исковата молба без движение и да даде срок на ищеца да опише делбения имот /или делбените имоти/ съобразни границите му /им/ по последния приложен регулационен план /ПУП/ на [населено място] и да уточни на какво основание твърди, че е възникнала съсобственост върху този имот /или тези имоти/ между ищеца и посочените в исковата молба ответници. Ако се претендира възникване на съсобственост въз основа на разделителния протокол от 20.12.1993 г., ищецът следва да посочи с кой парцел или част от парцел по разделителния протокол от 20.12.1993 г. е идентичен претендираният от него делбен имот по последния приложен регулационен план /ПУП/.

След уточнението на исковата молба за делба на терена, на съделителя „К.“ АД следва да се даде възможност да уточни основанията за възникване на съсобствеността върху всяка от сградите и ответниците по исковете за делба на всяка от тези сгради, като се съобрази, че част от тях се намират извън границите на имот с идентификатор .....- в границите на урегулирани поземлени имоти, които са съсобствени с други лица, различни от страните по делото: Видно от заключението на в.л.инж.С. Ж., сграда с идентификатор ..... с обща площ от 145 кв.м. заема и част от имот с идентификатор .....; сграда с идентификатор ..... с обща площ от 293 кв.м. заема и част от имот с идентификатор .....; сграда с идентификатор ..... с обща площ от 2010 кв.м. заема и част от имот с идентификатор ..... и част от имот с идентификатор ..... .

След приемане на допълнителното заключение на експертизата и уточнението на исковете за делба на терена и на сградите въззивният съд следва да прецени дали се налага конституирането като съделители по делото /задължителни и необходими другари в производството по делба/ на други лица, извън посочените в исковата молба: например на „П.“ О. и „Б.“ О. или техни частни правоприемници, ако се установи от доказателствата по делото, че същите са съсобственици на имота, чиято делба се претендира. В случай, че се налага конституирането на други необходими другари по делото, съгласно приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд от фазата на връчване на исковата молба на новоконституираните страни.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 260013 от 20.08.2020 г. по в.гр.д.№ 952 от 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VII въззивен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.