Доказване на придобита държавна собственост при приватизация

Текстът на акта

Ключови фрази

1
9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60127

София, 03.06.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Емилия Петрова

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 201/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл.ГПК.

„Бутед“ АД [населено място] чрез процесуалния представител адв. М.Г. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІV-136 от 15.07.2020г. по гр.д.№ 643/2020 г., с което е отхвърлен предявеният от него срещу „К енд Б груп“ О. /в несъстоятелност/ [населено място] и „В.“ Е. [населено място], кв.Ч., отрицателен установителен иск за собственост, постановено при участието на „Риба комерс“ О. като трето лице-помагач, привлечено от ответника „К енд Б груп“ О..

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Изложени са доводи, че по делото не са събрани доказателства процесните имоти да са били предоставени за стопанисване и управление на Държавно предприятие „Риба и рибни продукти“, както и че изводите на съда за включване на имотите, посочени в акт за държавна собственост № 361/1997г. в капитала на праводателя на „В.“ Е., са направени в отклонение от практиката на ВКС, в която са установени предпоставките за правоприемство по реда на чл.17а ЗППДОП /отм./.

Ответникът „К енд Б груп“ О. /в несъстоятелност/ чрез процесуалния представител адв. М.М. оспорва касационната жалба. В отговора по чл.283 ГПК изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно, обосновано и законосъобразно. Поддържа, че е доказано правоприемството между фирма с държавно имущество „Риба и рибни продукти“ [населено място] и „Риба комерс“ О., който е прехвърлил имотите на „В.“ Е. с нот.акт № ...../2012 на нотариус рег.№ 249 в Нотариалната камара. Правата на „Риба комерс“ О. произтичат от официални документи – акт за държавна собственост, нотариален акт, заповед за деактуване на Областната администрация Б., удостоверения за данъчна оценка и др., решение на ОС Бургас за регистрация на дружеството и др., а идентичността на имотите е установена от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза; доказано е и осъществено владение в продължение на десет години от „Риба комерс“ О. в качеството му на праводател на ответника „В.“ Е..

Ответникът „В.“ Е. не е подал отговор на касационната жалба.

Третото лице-помагач „Риба комерс“ О. представлявано от адв.М. З. изразява становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за придобиване на имотите от „Риба комерс“ О. по реда на ЗППДОП /отм./, както и за придобиването им по давност.

С определението по чл.288 ГПК № 84 от 28.04.2021г. касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на чл.17а ЗППДОП /отм./ с тълкуването, прието с ТР 4/2016г. на ВКС, ОСГК т.2г.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Предявен е отрицателен иск от „Б.“ АД против „К енд Б Г." Е. - /в несъстоятелност/ и „В." Е. с правно основание чл.440 ГПК за установяване, че ответниците, взискател и длъжник по изпълнително дело, не са собственици на следните имоти, върху които е насочено принудително изпълнение.

1. 40/6744 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ..... по КК на [населено място], целият с площ от 6744 кв.м., ведно с изградената в имота СГРАДА с идентификатор № .....

2. 248 /5145 кв.м. ид.части от поземлен имот с идентификатор № ..... по КК на [населено място] и сграда с идентификатор № ..... по КК на [населено място], които имоти са предмет на изпълнение по изп. дело№ ..... по описа на ЧСИ Д. Н..

Твърденията на ищеца „Б.“ АД са, че е правоприемник на Окръжно търговско предприятие – П., с последващи преобразувания, на което е предоставен терен от 2600 кв.м., попадащ в парцел ..... кв.110 по плана на [населено място]. По-късно с протокол №11 от 15.06. 1961г. на ИК на ОНС [населено място] са предоставени сгради с общ терен от 10 883 дка. като е изградена складова база за нуждите на държавното предприятие въз основа на одобрен генерален план за терена, включващ и процесните сгради.

Теренът, обхващащ имоти 1458 кв.112 и 1463 кв.112 по плана от 1997г., е заснет с влязлата в сила кадастрална карта като имоти с идентификатори ..... и ....., а впоследствие като имоти ....., ..... , ...... Ищецът твърди, че „Риба комерс“ О. не е бил собственик на имотите, които е продал с нот.акт № .... от 20.08.2012г. на нотариус Д. Г. на „В.“ Е., защото те не са били предоставени за управление на държавното предприятие „Риба и рибни продукти“. Отрицателният установителен иск по чл.440 ГПК е предявен срещу взискателя „К енд Б груп“ О. и длъжника „В.“ Е. по изп.дело № 864/2021г. по описа на ЧСИ Д. Н..

Ответникът „К енд Б груп“ О. /в несъстоятелност/ е оспорил иска като се е позовал на акт за частна държавна собственост № 361 от 04.01.1997г., в който са описани имотите, предоставени за управление на „Риба и Рибни продукти“; позовал се е и на изтекла придобивна давност в полза на „Риба комерс“О. и „В.“ Е. .

С обжалваното въззивно решение № ІV-136 от 15.07.2020г. по гр.д.№ 643/2020г. Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен състав, е потвърдил решението на Районния съд П. №202 от 15.10.2019г., по гр.д.№238/2018г., с което са отхвърлени исковете на „Б.“ АД против „К енд Б Г." Е. - /в несъстоятелност/ и „В." Е. при участието на „Риба К.“ - О. [населено място] като трето лице помагач на страната на ответника, за приемане за установено по отношение на ответниците, че „В." Е. - [населено място], не е придобил собствеността и не е собственик на процесните имоти.

Не е било спорно по делото, че е налице правоприемство между Окръжно търговско предприятие - Б. и „Б.“ ЕАД и между ДП „ Риба и рибни продукти“ и „Риба комерс“ О., които са преобразувани чрез приватизация по реда на ЗППДОП/отм./.

Спорни са били въпросите за притежаваното от двете дружества имущество към момента на преобразуването им и оттук дали „Риба комерс“ О. е могъл да прехвърли собствеността на процесните имоти на „В. “ Е. и за основателността на възражението на „К енд Б груп“ О. за изтекла придобивна давност в полза на „Риба комерс“ О. и „В.“ Е., по които правни въпроси, се съдържат доводи в касационната жалба.

Въззивният съд е приел, че при заявената искова претенция – отрицателен установителен иск, ответникът следва да докаже правото си на собственост. По настоящото дело двете страни основават правата си на актове за частна държавна собственост, които не са в колизия. При регистриране на ищеца и на третото лице – помагач като търговски дружества с държавно имущество през 1990г. с решения на Бургаския окръжен съд, имотите, описани в А. №2191/97г. и А. №2193/97г., са включени в капитала на праводателя на ищеца, който ги е стопанисвал и управлявал. Имотите, описани в А. №361/97г., са включени в капитала на ДП „Риба и рибни продукти“, който ги е стопанисвал и управлявал. Актовете за държавна собственост само са констатирали собствеността – като част от капитала на съответните дружества, а не са я учредили или създали. През 1997г., на основание договора за приватизация, Областният управител е деактувал, отписал и предал имотите на праводателя на ответника, а през 2000г. – е деактувал, отписал и предал имотите на праводателя на ищеца, с посочените по-горе заповеди. Така от 1990г. всяко дружество е стопанисвало, управлявало и владяло съответните имоти. Праводателят на „Риба комерс“ О. , видно и от показанията на свидетелите С. и К., е владял процесните две постройки и терена, върху който са изградени поне до 2012г., когато правото на собственост е прехвърлено на ответника „В.“ - Е..

Тези изводи на въззивния съд са направени в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и в противоречие със задължителната практика на ВКС - ТР 4/2016г. на ВКС, ОСГК т.2г., което е констатирано в определението за допускане на касационното обжалване – отменителни основания по чл. 281 ал.1 т.3 ГПК. .

Според посоченото тълкувателно решение, фактическият състав на придобивния способ, уреден с чл. 17а ЗППДОП /отм./, включва преминаване на право на собственост от държавата към приватизиращо се търговско дружество по отношение на вещите, които са били предоставени за оперативно управление на държавното дружество. Предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление се е извършвало с административни актове при образуването на държавно предприятие или в по-късен момент. В рамките на възникнал спор за собственост, предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни.

По отношение на актовете за държавна и общинска собственост в практиката на ВКС се приема, че те са официални свидетелстващи документи. Същевременно се отчита, че за да се ползват с обвързваща по смисъла на чл. 179 ГПК доказателствена сила, в тях трябва да е посочено конкретното уредено в закона основание, по силата на което е придобита собствеността. Когато в акта е посочена като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост /решение по гр.д.№ 4029/2017г. на ВКС, ІІ г.о. и др./. Това разрешение следва да се приложи и по отношение на другите отбелязвания в акта за държавна собственост, извън придобивното основание, каквито са данните за предоставяне на единната държавна собственост при действието на Конституцията от 1971г. за стопанисване и управление на държавни предприятия, както и включването й в капитала на преобразувани по реда на чл.17 ЗППДОП /отм./ държавни предприятия. Когато актът за държавна собственост не посочва основанието за включване на имотите в капитала на приватизирано търговско дружество/година, дата и номер на административен акт и др./, той не може да има презумптивна доказателствена сила. В този случай съдът, разглеждащ спор за собственост, има задължение да направи своите изводи за предоставянето на право на оперативно управление, въз основа на събраните по делото доказателства – преки и косвени.

Както е посочено в ТР 4/2016г. на ВКС, ОСГК т.2г., придобиването на собствеността по реда на ЗППДОП /отм./ е деривативно и предполага предоставяне на правото на оперативно управление на преобразуваното държавно предприятие. Следователно, за да се легитимира като собственик на определено имущество на приватизирано държавно предприятие, то следва да докаже предоставянето на това имущество на държавното предприятие, чийто правоприемник е.

По настоящото дело са представени: 1. Акт за частна държавна собственост № 2193 от 17.11.1997г., за следните имоти: авторемонтна работилница, целият имот, терен от 720кв.м., сграда-305.80кв.м. на един етаж, масивна, строена през 1962г. с местонахождение–гр.П., Промишлена зона кв.112 имот .....; 2. Акт за държавна частна собственост № 2191 от 17.11.1997 г., в който е посочено, че складова база с терен от 11699 кв.м. и сградите: склад текстил и трикотаж 510 кв.м. на два етажа, строен 1965г. , склад за парфюмерия 509 кв.м. на два етажа, строен през 1957г., склад – каучукови изделия с площ от 264г., строен през 1964г., 2 броя складове за хранителни стоки, два броя метални рампи с площ от 1488 кв.м.. и склад за железария 137.50 кв.м. , строен 1979г. В двата акта за държавна собственост е посочено, че те са включени в капитала на „Б.“ Е. [населено място], съгласно решение на 4938 от 13.09.1992г. С това решение е вписано прекратяването на Д. „Б.“ Б. поради преобразуването му в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Б.“ Е. без ликвидация , което поема активите и пасивите на Д. „Б.“ към 31.12.1992 г.

Акт за частна държавна собственост № 361 от 04.01.1997г. е съставен за терен 350 кв.м., склад хладилни камери със застроена площ от 284 кв.м. на един етаж, строена 1976г., канцелария със застроена площ от 41 кв.м. на един етаж, строена 1976г., 10% от общите части и право на преминаване. За бивш собственик са посочени „ Търговия на едро“- Б. и „Търговия на едро – П.“. Посочено е, че имотът е включен в капитала на търговско дружество „Риба комерс“ с решение от 17.06.1993г. на Бургаския окръжен съд.

Изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза е дала заключение, че при проучването на цялата документация, отнасяща се до ДП „Риба и рибни продукти“ и „Риба комерс“ Е. в Държавен архив [населено място] е констатирано, че балансът на дружеството към 31.12.1992г. отразява размера на активите на всички земи и сгради, намиращи се във всички поделения в градовете Б., Я. и С. и не дава информация за конкретните обекти, намиращи се на територията на поделение „Складова база“ – П.. В поименния списък на въведените в действие обекти и подобекти има обект с наименование „пърж.П.“. Посочена е стойността на строителни работи, машини и съоръжения за обект, чието строителство е започнало 1984г. и обектът е въведен в експлоатация м. юни 1989г. , но при липса на други подробни данни и характеристика на обекта , тези данни не могат да се отнесат към нито една от процесните сгради.

При тези доказателства, въззивният съд незаконосъобразно и необосновано е приел, че всеки от актовете за държавна собственост има доказателствено значение за собствеността на съответното държавно предприятие преди преобразуването му. Тези актове са съставени след вписването в търговския регистър на Е. „Риба комерс“ [населено място] с решение на Бургаския окръжен съд № 3480 от 17.06.1993г. по гр.д.№3480/1993г. като правоприемник на всички активи и пасиви на ДФ „Риба комерс“ – Б. и на Е. „Б.“ – Б. с предишно наименование „ Държавна търговска фирма Б.“ , което поема пасивите на Д. „Б.“ с решение на Бургаския окръжен съд № 4938 от 13.09.1993г. по гр.д.№ 4938/1993г. като правоприемник на всички активи и пасиви на Д. „Б.- Б.. В актовете за частна държавна собственост № 2193 от 17.11.1997г., № 2191 от 17.11.1997 г. и № 361 от 04.01.1997г. не е посочен административен акт за предоставяне на описаното имущество за стопанисване и управление на ОТП „П.“ и „ДП „Риба и рибни продукти“. В тези актове са посочени решенията на Бургаския окръжен съд за вписване на „Риба К.“ Е. и „Б.“ Е. , но в тези решения няма данни за конкретното имущество, което се придобива от преобразуваното търговско дружество, същевременно както се посочи, от съдебно счетоводната експертиза е изяснено, че балансите на предприятие „Риба и рибни продукти Б.“ към 30.11.1990г. и на ДФ “Риба комерс“ към 25.02.1993г. не дават информация за конкретното имущество, включено в капитала Е. “Риба комерс“ при преобразуването му. Идентичността между сградите по акта за частна държавна собственост № 361 от 04.01.1997г. и описаните в нотариалните актове № ..... от 22.11.2005г. /констативен, издаден въз основа на акта за частна държавна собственост № 361/1997г./, нот.акт № ..... от 20.08.2012г., с който имотът е продаден от „Риба комерс“ О. на „В.“ Е. нямат правно значение за доказване на собствеността, която както се посочи следва да се установи преди преобразуването на държавното предприятие.

Същевременно ищецът по делото е представил с исковата молба писмени доказателства за предоставяне на земя на ОТП –клон П. чийто правоприемник е ищецът по делото „Б.“ АД /заповед № 531 от 23.03.1960г., протокол № 11 от 15.06.1951г., споразумителен протокол от 15.02.1976г., разделителен протокол от 22.08.1972 г./, които са от значение за разрешаване на спора за собственост. При изрични доводи на „Б.“ АД във въззивната жалба за необсъждане на тези доказателства и неотчитане на противоречието между свидетелските показания, мотивите на въззивния съд не отговарят на изискването на чл.269 ал.1 ГПК , защото не са обсъдени в пълнота доводите на въззивника и липсва самостоятелна преценка на доказателствата, включително и на свидетелските показания, относими към възражението за придобивна давност.

Допуснатото нарушение на материалния закон по приложението на чл.17а ЗППДОП /отм./ във връзка с разясненията в ТР 4 от 14.03.2016г. по ТД 4/2014г. на ВКС, ОСГК т.2г и на процесуалните правила е основание по чл.281 ал.1 т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. За да отговори на доводите във въззивната жалба, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по идентичността на процесните имоти с предоставените терени на държавните предприятия, чиито правоприемник е ищецът по делото „Б.“ АД , което изисква изслушване на нова техническа експертиза, което на основание чл.293 ал.3 ГПК налага връщането на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да назначи техническа експертиза от инженер-геодезист, който въз основа на представените с исковата молба доказателства за предоставяне на терени на ОТП-клон П. и Д. „Търговия на едро“ – клон П. и скици и проверка на съответните регулационни и кадастрални планове, да проследи устройствения статут на предоставения за стопанисване и управление на държавните предприятия, чиито правоприемник е „Б.“ АД имот и да даде заключение налице ли е идентичност на поземлените имоти ..... и ..... и сградите в тях със сегашни идентификатори ..... и ..... с предоставения терен, включен в генералния план за складова база на ОТП [населено място] , за който по делото е представено писмо за съгласуване на идеен проект и обяснителна записка от 1968г. Вещото лице следва също така да проследи и записванията на собствеността в разписните листове на кои предприятия и кои имоти / земя и сгради/ са отразени в тях като предоставени за управление. При довод във въззивната жалба за разместване на доказателствената тежест и непълнота на доклада по чл.146 ГПК в тази част, с оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и доказателственото значение на актовете за държавна собственост, на които се позовават страните, въззивният съд следва да им предостави възможност преди изслушване на заключението на вещото лице, да представят стари актове за държавна собственост и други актове, от които се установява /косвено или пряко/ предоставяне на процесните имоти за оперативно управление на съответното държавно предприятие. При решаването на спора между страните във връзка с възражението за придобивна давност, съдът следва да обсъди задълбочено гласните доказателства като разграничи установените факти за ползване на сградите и терена, да посочи на кои свидетели дава вяра и изложи мотиви за достоверността им.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази разясненията в ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК относно предмета на доказване по отрицателния установителен иск.

С оглед крайният резултат на делото, въззивният съд следва да присъди и разноските за касационната инстанция на основание чл. 294 ал.2 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІV-136 от 15.07.2020г. по гр.д.№ 643/2020 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: