Отмяна на присъда поради неизяснена причинна връзка при непредпазливо убийство

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * смесена вина * съществени процесуални нарушения * съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата * неизяснена фактическа обстановка * авторство на деянието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 128
Гр.София, 13 март 2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Вълкова
наказателно дело № 62/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Т. Р. П., чрез защитника адвокат Д. Ц. от Адвокатска колегия - Плевен и касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец Н. Р. Д., чрез повереника адвокат С. Н. от Софийската адвокатска колегия, срещу въззивно решение № 121 от 07.10.2024 г. по ВНОХД № 20234000600244 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
С касационната жалба на подсъдимия и допълнителното писмено изложение към нея изрично се сочат и аргументират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК - нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, но се навеждат допълнителни доводи за незаконен съдебен състав на първоинстанционния съд и несъобразяване на доказателства, от които се установява, че друго лице е автор на деянието, предмет на обвинението срещу подсъдимия П., които са относими към касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Явна несправедливост на наложеното наказание се заявява поради това, че извършител на деянието видно от видеозаписите и изготвената пред въззивната инстанция подробна експертиза не е подсъдимият. Моли се за отмяна на въззивното решение, оправдаване на подсъдимия П. и връщане на делото във фазата на досъдебното производство, за да се повдигне обвинение на реалния извършител на инкриминираното деяние, който е свидетел по делото, за да не остане той ненаказан за извършеното престъпление.
В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец и допълнителното писмено изложение към нея се поддържат всички касационни основания по чл.348, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Акцентира се на неправилно приложение на материалния закон поради преквалифициране на деянието от въззивния съд в по - леко наказуемо престъпление спрямо състава, по който подсъдимият е предаден на съд с обвинителния акт и по който е бил осъден от първоинстанционния съд, като се оспорва приетото от Апелативен съд – Велико Търново, че ударът от страна на подсъдимия в лицето на пострадалия е бил шамар, а не юмрук. Твърди се, че падането на пострадалия по гръб на пътното платно, при което е получил черепно-мозъчна травма, от която е починал, е резултат от нанесения му удар от подсъдимия, който е действал с евентуален неопределен умисъл, поради което следва да отговаря за реално настъпилата тежка, а не лека телесна повреда като причина за смъртта. Оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила се свързва с погрешни фактически изводи на въззивния съд поради невярна, превратна и едностранчива оценка на доказателствените източници в нарушение на правилата на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Явна несправедливост на наложеното от въззивния съд наказание се претендира поради значителното му намаляване от четири на една година лишаване от свобода и отмяната на постановеното от първоинстанционния съд ефективно изтърпяване на наложеното наказание и приложеното вместо това условно осъждане по чл.66 от НК. Излагат се подробни доводи, с които се оспорва индивидуализацията на наказанието и отчетения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Изразява се несъгласие с намаляването на размера на присъденото от първата инстанция обезщетение по предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД от 150 000 лв. на 70 000 лв., като се сочи, че то е недостатъчно да обезвреди претърпените и бъдещите тежки морални страдания на съпругата на пострадалия. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд за увеличаване размера на наложеното наказанието на подсъдимия Т. П. и постановяване на ефективното му изтърпяване, както и за уважаване в цялост на предявения граждански иск. При условията на евентуалност, ако не се приемат доводите за увеличаване на наказанието, респективно за отмяна на контролирания съдебен акт, моли се ВКС да увеличи размера на обезщетението по гражданския иск от 70 000 лв. до предявения размер от 200 000лв. и подсъдимият да бъде осъден да плати разноските за платено от частния обвинител и граждански ищец адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Т. П. и защитникът му адвокат Д. Ц. се явяват лично, като поддържат доводите и исканията в касационната жалба и писменото изложение към нея и оспорват касационната жалба и писменото допълнение на частния обвинител и граждански ищец. В лична защита и в последната си дума подсъдимият заявява, че не е нанесъл умишлено удар на пострадалия, който го заплашвал, а като неволна инстинктивна реакция след по - малко от половин секунда от момента, в който пострадалият нанесъл ритник на държаното от подсъдимия куче.
Касационният жалбоподател - частен обвинител и граждански ищец Н. Д. не се явява пред ВКС, редовно призована. Явява се повереникът й адвокат С. Н., който поддържа подадената от нея касационна жалба с писменото допълнение и изразява становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на подсъдимия е частично основателна, тъй като макар да не се съгласява със защитата, че първоинстанционният състав на съда е бил незаконен, посочва, че съдът не е положил усилия да изясни дали ударът в гърдите на пострадалия, нанесен от свидетеля А., има решаващо значение за настъпването на смъртта и дали тя би настъпила, ако не беше реализиран този удар. Предлага ВКС да отмени решението и да върне делото на въззивния съд за изясняване на това важно обстоятелство. Относно касационната жалба на частната обвинителка и гражданска ищца прокурорът изразява становище, че е изцяло неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение, тъй като материалният закон е приложен правилно, доказано е, че умишлено е нанесена лека телесна повреда на пострадалия, липсват данни той да е изпадал в безсъзнателно състояние, няма нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание и размерът на присъденото обезщетение са съобразени със закона и са справедливи.
Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, в пределите на своята компетентност, намери следното:
С присъда № 17 от 12.04.2023 г. по НОХД № 20214400200609 по описа за 2021 година на Окръжен съд – Плевен подсъдимият Т. Р. П., [дата на раждане] , е признат за виновен в това, че на 29.12.2019г. в гр. Плевен причинил по непредпазливост смъртта на А. Н. Д., [дата на раждане] вследствие на умишлено нанесена на 25.12.2019г. тежка телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал.1, предложение 1, във връзка с чл. 128, ал. 2, предложение последно и чл. 54 от НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
С присъдата е уважен частично предявеният от гражданския ищец и частен обвинител Н. Р. Д. граждански иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, като подсъдимият Т. П. е осъден да й плати сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, за претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 29.12.2019 г. до окончателното й изплащане, със съответната държавна такса в полза на държавата, като гражданският иск в останалата част – до предявения размер от 200 000 (двеста хиляди) лева е отхвърлен като недоказан.
На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Т. Р. П. са възложени деловодните разноски, включително направените от частния обвинител и граждански ищец Н. Р. Д..
По въззивни жалби на подсъдимия и на гражданския ищец и частен обвинител в Апелативен съд – Велико Търново е образувано ВНОХД № 20234000600244 по описа за 2023 г., по което е постановено въззивно решение № 121 от 07.10.2024г., предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с което присъдата на ОС – Плевен е изменена, като деянието на подсъдимия Т. Р. П. е преквалифицирано по чл.124 ал.1 предл. последно от НК – причинена смърт по непредпазливост на А. Н. Д., в резултат на умишлено нанесена лека телесна повреда и подсъдимият е оправдан по обвинението да е причинил смъртта на пострадалия поради умишлено нанесена тежка телесна повреда по чл.124, ал.1, предложение първо от НК и наложеното наказание е намалено от четири години на една година лишаване от свобода, като изпълнението му е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. Въззивният съд е намалил размера на присъденото на основание чл.45 от ЗЗД обезщетение на гражданския ищец Н. Р. Д. до сумата от 70 000лв., като в останалата част до уважения от първоинстанционния съд размер от 150 000лв. е отхвърлил иска като неоснователен, съответно е намалил и размера на определената държавна такса върху уважения граждански иск от 6 000лв. на 2800лв. и е осъдил подсъдимия Т. Р. П. да заплати разноските за въззивното производство, включително направените от частния обвинител и граждански ищец.
В останалата част въззивният съд е потвърдил присъдата.
Касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са основателни, макар не по всички изложени в тях съображения.
Неоснователно е възражението на подсъдимия за незаконен съдебен състав на съда, постановил първоинстанционната присъда. Същото е поддържано и пред въззивния съд, който е изложил съображения защо отсъстват юридически факти за отмяна на първоинстанционния съдебен акт на това основание. Допълнително следва да се посочи, че отказът на Окръжен съд – Плевен да уважи доказателствени искания на защитата, с който жалбоподателят – подсъдим обвързва това оплакване, макар действително да е бил незаконосъобразен поради явните пропуски в първоинстанционното съдебно следствие, не рефлектира върху законността на съдебния състав, тъй като за отклоняване на всяко доказателствено искане, първоинстанционният съд е изложил съответни мотиви в нарочни протоколни определения, от съдържанието на които не се извлича каквото и да е съмнение в неговата безпристрастност по смисъла на установените в юриспруденцията на ЕСПЧ критерии за непредубеден съд (вж. по-подробно Решения по делата Salov v. Ukraine - 06.12.2005 , Kleyn and others v. The Netherlands – 06.05.2003, Ц. - Г. срещу България – 15.09.2015г., Piersack v. Belgium -01.10.1982, Miracle Europe UFT v. Hungary -12.04.2016, Findlay v. UK – 25.02.1997г., Thorgeir Thorgeirson v. Iseland -25.06.1992, Langborger v. Sweden -22.06.1989, Kyprianou v. Cyprus -15.12.2005 г. и др.). Доказателствените дефицити в съдебното следствие пред ОС – Плевен правилно са били констатирани от въззивния съд и закономерно са предпоставили провеждането на въззивно следствие, в което главните доказателствени искания на защитата за допълнителни експертни изследвания са били удовлетворени. Погрешната преценка на първоинстанционния съд за обема на доказателствената дейност не обуславя касационно основание по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК поради незаконен съдебен състав.
Разгледани на плоскостта на съвпадащите между страните оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно анализа на доказателствените материали и липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, касационните жалби са основателни. Въпреки положените значителни процесуални усилия за гарантиране справедливото разглеждане на делото, чрез задълбочено допълнително въззивно следствие, апелативният съд също не е направил всичко необходимо за разкриване на обективната истина по делото, не е изпълнил задължението си да анализа подробно събраните от него допълнителни доказателствени материали и да констатира противоречията в тях, като по този начин също е допуснал нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК, които са основание за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото.
Несъгласието с приетите фактически и правни изводи на предходните съдилища относно авторството на деянието и причинната връзка между него и съставомерния резултат, касаторът П. не аргументира с недопустими спрямо пределите на касационната проверка доводи за необоснованост, а с неотчетените от въззивния съд противоречия в изводите на вещите лица по повторната четворна СМЕ и физическа експертиза, назначена във въззивното следствие, както и с недооценените нови експертни изводи на вещите лица спрямо тези от заключенията на първоначалната и допълнителната СМЕ на вещото лице д-р С. К. и първоначалната видеотехническа експертиза на вещото лице В. С.. Противоречията и неяснотите, които констатира и настоящият касационен състав, са останали извън вниманието на въззивния съд, който не ги е обсъдил в мотивите на обжалваното решение въпреки, че са съществени, защото внасят съмнение в обвинителната теза, както относно авторството на деянието, така и за причинната връзка между инкриминираното деяние - нанесен от подсъдимия удар в главата на пострадалия и черепно - мозъчната травма, в резултат на която е настъпила смъртта. В този смисъл ВКС отчете следното:
За да установи нови фактически положения относно фактите от предмета на доказване по чл.102, т.1 и т.2 от НПК, приемайки, че подсъдимият е ударил пострадалия с „отворена ръка“ („шамар“), а не „с юмрук“ и че освен този първи удар, на пострадалия е бил нанесен втори удар от друго лице, като „в резултат на двата удара“ А. Д. паднал по гръб на пътното платно и останал да лежи неподвижен (вж. стр.4 от въззивното решение), апелативният съд се е аргументирал със заключението на повторната СМЕ и физическа експертиза, което не съдържа толкова категорични и еднозначни изводи като приетите в обжалваното решение. Действително вещите лица убедително са защитили заключението си, че подсъдимият П. е ударил пръв и еднократно пострадалия Д. с отворена длан –„шамар“ и по тази причина пострадалият започнал да пада „странично надясно“ (вж. л.280 от въззивното дело). Преди пострадалият да падне обаче и да се нарани смъртоносно, вещите лица са идентифицирали второ „ударно въздействие“ върху него и то „значително по големина“, изразяващо се в съприкосновение между ръката на удрящия и областта на лявата част на гърдите на падащия Д.. В момента на този втори самостоятелен удар, който отсъства от фактическата рамка на обвинението, свидетелят А. се намирал фронтално отляво на пострадалия. Допълнителният (втори) удар, според вещите лица, категорично не е причинен от подсъдимия, а от свидетеля А. и е довел до „изменението в траекторията“ на падането „и до получаване на конкретната травма“ на пострадалия. Тези изводи на вещите лица противоречат на отговора, който те са дали на поставения първи въпрос на експертизата: „Какъв е медико-биологичният признак на телесната повреда, причинена на пострадалия А. Д., непосредствено от нанесения удар в областта на лявата част на главата преди падането на земната повърхност? На така формулирания въпрос и след като категорично са обосновали, че ударът в главата на пострадалия е първи във времево отношение и е нанесен от подсъдимия П., а не от свидетеля А., вещите лица са поставили именно този първи удар в причинна връзка с падането, травмата на главата и увреждането на мозъка на пострадалия, както и с медико-биологичния признак на констатираното увреждане - „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“ на пострадалия. Така вещите лица са обусловили възприетия от въззивния съд фактически и правен извод за причинно - следствена връзка между деянието на подсъдимия и смъртта на пострадалия, доколкото е категорично установено от всички СМЕ, че смъртта на пострадалия е настъпила от тилна черепно-мозъчна травма. Следователно първоначално вещите лица са заявили становище, че фаталното увреждане на пострадалия – тилната черепно-мозъчна травма е резултат от нанесения му удар от подсъдимия, ерго независимо е от второто „ударно въздействие“ върху пострадалия, което свидетелят А. е осъществил в секундите, в които Д. вече е бил изведен от равновесие от удара на подсъдимия, но преди да е реализирано окончателното му падане чрез последвалия удар на главата в терена (вж. л.276 от въззивното дело). От отговора на вещите лица на поставения от въззивния съд въпрос № 10 от повторната СМЕ и физическа експертиза, както в писменото заключение, така и при изслушването им пред въззивната инстанция, е видно, че ударното въздействие от свидетеля А. е изменило траекторията на падане на пострадалия, което е довело „до получаване на конкретната травма“. Вещите лица не са се ангажирали с ясен отговор на въпроса дали фаталната травма би настъпила без приноса на свидетеля А. за промяната в траекторията на падане, но същевременно категорично и единодушно поддържат в писменото заключение и пред съда, че такава промяна е настъпила. Вместо да изяснят този съществен за правилното решаване на делото въпрос вещите лица д-р Я. К., д-р С. Р., д-р Н. В. и инж. Б. И. са посочили, че ако не беше обусловеното от втория удар, осъществен от свидетеля А., изменение в траекторията на падане на пострадалия, той би паднал „странично надясно“, при което е възможно да получи „по-лека травма“ поради предпазното действие на другите части на тялото (ръка и рамо). Макар вероятността за по - лека травма да не изключва, според тях, получаването на също толкова тежка черепно-мозъчна травма, ако дясната слепоочна област на пострадалия се беше ударила в терена при механизъм на падане без осъществен втори удар от свидетеля А., съответно при липса на обективна причина за изменение на първоначалната траектория на провокираното от подсъдимия падане на пострадалия, тази хипотетична възможност, изведена по научен път от вещите лица за възможна по - лека вредоносна последица, внася съмнение в доказателствения анализ на въззивния съд и по - конкретно за приетото от него наличие на причинна връзка между деянието на подсъдимия (инкриминираният първи удар с отворена дясна длан в лявата част на главата на жертвата) и конкретната несъвместима с живота черепно-мозъчна травма на пострадалия, която той е получил в тилната област на главата поради причиненото от удара от свидетеля А. изменение в траекторията на падане.
Въззивният съд е оставил без коментар факта, че черепно-мозъчната травма, от която е настъпила смъртта, е в тилната част на главата на пострадалия, а не в дясната слепоочна област, където според вещите лица би настъпило увреждане от същия вид, ако ударът на свидетеля А. не беше променил траекторията на падане на пострадалия Д.. Такова идентично и фатално телесно увреждане обаче, вещите лица допускат като вероятност, а не като единствена закономерна последица при липса на втори удар, което на този етап изключва доказаност на обвинението по несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК. След като вещите лица са предали такова съществено значение на контакта от страна на свидетеля А. с пострадалия, както относно обективно настъпилата промяна в траекторията на падане, така и за мястото на съприкосновението на главата на пострадалия с терена, което според тях би било различно без удара от свидетеля А., въззивният съд е следвало да положи усилия да установи дали този контакт между свидетеля А. и пострадалия е имал решаващо значение за настъпване на смъртта и дали тя би настъпила без него.
От заключението на вещите лица по повторната СМЕ и физическа експертиза и изслушването им пред апелативния съд не става ясна степента на приложената сила на въздействието на подсъдимия, както и на допълнителното въздействие, оказано от свидетеля А. върху пострадалия, което също има важно значение за преценката за причинната връзка между всяко от тях поотделно по отношение на черепно - мозъчната травма, от която е настъпила смъртта. На вещите лица е била поставена задача да отговорят каква е била силата на удара на подсъдимия, но не и на свидетеля А.. Липсва словесна ясна експертна оценка дали се касае „за много силен удар“, както е приел въззивният съд (вж. стр.9 от обжалваното решение – л.306 от въззивното дело) или по-лека степен на въздействие от страна на подсъдимия. Вещите лица са се ограничили да изброят относимите фактори за изчисляване на удара, но не в сравнителен план, а като абсолютни стойности и то не съобразно особеностите на конкретния случай, а принципно. Така например на стр.57 от заключението на повторната СМЕ и физическа експертиза е посочено, че за получаване на тилно счупване на черепа, силата на удара следва да е „не по-малка от 1400 кг и скорост на удара при контакта с терена около 7,3 и 8,5 метра в секунда, работа около 94-114 Дж), като скоростта на удара е била към горните граници на определения диапазон. Това е индиция за силен удар, но вещите лица не са дали изричен отговор на този въпрос, както и за силата на удара от свидетеля А.. В тази насока, предаденото от сина на пострадалия дисково устройство с видео запис от охранителната камера в сградата, пред която се случил инцидентът, представлява важно веществено доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като има характеристиката на предмет, върху който са оставени следи от престъплението. Поради това напълно законосъобразно, то е било приобщено към доказателствената маса по делото от първоинстанционния съд и е било изследвано чрез съответните видео - технически експертизи, но не в степен, която да изключи всякакво съмнение или да потвърди по категоричен начин, че подсъдимият е (съ) автор на престъплението, предмет на обвинението. Без съмнение това веществено доказателство в значителна степен би могло да изясни освен въпросите за естеството на въздействието върху пострадалия относно какъв точно е бил всеки от двата удара нанесени последователно от подсъдимия и от свидетеля А., но също и силата на всяко от тези въздействия, при положение, че при изследването му вещото лице В. С. не е установило манипулиране и автентичността на видеозаписа не се оспорва от страните.
Силата на всеки удар, както от страна на подсъдимия, така и от свидетеля А. и въздействието й върху здравето и живота на пострадалия следва да бъде детайлно анализирана, включително в контекста на данните от показанията на свидетеля очевидец Е. Г., че пострадалият е бил с ръце в джобовете, защото квалификацията на деянието като причиняване на смърт по непредпазливост, каквото е процесното обвинение по чл. 124, ал. 1 НК, зависи от вида на умишлено причинената телесна повреда и дали като престъпление тя е по чл. 128, 129 или 130 НК, съответно ако е лека телесна повреда, както е приел въззивният съд, дали е с или без разстройство на здравето на жертвата.
Като е приел, че подсъдимият е причинил умишлено по - леко по вид увреждане от поддържаното от държавното и частното обвинение и приетото от ОС - Плевен, от което впоследствие са настъпили по - тежки усложнения и смърт, които деецът нито е желал, нито е допускал и е ангажирал отговорността му за непредпазливо последвала смърт по чл. 124, ал. 1 НК във връзка с лека телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено, без да коментира и отстрани противоречията и неяснотите в заключението на вещите лица от състава на повторната СМЕ и физическа експертиза във връзка с изрично допуснатата от тях възможност без приноса от последвалия удар от свидетеля А., само от удара на подсъдимия, пострадалият да получи по - лека травма от тази, която неизбежно е довела до смъртта му, въззивният съд е извел преждевременни правни изводи без да направи дължимия доказателствен анализ и без да аргументира убедително до какво конкретно телесно увреждане съобразно разграниченията в ППВС №3/27.09.1979 г. и Решение № 8 от 20.III.1990 г. по н. д. № 85/89 г., ОСНК, е довел всеки от двата установени по делото удара и конкретно дали се касае за независимо извършителство или съучастническа дейност (каквото обвинение по делото няма и не може да има поради преклудираната с приключването на първоинстанционното съдебно следствие възможност за изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК).
Неслучайно въззивният съд е поставил като задача на вещите лица от повторната СМЕ и физическа експертиза да се запознаят освен със заключението на видеотехническата експертиза (вероятно е имал предвид изготвеното заключение на допълнителната такава във въззивното следствие, която за разлика от първоначалната е изследвала всички релевантни кадри от записа), но също и с приложения видеозапис, предмет на изследване на двете видеотехнически експертизи. За разлика от вещото лице В. С., която е ползвала специализиран софтуерен видеоплейър за анализиране на всеки кадър, вещите лица от повторната СМЕ и физическа експертиза са заявили пред въззивния съд, че са проучили видеозаписа чрез достъпен за свободно ползване софтуер. Това внася съмнение в резултатите от непосредственото им запознаване с визуализираните в отделните кадри движения на подсъдимия и свидетеля А., съдържащи се във въпросното веществено доказателство. В свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че видеозаписите от технически средства са „най-коректния и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи“ (вж. Решение № 368/11 г. по н.д. № 1778/11 г., ВКС, второ н.о.). Поради това значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде омаловажавано като източник на информация за проверка на заявеното пред въззивния съд становище на вещите лица от повторната СМЕ и физическа експертиза, че от първия удар (нанесен от подсъдимия) пострадалият е започнал и е щял да падне странично, минимално напред вдясно, докато вторият удар от свидетеля А. е предизвикал такава ротация на падащото тяло и така е променил направлението на падане, че освен надясно пострадалият е паднал назад, което според вещите лица „е съществено за самия характер на травмите. т.е. къде се е ударил, казано простичко“ (вж. протокол от съдебно заседание на 16.09.2024 г. – 291-292 от въззивното дело). В случая, именно поради липсата на еднопосочни доказателства и констатираните противоречия в експертните становища относно механизма и автор(ите) на причиняване на тилната черепно-мозъчна травма, от която е настъпила смъртта на пострадалия, въззивният съд е следвало да фокусира вниманието си върху приобщеното по делото веществено доказателство и значението му за експертните изводи. За целта въззивният съд е следвало да изясни значението на ползвания софтуер от различните вещи лица за качествения анализ на всеки кадър от видеозаписа, както и причините за противоречията и неяснотите в заключението на повторната СМЕ и физическа експертиза, които самостоятелно са налагали съдът също непосредствено да се запознае с видеозаписа, каквото процесуално действие не е документирано във въззивното съдебно следствие. Това дава основание ВКС да приеме, че въззивният съд е приел нови фактически положения без да се запознае с толкова съществено електронно веществено доказателство като видеозаписа, съответно без да направи необходимото в съответствие с чл. 14 от НПК за провеждането на всестранно, пълно и обективно следствие.
В заключението на коментираната експертиза, върху което са изградени решаващите изводи на контролирания съд не е даден ясен и категоричен отговор на тези въпроси, поради което изводът в мотивите на обжалваното решение, че тежката телесна повреда, ерго смъртта на пострадалия е причинена в резултат на двата „удара" е неубедителен и налага допълнителни доказателствени усилия за разкриване на обективната истина във връзка с приноса на подсъдимия и на свидетеля А. за причинената тилна черепно-мозъчна травма, от която е настъпила смъртта на Д..
При новото разглеждане на делото, акцентът следва да бъде поставен именно върху изясняването на въпросите, на които заключението на повторната СМЕ и физическа експертиза дава противоречиви, неясни или непълни отговори, като се съобрази, че за да се квалифицира престъплението по чл.124 от НК, не е необходимо умишлено причиненото телесно увреждане от подсъдимия да е пряката причина за смъртта. Необходимо изискване е наличието на причинна връзка между действията на дееца по умишленото му причиняване и настъпването на вредоносния резултат. При невъзможност изброените недостатъци на коментираното заключение да се преодолеят чрез възпроизвеждане в съдебно заседание на видеозаписа на бавни обороти със специализиран софтуер и повторно изслушване на четирите вещи лица заедно с вещото лице В. С., изготвила заключението на допълнителната видео - техническа експертиза, апелативният съд следва да обмисли назначаване на разширена СМЕ експертиза с участие освен на специалисти по съдебна медицина, също и на видеотехник и биомеханик (специалист по човешка физика), които анализирайки скоростта, масата на удара т.е. частите на тялото на отделните лица, които са причинили съответния удар, продължителността на всеки удар (времето на контакт с пострадалия), площта на контактната част от тялото на пострадалия при всеки от двата удара, ъгъла и посоката им, хронологията и времето между двата удара, както и между всеки от тях и третия удар – този от удара на главата на пострадалия в терена, да отговорят на неизяснените въпроси относно фактите от предмета на доказване по чл.102 от НПК съобразно рамката на обвинението като ясно аргументират как тези фактори взаимодействат с траекторията на падането на тялото на пострадалия и конкретното увреждане, както и какво конкретно телесно увреждане е причинил подсъдимият на пострадалия, то в причинна връзка ли е с черепно-мозъчната травма в тилната част на главата на Д., от която е настъпила смъртта му, както и дали последвалото второ „ударно въздействие“ от свидетеля А. представлява прекъсващ или самостоятелен фактор, който елиминира или внася съмнение в причинно-следствената връзка между конкретно установеното въздействие от подсъдимия върху пострадалия и настъпилата смърт.
С оглед характера на допуснатите процесуални нарушения обосноваващи касационно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, останалите възражения на страните по неправилно приложение на материалния закон, явна несправедливост на наказанието и незаконосъобразен размер на присъденото обезщетение по предявения граждански иск не могат да бъдат предмет на касационна проверка, а следва да получат отговори при новото разглеждане на делото, след като се изпълнят указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение.
При този резултат от касационната проверка искането на повереника на частния обвинител и граждански ищец за присъждане на деловодните разноски в тежест на подсъдимия не може да бъде разгледано по същество, защото не са налице предпоставките по чл.189, ал.3 от НПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 121 от 07.10.2024 г. по ВНОХД № 20234000600244 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд от съдебно заседание по чл.327 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :