Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради неотносимо пълномощно

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 65/01.02.2024 г.

Гр.София, 31.01.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№4573 /2023г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 303, т. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на И. М. Т., Н. М. С. и Е. М. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 136/20.06.2023 г. по в. гр. д. № 140/2023 г. на Силистренския окръжен съд. С това въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 77/13.02.2023 г. по гр. д. № 844/2022г. на Силистренския районен съд и са отхвърлени предявените от молителите срещу Ю. Х. Ч. искове, предявени по реда на чл.124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че всеки от ищците е собственик по наследство от М. Т./в условията на евентуалност давност/ на по 1/8 ид. ч. от дворно място с площ от 1360 кв.м., съставляващо пл. № ***, за който е отреден УПИ*** от кв. ***по регулационния план на [населено място].

Като основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди наличието на новооткрито писмено доказателство- нотариално заверено пълномощно от 01.07.2003 г., с рег. № 3391 на нотариус Д. П., с район на действие РС-Силистра.Поддържат, че това писмено доказателство е от съществено значение за делото, тъй като от неговото съдържание се установява, че към датата на неговото съставяне ответницата не е считала придобитата по наследяване 1/6ид.ч. от процесния имот като част от своето имущество, тъй като в изпълнение на волята на своя баща, е предприела действия, за да я прехвърли на своя брат М. Т./наследодател на ищците/.

Ответникът по молбата Ю. Х. Ч. е депозирал отговор, в който се оспорват наличието на предпоставки за отмяна на влязлото в законна сила решение на Окръжен съд – гр.Силистра.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за отмяна за неоснователна.Съображенията за това са следните :

С влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е разрешен спор за собственост между страните по делото, които са наследници по закон на общите наследодатели Х. Т. и Ф. Т..Ищците са твърдели, че притежават 1/2 ид.ч. по наследяване от техния баща и съпруг М. Т., който е син на Х. и Ф., а останалата половина от имота са я придобили по давност/лично и чрез присъединяване владението на наследодателя си/.Първоначално предмет на спора е бил целия имот, но с влязло в законна сила определение на първоинстанционния съд е прекратено частично производството по делото, като е прието, че спорна между страните по делото е само собствеността върху половината от имота.

Съдът е приел, че процесният имот е принадлежал на Х. М. Т. и съпругата му Ф. М. Т., които са го придобили по давност, която е изтекла по време на брака им.Х. Т. е починал на 10.12.2000г. и е наследен от наследниците по законпреживяла съпруга – Ф. Т. и двете им деца Ю. Ч. /ответник в първоинстанционното производство/ и М. Х. Т. /наследодател на ищците/.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че Ю. Ч. и М. Т. са заминали за Република Турция и трайно са се установили там до смъртта на баща им Х. Т. през 2000г.В този период в имота са живели Х.Т. и съпругата му, а през определен период от време дъщерята на М.Т. –Н. със съпруга си. М.Т. и Ю.Ч. са се завърнали заедно от Турция след смъртта на баща си.М. Т. е заживял в спорния имот заедно със своята майка, а Ю.Ч. в собствения си имот, намиращ се в съседство.Последната е посещавала процесния имот, обработвала е градината, полагала е грижи за брат си, който не е бил в добро физическо състояние и за майка си, която е била на легло.Ф.Т. е починала през 2016г. а през 2020г. е починал М.Т..По делото е прието за безспорно, че наследниците на М. Т. – преживялата съпруга И. Т. и дъщерите му Е. Т. и Н. С. трайно са се установили в Турция и не са обитавали имота, но са предприели действия по отдаването му под наем.Това е станало причина за недоволството на Ю.Ч. и за възникване на спора помежду им относно собствеността над имота.

С оглед на изложеното съдът е приел, че приживе М.Т. не е променил намерението се спрямо останалите двама съсобственика/майка и сестра/, като започне да владее целия имот за себе си, поради което не би могъл да придобие притежаваните от тях идеални части по давност.

С молбата за отмяна е представено пълномощно, заверено по нотариален ред на 01.07.2003г., с което ответницата И./Ю./ Х. е упълномощила лицето Ю. Р. да извършва от нейно име и за нейна сметка всякакви управителни и разпоредителни действия с притежаваната от нея по наследство 1/6ид.ч. от процесния имот, като : сключи договор за покупко-продажба с купувача М. Х. Т. и прехвърли идеалната част от имота за сумата от 100лв., която й е била платена ; по негова преценка да дари идеалната част на М. Т. ; при евентуална доброволна делба да заяви пред нотариуса, че желае тази идеална част да бъде предоставена на нейния брат М. Т..

От съдържанието на пълномощното се установява, че към датата на неговото съставяне упълномощителят е имал желанието да прехвърли притежаваната от него идеална част от имота/възмездно или безвъзмездно/ на общия наследодател на ищците.Това по никакъв начин не означава, че от този момент Ю.Х. е загубила владението върху имота, доколкото не се установява, че в качеството си на владелец е изявила воля да не държи притежаваната 1/6ид.ч. за себе си.Това означава, че в тежест на насрещната страна е да установи промяна в намерението на техния наследодател, който от определен момент нататък е започнал да владее целия имот за себе си.На база изслушаните по делото свидетели съдът е приел, че такива действия от М. Т. не са били предприети.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че новооткритото доказателство не е от съществено значение за изхода на делото и не може да обоснове основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

В полза на ответника по молбата следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, който е съобразен с конкретната правна и фактическа сложност на делото, обусловена от обема на представените писмени доказателства и естеството на наведените доводи за отмяна.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. М. Т., Н. М. С. и Е. М. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 136/20.06.2023г., постановено по в. гр. д. № 140/2023 г. на Силистренския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. М. Т., Н. М. С. и Е. М. Т. да заплатят на Ю. Х. Ч. сумата от 1000/хиляда/лв., представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :