Отхвърляне на молба за отмяна на решение поради твърдения за неистински пълномощни

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 245

гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове: Даниела Стоянова

Таня Орешарова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002104944 по описа за 2024 година

Производството е по чл.303, ал.1, т.5, пр.2 ГПК.
Образувано е по молбата на К. Р. И., подадена чрез адвокат Г. К. от САК, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5, пр.2 ГПК на влязлото в сила решение № 1052/02.03.2023г., постановено по в.гр.д. № 2821/2022г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която като краен резултат са отхвърлени предявените от молителката, в качеството й на наследник по закон на Р. Й. И., починал на 07.08.2017г., срещу Р. В. М., искове: на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД - за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 23.06.2017г., обективиран в Нотариален акт № ***г., с който наследодателят, действащ чрез пълномощника си Р. В. М., е прехвърлил на ответницата по молбата ¼ ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. *** – апартамент ***, находящ се в гр. С., район И., ж.к. „С. Т.“, бл. № ***, *** срещу поето от приобретателката задължение да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, поради неизпълнение на задължението за полагане на грижи; на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на същия договор поради липса на основание за сключването му; както и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие на прехвърлителя.
Влязлото в сила въззивно решение в останалата му част не е предмет на настоящото отменително производство.
В молбата, като основание за отмяна се сочи чл.303, ал.1, т.5, пр.2 ГПК. Молителката поддържа, че поради нарушаване на съответните правила е била ненадлежно процесуално представлявана във въззивното и в касационното производство – основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5, пр.2 ГПК. За да обоснове наличието на поддържаното основание твърди, че надлежно е учредила представителна власт на адвокат Б., която да предяви исковете от нейно име и да я представлява пред първата инстанция; че последната след приключване на първоинстанционното производство не я е уведомила за съдържанието и последиците на съдебния акт и я заблудила, че делото е „спечелено“; че без надлежно учредена представителна власт адвокат Б. е инициирала въззивно, а впоследствие и касационно производство, представяйки пълномощни, които тя не е подписвала; че не е получавала никакви съдебни книжа и не е участвала в така образуваните въззивно и касационно производства, както и не е уведомявана от адвокат Б., в това число и за приключване на производството по исковете и влизане в сила на първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание чрез адвокат К. поддържа молбата за отмяна.
Ответникът - М. Р. И., представляван в открито съдебно заседание от адв.К., счита молбата за основателна.
Ответникът - Р. В. М., в подаден чрез адв. В. Н. от САК писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на молбата.
Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното:
Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания.
В чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са уредени три хипотези. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и постановяване на законосъобразно решение. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на неправилното решение и се даде възможност за законосъобразен краен резултат по материалноправния спор. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е налице когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл.305, ал.1, т.5 ГПК изисква страната да не е могла да участва лично или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особени и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят. Такива могат да бъдат природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др.
В случая молителят се позовава на чл.303, ал.1, т.5, пр.2 ГПК – молителката твърди, че не е била надлежно представлявана, защото без надлежно учредена представителна власт адвокат Б. е инициирала въззивно, а впоследствие и касационно производство, представяйки пълномощни, които тя не е подписвала.
Както самата молителка посочва в молбата за отмяна, а това се установява и от данните по делото, тя и брат й – ответникът по молбата М. Р. И., надлежно са учредили представителна власт на адвокат Б., която да предяви исковете от тяхно име и да ги представлява пред първата инстанция. След постановяване на първоинстанционното решение, с което исковете им са отхвърлени, от името на ищците чрез адв. Б. са инициирани последователно въззивно и касационно производство. В тези производства молителката и брат й са представлявани от адв.Б., която се е легитимирала с договори за правна помощ и процесуално представителство.
В молбата за отмяна молителката оспорва пълномощните като неистински документи – твърди, че не е подписвала същите и не е учредявала представителна власт на адвокат Б. за въззивната и касационната инстанция; не оспорва, че след постановяване на първоинстанционното решение е осъществила контакт с адвокат Б., но твърди, че последната я заблудила, че печели делото; твърди, че всички съдебни книжа са били връчвани чрез адвокат Б..
На първо място следва да се посочи, че обстоятелството, че молителката и нейният брат са имали процесуален представител по делото – адв. Б., на която са връчвани призовки и съобщения по делото, в това число и първоинстанционния съдебен акт, не ги лишава от правото да се запознаят лично с всички съдебни книжа и материали по делото, нито ги освобождава от задължението да положат грижа за доброто водене на процеса. Поведението на молителката, а и това на брат й, сочи на проявена процесуална небрежност, не и на възпрепятстване на страната да вземе участие, лично или чрез надлежен представител, при водене на делото.
Като надлежно конституирана страна в процеса и при проявена добра грижа за водене на делото, молителката е разполагала с възможността по всяко време и лично да се запознае с всеки документ от делото и да следи развитието му до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, а не на последно място – и да направи възраженията си срещу автентичността на документите и представителната власт на адв.Б.. След като не е сторила това, същата не може да търси ревизия на влязлото в сила решение по пътя на отмяната. В това извънредно като способ производство не могат да се упражняват права, които страната е имала възможност да реализира в редовния инстанционен контрол, но е пропуснала поради собствено процесуално бездействие, като е без значение какъв е евентуалният порок на влязлото в сила решение.
На следващо място, подобно оспорване на документи, като неистински, е и недопустимо да се заявява в процедура по чл. 303 ГПК, независимо дали страната е имала възможност да го стори в инстанциите по същество.
Както ВКС вече е имал възможността да посочи в свои решения /пр.: Решение №124 от 05.03.2025г. по гр.д.№4266/2024г. и др./ неистинността на документ може да бъде основание за отмяна, само ако тази неистинност вече е била установена по надлежния ред, което означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. Съгласно чл.93, т.6 НК неистински е този документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. С оглед на разликата в обхвата на понятието неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК и това, залегнало в гражданско процесуалното право, съответно в трайната практика на ВКС, включително и по приложението на чл.231, ал.1, б.в” ГПК(отм.) в разпоредбите на действащия понастоящем ГПК (ДВ бр.59/20.07.2007 г.) в чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК, законодателят е предвидил възможност да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи „неистинност на документ”. Употребата на понятието „подправен документ” в тази хипотеза е изоставено.
Документ, върху който е основано решението по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съответно чл. 231, ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.), е не само този, въз основа на който е разрешен материалноправният спор, но и онзи, който обуславя наличието на процесуалните условия за съществуване и за надлежно упражняване на иска ( така и съдебната практика по приложението на разпоредбата в двете редакции).
С т. 11 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса допустимо ли е да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК нарушаване на правото му на участие в процеса, като е даден положителен отговор. Това разрешение не касае случаи на неистинност на документи, дори това да е твърдението на молителя, за да обоснове довода, че е било нарушено правото му на участие в процеса. За него уредбата е в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
В случая неистинност на посочените в молбата за отмяна документи – пълномощни, не е установена с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК.
С оглед на изложеното, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода разноски за молителката не се следват, но същата следва да заплати на ответника по молбата - Р. В. М., сторените и надлежно удостоверени такива, които са своевременно заявени. Според представените по делото доказателства – договори за правна защита и съдействие от 15.10.2024г. и от 07.04.2025г., както и от списъка на разноските, се установява, че ответницата по молбата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер 3875лв., от които 2900лв. за изготвяне на отговор по молбата и 975лв. за процесуално представителство. Молителката чрез своя процесуален представител е релевирала възражение за прекомерност.
Във връзка с направеното от молителя възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав счита, че следва да съобрази практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г., съгласно която член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и многобройна практика на ВКС, според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредбата на ВАС минимални размери на адвокатското възнаграждение. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, предмета на производството, включително обстоятелство, че в производството по молба за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се разрешава спора по предявените искове, а единствено се преценява дали е налице поддържаното отменително основание,при съобразяване и на обстоятелството, че по частта от молбата за отмяна, подадена от брата на молителката, производството е прекратено поради просрочие, настоящият състав намира, че заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение в размер на 3875лв. е прекомерно и направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Предвид изложените съображения и с оглед фактическата и правна сложност на делото съдебният състав счита, че молителят следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1500лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Р. И., подадена чрез адвокат Г. К. от САК, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5, пр.2 ГПК на влязлото в сила решение № 1052/02.03.2023г., постановено по в.гр.д. № 2821/2022г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която като краен резултат са отхвърлени предявените от молителката, в качеството й на наследник по закон на Р. Й. И., починал на 07.08.2017г., срещу Р. В. М., искове: на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД - за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 23.06.2017г., обективиран в Нотариален акт № ***г., с който наследодателят, действащ чрез пълномощника си Р. В. М., е прехвърлил на ответницата по молбата ¼ ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. *** – апартамент ***, находящ се в гр. С., район И., ж.к. „С. Т.“, бл. № ***, *** срещу поето от приобретателката задължение да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, поради неизпълнение на задължението за полагане на грижи; на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на същия договор поради липса на основание за сключването му; както и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие на прехвърлителя.
ОСЪЖДА К. Р. И. да заплати на Р. В. М. деловодни разноски за настоящото производство в размер 1500лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________