Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2021

Допустимост на делба на лятна кухня с прилежаща външна тоалетна

Върховен касационен съд · 07 Ноември 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Наследници водят спор за делба на лятна кухня, разположена в общ поземлен имот. Въззивният съд отхвърля иска с аргумента, че кухнята е обслужваща постройка без санитарен възел и не може да се дели самостоятелно. Върховният касационен съд отменя това решение и допуска делбата, след като установява, че сградата разполага с долепена външна тоалетна и отговаря на изискванията за самостоятелно жилище.

Какво приема съдът

Сграда със статут на лятна кухня, която разполага с необходимите помещения, включително прилежаща към нея външна тоалетна, представлява самостоятелен обект на основното застрояване и подлежи на делба независимо от дворното място.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

съдебна делбалятна кухнясамостоятелно жилищедопълващо застрояваневъншна тоалетна

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60142
София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева по гр. д. № 566 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. Б., С. В. Б., А. К. Д. и Г. Н. Т. срещу решение № 260081 от 05.11.2020 г. по в. гр. д. № 645/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иск за делба на лятна кухня.

Жалбоподателите възразяват срещу отказа на въззивния съд да допусне делба лятна кухня, която се намира в процесното дворно място. Считат, че в чл.40 ЗУТ, вр. чл.110 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и в чл.98 и чл.41 ЗУТ, няма забрана да се извърши делба на обслужваща сграда отделно от основната вещ, която не се дели. Освен това се позовават на обстоятелството, че в хода на делбата в лятната кухня е поставено санитарно тоалетно седало с казанче, което според тях функционира нормално съгласно разясненията на вещото лице по допълнителната експертиза. Позовават се и на обстоятелството, че до лятната кухня има долепена и външна тоалетна. По този начин сградата имала статут на самостоятелна вещ, която може да бъде предмет на делба.

С определение № 153 от 12.04.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като при преценката дали лятната кухня представлява самостоятелна сграда съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и е пропуснал да отбележи факта, че към нея има и външна тоалетна.

За да се произнесе по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и по съществото на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, взе предвид следното:

Ищецът Б. К. Б. и неговият брат – ответникът Н. К. Б., са собственици на самостоятелни етажи от жилищна сграда, която се намира в общо дворно място, съставляващо УПИ ......., кв........ по плана на [населено място], област П.. Процесната лятна кухня, предмет на делба, се намира в същото дворно място. Тя е била построена по време на брака на родителите на страните – ищцата Г. Н. Т. и общият наследодател К. Б. Т., починал на 02.12.2001 г. След смъртта на наследодателя неговата преживяла съпруга Г. Т. и дъщеря му А. Д. са прехвърлили собствеността на своите идеални части от лятната кухня на ищеца Н. К. Б., като Г. Т. си е запазила вещното право на ползване върху своята идеална част. Впоследствие с нотариален акт № ... от 28.06.2017 г. Н. К. Б. и съпругата му С. В. Б. са дарили на А. К. Д. 1/8 ид. част от лятната кухня.

За да отхвърли иска за делба на лятната кухня въззивният съд е приел, че тя не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, тъй като в нея няма тоалетна. В хода на делбата в съществуващата баня е поставена тоалетна чиния и казанче, но вещото лице не е могло да направи извод за спазване на техническите изисквания за монтирането ѝ поради липса на съдействие от страна на ищеца Н. Б. за нейния демонтаж. Според обясненията на вещото лице отводнителната тръба е изцяло скрита, тъй като е положена под нивото на банята и под нивото на прилежащия терен. За да се постави тоалетна чиния в банята е необходимо да се направи ремонт и на канализационната система, през която се отвеждат фекални води и по отношение на която има различни изисквания с тези на канализационната система за отвеждане на отточни води. За да се монтират седало и казанче е необходимо да се постави обратно коляно под седалката – обстоятелство, което вещото лице не е могло да прецени. При тези данни съдът е приел, че лятната кухня е второстепенна постройка, която следва съдбата на дворното място, а то не е предмет на делба, затова не може да се допусне делба и на кухнята. Но дори да се приеме тезата на ищците, че лятната кухня е предназначена да обслужва двата жилищни етажа, изградени в мястото, то тя отново не може да бъде поделена, тъй като двуетажната жилищна сграда също не е предмет на делба.

При преценката дали лятната кухня може да бъде предмет на делба съдът е действал в противоречие с принципната практика на ВКС, според която е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. За да приеме, че лятната кухня не представлява сграда на основното застрояване, съдът е отчел данните, че в нея няма тоалетна, а само баня. Отчетено е и обяснението на вещото лице Б. Г., че поради създадени пречки от ищеца не е могло да установи дали монтираната тоалетна чиния в банята е реално свързана с канализацията. Съдът обаче не е отчел обстоятелството, че от южната страна на лятната кухня има долепена до нея външна тоалетна Това обстоятелство се установява от обясненията на вещото лице инж.В., дадени в съдебно заседание на 17.07.2019 г. Същото се установява и от показанията на свидетелките Т. Г. и Г. С., които сочат, че тяхната баба Г. Т., която има запазено право на ползване върху идеална част от лятната кухня и която живее в нея от 1990 г., ползва външната тоалетна. Установено е също, че в сградата има стая с кухненски бокс, втора стая, както и баня, т.е. заедно с долепената външна тоалетна тя отговаря на изискванията за самостоятелно жилище и може да бъде предмет на делба.

Независимо от изложеното, дори да се приеме, че лятната кухня представлява сграда на допълващо застрояване, тя може да бъде предмет на делба отделно от двуетажната жилищна сграда, в която ищецът Н. Б. и ответникът Б. Б. притежават в индивидуална собственост отделни етажи. Лятната кухня в този случай би била принадлежност към тази сграда и съответно – съсобственост между лицата, които са етажни собственици в жилищната сграда. При извършване на делбата съдът би приложил способа на чл.352 или чл.353 ГПК и лятната кухня би станала собственост на един от етажните собственици, като по този начин тя не би загубила характера си на допълващо застрояване. При извършване на делбата би се определило към кой от етажите в жилищната сграда ще бъде придадена като принадлежност по смисъла на чл.98 ЗС процесната лятна кухня.

Настоящият състав обаче приема по изложените по-горе съображения, че лятната кухня следва да се допусне до делба като сграда на основното застрояване. Това налага отмяна на въззивното решение в частта, в която искът за делбата на тази вещ е отхвърлен.

Съсобствеността върху лятната кухня възниква със смъртта на общия наследодател К. Б. Т.. Наследствените права на децата му Н. Б., Б. Б. и А. Д. са по 1/8 ид. част, а тяхната майка Г. Т. е била собственик на останалите 5/8 ид. части – 1/8 ид. част по наследство и 4/8 ид. части като дял от прекратената СИО. С нотариален акт № .../29.12.2010 г. Г. Т. и А. К. са продали на ищеца Н. К. Б., по време на брака му с ищцата С. В. Б., своите 6/8 ид. части от имота. При тази сделка Г. Т. си е запазила правото на ползване върху притежаваните 5/8 идеални части от сградата. С последващ нотариален акт № .../28.06.2017 г. Н. К. Б. и съпругата му С. В. Б. са дарили на А. К. Д. нейната наследствена 1/8 ид.част от сградата. При това положение към настоящия момент съсобственици на сградата са следните лица: Н. К. Б. – на 1/8 ид. част; Н. К. Б. и С. В. Б. – на 5/8 ид. части в режим на СИО; А. К. Д. – на 1/8 ид. част и Б. К. Б. – на 1/8 ид. част. Между тези лица и при посочените квоти следва да се допусне делба на процесната лятна кухня.

Г. Т. не притежава право на собственост върху лятната кухня и правилно е била изключена от делбата ѝ. При този изход на делото на жалбоподателя Н. Б. следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство в размер на 140 лв. държавни такси.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260081 от 05.11.2020 г. по в. гр. д. № 645/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 589/19.05.2020 г. по гр. д. № 975/2018 г. на РСПазарджик, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. К. Б., С. В. Б. и А. К. Д. против Б. К. Б. иск за делба на масивна сграда, представляваща лятна кухня със застроена площ от 73 кв. м., построена в УПИ ........... от кв. ........ по плана на [населено място], [община], и вместо него постановява:

ДОПУСКА делба на масивна сграда, представляваща лятна кухня със застроена площ от 73 кв. м., построена в УПИ ....... от кв. .... по плана на [населено място], [община], област П., с площ от 500 кв. м., при съседи на имота: УПИ ....-търговия и услуги; УПИ .......... и от две страни улици, между съсобственици и при квоти: - 1/8 ид. част за Н. К. Б.;

- 5/8 части за Н. К. Б. и С. В. Б. при условията на съпружеска имуществена общност;

- 1/8 ид. част за А. К. Д. и

- 1/8 ид. част и Б. К. Б..

Запазено право на ползване върху 5/8 ид. части от лятната кухня има Г. Н. Т..

ОСЪЖДА Б. К. Б. от [населено място], [община], [улица], ет.1, да заплати на Н. К. Б. от [населено място], [община], [улица], ет.2, сумата от 140 лв. разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.