Действителност на завещание при тежко заболяване на завещателя

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 359
София, 23.06.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гълъбина Генчева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 2728 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. Ц. Д., чрез адв. П. А., срещу решение № 260361/23.02.2023 г., постановено по гр. д. № 2718/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 195936/19.08.2019 г., постановено по гр.д. № 76475/2015 г. по описа на Софийския районен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 16, ал. 2 от ЗН за признаване за установено по отношение на ответниците Ф. И. С. и С. Х. Х., че ищецът А. Ц. Д. е собственик по силата на саморъчно завещание на Зора С. В., съставено на 12.03.2015 г., на недвижим имот - дворно място, находящ се в [населено място], м. "Свлачището", с площ от 810 кв. м.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В открито съдебно заседание касаторът и процесуалният му представител адв. А. поддържат подадената касационна жалба.

От ответниците по касационната жалба С. Х. Х. и Ф. И. С., чрез адв. Н. С., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на жалбата. Претендират присъждане на разноски за касационното производство.

С определение № 1927 от 18.04.2023 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос дали приетите експертизи следва да бъдат обсъдени наред с всички доказателства по делото.

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:

В практиката на ВКС /решение № 224 от 07.01.2019 г., постановено по гр. д. № 612/2018 г. на ВКС, III г.о.; решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г. о./ , която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС, се приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните, а то се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост /чл. 202 ГПК/. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи трябва да се мотивира от съда. Същото се отнася и за противоречивите експертизи, при които съдът следва да обоснове защо възприема или не всяка от тях.

По съществото на касационната жалба :

Производството по делото е образувано по предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Твърденията на ищеца А. Ц. Д. са, че е собственик на процесния имот на основание наследяване по завещание от Зора С. В., съставено на 12.03.2015 г.

Ответниците са оспорили иска с твърдения, че саморъчното завещание, с което ищецът се легитимира като собственик на имота, е унищожаемо, тъй като завещателката не е била способна да завещава- към момента на съставяне на завещанието здравословното й състояние й е пречило да преценява свойството и значението на извършеното.

Установено по делото е, че със саморъчно завещание от 12.03.2015 г. Зора С. В. е завещала процесния имот на ищеца А. Ц. Д.. Зора В. е починала на 21.03.2015 г. Неин наследник по закон е осиновеният й син - ответникът С. Х. Х., който на 06.04.2015г. се разпоредил с имота в полза на неговата биологична баба по майчина линия- ответницата Ф. И. С.. Завещанието е обявено на 08.05.2015 г. и вписано с вх. № 385/11.05.2015 г. на Служба по вписванията – [населено място].

Не е спорно по делото, а се и установява от заключенията на съдебно-медицинските експертизи /единична и тричленна/, че към датата на съставяне на завещанието, завещателката е страдала от тежко заболяване- карцином на дебелото черво с доказани метастази в черен дроб, довели до изява на чернодробна недостатъчност с изява и на застойни явления – асцит на фона на задълбочаващ се енемиен синдром. Установява се също, че й е бил предписан за прием "Паратрамол“- медикамент за лечение на умерена до силна болка.

За да отхвърли иска въззивният съд е счел за основателно въведеното от ответниците възражение, че по време на съставяне на завещанието завещателката не е била способна да завещава, тъй като е страдала от злокачествено заболяване в последен стадий и поради болките, които е изпитвала и медикаментите, които е приемала, не е могла да разбира действията и постъпките си, предвид на което е и направен извод, че саморъчното завещание, на което основава правата си ищецът, е унищожаемо. Изложени са мотиви, че в първоинстанционното производство е назначена съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р С., като предвид направеното от ищеца оспорване на експертизата е назначена тройна експертиза в състав д-р С., д-р П. и доц. д-р В.. Последният е депозирал особено мнение към заключението. Въззивният съд е приел, че отговорите на вещите лица С. и П. са ясни и те са, че с голяма вероятност завещателката е била с тежко телесно заболяване и болестно увредени психични възможности, които не са й позволявали да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си към 12.03.2015 г. Съдът е посочил, че заключението на вещите лица по допуснатата тройна съдебно- психиатрична експертиза е компетентно изготвено и обосновано, по поставените му от съда задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен и няма основание да не бъде кредитирано от съда. При приемането му пълномощникът на ищеца не го е оспорил, нито е поискал в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК повторно заключение по същите въпроси, поради съмнение в тяхната правилност. Въззивният съд е изложил мотиви, че кредитира заключенията на двете експертизи. Няма основание те да не бъдат съобразени при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано- основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. При формиране на извода си за основателност на възражението за унищожаемост на завещанието на основание чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН, въззивният съд изцяло се е основал на заключенията на съдебно- медицинските експертизи, в които вещите лица, съобразявайки онкологичното заболяване, от което е страдала завещателката, са направили извод, че с голяма вероятност тя е била с болестно увредени психични възможности, които не са й позволявали да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Тези експертизи не са обсъдени ведно с показанията на разпитаните по делото свидетели. Не е съобразено, че по делото няма медицинска документация относно психическото състояние на завещателката и съответно изводите и на двете експертизи са направени не на факти, конкретно установени по делото и касаещи завещателката, а почиват на експертните знания на вещите лица по въпроса относно начина, по който по принцип протича заболяването и съответно как повлиява здравния статус на пациента, вкл. и психиката му.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

Спорният по делото въпрос е дали саморъчното завещание, на което основава правата си ищецът, е унищожаемо на основание чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН, предвид въведеното от ответниците възражение, че по време на съставянето му завещателката не е била способна да завещава, тъй като е страдала от злокачествено заболяване в последен стадий и поради болките, които е изпитвала и медикаментите, които е приемала, не е могла да разбира действията и постъпките си.

Разпоредбата на чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН предвижда, че завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, а според чл. 13 от ЗН, способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. Способността на лицето да действа разумно се преценява конкретно във всеки отделен случай с оглед на събраните в хода на производството доказателства, като извод за липса на такава способност не може да почива на предположения и вероятности.

Въз основа на доказателствата по делото настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не може да се направи извод, че към момента на съставяне на завещанието, завещателката Зора В. не е била способна да действа разумно. Разпитаните по делото свидетели установяват, че Зора В. е била наясно със здравословното си състояние, че сама е вземала лекарствата си и при болки е приемала аналгин, избягвайки да употребява предписания й медикамент „Паратрамол“. Последният е приеман в редки случаи, когато болките са били много силни. Свидетелите установяват също, че В. е била подпомагана в битовото й обслужване от свои близки. Т.е. фактът на физическото страдание е категорично установен, но нито един от свидетелите не твърди завещателката да е имала поведение, от което да може да се направи обоснован извод, че към момента на съставяне на завещанието е била нарушена способността й да разбира смисъла и значението на постъпките си. Нещо повече липсват данни дори и за еднократни, инцидентни прояви, сочещи на такъв извод. При установеното от свидетелите и с оглед заключенията на вещите лица по основната и допълнителната експертиза, че с голяма вероятност завещателката е била с болестно увредени психични възможности, които не са й позволявали да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не може да се приеме за доказано по несъмнен начин, че към 12.03.2015 г. Зора В. не е могла да действа разумно. Самите вещи лица не са дали категоричен, а вероятен отговор на поставения им въпрос, което изрично са отразили в заключителната част на експертизите си. Посоченото от вещото лице С. в първоначалното му заключение относно страничните ефекти на медикамента „Паратрамол“ /че нарушава яснотата на съзнанието, предизвиква сънливост, замаяност, води и до нарушена концентрация и обърканост/ не е достатъчно, за да обоснове извод за нарушена възможност на завещателката да действа разумно. Касае се за странични ефекти на медикамент, за проявлението на които при завещателката Зора В. липсват доказателства по делото, като същевременно е установено, че посоченият медикамент не е приеман редовно от нея, а напротив- само по изключение и нито един от свидетелите не сочи тя да го е била приела към момента на съставяне на завещанието .

При липсата на доказателства, че при съставяне на завещанието, завещателката е била с увредено психическо състояние, изключващо възможността й да действа разумно, то възражението за унищожаемост на завещанието на основание чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН е неоснователно, предвид на което и завещанието е действително и е произвело своето правно действие.

От изложеното следва, че ищецът се легитимира като собственик на спорния имот въз основа на представеното от него завещание и предявеният установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК е основателен, поради което и обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което искът да бъде уважен.

На основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото за първоинстанционното, въззивното и за касационното производство в общ размер на 4 255 лева.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260361/23.02.2023 г., постановено по гр. д. № 2718/2020 г. по описа на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 195936/19.08.2019 г., постановено по гр.д. № 76475/2015 г. по описа на Софийския районен съд, и вместо него постановява :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК по отношение на Ф. И. С. с ЕГН [ЕГН] и С. Х. Х. с ЕГН [ЕГН] и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], № 83, че А. Ц. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] собственик по силата на саморъчно завещание на Зора С. В., починала на 21.03.2015г., съставено на 12.03.2015 г. и обявено на 08.05.2015г. от нотариус Р. Р., рег. № 104 на Нотариалната камара, с район на действие – РС – София, вписано на 05.06.2015 г., вх. рег. № 32317 на СВ – София, на дворно място, находящо се в [населено място], Столична община, м. "Свлачището", с площ от 810 кв. м., който имот е описан в нотариален акт № 136, том трети, рег. № 9821, дело 509/2007г. на нотариус Р. Р., както следва : неурегулиран поземлен имот с площ от 827 кв.м., находящ се в [населено място], Столична община, м."Свлачището“, съставляващ имот планоснимачен номер 1126 от кадастален лист Г-13-6-Б, при съседи по скица : север- неурегулиран поземлен имот №1125; юг- неурегулиран поземлен имот № 886, запад – имот без номер, изток – път.

ОСЪЖДА Ф. И. С. и С. Х. Х. да заплатят на А. Ц. Д. на основание чл. 78 ГПК сумата от 4 255 /четири хиляди двеста петдесет и пет лева/лв., представляващи разноски за трите съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: