Приемане на наследство по опис при иск за възстановяване на запазена част

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 160

София, 06.11.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3894/2022 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Н. А. Д., чрез адвокат И. Ч., срещу решение № 191 от 30.05.2022 г. по в.гр.д.№ 121/2022 г. на Окръжен съд-Смолян в частта , с която, след частична отмяна на решение № 54 от 29.12.2021 г. по гр.д.№ 146/2021 г. на Районен съд-Чепеларе, е уважен предявеният от Д. С. У. срещу Н. А. Д. иск с правно основание чл. 30 от ЗН - за намаляване на извършеното от С. Ж. У. в полза на Н. А. Д. завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 15.10.2020г., със сумата 8603, 56 лв. и възстановяване на запазената част на Д. С. У. от наследството на С. Ж. У., и иск с правно основание чл. 34 ЗС – за допускане съдебна делба между Е. Г. У., Д. С. У. и Н. А. на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община]: застроено и незастроено дворно място, цялото с площ от 420 кв.м., представляващо УПИ ***, в кв.*** по плана на [населено място], с уредени регулационни сметки, ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда с гараж със застроена площ от 87 кв.м., при квоти: 34773.57/52349 идеални части за Е. Г. У., 8603.56/52340 идеални части за Д. У. и 8962.87/52340 идеални части за Н. А. Д.. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. чл. 30, ал. 2, чл. 49, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 62 от Закона за наследството. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените от Д. С. У. искове с правни основания чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 34 ЗС.

Съделителката Д. С. У. е депозирала, чрез пълномощника си адвокат А. П., отговор, с който изразява становище за правилност на решението в обжалваната част и неоснователност на касационната жалба.

Съделителката Е. Г. У. не е изразила становище по подадената касационна жалба.

С определение № 1424 от 05. 06. 2023 г. по гр.д. № 3849/2022 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния въпрос: дали наследник с право на запазена част, но неприел наследството по опис, който упражнява правото си на възстановяването й по реда на чл. 30 от ЗН срещу лице, непризовано към наследяване, може да обоснове наличие на материалноправната предпоставка по чл. 30, ал.2 от ЗН само като се позове на разпоредбата на чл. 62 ЗН и заяви пред съда, че ще се ползва от приемането по опис, направено от друг наследник – в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН и по предвидените в чл. 49, ал. 1 ЗН ред; дали преценката за наличие на предпоставката по чл. 30, ал. 2 ЗН се преценява поотделно за всеки един от призованите към наследяване.

По така поставения въпрос настоящият състав намира следното:

Въпросът е обсъждан в правната теория - „Наследствено право“, доц. д-р А. С., където е аргументирано становището, че разпоредбата на чл. 62 ЗН следва да се тълкува в смисъл, че всеки наследник, който е направил волеизявление по реда и в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН за приемане по опис, може да се възползва от вече направения опис при предходно приемане от друг наследник (не е необходимо да се прави нов опис, тъй като се касае за същото наследство). Волеизявление за приемане по опис и вписване на приемането е необходимо във всички случа. Иначе няма основание за придобиване на наследството.

Ако се възприеме тълкуването на чл. 62 ЗН, според което облагите от приемането по опис, направено от един наследник, настъпват по силата на закона за всички наследници, стига да няма данни те да са изразили воля за приемане направо или за отказ от наследство, то това тълкуване не би било съответно на други норми от Закона за наследството: би противоречало на правилото на чл. 48 ЗН, според което приемането на наследството винаги се основава на изрично или конклудентно волеизявление; би имало за последица отпадане, за част от наследниците, на изискването за приемане по опис в установения в чл. 61, ал. 1 ЗН срок; би поставило въпроса за относимостта на ограниченията за разпореждане с наследственото имущество, предвидени в чл. 65 ЗН - дали те ще се прилагат само за наследника извършил приемането по опис или и за тези, които само се ползват от него.

Настоящият състав споделя напълно това становище.

Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че облагите от приемането по опис, направено от един наследник, не настъпват по силата на закона за всички наследници, се съдържа и в самата разпоредбата на чл. 62 ЗН, според която приемането по опис от един от наследниците не лишава останалите наследници от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него.

По основателността на касационната жалба:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници по закон на С. Ж. У., починал на 16.03.2021 г., като Е. Г. У. е негова преживяла съпруга, а Д. С. У. – дъщеря.

С. У. и Е. У. са придобили през време на брака си, в режим на СИО, лек автомобил м. „Д. Л.“, рег. [рег.номер на МПС] , на основание договор за покупко-продажба от 2018 г., удостоверено с представеното свидетелство за регистрация на МПС, част I, и процесния недвижим имот в [населено място], на основание реализирано през време на брака право на строеж върху държавен имот и сключен през време на брака договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 04. 12. 1997 г., като правото на собственост е удостоверено с констативен нотариален акт № 43/27. 02. 2020 г. по описа на нотариус Х. Д..

Със саморъчно завещание от 15. 10. 2020 г., вписано с акт № 9, том 1, дело № 21/2021 г. по описа на Службата по вписвания при РС – Чепеларе, С. У. е завещал 1/2 идеална част от недвижимия имот в [населено място] на ответника Н. А. Д., за който се твърди и не се спори, че е негов племенник.

Съгласно удостоверение изх. № 25260/20.09.2021 г., издадено по ч. гр. д. № 111881/2021 г. на РС – Пловдив, с определение № 5569/27.07.2021 г. на РС – Пловдив в особената книга на съда под № 570/2021 г. е вписано приемане по опис на наследството, останало от покойния С. У., от наследника Е. Г. У.. В удостоверението е посочено, че наследството включва 1/2 идеална част от МПС - лек автомобил м. „Дачия Логан“, цвят сив металик, с рег. [рег.номер на МПС] ., придобито при условията на СИО.

С декларация, представена в проведеното на 14.12.2021 г. съдебно заседание, ищцата Д. У. е заявила, че във връзка с образуваното пред РС – Чепеларе гр. д. № 146/2021 г изразява изричното си желание да се ползва от приемането на наследството по опис, извършено от майка й Е. Г. У..

Въз основа на заключенията на съдебнооценителните експертизи на вещите лица инж. Т. и инж. К. е прието за установено, че пазарната стойност на лекия автомобил към момента на откриване на наследството (16.03.2021 г.) е била 1437.19 лв. (на 1/2 ид.ч. от автомобила – 718, 60 лв.), а пазарната стойност на процесния недвижимия имот, предмет на завета, към откриване на наследството, е възлизала на 52340 лв. (на 1/2 ид.ч. от сградата и гаража и 1/4 ид. ч. от имота – 26170 лв.).

От правна страна съдът е приел, че предявеният от Д. У. срещу Н. Д. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателен. Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, като ползващите се от завещателното разпореждане или дарението лица могат в производството по възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30 ЗН да направят възражение за неспазването на предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен срок за приемане на наследството по опис, в какъвто смисъл е ТР № 3/19. 12. 2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5. В случая приемане по опис на наследството на С. У. е извършено от ищцата Е. Г. У., по реда и в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН . Ищцата Д. У. също е изпълнила особеното условие по чл. 30, ал. 2 ЗН, като е заявила с писмена декларация, депозирана в проведеното пред районния съд открито съдебно заседание, че ще се ползва от приемането на наследството по опис, извършено от майка й Е. Г., на основание чл. 62 ЗН. Възражението на ответника по иска Н. Д. за неспазване от съделителката Д. У. на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН е прието за неоснователно, тъй като Д. У. се е позовала, на основание чл. 62 ЗН, на извършеното от другия наследник по закон ( майка й Е. У.), в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН, приемане по опис.

Прието е, че имуществото на С. У. към смъртта му на 16. 03. 2021 г. е било на стойност 26888, 60 лв. (718, 60 лв. - 1/2 ид.ч. от автомобила + 26170 лв. – 1/2 ид.ч. от недвижимия имот). Съгласно чл. 29 ЗН, при преживяла съпруга и едно дете запазените части на съпругата и детето са по 1/3 от имуществото на наследодателя – по 8962, 87 лв. (общо 2/3, възлизащи на 17925, 74 лв.), а разполагаемата част на С. У. – 1/3 част от имуществото му, също е на стойност 8962, 87 лв. От сумата 17925, 74 лв. е приспадната сумата 718, 60 лв. – стойността на наследената от ищците 1/2 идеална част от лекия автомобил, при което запазените им общо 2/3 части от наследството на С. У. са накърнени със сумата 17207, 14 лв., съответно – запазената 1/3 част на всяка от тях е накърнена със сумите от по 8603, 57 лв. Оставеното в полза на съделителя Н. Д. завещателно разпореждане следва да бъде намалено със сумата, с която е накърнена запазената част на Д. У. - със сумата 8603, 57 лв., като бъде възстановена запазената й част от наследството на С. У. в размер на 8603, 57/52340 ид.ч..

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която предявеният от Е. У. срещу Н. Д. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е уважен, като е намалено завещателното разпореждане със сумата 8603, 57 лв. и е възстановена запазената й част от наследството на С. У..

Във връзка с иска по чл. 34 ЗС е прието, че след като предявеният от ищцата Д. У. конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН се явява основателен, тя също следва да участва в делбата на недвижимия имот. Прието е, че двете ищци и ответникът са собственици на имота при следните квоти: 34773,57/52340 идеални части за Е. У. (26170/52340 придобити на основание суперфиция и договор за покупко-продажба и прекратена с развод СИО и 8603, 57/52340 ид.ч. – възстановена запазена част), 8603.57/52340 идеални части за Д. У. (възстановена запазена част) и 8962.87/52340 идеални части за Н. Д..

Решението е неправилно в частта по предявения от Д. У. против Н. Д. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН .

С оглед отговора на поставения въпрос настоящият състав намира, че съделителката Д. У. не е приела по опис наследството на С. У. по предвидения в закона ред – чрез изрично писмено изявление, направено в срока по чл. 61 ЗН и вписано в книгата на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН. Позоваването на разпоредбата на чл. 62 ЗН и заявлението й пред съда, че ще се ползва от приемането по опис, направено от майка й в срока по чл. 61 ЗН и по предвидения в закона ред, не изпълнява изискването на чл. 61 ЗН за форма, вписване, ред и срок за приемане на наследство по опис.

Наред с изложеното следва да се посочи, че предявяването на иск за допускане съдебна делба на наследствени имоти представлява конклудентно действие по приемане на наследството и води до невъзможност за последващо приемане на наследството по опис. В този смисъл е и формираната практика на ВКС - решение № 187 от 20. 04. 2011 г. по гр. д. № 1780/2009 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 72 от 26. 04. 2022 г. по ч. гр. д. № 871/2022 г. на ВКС, 1 г.о. и др. В случая съделителката Д. У. е приела наследството на С. У. направо, с подаване на исковата молба за делба, преди писменото й заявление, направено в хода на исковото производство пред първоинстанционния съд, че иска да се ползва от приемането по опис от майка й.

Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН и задължителното тълкуване, дадено с ТР № 3/2013 от 19. 12. 2013 г. по т.д. № 3/2013 на ОСГК на ВКС. В случая тази предпоставка не е налице, поради което предявеният от Д. У. срещу Н. А. Д. иск с правно основание чл. 30 от ЗН, за намаляване на извършеното от С. Ж. У. в полза на Н. А. Д. завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 15.10.2020г., е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Решението е неправилно и в частта с която е уважен предявеният от Д. У. срещу Н. иск с правно основание чл. 34 ЗС , за допускане съдебна делба на процесния недвижим имот. Отхвърлянето на иска по чл. 30 ЗН поражда неоснователност и на иска на Д. У. срещу Н. Д. с правно основание чл. 34 ЗС. З. на процесния имот, оставен от наследодателя С. У. в полза на Н. Д., е породил вещноправно действие досежно запазената част на наследницата Д. У., същата е придобита от заветника с откриване на наследството и Д. У. не е участник в съсобствеността.

Решението е неправилно и в частта, с която са определени квотите на съделителите Е. Г. У. и Н. А. Д. в допуснатите до делба имоти.

Както бе посочено по-горе, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която предявеният от Е. У. срещу Н. Д. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е уважен – намалено е завещателното разпореждане, извършено от наследодателя С. У. в полза на Н. Д., със сумата 8603, 57 лв. и е възстановена запазената й част от наследството.

С оглед уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от Е. У. срещу Н. Д., делба на имота следва да бъде допусната между тях двамата, при следните квоти: 34773/52340 ид.ч. за Е. У. (26170/52340 ид.ч.=1/2 ид.ч. са придобити от същата на основание учредено и реализирано през време на брака право на строеж върху държавна земя и последващ договор за продажба на земята и прекратена със смъртта на съпруга СИО, а 8603, 57/52340 ид.ч. – на основание възстановената й и върната в наследството запазена част от наследството на съпруга й С. У.) и 17566, 43/52340 ид.ч. за Н. Д. (придобити на основание оставеното от С. У. завещателно разпореждане). Разпоредбата на чл. 36 ЗН е неприложима в случаите, при които претендиращият възстановяване на запазена част или облагодетелстваният от завета/дарението притежава идеална част от същия имот на друго основание, както и когато не всички наследници с право на запазена част са упражнили правата си по чл. 30, ал. 1 ЗН. Това е така, защото в коментираните хипотези ще е невъзможно постигането на целта на нормата на чл. 36 ЗН – да се избегне възникването на съсобственост между наследниците и заветника/надарения (придобитата от заветника/надарения идеална част от имота на друго основание, както и запазената част на наследника, неупражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН, съответно придобитата от наследника на друго основание идеална част от имота не може да се върне в наследството или да се придобие от облагодетелствания по реда на чл. 36 ЗН). В този смисъл е решение № 93 от 15. 07. 2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 524 от 27. 10. 2015 г. по гр. д. № 3421/2015 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 209 от 29. 04. 2010 г. по гр. д. № 1048/2009 г. на ВКС, 2 г.о. В случая наследницата Е. У. притежава 1/2 идеална част от имота на основание реализирано право на строеж, договор за покупко-продажба и прекратена със смъртта на съпруга съпружеска имуществена общност, а наследницата Д. У. няма правото по чл. 30, ал. 1 ЗН и нейната запазена част от наследството на баща й не подлежи на възстановяване, поради което разпоредбата на чл. 36 ЗН е неприложима.

При този изход на делото Д. У. следва да бъде осъдена да заплати на Н. Д. сумата 220 лв. разноски за касационната инстанция, включващи 30 лв. държавна такса за производството по чл. 288 ГПК и 198 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 191 от 30.05.2022 г. по в.гр.д.№ 121/2022 г. на Окръжен съд-Смолян в частта , с която, след частична отмяна на решение № 54 от 29.12.2021 г. по гр.д.№ 146/2021 г. на Районен съд-Чепеларе, е уважен предявеният от Д. С. У. срещу Н. А. Д. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН - за намаляване на извършеното от С. Ж. У. в полза на Н. А. Д. завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 15.10.2020г., със сумата 8603, 56 лв. и възстановяване на запазената част на Д. С. У. от наследството на С. Ж. У., в частта с която е уважен предявеният от Д. С. У. срещу Н. А. Д. иск с правно основание чл. 34 ЗС , за допускане съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], включващ застроено и незастроено дворно място, цялото с площ от 420 кв.м., представляващо УПИ ***, в кв.*** по плана на [населено място], с уредени регулационни сметки, ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда с гараж със застроена площ от 87 кв.м., както и в частта относно квотите на съделителите Е. Г. У. и Н. А. Д., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. У. срещу Н. А. Д. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН - за намаляване на извършеното от С. Ж. У. в полза на Н. А. Д. завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 15.10.2020г., и възстановяване на запазената част на Д. С. У. от наследството на С. Ж. У..

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. У. срещу Н. А. Д. иск с правно основание чл. 34 ЗС – за допускане съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], включващ застроено и незастроено дворно място, цялото с площ от 420 кв.м., представляващо УПИ ***, в кв.*** по плана на [населено място], с уредени регулационни сметки, ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда с гараж със застроена площ от 87 кв.м.

ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите Е. Г. У. и Н. А. Д. в допуснатия до делба недвижим имот, описан по-горе, както следва: 34773/52340 ид.ч. за Е. Г. У. и 17566, 43/52340 ид.ч. за Н. А. Д..

ОСЪЖДА Д. С. У. да заплати на Н. А. Д. сумата 220 лв. разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: