Доказване на собственост при иск за отстраняване на непълнота в кадастъра

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

София, 27.09.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №4981 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№8945/27.09.2021г., подадена от „Брилянт 38“ ЕООД, чрез процесуалните му представители адв.С. Н. К. и адв.С. Е. И., двете от АК-Б., срещу решение № 355, постановено на 05.08.2021г. от Окръжен съд – Благоевград, Четвърти въззивен граждански състав по в.гр.д.№1221/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на „Брилянт 38“ ЕООД, че „Сандански мол“ ООД е собственик на основание правна сделка – договор за покупко-продажба, оформен с н.а. №..., том ..., рег.№......., дело №....../15.08.2008г., на следния недвижим имот: „Външно електрозахранване с кабели 20 kV и трафопост 20/0.4 kVA – 2x800 kVa“ за захранване на жилищни сгради с магазини в УПИ .........., ..........., .........., кв...........по плана на [населено място], със застроена площ от 24.84 кв.м. и дължина на трасето 60 линейни метра, трафопост с масивна конструкция, функционално състоящ се от три отсека: отсек средно напрежение (килии вход/изход, охрана трафо), отсек ниско напрежение, отсек трансформатор, който обект е построен в югоизточната част на УПИ ........., .............., ..............., кв...........по плана на [населено място], с площ на целия имот от 4074.32 кв.м., който имот съгласно заповед №18-6317/28.08.2017г. на началника на СГКК-гр.Б. за проект за изменение на КККР е обособен като самостоятелен обект с проектен идентификатор ..............., и който е онагледен в комбинираната скица на вещото лице – приложение №9 към съдебно-техническата експертиза, която е неразделна част от настоящето решение (л. 281 от първоинстанционното дело), където в блед жълт цвят са показани границите на имота по архитектурен проект за преустройство, одобрен от главния архитект на [община] под №..../04.03.2008г., а с червени линии и надписи са показани размерите му според този проект, и който имот погрешно е заснет към самостоятелен обект с идентификатор .............по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед №КД-14-01-620/25.10.2011г. на началника на СГКК-Б..

Касаторът поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и тези по преценка на доказателствата. За неправилен счита извода на въззивния съд, че ищецът по делото – „Сандански мол“ ООД, при условията на пълно и главно доказване е установил правото си на собственост върху спорния обект като първа и основна предпоставка за уважаването на иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Посочва, че въззивният съд е констатирал, че нотариален акт №...../2005г., описан в документите, легитимиращи продавача като собственик при изповядване на сделката, оформена с н.а.№........../2008г., от която ищецът черпи правата си, не е представен по делото, но е направил назаконосъобразен извод, че това обстоятелство е без правно значение.

Поддържа също така, че в нарушение на процесуалните правила съдът е разместил доказателствената тежест в процеса и е възложил установяването на правото на собственост върху ответника вместо върху ищеца, както и че при съществено нарушение на процесуалните правила по разпределението на доказателствената тежест и по преценка на доказателствата във връзка със собствеността съдът е приел, че ищецът е доказал правото си на собственост.

Поддържа също така, че обжалваното решение е и необосновано, както и че е постановено в нарушение на материалния закон – чл.73, ал. 4 ТЗ, чл. 70, ал. 2 ЗС, чл. 84 вр. чл. 116 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание както и в представена писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Сандански мол“ ООД чрез процесуалния си представител адв.С. Д. П., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №158/08.04.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд - Благоевград е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали при предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване на първо място да установи правото си на собственост при оспорването му от страна на ответника, с цел извършване на преценка дали при постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС (решение №495 от 30.07.2012г. по гр.д.№494/2010г. на I г.о. на ВКС и решение №73 от 06.10.2020г. по гр.д.№3789/2019г. на I г.о. на ВКС), касаеща необходимостта и начина на доказване на правата на ищеца при предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

„Сандански мол“ ООД е предявило срещу „Брилянт 38“ ЕООД иск за признаване за установено, че дружеството-ищец е собственик на процесния недвижим имот и нанасянето на имота като самостоятелен обект в КККР, с твърдението, че притежава правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 15.07.2008г. и оформен с н.а.№...., том ..., рег.№........., дело №........../2008г. Поддържа, че погрешно площта на имота е включена в обект с идентификатор ............., посочен в кадастралния регистър като собственост на дружеството-ответник.

В писмен отговор ответникът оспорва иска, като поддържа, че трафопостът винаги е бил част от площта на сградата, която е негова собственост, като е изграден чрез преустройство на съществуваща сграда, а не представлява ново строителство. Твърди, че „С. п.“ ЕООД, праводател на „Сандански мол“ ООД по сключения на 15.07.2008г. договор за покупко-продажба, не е притежавал правото на собственост върху процесния имот и съответно не е могъл валидно да го прехвърли. Поддържа, че сградата е била съсобствена и по силата на доброволна делба, сключен с н.а. №.../2008г. „С. п.“ ООД е получило 1/8 ид.част от нея, а „Сандански мол“ ООД – 7/8 идеални части, след което с н.а.№......../2009г. „Сандански мол“ ООД е прехвърлило своите 7/8 ид.части от супермаркет „Е.“ на „С.п.“ ЕООД, а последното е апортирало имота в капитала на „Брилянт 38“ ООД през 2012г.

Според трайно установената практика на ВКС в подобна хипотеза при предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск за признаване правото на собственост върху определен самостоятелен обект и установяване, че този обект не е нанесен в кадастралната карта на съответното населено място, ищецът на първо място следва по безспорен начин да докаже, че е собственик на имота, който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е неправилно отразена (решение №495 от 30.07.2012г. по гр.д.№494/2010г. на I г.о. на ВКС), като съдът първо трябва да се произнесе по въпроса кому принадлежи правото на собственост върху погрешно нанесената част и след това да отрази тази своя констатация на изготвената от вещото лице скица чрез нейното приподписване, което именно ще послужи като основание за отстраняването на грешката в кадастралната карта (решение №73 от 06.10.2020г. по гр.д.№3789/2019г. на I г.о. на ВКС). Искът по чл. 54 ал. 2 ЗКИР според приетото в ТР №8 от 23.02.2016 год. по тълк.д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС е положителен установителен иск за собственост в хипотези, когато ПИ, предмет на иска, е неправилно ( неточно) заснет в КК и отразен в КР на населеното място, или изобщо не е заснет като самостоятелен такъв. Когато се претендира установяване на собственост върху имот, който не е бил заснет и нанесен като самостоятелен ПИ в КК на населеното място, а е отразен като част от имот на ответника е налице твърдение за непълнота на КК и КР и предмет на делото е правото на собственост на ищеца (решение №76 от 27.06.2016г. по гр.д.№6326/2014г. на II г.о. на ВКС).

В настоящия случай от фактическа страна по делото е установено, че според договора за покупко-продажба, оформен с н.а.№...., том .........., рег.№........., дело №.........../15.07.2008г., на който дружеството-ищец основава своите права при предявяването на иска, е постигнато съгласие, че „С. п.“ ЕООД продава на „Сандански мол“ ООД „Външно електрозахранване с кабели 20 kV и трафопост 20/0.4 kVA – 2x800 kVa“ за захранване на жилищни сгради с магазини в УПИ ..........., ............., ............., кв. ..........по плана на [населено място], със застроена площ от 24.84 кв.м. и дължина на трасето 60 линейни метра, трафопост с масивна конструкция, функционално състоящ се от три отсека: отсек средно напрежение (килии вход/изход, охрана трафо), отсек ниско напрежение, отсек трансформатор, построен в югоизточната част на УПИ ........., .............., .............., кв. ..........по плана на [населено място], с площ на целия имот от 4074.34 кв.м., ведно с цялото оборудване на трафопоста. При изповядване на сделката продавачът „С. п.“ ЕООД се е легитимирал като собственик на имота с н.а.№........., том .........., дело №........../2005г., като при съставянето на нотариалния акт са били представени и разрешение за ползване № СТ-12-375 от 25.04.2008г. на ДНСК, одобрен архитектурен проект №52 от 04.03.2008г. на гл. архитект на [община] и разрешение за строеж №51 от 04.03.2008г. Н.а.№.........., том ........., дело №........../2005г. обаче не е представен по настоящето дело, което обстоятелство е посочено в обжалваното решение.

Във връзка с оспорването на правото на собственост на дружеството-ищец по делото е представен и приет н.а. за доброволна делба №......../19.12.2008г., том .........., рег.№..........., дело №.........../2008г., вписан в СВ на 19.12.2008г., от който е видно, че е извършена доброволна делба между „С. п.“ ЕООД, „С. п.“ ООД и „Сандански мол“ ООД на недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда с търговска част с административен адрес [населено място], [улица], построена в южната част на УПИ ..........., ............., ...........от кв...........по плана на града, с площ на целия имот от 4074.34 кв.м., а именно: 1.Супермаркет „Е.“ с обща застроена площ от 985.61 кв.м., разположен на две нива в блок „Б“ и блок „В“ на сградата; 2.Банков офис с площ 104.20 кв.м., находящ се на партер №2 (кота -3.70); 3.Магазин за цветя с площ 9 кв.м., находящ се на партер №2 (кота -3.70); 4.Магазин за промишлени стоки с площ 12.69 кв.м., находящ се на партер №2 (кота -3.70), както следва: „С. п.“ ООД и „Сандански мол“ ООД получават в общ дял и стават собственици при следните права: 1/8 ид.част за „С. п.“ ООД и 7/8 ид.части за „Сандански мол“ ООД на супермаркет „Е.“; „Сандански мол“ ООД получава в дял и става собственик на банков офис, магазин за цветя и магазин за промишлени стоки, а „С. п.“ ЕООД се отказва от имотите, предмет на договора и от парична равностойност на дела си. При сключването на този договор са представени н.а.№......., том ........., дело №......./2005г., разрешение за строеж №76 от 09.06.2005г., разрешение за въвеждане в експлоатация №56 от 01.08.2006г., разрешение за строеж №18.94 от 19.08.2008г., одобрен архитектурен проект №208 от 19.08.2008г., одобрен архитектурен проект №131 от 04.12.2006г.

По делото е представен и договор за покупко-продажба, оформен с н.а.№....../14.08.2009г., том ..........., рег.№............, дело №..........., с който „Сандански мол“ ООД продава на съсобственика си „С. п.“ ЕООД собствените си 7/8 ид.части от супермаркет „Е.“.

Установено е също така, че на 13.02.2012г. „С. п.“ ЕООД е апортирало в „Брилянт 38“ ЕООД недвижими имоти, построени в жилищната сграда с търговска част с административен адрес [населено място], [улица], която сграда е с идентификатор .........., а именно: 1.Супермаркет „Е.“ с обща застроена площ от 1007.30 кв.м., разположен на две нива в блок „Б“ е блок „В“ на сградата, от които първото ниво, находящо се в северозападната част на сутеренния етаж, плоча на кота - 6.50, със застроена площ на първото ниво от 183.64 кв.м., ведно с 6.15 кв.м. общи части, а второто ниво находящо се на партер №2, плоча на кота -3.70, с обща площ на второто ниво 823.66 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ...........; 2.Магазин за цветя с площ 9 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор .............; 3.Магазин за промишлени стоки с площ 1.69 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ..............

При постановяване на обжалваното решение в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е извършил задълбочен и детайлен анализ на представените нотариални актове досежно обстоятелството какви права върху съответните части на сградата са притежавали дружествата, участващи при сключването на обективираните в нотариалните актове договори въпреки направеното от „Брилянт 38“ ЕООД оспорване. Не е отчетено обстоятелството, че както при сключването на договора за покупко-продажба от 15.07.2008г. (н.а. №........../2008г.), така и при сключването на договора за доброволна делба от 19.12.2008г. е представен н.а. №...., том ........, н.а.№........../2005г., което сочи, че правата на спорещите дружества имат общ произход (евентуално чрез общ праводател или осъществило се в полза на няколко лица общо оригинерно придобивно основание), както и на наличие на съсобственост върху УПИ..........., ..........., .............от кв............по плана на [населено място] – сградата, построена в южната част на този имот, е посочена като съсобствена при сключването на договора за доброволна делба.

Въззивният съд е приел за доказано по безспорен и несъмнен начин, че „Сандански мол“ ООД е придобило правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот въз основа на договора за покупко-продажба, извършен с н.а.№........., том ........., рег..........., дело №........../15.07.2008г., закупувайки имота от „С. п.“ ЕООД, посочвайки, че собствеността е придобита от ищеца въз основа на договор, извършен в изискуемата от закона нотариална форма за действителност (нотариална форма), за който няма данни да е обявен за нищожен или унищожен по искане на трети заинтересовани лица. Прието е, че договорът за покупко-продажба е произвел правния си ефект и правото на собственост след заплащането на продажната цена е преминало у купувача „Сандански мол“ ООД. За неоснователно е прието възражението на „Брилянт 38“ ЕООД, че „Сандански мол“ ООД не е могло да придобие правото на собственост върху процесния трафопост по силата на договора за покупко-продажба, сключен на 15.07.2008г., тъй като не е доказано праводателят му „С. п.“ ЕООД да е било собственик на този имот към момента на извършването на сделката.

Този извод на въззивния съд противоречи на посочената по-горе практика на ВКС, според която предявилото иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР лице следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот, за което в настоящия случай е следвало да бъде представен н.а.№......., том ....., дело №......../2005г., доколкото обстоятелството, че сключеният договор за покупко-продажба обвързва лицата, които са го сключили и в техните вътрешни отношения сочи именно купувача като собственик на вещта след заплащането на нейната цена, е непротивопоставимо на трето лице, което оспорва принадлежността на правото на собственост към патримониума на продавача към момента на сключването на договора. При спор с трето лице, различно от сключилите договора за покупко-продажба, купувачът следва да докаже правото си по категоричен начин, доказвайки и правата на своя праводател.

Действително, както е посочено в обжалваното решение, според заключението на вещото лице В. Ю. обектът, предмет на договора за покупко-продажба, извършен с н.а.№....../15.07.2008г., е изграден въз основа на архитектурен проект за преустройство на част от едноетажна масивна сграда за трафопост, одобрен от главния архитект на [община] под №........./04.03.2008г., както и че според същото заключение този обект (трафопост) не попада в обхвата на одобрения проект за преустройство под №208/19.08.2008г., представен при сключването на договора за доброволна делба. Тази констатация обаче сама по себе си е ирелевантна спрямо обстоятелството кому е принадлежало правото на собственост върху едноетажната сграда, преустроена в трафопост към момента на одобряването на архитектурен проект №52/04.03.2008г., а оттам и кому е принадлежало правото на собственост върху преустроения обект към момента на сключване на договора за покупко-продажба, представен с исковата молба. Още повече като се вземе предвид, че вещото лице е показало съпоставката на двата архитектурни проекта на комбинирана скица (приложение №9, лист 281), на която с блед жълт цвят са показани границите на трафопоста по проект №52/04.03.2008г., а с червени линии и надписи – размерите и местоположението на трафопоста според този проект. При това с жълт маркер да отбелязани границите на супермаркет „Е.“ по архитектурния проект №208 от 18.08.2008г. Със заградено червено кръгче е показан надписът на външното стълбище, присъстващо в проекта, на място започващо от покривната плоча на трафопоста и слизащо до нивото на двора на кота -3.70, а със син цвят са показани границите на част от помещението преди преустройството на трафопоста, което не е обект и на двете преустройства, с площ от около 7 кв.м., което към момента би следвало да бъде част от супермаркет „Е.“, и което има обща (нова) стена с трафопоста. При това следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че към момента на одобряване на кадастралната карта за землището на [населено място] със заповед № РД-18-80/11.11.2009г. и влизането ѝ в сила на 12.02.2010г. съществува ПИ с идентификатор ..........., който е с площ 4074.39 кв.м., за комплексно застрояване, с вписан собственик „С. п.“ ЕООД по н.а.№..........от 02.09.2005г. и при посочване, че в имота като стари идентификатори са вписани пл.№№ .........., ............и в по предходен план, в границите на който имот се намират както супермаркет „Е.“, така и процесният трафопост.

При тези данни следва да се приеме, че са налице данни праводателите и на двете спорещи страни да са притежавали права в недвижимия имот, в който е извършвано преустройство и от който са били обособени както супермаркет „Е.“, така и трафопостът – както вече беше отбелязано н.а. №...., том ...., дело №........./2005г. е представен както при сключването на договора за покупко-продажба от 15.07.2008г., така и при сключването на договора за доброволна делба от 19.12.2008г. Действително преустройствата са били извършвани въз основа на два различни инвестиционни проекта, респ. издадени са две различни разрешения за строеж, но по делото липсват категорични данни чия собственост е била едноетажната сграда, преустроена в трафопост и представлявала ли е същата самостоятелен обект преди извършване на преустройството.

Установено е, че трафопостът представлява самостоятелен обект на право на собственост и следователно трябва да бъде нанесен като такъв в действащата кадастрална карта, т.е. че е налице грешка, доколкото този обект е нанесен като част от друг. Основният спор по делото е обаче дали ищецът е собственик на този самостоятелен обект, тъй като само собственикът разполага с правомощието да иска нанасянето на обекта като самостоятелен в кадастъра. Именно този спор за материално право следва да бъде разрешен по настоящето дело, в какъвто смисъл са и констатациите на административния съд в решение №2912/27.02.2019г. по адм.д.№8244/2018г. на ВАС, II отделение, представено по делото. При наличието на такъв спор ищецът следва да докаже, че притежава правото на собственост по категоричен начин, т.е. по пътя на пълното и пряко доказване. В тази част решението не може да се основава на предположение. При оспорване на правата на праводателя и при положение, че един и същи нотариален акт е бил представен при придобиване на правата и на двете спорещи страни, този нотариален акт следва да бъде представен по делото, като на ищеца бъдат дадени указания в този смисъл. При постановяване на решението си въззивният съд е основал извода си за доказаност на правата на ищеца само и единствено на обстоятелството, че правата на ответника са му непротивопоставими, доколкото в легитимиращите ответника документи е описан друг обект, различен от процесния трафопост. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно да се приеме, че ищецът се легитимира като собственик на този самостоятелен обект. Последователността в извършените от общите праводатели на страните разпореждания също не съставляват аргумент в подкрепа на този извод, още повече, че те навеждат по-скоро на извод за съпритежаване на правата върху съсобствения към 2008г. обект – сграда с комплексно предназначение, която е била преустроена и при положение, че по делото липсват данни преустроената в трафопост едноетажна сграда чия собственост е била преди извършването на преустройството и била ли е функционално свързана с другата страда, както вече беше отбелязано.

Тези обстоятелства са останали неизяснени поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при определяне предмета на делото и предмета на доказване, както и при разпределяне на доказателствената тежест. След като и в подадената въззивна жалба ответникът по иска „Брилянт 38“ ЕООД е поддържал възражението си, че правата на „С. п.“ ЕООД, праводател на ищеца „Сандански мол“ ООД, не са доказани и са спорни с оглед сключения на 19.12.2008г. договор за доброволна делба и непредставянето на н.а.№ ......., том ..........., дело №........../2005г., т.е. оспорил е поддържаното в исковата молба придобивно основание чрез оспорване правата на праводателя на ищеца, извеждайки оспорването си от тезата, че същото юридическо лице е участвало при сключването на договора за доброволна делба на сградата, която трафопостът е предназначен да обслужва, въззивният съд е следвало да даде на ищеца указания за необходимостта правата на праводателя му да бъдат доказани чрез представянето на н.а. №......., том ............, дело №.........../2005г. Още повече като се има предвид, че същият нотариален акт е бил представен и при сключването на договора за доброволна делба, поради което представянето му е било необходимо и с цел установяване точния обем от права, притежавани от праводателите „С. п.“ ЕООД и „Сандански пропърти“ ООД както върху сградата, в която след преустройството е обособен супермаркет „Е.“, така и върху едноетажната сграда, която е била преустроена в трафопост, евентуално наличие на свързаност между двете сгради, както и функционалното предназначение на едноетажната сграда преди преустройството.

Поради по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293, ал. 3 ГПК делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, при което на ищеца „Сандански мол“ ООД бъдат дадени указания за необходимостта правата на праводателя му „С. п.“ ЕООД да бъдат доказани чрез представянето на н.а.№.........., том .........., дело №......../2005г., респ. други доказателства, с които ищецът разполага, след което да се извърши преценка дали предявилото иска дружество е доказало по категоричен начин правото си на собственост върху процесния недвижим имот.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №355 от 05.08.2021г., постановено от Окръжен съд – Благоевград, Четвърти въззивен състав по в.гр.д.№1221/2020г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: