Ограничения при съкратено следствие и справедливост на наказанието

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * съкратено съдебно следствие * събиране и проверка на доказателства * съществени различия в съдебно-медицински експертизи * афектно състояние

Решение по н.д. № 959/24 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 670

гр. София, 19.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

2. ИВАН СТОЙЧЕВ

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора СИЙКА МИЛЕВА, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н.д. № 959/24 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационна жалба на защитника на подсъдимия Х. С. М. срещу Решение № 252 от 16 юли 2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 333/24 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС).

С въззивното решение е изменена в санкционната й част Присъда № 161 от 17 октомври 2023 г., постановена по н.о.х.д. № 3841/23 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), като наложеното наказание лишаване от свобода е увеличено от четири на шест на години, търпимо при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС. В останалата част присъдата е потвърдена.

С касационната жалба, подадена от адвокат К. Н., са декларирани и трите касационни основания, но от развитите оплаквания е изводимо, че всъщност се поддържа наличието на две от тях – по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В подкрепа на твърденията за нарушение на материалния закон са ангажирани доводи, които по същината си за допуснати съществени процесуални нарушения. Не се и твърди, че в рамките на установените факти законът е бил приложен грешно, дори напротив – изрично е изразено съгласие с възприетата правна квалификация на деянието като такова по чл. 124, ал. 1 НК. При отчитане на факта, че производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК с признание на фактите от страна на подсъдимия, се застъпва тезата, че редица обстоятелства останали неизяснени. За такива са сочени: психичното състояние на подсъдимия и в частност дали то не покривало афект; естеството на конфликта, протекъл преди инкриминираното деяние, значимо за първото обстоятелство. Изведено е заключение за неизясненост на фактическата обстановка в нейната пълнота, с оглед на което и становище, че е невъзможно да се прецени дали материалният закон е бил приложен правилно и дали деянието не е следвало да се квалифицира като такова по чл. 124, ал. 2 НК.

Заявената явна несправедливост на наложеното наказание е аргументирана с оплакване за игнориране на ролята на починалия в конфликта и надценяване на справката за издадените срещу подсъдимия наказателни постановления, обусловили и неправилното решение на въззивния съд да приеме превес на отегчаващи обстоятелства.

Отправената претенция е на първо място за смекчаване на санкцията чрез приложението на чл. 55 НК (което пък се подвежда под нарушение на материалния закон) и прилагане на института по чл. 66, ал. 1 НК, а в условията на алтернативност – за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

Срещу касационната жалба е постъпило писмено възражение от повереника на частните обвинители, в което са изложени съображения, оспорващи основанията, изтъкнати от защитника. Претендира се за оставянето на решението в сила, а алтернативно – за увеличаване на наказанието в предвидения в закона максимум.

В речта си пред тази инстанция адвокат Н. преповтаря накратко доводите си в жалбата, като допълва, че изминалият период от време също следва да се съобрази като смекчаващо обстоятелство. Пред съда обаче, за разлика от поредността им в касационната жалба, определя като основно искането за връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно – за намаляване на наказанието.

Подсъдимият заявява, че съжалява за грешката си, за която следвало да има прошка, тъй като била първата му. Посочва, че има четири деца и моли за смекчаване на наказанието му.

Повереникът на частните обвинители – адвокат В. С., оспорва касационната жалба. За разлика от защитника, той смята, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, а определеното наказание е справедливо.

Частният обвинител К. Й. поддържа казаното от неговия адвокат и допълва, че сега той се грижи за трите деца на починалия.

Частният обвинител И. М. се присъединява към казаното от повереника й.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде оставено в сила решението на САС като правилно и справедливо. Подчертава, че няма никакви данни за това пострадалият да е предизвикал с поведението си подсъдимия, за да се обмисля приложението на чл. 124, ал. 2 НК, а психичното състояние на подсъдимия и алкохолното му опиянение са били изследвани експертно. Представителят на прокуратурата обръща внимание, че подсъдимият се е съгласил с изложените в обвинителния акт твърдения, подбирайки сам алтернативния ред на разглеждане на делото по съкратената процедура. Акцентира и върху факта, че въззивният съд е съобразил данните за възникналия първо словесен, а после и физически конфликт в контекста на установеното, че деянието на подсъдимия е реализирано след разтърваването им с пострадалия. Що се отнася до наказанието, прокурорът намира, че то не бележи явна несправедливост, защото е отмерено в съответствие с данните за степента на обществената опасност на деянието и дееца.

В предоставената му последна дума подсъдимият заявява, че работил честно и почтено, грижейки се за четирите си деца, оценява грешката си, за която съжалява много, признава вината си и моли наказанието му да бъде намалено и по възможност условно.

След като прецени заявените касационни основания и изложените доводи, и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Жалбата е допустима като депозирана от процесуалнолегитимиран субект, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.

Преди всичко следва да се отбележи, че когато се поддържа наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, няма как да се отправя искане за неговото уважаване в условията на алтернативност, както е сторено в жалбата. Така е, защото ако са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касационният съд не проверява спазването на материалния закон, респективно – справедливостта на наказанието. Оплакването по този пункт винаги се разглежда приоритетно, защото възможната му основателност определя като безпредметно обсъждането на останалите.

В конкретния случай е релевирано възражение за неизясненост на фактическата обстановка. Въпреки двукратното настояване в касационната жалба, че не се претендира установяването на факти, несъвместими с признатата от подсъдимия фактическа обстановка, наведените твърдения сочат на обратното.

Въззивният съд е отчел, че пред първостепенния съдебното следствие е било проведено по диференцираната процедура в нейната разновидност по чл. 371, т. 2 НПК – подсъдимият е признал фактите, съгласявайки се да не се събират доказателства за тях, а съдът е обявил, че ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за изложените в обвинителния акт факти. Сред тези факти не фигурира такъв, съобразно който подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Самопризнанието се разпростира и върху оспорваните от защитата обстоятелства относно психическото и физиологично състояние на подсъдимия. Затова и след като той съзнателно и доброволно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да търси установяването им чрез доказателствени искания, не може да претендира приемането на факт в разрез с признатото. Провеждането на съдебното следствие по този алтернативен ред, премиращ подсъдимия с по-леко наказание, е съпроводено с известни процесуални ограничения, сред които възможността му да спори по поддържаните от прокурора факти и да иска събиране на доказателства във връзка със същото. Недопустимо е съдилищата по фактите служебно или по искане на страните да събират доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт (В този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г.).

Казаното дотук обосновава извод, че въззивният съд е спазил, а не е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е обследвал въпроса дали подсъдимият бил във физиологичен афект.

Не са налице и касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, защото наложеното на подсъдимия наказание е законосъобразно отмерено и не е явно несправедливо.

Не са налице нито многобройни, нито изключително по характер смекчаващи обстоятелства, определящи като несъразмерно тежко и най-лекото, предвидено в закона наказание, за да се осмисля приложението на чл. 55 НК. Алкохолното опиване, в което деецът се е самопоставил, и предшестващият конфликт правилно не са дефинирани от въззивния съд като такива, позволяващи облекченото санкциониране на подсъдимия при условията на сочената норма. Следователно законът не е нарушен.

Съобразно константната практика на върховната инстанция за явна несправедливост на санкцията иде реч, когато размерът й очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Драстичното несъответствие следва да намира израз в ясно манифестирана диспропорция между размера на определеното наказание и релевантните за индивидуализацията му данни. Тоест – да е извън съмнение, че размерът на наказанието е напълно неоправдан и то е драстично занижено или завишено. Разглежданата хипотеза не се определя като такава. Отмереното от апелативния съд наказание е израз на адекватна държавна принуда съобразно личността на подсъдимия и степента на обществена опасност на извършеното от него. Отчетени са смекчаващите обстоятелства, сред които чистото съдебно минало, данните за семейното положение, оказаното от подсъдимия съдействие на разследващите и изразеното съжаление. Що се отнася до поведението на пострадалия в предшестващия конфликт, въззивният съд е споделил извода на контролирания от него, че не следва да бъде третиран като смекчаващо обстоятелство, тъй като деянието е реализирано около половин час след приключването на сбиването между двамата, а и няма данни пострадалият да е инициирал разправата. Касационният съд намира, че предшестващото събитие неправилно не е било третирано като фактор, снижил задръжките на подсъдимия, но отбелязва, че обсъден в контекста на останалите този фактор не променя баланса на значимите за санкцията обстоятелства.

За да приеме превес на отегчаващи обстоятелства, мотивирали и увеличаване на наказанието, апелативният съд е взел предвид тежестта на престъпната проява, обективно завишена от конкретиката на събитието и от факта, че е отнет млад човешки живот на баща на три деца. Касационният съд споделя този извод като съобразява, че от получаването на тежката телесна повреда (парализа на долните крайници) до датата на смъртта, в период от осем месеца, потърпевшият е изпитал множество страдания, неколкократни хоспитализации и медицински интервенции, в това число и ампутация на десния долен крайник. Отчетени са и данните за степента на обществена опасност на подсъдимия, известен в общността си като конфликтен човек, злоупотребяващ с алкохола, често посещаван от органите на реда и извършващ нарушения на обществения ред, за което е санкциониран с глоби, нито една от които не е платил.

Видно е, че нито едно от релевантните за определяне на санкцията обстоятелства не е било игнорирано, а значението на горепосочените не е било подценено или надценено. При оценката им правилно е зачетена съдържателната тежест на отегчаващите обстоятелства.

В обобщение на всички изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, второ наказателно отделение.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 252 от 16 юли 2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 333/24 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.