Собственост на имоти и добросъвестно владение при съдебна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 54

София, 17.05.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2212 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мобил Трейд Груп“ ООД, подадена чрез пълномощника адвокат Мариана Айдарова, против решение № 21 от 17.01.2020 г., постановено по в.т.д. № 621 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което след отмяна на решение № 124 от 06.03.2019 г., постановено по т.д. № 66/2016 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора са отхвърлени предявените от „Мобил Трейд Груп“ ООД срещу ТПК „Колектив-945“ и ТПК „Колектив-2“ отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване на липсата на правоприемство на ответниците и ТПК „Колектив“, прекратена и преминала към ДП „Модно облекло“, съгласно ПМС № 16 от 03.07.1970 г. и установителен иск за собственост по силата на покупко-продажби, обективирани в нотариални актове № 144, том IV, рег. № 8195, дело № 673/2008 г., № 145, том IV, рег. № 8196, дело № 674/2008 г., № 146, том IV, рег. № 8198, дело № 675/2008 г., № 147, том IV, рег. № 8200, дело № 676/2008 г. и № 39, том V, рег. № 8976, дело № 757/2008 г. всички на нотариус Пламен Иванов, с рег. № 308 на НК, и по силата на придобивна давност, поради добросъвестно владение, продължило повече от пет години, на следните недвижими имоти:

- обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.3.1, попадащ в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в гр. Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики, № 76, представляващ магазин № 1, на партерен етаж, състоящ се от търговска сграда и санитарен възел, със застроена площ от 115,31 кв.м. и магазин № 2, състоящ се от търговска площ със застроена площ от 50,94 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

- на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.36, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики № 76, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г., с разгъната застроена площ от 39,08 кв.м., както и със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

- на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.38, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 76, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г. с разгъната застроена площ от 73,68 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

- на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.37, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 76, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г., с разгъната застроена площ от 19,74 кв.м., както и със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

- на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.35, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, с предназначение ателие за творческа дейност, находящо се в гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 76, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г., с разгъната застроена площ от 49,50 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Ответниците по касационната жалба ТПК „Колектив-945“ гр. Стара Загора, чрез пълномощника адвокат Вълчо Цанков, а в съдебно заседание адвокат Димитър Калдамуков и ТПК „Колектив -2“ бул. Цар Симеон Велики № 76, чрез пълномощника адвокат Димитър Калдамуков поддържат, че исковото производство е недопустимо, евентуално оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски.

С определение № 487 от 6.11.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение, като постановено по предявени на 16.03.2016 г. искове в хода на висящо производство по извършване на съдебна делба, в което ищецът е конституиран във втората фаза като частен правоприемник на заличен от регистъра съделител, участвал в първата фаза на делбата, като правоприемството е настъпило при наличие на влязло в сила решение за отхвърляне на иска за делба и правоприемникът не е бил конституиран в производството по отмяна на влязлото в сила решение и във възобновеното производство по касационно обжалване на решението по допускане на делбата /като и в отговора на касационната жалба ТПК „Колектив-945“ и ТПК „Колектив-2“ поддържат, че по въпроса за собствеността и правоприемството е налице сила на присъдено нещо/.

Преценката за допустимост е обусловена от особеностите на конкретния случая, в който Пловдивски апелативен съд е приел, че исковете са допустими, като е посочил е, че по този въпрос е постановено влязло в сила определение от 14.06.2016 г. по ч.т.д. № 1248/2016 г. на ВКС, II т.о., което е във връзка с първоначално прекратяване на производството по настоящото дело и не може да се пререшава.

Приел е за установено, че праводателите на ищеца „Арес тур“ ООД и „Луксор груп“ ЕООД са закупили имотите в периода 13.06.2008 г. – 5.08.2008 г. от ТПК „Колекив“. Между тази кооперация и кооперациите ответници е образувано дело за делба – гр.д.№ 1796/1996 на Районен съд Стара Загора. С решение № 103 от 25.04.2007 г. по в.гр.д.№ 661/2002 на Окръжен съд Стара Загора е допусната делба между трите кооперации при дялове, съответни на броя на член-кооператорите на всяка една кооперация спрямо общия брой на членовете на старата кооперация ТПК „Колектив“, прекратена през 1970 г. Решението е постановено в резултат на задължителните указания на ВКС в решение № 307 от 08.07.2002 г. по гр.д.№ 163/2002 на основание чл.231, ал.1, б.а ГПК /отм./.

Впоследствие с решение № 909 от 29.08.2008 г. по гр.д.№ 3963/2007 г. на ВКС е отменено решението за допускането на делба и е отхвърлен искът за делба. Това решение е отменено с решение № 38 от 27.01.2011 г. по гр.д.№ 1343/2010 г. на ВКС, тъй като една от страните не е била надлежно представлявана в касационното производство. Образувано е ново касационно дело № 438/2011 г., прекратено в с.з. на 20.10.2011 г., тъй като касаторът ТПК „Колектив“ е заличен преди две години и няма правоприемник.

Така се е стигнало до продължаване на делбата. Пристъпило се е към втората и фаза, като в това производство ищецът „Мобил Трейд Груп“ ООД е бил конституиран като частен правоприемник на ТПК „Колектив“ в производството на 03.02.2015 г. Постановено е решение на 08.01.2016 г., по силата на което процесните имоти са възложени в дял на ТПК „Колектив-945“. Решението е потвърдено с въззивно решение № 204 от 19.06.2017 г. по в.гр.д.№ 1340/2016 г. Не е допуснато до касационно обжалване по гр.д.№ 834/2018 на ВКС.

Праводателите на ищеца са закупили имотите в хода на делото за делба от един от съделителите, а ищецът на 28.10.2008 г. и на 19.11.2008 г. след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска за делба и преди отмяната му на 27.01.2011 г. След като праводателите на ищеца са придобили имотите от съделител в хода на висящото дело за делба, то те са обвързани от силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата, а съответно и ищецът като правоприемник на заличената кооперация.

По основателността на исковете е посочил, че в случая е установено, че праводателят на ищеца е придобил процесните имоти във висящото производство по делба. Ето защо и по силата на разпоредбите на чл.226 и чл.298, ал.2 ГПК решението по първа фаза за допускане по делба ще има значение за него, съответно за неговите правоприемници. При положение, че през 2011 г. е прекратено касационното производство и е възникнала силата на пресъдено нещо с решение № 103 от 25.04.2008 г. по в.гр.д. № 661/2002 г., това решение ще има действие за правоприемниците на заличената кооперация, вкл. и за ищеца от влизането му в сила. ТПК „Колектив” не е могла да се разпорежда с цялото си имущество, а само със съответната идеална част в съответствие с решението по допускане до делба. Ето защо съдът е приел за основателно възражението на ответниците, че съделителят ТПК „Колектив“ не могъл да прехвърли права, които не притежава. Посочил е и, че реституционното производство със заповед № РД-25-57 от 29.07.1993 г. на Министерство на промишлеността в полза на ТПК „Колектив“ предхожда делбеното дело и, че не създава право на собственост, след което е постановено решението по допускане на делбата, имащо последиците на чл.298, ал.2 ГПК с влизането му в сила.

По останалите възражения на ответниците за нищожност на прехвърлителните сделки, поради привидност, сключени при пълна симулация с цел увреждането на делбената маса и съделителите, както и безвъзмездни, сключени без да е заплатена покупко-продажна цена, съдът е изложил съображения, че същите са неоснователни.

По отношение на твърдението за изтекла в полза на ищеца придобивна давност въззвиният съд е посочил, че от приложения протокол за въвод във владение по изпълнително дело № 5225/2013 г. на ДИС при Районен съд - Стара Загора се установява, че процесните имоти са отнети от ищеца на 22.07.2016 г. Изпълнителното дело е образувано на 03.06.2013 г. по молба на ТПК „Колектив-945“ от 30.05.2013 г. срещу ТПК „Колектив-2“ и частните правоприемници на ТПК „Колектив”, вкл. ищеца въз основа на изпълнителен лист от 30.07.2007 г. във връзка с определение от 25.04.2007 г. по гр.д. № 661/2002 г. и определение от 23.07.2007 г. по ч.гр.д. № 1207/2007 г. на ВКС. В молбата иска да бъде въведен във владение върху процесните имоти в съответствие с правата му в делбеното производство и да ги ползва до окончателното свършване на делбата. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищеца на 11.06.2013 г. в хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК. Същият ден той е подал възражение по делото. Към този момент той е знаел за делбеното дело, за претенциите на ТПК „Колектив-945“ срещу неговия праводател и срещу него за процесните имоти. С определение от 03.02.2015 г. по гр.д. № 1796/1996 г. ищецът е конституиран като страна в делбеното производство, като частен правоприемник на заличената ТПК „Колектив”, и е участвал в делото в това му качество. В полза на държавата е издадена обезпечителна заповед от 03.12.2008 г., с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.108 ЗС относно процесните имоти срещу трите кооперации, „Арес Тур” ООД и „Луксор груп” ЕООД чрез налагане на възбрана вкл. и върху процесните недвижими имоти. Образувано е и т.д. № 41/2009 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора с ищец Областен управител срещу трите кооперации, „Арес Тур” ООД и „Луксор груп” ЕООД, съгласно приложена деловодна справка от електронната система на съда. Показанията и на тримата свидетели, свързани с ищеца, са непротиворечиви и посочват периода на ползване на процесните имоти от ищеца. Показанията им съвпадат и с данните по изпълнителното дело и по протокола за извършване на въвод във владение. От изпълнителното дело се установява, че с подаване на възражение на 11.06.2013 г. ищецът е знаел за претенциите на ТПК „Колектив-945“ за процесните имоти - знаел, че правото му на собственост се оспорва. Това е станало в процеса на течение на петгодишния давностен срок, считано от 29.08.2008 г., следователно не е налице необезпокоявано владение в определения в закона срок и не може да се приеме, че е изтекъл определеният в закона давностен срок за придобиване на правото на собственост върху процесните имоти от ищеца.

По инцидентния установителния иск въззивният съд е приел, че същият е неоснователен. Изложил е съображения, че въз основа на приложени съдебни решения за вписване на трите кооперации ТПК „Колектив” по ф.д. № 4446/1991 г., ТПК „Колектив-2“ по ф.д. № 1227/2001 г. и ТПК „Колектив-945“ по ф.д. № 147/1998 г., правоприемник на ТПК „Колектив - 45“, по ф.д. № 866/1994 г. в надлежния регистър, ведно с протоколи от учредителните събрания и приети устави, приложени са книга за регистрация на член кооператорите на ТПК „Колектив” по ф.д. № 4446/1991 г., ведно със списък на член кооператорите, необходимите документи за заличаването на кооперацията, както и документи за придобиване на процесните имоти от ТПК „Колектив”, прекратена през 1970 г., и за одържавяването им, въззивният съд е приел, че след 1991 г. са създадени и вписани в надлежния регистър посочените три кооперации. Посочил е, че съгласно пар.27 ЗК тези кооперации могат да имат правата на възстановени кооперации при положение, че в тях членуват най-малко седем член-кооператори, които са членували към момента на одържавяване на кооперативното имущество, или техните наследници. Посочил е и, че този въпрос е изследван и обсъден в решението по допускане на делбата, като е установена идентичност на членския състав между новите кооперации и прекратената през 1970 г. ТПК „Колектив” и силата на пресъдено нещо по това решение има действие по отношение на правоприемниците, в т.ч. и за ищеца на основание чл.266 и чл.298, ал.2 ГПК.

По основанието за допускане на касационно обжалване по установителния иск за собственост:

Нормата на чл.344, ал.1 ГПК определя пределите на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на съдебна делба – между кои лица е налице съсобственост и какви са правата им и кои са съсобствените имоти. Съответно решението, с което се отхвърля иска за делба формира сила на пресъдено нещо за липса на съсобственост между ищеца/ите и ответника/ците по иска спрямо имотите, предмет на делбата. Съгласно чл.298, ал.2 ГПК субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират и спрямо наследниците на съделителите, както и за техните правоприемници, а ако в хода на делбеното дело някой от съделителите прехвърли правата си на трето лице и делото продължи между първоначалните страни, решението формира сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателя /чл.226, ал.3 ГПК/. Посочените норми уреждат типичното развитие на исковия процес. В позитивното ни право липсва изрична уредба на последиците от разпореждане с делбен имот от ищец или ответник, при наличие на влязло в сила решение за отхвърляне на иска за делба и последващо възобновяване на делбения процес след отмяна на влязлото в сила решение и съответно влизане в сила на решение за допускане на делбата.

При действието на чл.288 ГПК-отм. в редакцията преди изменението от ДВ бр.64 от 1999 г. /при която съделителят, на когото е възложено неподеляемо жилище, придобива собствеността по силата на решението по извършването на делбата, а обезсилване на това решение, поради неплащане на дължимото уравнение на дела на другия/те съделител/и е следствие от предявяване на конститутивния иск по чл.288, ал.7 ГПК-отм./ е дадено следното тълкуване в ППВС 7/73 г., т.6, б.“д“: „След влизане в сила на решението за възлагане на неподеляемо жилище съделителят, на когото то е възложено, може да го отчужди на трето лице. Възможно е след такава сделка решението за възлагане на жилището да бъде обезсилено по реда на чл.288, ал.6 ГПК или да бъде отменено по реда на чл.225 или 231 ГПК. Поначало приобретателите на жилището запазват своите права, тъй като те са се доверили на влязло в сила решение на съда. Приобретателите обаче могат да бъдат и недобросъвестни при получаване на жилището било защото им е било известно, че се атакува по надлежния ред решението по възлагането, било защото са сключили привидна сделка със съделителя, комуто жилището е възложено, било защото им е известно, че с нея се увреждат останалите съделители. Поради това следва да се признае на последните правото да искат обявяване на прехвърлителната сделка за нищожна по смисъла на чл.26 ЗЗД или за недействителна по отношение на тях по реда на чл.135 ЗЗД.“.

Прилагайки това задължително тълкуване, практиката на ВКС /решение № 186/09.12.2016 г. по гр.д.№ 1482/2016 г., I-во гр.о. и определение № 46/20.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 4888/2016 г. IV-то гр.о./ е допълнила, че във възобновеното делбено производство въззивният съд е длъжен да отчете връзката между материално право и граждански процес и да проведе принципа на забрана за неоснователно обогатяване, който е основен в обективното ни материално право и законодателят го провежда последователно (аргумент от чл.59 ЗЗД). Притезанието на дял в съсобствеността с титуляри съделителите, на които неподеляемото жилище не е било възлагано, се трансформира в парично притезание за стойностно уравнение на този дял. Длъжник по него е съделителят, извършил разпореждането с имота преди решението по възлагане да бъде обезсилено. Производството по съдебна делба следва да завърши с осъдително решение.

Разгледаната хипотеза, по която е постановено посоченото тълкуване/, също не е била уредена в позитивното ни право и е близка до хипотезата на разпореждане с недвижим имот, извършено от ищец или ответник след влязло в сила решение за отхвърляне на иска за делба и преди отмяната на това решение и възобновяване на делбения процес. И в този случай приобретателят се доверява на акта, удостоверяващ правата на праводателя и влязлото в сила решение, с което със сила на присъдено нещо е установена липсата на съсобственост с претендиращите права, изключващи правата на праводателя.

При преценка как следва да процедира съда, ако влязло в сила решение за отхвърляне на иска за делба е отменено по реда на извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила решения, но към този момент един от съделителите-юридическо лице е неправосубектен, като заличен от съответния регистър и няма универсален правопремник, но има частен правоприемник по договор с вещно-прехвърлителен ефект с имущество, предмет на делбата, сключен след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска за делба и преди отмяната му, следва да се има предвид уреденото в чл.56 от Конституцията на Република България право на всеки гражданин на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Още с Решение № 3 от 17.05.1994 г. на КС на РБ по к.д. № 1/1994 г. - Обн. - ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г.; попр., бр.52 от 28.06.1994 г. Конституционният съд е дал тълкуване, че се касае до „основно, всеобщо и в същото време лично право, което има и процесуален характер, защото е средство за защита на друго право (накърнено или застрашено). Следователно разпоредбата на чл.56 от Конституцията не прогласява обема на правата, а е гаранция и способ за осъществяването на правото на защита на личността, на нейното свободно развитие и защита на нейните основни блага: живот, достойнство, чест и сигурност (чл.4, ал.2 от Конституцията). Правото на защита е преди всичко основно право на гражданите, за да охрани техните права и законни интереси. Систематическото му място в Конституцията - главата за основните права - сочи особеното значение, което му придава законодателят. От друга страна, правото по чл.56 от Конституцията има всеобщ, универсален характер. С него разполага всеки гражданин за защита на нарушени права или законни интереси. При наличието на правен интерес то включва в себе си субективното право като гарантирана възможност от закона за действие, както и правото да бъде защитен всеки застрашен законен интерес. Ето защо правото по този текст е типично лично право на гражданина. Правата и законните интереси представляват единство независимо от това, от какъв законов източник са прогласени, което следва, че при упражняване на правото по чл.56 от Конституцията трябва да е налице не само застрашено конституционно право или конституционно признат интерес, но и право, което е признато в друг законов източник. Разпоредбата на чл.56 от Конституцията действа съвместно с други норми на Конституцията и законите, но тя може да действа самостоятелно като последна защитна възможност, щом други не са предвидени.“. Това тълкуване последователно се прилага в практиката на Конституционния съд: Решение № 14 от 23.10.1997 г. на КС на РБ по к.д. № 11/1997 г. - Обн. - ДВ, бр. 100 от 31.10.1997 г. /“Щом възникне заплаха за определен законен интерес, се поражда и конституционното право на съответна защита, гарантирана на гражданите с чл.56 от Конституцията. Правото на защита по чл.56 от Конституцията има всеобщ, универсален характер. Като основно право на гражданите то е неотменимо - чл.57, ал.1 от основния закон. Разпоредбата на чл.56 от Конституцията може да действа и самостоятелно като последна защитна възможност, щом други не са предвидени.“/; Решение № 11 от 30.IV.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 10/98 г. - Обн. - ДВ, бр.52 от 08.05.1998 г. / “ Правото на защита, в това число и съдебна, е основно, всеобщо и лично право на гражданите - чл.56 от Конституцията . Като основно право то е неотменимо - чл.57, ал.1 от същата. Разпоредбата на чл.56 от Конституцията има непосредствено действие и може да действа самостоятелно като последна защитна възможност на гражданите, чиито права и законни интереси са нарушени - Решение № 3 от 1994 г. по к.д. № 1 от 1994 г. Следва да се има предвид, че именно съдебната власт е призвана от Конституцията да защитава правата и законните интереси на гражданите - чл.117, ал.1 от основния закон. В системата от правни гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите съдебните са най-висши, защото съдът в своята дейност е независим и е подчинен само на закона - чл.117, ал.2 от основния закон. Трябва да се отбележи, че още в чл.8 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН на всеки гражданин е призната възможност за ефективно възстановяване на правата му от компетентните национални юрисдикции. Разпоредбата на чл.14, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права (ДВ, бр. 43 от 1976 г.) признава основното право на всяко лице при оспорване на правата и задълженията му в граждански процес на справедливо и публично разглеждане на делото от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен със закон. Правото на гражданите на справедливо правосъдие, като основно право на човешката личност, е закрепено и в нормата на чл.6, т.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ДВ, бр. 80 от 1992 г.).“/ ; Решение № 1 на КС от 28.02.2008 г. по конституционно дело № 10 от 2007 г., Обн. ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г. /“Правото на защита е основно право на гражданите, за да охрани техни права и интереси. То има универсален характер. Поначало разпоредбата на чл.56 се прилага съвместно с други норми на Конституцията и законите, но може да действа и самостоятелно. Текстът създава задължения, особено за процесуалните гаранции на това право, които са изпълнени от законодателя с приемането на ГПК, на Административнопроцесуалния кодекс, на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на други закони.“/ ; Решение № 1 от 01.03.2012 г. на КС на РБ по к.д. № 10/2011 г, Обн. - ДВ, бр. 20 от 09.03.2012 г. /“Правото на защита с оглед съдържанието си има различни аспекти, но най-вече то е право на активно поведение на всеки гражданин, чиито права са нарушени или пък са засегнати негови законни интереси.“/ ; Решение № 4 от 26.03.2012 г. на КС на РБ по к.д. № 14/2011 г., Обн. - ДВ, бр. 28 от 06.04.2012 г. /“Разпоредбата на чл.56, ал.1 от Основния закон гарантира правото на всеки гражданин на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Правото на защита по чл.56 от Конституцията е лично, основно и всеобщо право на гражданите (в този смисъл Решение № 3 от 17 май 1994 г. по к.д. № 1 от 1994 г., Решение № 11 от 30 април 1998 г. по к.д. № 10 от 1998 г.). То е самостоятелно конституционно право и по същността си е процесуално право, защото служи като гаранция на предхождащите го в Конституцията материални основни права и законни интереси. Независимо че правото на защита е основно и самостоятелно право на всеки гражданин, разпоредбата на чл56 от Конституцията обикновено действа едновременно с други конституционни разпоредби. Нарушение на чл.56 от Основния закон има, когато е нарушено или застрашено друго основно конституционно право или законни интереси.“/; Решение № 11 от 04.10.2016 г. на КС на РБ по к.д. № 7 / 2016 г, Обн. - ДВ, бр. 80 от 11.10.2016 г. /„правото на съдебна защита, въпреки че не е изрично формулирано в Основния закон, в рамките на по-общата постановка на чл.56 от Конституцията трябва да се счита за принцип на правовата държава" (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 14/2014 г. на КС). Конституционното право на защита може да се реализира в своята пълнота само ако пътят до съда не е затворен, тъй като единствено състезателният публичен съдебен процес при равенство на спорещите страни в смисъла по чл.121 от Конституцията може да осигури разкриването на истината и точното прилагане на закона.“/; Решение № 14 от 09.10.2018 г. на КС на РБ по к.д. № 12/2017 г., Обн. - ДВ, бр. 87 от 19.10.2018 г. /„както многократно подчертава Конституционният съд правото на защита е основно конституционно право, което заема централно място в демократичната правова държава - чл.56 от Конституцията. Правото на защита е предназначено да охранява и осигурява реализацията на правата и законните интереси на гражданите. То има всеобщ, универсален характер. Най-често чл.56 от Конституцията се прилага в съчетание с други правни норми на Конституцията и на законите, но може да действа и самостоятелно като последна защитна възможност. Разпоредбата задължава законодателя да предвиди съответни процедурни правила, които да служат като гаранция за осъществяването на различните права и законни интереси (Решение № 3 от 1994 г. по к. д. № 1/1994 г.). Осъществяването на основното право на гражданина по чл.56 от Конституцията е възможно само при получаване на ефективно съдействие от държавата, съответно от нейните органи.“/.

Съдилищата са длъжни да прилагат решенията на Конституционния съд - Решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г., Oбн., ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г. /“Решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл.14, ал.6 от ЗКС) и като неразделна част от правния ред осигуряват върховенството на Конституцията. В правовата държава неизпълнението на решенията на Конституционния съд, неточното им изпълнение или заобикаляне, е нарушение на Конституцията, на нейните принципи, ценности и разпоредби. Задължението да изпълняват решенията на Конституционния съд в пълна степен обвързва всички държавни органи и следователно и органите на съдебната власт.“/.

Следователно ако към момента на отмяна по реда на извънинстанционтното производство на влязлото в сила решение за отхвърляне на иска за делба, праводателят-юридическо лице не е правосубектен, тъй като е заличен от регистрите и липсва негов универсален правоприемник, не може да бъде възстановена висящността на производството по предявения иск за делба. В този случай същият подлежи на прекратяване, като ако е възстановена висящността на въззивно или касационно производство – следва да се обезсилят постановените решения. Правосубектните съделители могат да защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост или нов иск за делба срещу частния правоприемник, придобил делбен имот от вече неправосубектния съделител, тъй като само в нов процес последният може да упражни гарантираното му от Конституцията право на защита..

Когато въпреки изложеното, след отмяната на влязлото в сила решение за отхвърляне на иска за делба, се е стигнало до влизане в сила на решението по допускане на делбата, която е продължила във втората фаза с участие на частен правоприемник на вече неправосубектен съделител, при преценка дали частният правоприемник на вече неправосубектен съделител в хипотеза като настоящата, ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на съдебната делба, следва да се приложат принципите, от които е изходено при постановяване на ППВС № 7/73 г. – добросъвестност и доверие във влязлото в сила решение, както и изясненото от Конституционния съд на Република България съдържание на уреденото в чл.56 от Конституцията на Република България право на защита. Придобитите права от третото добросъвестно лице през периода, през който не е висящо производство по съдебна делба, не могат да бъдат засегнати от отмяната по реда на извънинстанционното производство на решението, с което искът за делба е отхвърлен.

Щом неправосубектността на праводателя е настъпила след влизане в сила на решение, постановено по негова жалба, с което е отменено решение за допускане на съдебна делба и е постановено друго за отхвърляне на иска за делба и след отмяната на това решение и възстановяване висящността на производството по жалбата, последното е прекратено без да е конституиран правоприемник на мястото на вече неправосубектния жалбоподател, поради което влиза в сила атакуваното решение за допускане на делбата, конституираният във втората фаза частен правоприемник на конкретен делбен имот, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата. След като разпореждането с делбен имот е извършено след влизане в сила на решение за отхвърляне на иска за делба и преди отмяната на това решение в някоя от хипотезите на чл.303 и сл.ГПК /чл.231 и сл. ГПК-отм./ не е налице хипотезата на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК/. Правоотношенията се уреждат по посочените норми при прехвърляне на спорното право в хода на висящ делбен процес, който случай правоприемникът, независимо дали е заместил праводателя си в процеса, е обвързан от силата на пресъдено нещо. Фактите, на които частният правоприемник, основава придобиване на собствеността – сделка след влизане в сила на решение за отхвърляне на иска за делба и преди отмяната на това решение, евентуално придобивна давност, не са могли да бъдат предмет на производството в първата фаза на делбата, при обективна невъзможност да бъдат въведени щом приобретателят не е конституиран в тази фаза при възобновената висящност на делбата и при загубена правосубектност на неговия праводател. Тези права не биха могли да бъдат защитени в производството по втората фаза на делбата, в което частният правоприемник е конституиран на мястото на изгубилия правосубектност към момента на възобновяване висящността на производството в първата фаза на делбата негов праводател. Затова е допустимо добросъвестният частен правоприемник /чиято сделка е действителна и спрямо който не е уважен иск по чл.135 ЗЗД/ в хипотеза като настоящата да предяви правата си в отделен процес, като трето лице, което не е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата. Ако при разглеждане на този иск се достигне до решение, което противоречи на влязлото в сила решение по допускане на делбата, ще е приложим способът за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Ако такова производство не бъде инициирано, не може да бъде зачетена силата на присъдено нещо нито на едно от решенията и спорът следва да бъде разрешен в ново исково производство.

По основанието за допускане на касационно обжалване по инцидентните установителни искове:

Исковото производство по предявените от „Мобил Трейд Груп“ ООД срещу ТПК „Колектив-945“ и ТПК „Колектив-2“ инцидентни установителни искове за установяване, че ТПК „Колектив-945“ и ТПК „Колектив-2“ не са правоприемници на ТПК „Колектив“, прекратена и преминала към ДП „Модно облекло“, съгласно ПМС № 16 от 03.07.1970 г., е процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес. Според правната доктрина и съдебната практика трети, чужди на конкретно правоотношение, лица могат да оспорват същото единствено в случай, че претендирано от субект на това правоотношение право засяга техни признати от закона права. Правният интерес от воденето на отрицателен установителен иск в такъв случай следва да е обоснован от ищеца, отричащ спорното право в отношенията между субектите на правоотношението, с твърдения, позволяващи да се приеме, че евентуално положително за него решение би постигнало определения, целен от него, правен резултат, защитавайки непосредствено правната му сфера.

В случая „Мобил Трейд Груп“ ООД е обосновало правния си интерес от отричане качеството на ТПК „Колектив-945“ и ТПК „Колектив-2“ на правоприемници на ТПК „Колектив“, прекратена и преминала към ДП „Модно облекло“, съгласно ПМС № 16 от 03.07.1970 г., с тезата, че по този начин ще отрекат правото им да бъдат страни в делбата на недвижимите имоти, които дружеството е придобило като частен правоприемник на ТПК „Колектив“, регистрирана по ф.д. № 4446/1991 г. с решение № 4639/23.09.1991 г. на ОС-Стара Загора. Посочената теза не обуславя правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. Релевантно за изхода на спора за собственост е дали ТПК „Колектив“, регистрирана по ф.д. № 4446/1991 г. на ОС-Стара Загора, е била собственик въз основа на предвиден в закона и реално осъществен фактически състав на процесното имущество, което е прехвърлила на ищцовото дружество, респ. дали дружеството е придобило имуществото по давност. Установяване липсата на правоприемство между ТПК „Колектив“, прекратена и преминала към ДП „Модно облекло“, съгласно ПМС № 16 от 03.07.1970 г. и ответните ТПК „Колектив-945“ и ТПК „Колектив-2“ не би повлияло на изхода на спора за собственост, доколкото не би имало значение на правнорелевантен факт, свързан с осъществен придобивен способ от ТПК „Колектив“, регистрирана по ф.д. № 4446/1991 г. на ОС-Стара Загора или за давностното владение на ищцовото дружество.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение в частта, с която са разгледани инцидентните отрицателни установителни искове е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а съдебното производство в тази част – прекратено.

Въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният положителен установителен иск за собственост е процесуално допустимо, поради което следва да бъдат разгледани доводите относно правилността му.

От фактическа страна по делото е установено, че ТПК „Колектив“ е учредена през 1945 г. и дейността й е прекратена по решение на ИК на ОНС-Стара Загора през 1971 г. и е преминала към ДПП“Модно облекло“, съгласно ПМС № 16 от 3.07.1970 г., заедно с имуществото й. По делото няма данни дали е завършена процедурата по ликвидация на кооперацията и отписването й от регистъра на кооперативните организации след одържавяването.

Праводателят на ищеца ТПК"Колектив" е регистрирана по ф.д. № 4446/1991 г. с решение № 4639/23.09.1991 г. на ОС-Стара Загора със седалище гр. Стара Загора и предмет на дейност: производство на всички видове мъжко и дамско бельо, всички видове мъжки костюми, дамски рокли, извършване на шивашки услуги и търговия със същите у нас и в чужбина. Същата е предявила искане за възстановяване на одържавеното имущество пред министъра на промишлеността, който със заповед № РД-25-57 от 29.07.1993 г. е възстановил правото на собственост върху сгради, в т.ч. и шивашките ателиета и имотите са деактувани.

„Колектив-2“ е регистрирана във фирмения регистър на кооперативните организации с решение № 2491 от 21.09.2001 г. по ф.д. № 1227 по описа на Окръжен съд-Стара Загора.

ТПК „Колектив-945“ е регистриран в кооперативния регистър при Старозагорския окръжен съд с решение № 21 от 26.01.1998 г. В нея се е вляла ТПК „Колектив 45“, по чиято искова молба през 1996 г. е образувано делбеното дело.

Всяка от трите кооперации е основала правата си на § 1 ДР ЗК от 1991 г.-отм. Релевантно за изхода на настоящия спор дали ТПК „Колектив“, регистрирана 1991 г. е възстановена кооперация, която е реституирала имуществото на ТПК „Колектив“ е учредена през 1945 г. Когато се оспорват предпоставките за реституция съдът следва да формира изводи осъществен ли е фактическия състав на съответното реституционно основание.

Съгласно § 27 ПЗР ЗИД ЗК, ДВ бр.41 от 22.05.2007 г. права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 ДР ЗК от 1991 г. има кооперация, вписана в регистъра на съда след 7 август 1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко 7 кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията, като практиката на ВКС еднозначно приема, че тази норма има тълкувателен характер. За да се приеме обаче, че при действието на § 1 ДР ЗК от 1991 г.-отм. регистрирана след 7.08.1991 г. кооперация се явява правоприемник на прекратила дейността си кооперация и има право да възстанови имуществото й, следва да е спазен реда на чл.49 /чл.52/ ЗК от 1991 г.-отм. Макар по делото да има данни, че и в трите регистрирани след 1991 г. кооперации са членували лица, които са били член-кооператори в прекратилата дейността си съгласно ПМС № 16 от 3.07.1970 г. ТПК „Колектив“, не са представени доказателства, че някоя от тях е провела специално предвиденото в закона производство за възстановяване на дейността, поради което и трите имат качеството новорегистрирана кооперация и не са правоприемници на ТПК „Колектив“, учредена през 1945 г. и дейността й е прекратена по решение на ИК на ОНС-Стара Загора през 1971 г. и е преминала към ДПП“Модно облекло“, съгласно ПМС № 16 от 3.07.1970 г.

След като не са били налице предпоставките на § 1 ДР ЗК от 1991 г.-отм., то ТПК"Колектив", регистрирана по ф.д. № 4446/1991 г. с решение № 4639/23.09.1991 г. на ОС-Стара Загора не е възстановила собствеността на имуществото, което е прехвърлила с договорите за покупко-продажба от 13.06.2008 г. и 5.08.2008 г. на „Арес тур“ ООД и от 13.06.2008 г. на „Луксор груп“ ЕООД, поради което тези договори не са произвели вещно-прехвърлителен ефект, а съответно с договорите за покупко-продажба от 28.20.2008 г. и от 19.11.2008 г. ищцовото дружество е закупило имотите от несобственик. Заповед № РД-25-57 от 29.07.1993 г. на Министъра на промишлеността няма конститутивно действие, а само констативно, а в случая легитимиращият й ефект е опроверган, доколкото е установено, че и ТПК "Колектив", регистрирана по ф.д. № 4446/1991 г. с решение № 4639/23.09.1991 г. на ОС-Стара Загора не е правоприемник на регистрираната през 1945 г. ТПК „Колектив“.

Следователно „Мобил Трейд Груп“ ООД не може да се легитимира като собственик на соченото от него главно придобивно основание – договорите за покупко-продажба, поради което следва да се разгледа евентуалното придобивно основание, на което се позовава – придобивна давност, считано от 29.08.2008 г. /влизане в сила на решението за отхвърляне на иска за делба/ .

Неоснователни за възраженията на ответните кооперации, че договорите за покупко-продажба са нищожни, поради противоречие със закона, привидност, сключени при пълна симулация с цел увреждането на делбената маса и съделителите, както и безвъзмездни, сключени без да е заплатена покупко-продажна цена, поради което ищецът не може да се легитимира като добросъвестен владелец, като в тази насока са правилни изложените от въззивния съд мотиви.

Установено е по делото, че владението върху имотите е осъществявано от праводателите на ищеца и от ищеца от 20.08.2008 г. Фактическата власт на ищеца е отнета на 22.07.2016 г. в изпълнение на постановени в делбата привремени мерки по разпределение ползването на делбеното имущество и владението му е прекъснато с изтичане на шест месеца от тази дата съгласно чл.82 ЗС. Владението е фактическо състояние, поради което правни действия /извън предявяването на иск за собственост от собственика срещу владелеца или принудително изпълнение за предаване владението на имота от владелеца на собственика/ не го прекъсват. Ако владението е установено като добросъвестно, без правно значение е и узнаването впоследствие за липсата на вещно-прехвърлителен ефект на договора, съставляващ правно основание на добросъвестното владение, поради което основателни са доводите в касационната жалба относно изводите на въззивния съд, че узнаването от ищеца, че правото му на собственост се оспорва означава, че владението не е било необезпокоявано, както и придаване на правно значение на наложената от държавата възбрана на 3.12.2008 г. за обезпечаване на бъдещ иск и конституирането на ищеца във втората фаза на делбата на 3.02.2015 г. и получаване на покана за доброволно изпълнение на 11.06.2013 г. С оглед данните по делото следва да се приеме, че в периода 20.08.2008 г. – 22.01.2017 г. владението е било непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено.

Този срок е недостатъчен за придобиване на собствеността при условията на чл.79, ал.1 ЗС, поради което и ищецът се позовава на добросъвестно владение и придобиване на собствеността по чл.79, ал.2 ЗС.

В настоящия случай релевантно за квалифициране на владението като добросъвестно е фактическото субективно незнание, че се придобива от несобственик. Основателно е възражението на ответните кооперации, че ищецът е знаел за липсата на права на праводателите му, вкл. и на ТПК „Колектив“, регистрирана 1991 г. „Мобил Трейд Груп“ ООД се позовава на влязлото в сила решение № 909 от 29.08.2008 г. по гр.д.№ 3963/2007 г. на ВКС, а в мотивите на същото изрично е посочено, че както ТПК „Колектив“, регистрирана 1991 г., така и ответните кооперации не са правоприемници на прекратилата дейността си ТПК „Колектив“, а съответно не притежават и вещни права върху имотите. Следователно независимо от формалната легитимация на собствеността на ТПК „Колектив“, регистрирана 1991 г., правоприемниците й са знаели, че кооперацията не е собственик, поради което и владението на „Мобил Трейд Груп“ ООД, както и на праводателите му /които са придобили в хода на първата фаза на делбата/ не е установено като добросъвестно.

С оглед посочените мотиви въззивното решение по същество се явява правилно, макар и по съображения, различно от изложените от въззивния съд, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода са спора „Мобил Трейд Груп“ ООД следва да възстанови направените разноски в настоящото производство на ТПК „Колектив 2“ в размер на 6500 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Димитър Калдамуков и на ТПК „Колектив-945“ в размер на 14030 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Вълчо Цанков.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 21 от 17.01.2020 г., постановено по в.т.д. № 621 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Пловдив и решение № 124 от 06.03.2019 г., постановено по т.д. № 66/2016 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора в частта по предявените от „Мобил Трейд Груп“ ООД срещу ТПК „Колектив-945“ и ТПК „Колектив-2“ отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК за установяване на липсата на правоприемство на ответниците и ТПК „Колектив“, прекратена и преминала към ДП „Модно облекло“, съгласно ПМС № 16 от 03.07.1970 г. и ПРЕКРАТЯВА съдебното прроизводство в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 от 17.01.2020 г., постановено по в.т.д. № 621 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от „Мобил Трейд Груп“ ООД срещу ТПК „Колектив-945“ и ТПК „Колектив-2“ установителен иск за собственост по силата на покупко-продажби, обективирани в нотариални актове № 144, том IV, рег. № 8195, дело № 673/2008 г., № 145, том IV, рег. № 8196, дело № 674/2008 г., № 146, том IV, рег. № 8198, дело № 675/2008 г., № 147, том IV, рег. № 8200, дело № 676/2008 г. и № 39, том V, рег. № 8976, дело № 757/2008 г. всички на нотариус Пламен Иванов, с рег. № 308 на НК, и по силата на придобивна давност, поради добросъвестно владение, продължило повече от пет години, на следните недвижими имоти:

- обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.3.1, попадащ в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в гр. Стара Загора, бул."Цар Симеон Велики", № 74, представляващ магазин № 1, на партерен етаж, състоящ се от търговска сграда и санитарен възел, със застроена площ от 115,31 кв.м. и магазин № 2, състоящ се от търговска площ със застроена площ от 50,94 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

- на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.36, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в гр. Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" № 76, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г., с разгъната застроена площ от 39,08 кв.м., както и със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

- на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.38, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в гр. Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" № 76, ет. 1, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г. с разгъната застроена площ от 73,68 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

- на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.37, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики" № 76, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г., с разгъната застроена площ от 19,74 кв.м., както и със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

- на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.35, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, с предназначение ателие за творческа дейност, находящо се в гр. Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" 76, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г., с разгъната застроена площ от 49,50 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

ОСЪЖДА „Мобил Трейд Груп“ ООД, ЕИК123642488, гр. Стара Загора, бул. "Братя Жекови" № 105, ет.2, ап.2, съдебен адрес: гр. София, ул. "Цар Асен" № 67, ет.1, адвокат Мариана Айдарова да заплати на ТПК „Колектив-945“, ЕИК 123109060, гр. Стара Загора, бул. "ЦЦар Симеон Велики"№ 130 разноски за настоящото производство в размер на 14 030.00 лв.

ОСЪЖДА „Мобил Трейд Груп“ ООД, ЕИК 123642488, гр. Стара Загора, ул. "Братя Жекови" № 105, ет.2, ап.2, съдебен адрес: гр. София, ул. "Цар Асен" №67, ет.1, адвокат Мариана Айдарова да заплати на ТПК „Колектив-2“, ЕИК 123568835, гр. Стара Загора, ул. "Господин Михайловски" № 5, вх.3, ет.2, ап.2 разноски за настоящото производство в размер на 6500.00 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: