Допустимост на иск за собственост по ЗСПЗЗ при застъпване на имоти

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 865 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

София, 16.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 865 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Т., Й. Т. Д., Р. С. Т., М. М. Д., Л. М. М., Б. М. Й., С. В. Г., Н. В. Г., В. В. Н., Д. Н. К., Т. Ц. Г., Д. Ц. Д., П. Н. Д., Л. Н. К., С. Г. Р., Л. Г. Р., И. Н. Н., В. И. Н., Л. И. Н., Ц. Р. Д., Н. С. Б., Н. Б. Б., В. Б. Б., А. Д. Б., К. Д. Б., К. Л. П., Р. Л. К., Л. Т. Д. и Р. А. Д. срещу решение № 6624 от 24.09.2019 г. по в.гр.д.№ 2035 от 2018 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Д състав, с което е потвърдено решение от 13.11.2017 г. по гр.д.№ 30074 от 2009 г. на Софийския районен съд, 50 състав за уважаване на предявения от С. Р. Б., Т. И. А. и А. И. А. срещу Г. Т. Т., Й. Т. Д., Р. С. Т., М. М. Д., Л. М. М., Б. М. Й., С. В. Г., Н. В. Г., В. В. Н., Д. Н. К., Т. Ц. Г., Д. Ц. Д. /последните двама и като наследници на починалия в хода на делото Ц. Т. Г./, П. Н. Д., Л. Н. К., Г. Б. Р. /починала в хода на делото и оставила за наследници касаторите С. Г. Р. и Л. Г. Р./, И. Н. Н., В. И. Н., Л. И. Начева, Б. Б. Д. /починала в хода на делото и оставила за наследник касатора Ц. Р. Д./, Б. Д. Б. /починал в хода на делото и оставил за наследници касаторите Н. С. Б., Н. Б. Б. и В. Б. Б./, А. Д. Б., К. Д. Б., Е. Д. П. /починала в хода на делото и оставила за наследници касаторите К. Л. П. и Р. Л. К./, Л. Т. Д. и Р. А. Д. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищците М. Л. Б., роден на 06.02.1895 г. в [населено място] е бил собственик към 1958 г. на следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот- ливада, IV категория, с площ от 6000 кв.м., съставляваща имот пл.№ ....., нанесен в кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния план на [населено място], С., а по картата на землището- имот № 36002.

С определение № 277 от 28.05.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК- за проверка допустимостта на решението.

В касационната жалба, изложението към нея и в открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите твърди, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално- неправилно, необосновано и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Моли да бъде обезсилено или евентуално отменено, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд.

В писмен отговор от 25.11.2019 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците по жалбата С. Р. Б., Т. И. А. и А. И. А. оспорва същата. Моли решението на Софийския градски съд да бъде оставено в сила. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта и правилността на обжалваното решение счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за ливада с площ от 6 000 кв.м., въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно било установено, че наследодателят на ищците М. Л. Б. е бил собственик към 1958 г. на ливада с площ от 6 000 кв.м., съставляваща имот пл.№ ....., нанесен в кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния план на [населено място]- С., м.“Б. п.“, а по картата на землището- имот № 36002. Приел е за неоснователно искането на ответниците искът да бъде уважен само за 75 кв.м. от процесната ливада с обща площ от 6 000 кв.м., тъй като предмет на спора не бил спор за граници /който спор можело да се разреши по друг ред/, а спор за собствеността на цялата ливада с площ от 6 000 кв.м.

Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила поради следното: Искът с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е иск за установяване на собственост към минал момент- моментът на обобществяване на процесния имот в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Като всеки установителен иск за собственост, условие за неговата допустимост е наличието на правен интерес за ищеца да предяви такъв иск. В случая с иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ такъв правен интерес е налице само в случай, че спорният имот е бил заявен за възстановяване или вече възстановен от ОСЗГ /ОСЗ или ПК/ в стари реални граници на наследниците на две различни лица: както на наследодателя на ищците, така и на наследодателя на ответниците по иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Когато се твърди, че на ищците и на ответниците са възстановени в стари реални граници съседни имоти, които се застъпват в някаква част, искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим само за частта от имота на ищците, която се застъпва с възстановения на ответниците имот. В този смисъл е константната практика на ВКС, включително и посочените от касаторите решение № 127 от 25.08.2015 г. по гр.д.№ 3806 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 80 от 02.04.2014 г. по гр.д.№ 5309 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 177 от 14.04.2011 г. по гр.д.№ 368 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 586 от 13.01.2011 г. по гр.д.№ 1105 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.

По настоящото дело ищците са твърдяли, че техният наследодател М. Л. Б. е бил собственик преди образуване на ТКЗС на ливада с площ от 6 дка, представляваща имот № ....., кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния план на [населено място], м.“Б. п.“ от 1997 г. и че с решение на ПК- район „П.“ № 10645 от 17.01.1997 г. е било възстановено правото им на собственост върху тази ливада в стари реални граници. На ответниците като наследници на Д. Т. Т. с решение на ОСЗГ- район „П.“ от 29.03.2000 г. била възстановена собствеността в стари реални граници на съседен имот № ..... по КВС на землището на [населено място], който, според ищците, се застъпвал със собствения им имот пл.№ ..... с 1820 кв.м.

Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени в определение № 488 от 08.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 301 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., с което е било отменено определението за прекратяване на делото, след приемане на съдебно-техническа експертиза съдът е следвало да прецени за каква част от собствения на ищците имот с площ от 6 000 кв.м. е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Нито първоинстанционният съд, нито въззивният съд обаче са извършили такава преценка за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а са постановили решение за признаване на правото на собственост на наследодателя на ищците към 1958 г. върху целия претендиран от ищците имот с площ от 6000 кв.м., а не само върху частта, която се застъпва с възстановения на ответниците имот. Нещо повече, нито първоинстанционният съд, нито въззивният съд са поставили задача на експертиза да даде заключение каква част от имот пл. ..... по кадастралния план на [населено място] от 1997 г. се застъпва с възстановения на ответниците имот № ..... по КВС на землището на [населено място], което е било необходимо, за да се извърши преценка за допустимостта на предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ /на назначените по делото единична, тройна и допълнителна тройна експертиза не е поставяна такава задача и съответно те не са дали заключение по този въпрос/. С това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на постановеното решение, което е основание по чл.281, ал.1, т.3 ГПК за неговата отмяна.

Поради гореизложеното обжалваното решение на Софийския градски съд следва да се отмени. След отмяната на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: поставяне на допълнителна задача на тройната съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение каква част от имот пл.№ ..... по кадастралния план на [населено място], м.“Б. п.“ от 1997 г. се застъпва с възстановения на ответниците имот № ..... по картата на възстановената собственост на землището на [населено място] и изготви комбинирана скица с ясно обозначение на тази част и посочване на нейната площ.

След приемане на заключението на тази експертиза, въззивният съд следва да прецени допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за тази част от имот пл.№ ....., която не се застъпва с възстановения на ответниците имот № ....., като за тази част обезсили първоинстанционното решение и прекрати делото.

За останалата част от имот пл.№ ..... /която се застъпва с възстановения на ответниците имот № ..... и която следва да бъде конкретно индивидуаризирана по изготвена от експертизата скица/ въззивният съд следва да разгледа и разреши спора за материално право по същество, като въз основа на събраните по делото доказателства се произнесе чия собственост е била тази част от имота към момента на образуването на ТКЗС- на наследодателя на ищците М. Л. Б. или на наследодателя на ответниците Д. Т. Т..

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 6624 от 24.09.2019 г. по в.гр.д.№ 2035 от 2018 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Д състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.