Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при телесна повреда от ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * обезщетение за неимуществени вреди

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

[населено място], 29.05.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2520 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. М. К. срещу решение № 750 от 25.05.2022г. по в.гр.д. № 1026/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено решение № 266952 от 15.12.2021г. по гр.д. № 14177/2020г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ЗАД „Алианц България““ АД осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие от 20.06.2020г. над размера от 25 000 лева до пълните претендирани 40 000 лева.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на чл. 52 от ЗЗД. Решаващият съд не е взел под внимание и не е обсъдил в достатъчна степен всички обективни обстоятелства, които обуславят претърпените неимуществени вреди, както и тяхното значение за размера на вредите. Не са обсъдени характерът и тежестта на травматичните увреждания. Не е взета под внимание възрастта на ищцата (41г.) и че в тази възраст поставянето й в зависимост от друг човек води до негативни емоционални последици. Не са взети предвид и обстоятелствата, при които са настъпили уврежданията – нанасянето на телесни увреждания от автомобил по време на правомерно пресичане на пешеходец на пешеходна пътека. Внезапността и невъзможността да се предвиди злополуката допълнително са засилили негативните психически преживявания. Съдът е посочил, че е съобразил стандарта на живот в страната и конкретните икономически условия, но е определил обезщетение в размер, определян за сходни увреждания в периода 2015г. – 2017г.

Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и да се присъдят допълнително 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортното произшествие, със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2020г. до окончателното изплащане.

Насрещната страна „ЗАД „Алианц България““ АД оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че от въззивния съд са взети предвид всички обстоятелства от значение за определянето на обезщетение за действително причинените и реално доказани неимуществени вреди. В проведеното открито съдебно заседание е изложено, че позоваването на касационния съд на решенията по т.д. № 89/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 60137 от 17.05.2022г. по т.д. № 889/2020г. на ВКС, ТК, І т.о. не е напълно коректно, доколкото те касаят случаи на различни увреждания.

С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК касационно обжалване по въпроса: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, съставът на Апелативен съд – София е приел, че към 20.06.2020г. „ЗАД „Алианц България““ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Субару“, модел „Трибека“, с ДК [рег.номер на МПС] . На същата дата, около 14.00 часа, при управление на автомобила в [населено място], в района на кръстовището на [улица]с [улица], при маневра завой в ляво А. Д. А., застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - непропускане на пешеходец), е блъснал пресичащата пешеходната пътека по булеварда Л. М. К., тогава на 41 години. Пешеходната пътека е била сигнализирана с пътен знак Д-17 и хоризонтална пътна маркировка М8.1. При скорост на движение на автомобила от 15 км/ч, водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходката и да спре преди мястото на удара. На ищцата е било причинено открито (с наличие на рана) счупване на двете кости на лявата подбедрица, наложило оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон, при хоспитализация, както и последваща хоспитализация след два месеца – за отстраняване на единия фиксиращ винт. Междувременно е била проведена антикоагулантна профилактика, спазване на щадящ режим по отношение на травмираната област и раздвижване с две помощни средства. Претърпените от ищцата физически болки са били с продължителност 7-8 месеца, от които 3 месеца с по-голям интензитет. При ищцата няма затруднения в движението, тъй като лечебният период е минал гладко. Изводите на съда са били направени въз основа на заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, като във въззивното производство между страните не е било и спорно, че застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговоря пред ищцата за причинените й вреди от ПТП, причинено от водач, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За справедлив размер на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД за случая от въззивния съд е била приета сумата от 25 000 лева. Съгласно посоченото, съобразени са били физическите увреждания, претърпените две операции, възстановителният период, претърпените болки, необходимостта на помощ в ежедневието в периода на обездвижване на крайника, но и настъпилото възстановяване при ищцата. Също съгласно въззивното решение такова обезщетение съответства на стандарта на живот в страната и икономическите условия, намерили израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11), при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. Трайно и непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд се поддържа, че при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е длъжен да анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост.

По основателността на касационната жалба:

С оглед практиката на Върховния съд в постановление, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 от ЗЗД за случаи на телесни увреждания, касационната жалба е основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, и е неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК).

Макар да е установил и посочил телесните увреждания при Л. М. К., резултат на пътния инцидент, претърпените две операции, възстановителният период, претърпените болки, необходимостта на помощ в ежедневието в периода на обездвижване на крайника, въззивният съд не е съобразил и оценил в достатъчна степен тежестта на получените травми (счупване на двете кости на лявата подбедрица с открита рана), болките и неудобствата за ищцата в периода на възстановяването й от 7-8 месеца, изискващо болничен престой и оперативно лечение поради извършеното фиксиране на фрагментите на костта с интрамедуларен пирон, както и продължителното възстановяване в домашни условия, когато тя не е била самостоятелна, а е трябвало да разчита на чужда помощ. Ищцата е била на възраст от 41 години, преди неочаквано настъпилия пътен инцидент активна и здрава, и всички тези обстоятелства за нея са били болезнени, затрудняващи и затормозяващи.

С оглед всички обстоятелства относно болките и страданията на касатора, справедливо обезщетение за поправянето им се явява сума от 40 000 лева, съответстваща на обстоятелствата на случая (Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС - т.11), така както е приел и първоинстанционният съд.

Обезщетение в този размер отчита още конкретните обществено-икономически условия към датата на увреждането, както и като ориентир – нарастващите нива (лимити) на застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

Размерът е съответен на присъждани в практиката на Върховния касационен съд обезщетения в сходни случаи. Съобразяването на тази практика също обосновава присъденото по настоящото дело обезщетение като справедливо (решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о.). Така за увреждане при ПТП с получено открито счупване на костите на лявата подбедрица с три разкъсно-контузни рани и пълно възстановяване след пътен инцидент от 09.09.2016г., т.е. четири години преди процесния, са били присъдени 50 000 лева (решение № 60137 от 17.05.2022г. по т.д. № 889/2020г. на ВКС, ТК, І т.о.). За събитие от 25.05.2009г., при което се е касаело за счупване на двете кости на дясната подбедрица са били присъдени 30 000 лева (решение № 178 от 18.10.2013г. по т.д. № 89/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Действително в този случай е било причинено счупване и на две ребра, с малко по-дълъг период на възстановяване от 1 година и възможни остатъчни последици, но пътният инцидент е бил повече от десет годи преди процесния.

Искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на Л. М. К. се явява основателен в пълния си претендиран размер от 40 000 лева и въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено, като на касатора се присъдят допълнително още 15 000 лева, със законната лихва за забава от 25.10.2020г. до окончателното изплащане. Това е приетият от първоинстанционния и от въззивния съд начален момент на забавата на ответника, по който няма оплаквания в касационната жалба (чл. 290, ал. 2 от ГПК). В този смисъл, доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, се разрешава по същество от касационната инстанция.

По разноските

На касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Това са допълнително 271 лева разноски в първоинстанционното производство (за платено възнаграждение за вещи лица) до пълния претендиран размер от 800 лева, присъдени от районния съд в решението му, изменение на което по реда на чл. 248 от ГПК не е било искано. Дължим е и пълният размер на разноските във въззивното производство за адвокат – 1 900 лева, или още 1 290. 35 лева. По отношение тази размер на адвокатското възнаграждение другата страна не е възразила. Въззивното решение в частта за намаляване на тези разноски на касатора - ищец следва да бъде отменено. Касаторът е поискал присъждане на направените разноски в касационното производство, но не установява такива и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК с присъждане на такива разноски.

На адвокат Я. Д. следва да бъдат присъдени допълнително 580 лева от възнаграждението за адвокат, общо в размер на 1 860 лева, така както те са били присъдени от първоинстанционния съд в решението му по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Въззивното решение в частта за намаляване на тези разноски също следва да бъде отменено.

На „ЗАД „Алианц България““ АД не са дължими разноски за първоинстанстанционното и въззивното производство. Въззивното решение в частта на присъдените разноски на застрахователното дружество (884 лева в първоинстанционното производство и 1 590. 35 лева във въззивното производство) следва да бъде отменено. На дружеството не се дължат разноски в касационното производство.

Върху допълнително присъдената сума на обезщетението от 15 000 лева следва да бъде определена за плащане от застрахователното дружество ответник държавна такса от общо 1 230 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, за всички съдебни инстанции, съгласно чл. 1, чл. 18, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), или 600 лева за първоинстанционното производство, 300 лева за въззивното производство, 30 лева за допускане на касационното обжалване и 300 лева за разглеждане на касационната жалба на Л. М. К.. Тя е била освободена от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 750 от 25.05.2022г. по в.гр.д. № 1026/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено решение № 266952 от 15.12.2021г. по гр.д. № 14177/2020г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от Л. М. К. срещу „ЗАД „Алианц България““ АД осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие от 20.06.2020г. над размера от 25 000 лева до пълните претендирани 40 000 лева, намалени са присъдените на Л. М. К. и адвокат Я. Д. разноски в първоинстанционното производство, с намаляване на присъдената държавна такса по чл. 78, ал. 6 от ГПК, и на застрахователното дружество са присъдени разноски от 884 лева в първоинстанционното производство и 1 590. 35 лева във въззивното производство, като вместо това постановява :

ОСЪЖДА „ЗАД „Алианц България““ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Лозенец“, [улица], да заплати на Л. М. К., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], район „Подуяне“,[жк][жилищен адрес] вх.“А“, ет. 3, ап. 9, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, допълнително сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева) обезщетение за претърпените неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие от 20.06.2020г., със законната лихва за забава от 25.10.2020г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ЗАД „Алианц България““ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Лозенец“, [улица], да заплати на Л. М. К., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], район „Подуяне“,[жк][жилищен адрес] вх.“А“, ет. 3, ап. 9, допълнително сумата от 271 лева (двеста седемдесет и един лева) разноски в първоинстанционното производство и 1 290. 35 лева (хиляда двеста и деветдесет лева и тридесет пет стотинки) разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, а на адвокат Я. Д. с адрес [населено място], [улица], ет. 2 – допълнително сумата от 580 лева (петстотин и осемдесет лева) възнаграждение за адвокат по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на Л. М. К. в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, „ЗАД „Алианц България““ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Лозенец“, [улица], да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 1 230 лева (хиляда двеста и тридесет лева) държавна такса за първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1. 2.