Служебно назначаване на графологична експертиза при спорно разчитане на документ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 485
София, 31.07.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 2510 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Р. С. С., чрез адв. С. Д., срещу решение № 207 от 17.02.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 580/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение №260082/23.11.2021 г. по гр.д.№623/2019 г. на РС-Първомай е отхвърлен предявеният от Р. С. С. против С. С. К. иск по чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство от Н. И. С., починал на 24.10.1979г., реституция и давност на самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място], с площ от 101 кв.м. /97 кв.м.по документ за собственост/, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 248 кв.м., находящ се в [населено място], пл.„***" №5 и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 142, том IV, дело № 1462/04.07.1997 г. на РС-Карлово за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, наследяване, реституция и съдебно решение, за частта на С. С. К. - до размера на 1/2 идеална част от описаната сграда.

В касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание Р. С. С., чрез адв. С. Д., поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответниците по жалбата Д. С. Л., Р. Ш. и А. К. /наследници на починалия в хода на производството ответник С. С. К./ не е постъпил отговор на касационната жалба.

С определението по чл. 288 ГПК № 2256 от 10.05.2024г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС - т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС / по следния правен въпрос: Следва ли въззивният съд служебно да назначи съдебно-графологична експертиза при въведено оплакване във въззивната жалба, че представен по делото документ е погрешно разчетен?

По поставения правен въпрос :

В т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Предвид така даденото разрешение следва извод, че при въведено оплакване във въззивната жалба, че представен по делото документ е погрешно разчетен и въпросът за точното съдържание на документа е спорен, въззивният съд е длъжен и без да е направено искане за това, служебно да назначи съдебно-графологична експертиза за установяване на спорния по делото факт.

По съществото на касационната жалба.

Производството по делото е образувано по предявен от Р. С. С. против С. С. К. установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата Р. С. и ответникът С. К. са наследници на Н. И. С., починал на 24.10.1979 г. С. К. е направил отказ от наследството на Н. С., вписан на 03.03.1980 г. Процесният имот е отчужден със заповед №496/1978 г. на ОНС П., като с решение от 17.09.1996г. по гр.д. №1717/96г. по описа на Окръжен съд - Пловдив собствеността върху имота е възстановена.

Спорен по делото и пред двете инстанции е бил въпросът дали имотът, предмет на исковата претенция, съставлява новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН.

Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел, че няма преки доказателства за датата на влизане в сила на заповедта за отчуждение на имота и е счел за недоказано обстоятелството, че заповедта е влязла в сила преди отказа на ответника от наследство. Съдът е изложил и мотиви, че са събрани косвени доказателства, сочещи на извод, че заповедта за отчуждаване е влязла в сила след 03.03.1980г., вкл. и платежно нареждане № 11614/22.11.1980г., издадено от ДСК – Карлово, видно от което паричното компенсиране на наследниците е било наредено на 22.11.1980 г. Направил е извод, че към датата на вписване на отказа от наследството имотът все още е бил част от наследството и чл. 91а ЗН е неприложим, поради което и предявеният установителен иск е основателен.

Във въззивната жалба, подадена от С. С. К., се поддържа , че изплащането на обезщетението не може да се счита за косвено доказателство, че към този момент заповедта е влязла в сила, като наред с това неправилно районният съд е възприел и датата, на която е наредено плащането на сумата за обезщетяване на собствениците на отчуждения имот, като се твърди, че вярната дата е 22.11.1979г.

Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска. Изложени са мотиви, че ОНС изплаща обезщетение на собствениците на отчуждените имоти след като заповедта за отчуждаване влезе в сила, като в случая с платежно нареждане на банка ДСК №11614/22.11.1979 г. ОНС-Карлово е превел на наследниците на Н. С. сумата от 21 189,65 лв. за обезщетение, от което и следва, че към 22.11.1979 г. отчуждителната заповед е била влязла в сила. В заключение е направен извод, че отказът на К. от наследство от 03.03.1980 г. е след одържавяването на имота, а на основание чл. 91а от ЗН отказът от наследство, извършен след одържавяването, няма действие по отношение на спорния имот, който се смята за новооткрито наследство. По тези мотиви е направен извод за неоснователност на предявения иск.

По допустимостта на решението:

Касаторът поддържа, че решението е постановено по отношение на починала страна, предвид на което и въззивното решение е недопустимо, като в хода на касационното производство се поддържа, че С. С. К. е живеел в ЮАР, че липсва документ от медицинско лице, потвърждаващо датата и часа на смъртта му, както и не е представена пълна несъкратена версия на смъртния му акт, издаден в ЮАР. Оспорва се представеното по делото удостоверение за наследници № РВТ23-УГ01-4595/19.04.2023 г. на СО-район Витоша .

Установено по делото е, че на 01.09.2022г. е даден ход на устните състезания пред въззивната инстанция, а на 17.02.2023г. е постановено решението на въззивния съд. На 02.12.2022г. е постъпила молба от адв. С., пълномощник на ответника С. К., с която уведомява съда, че К. е починал през м.11.2022г. и е поискал определението за даване ход на делото по същество да се отмени и производството по делото да бъде спряно, които искания са оставени без уважение. На 21.04.2023г. /след постановяване на въззивното решение/ по делото е приложено удостоверение за наследници, от което е видно, че К. е починал на 06.11.2022г., поради което и с определение от 24.04.2023г. съдът го е заличил като страна в процеса и на негово място са конституирани наследниците му по закон. Следователно въззивното решение не е недопустимо, защото в случаите, когато страната е починала след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, по силата на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК съдът следва първо да постанови решението си и ако то подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме визираните в чл. 230 от ГПК действия.

Относно въведените твърдения във връзка с конституирането на наследниците на ответника, следва да се посочи, че въззивният съд въз основа на представеното по делото удостоверение за наследници № РВТ23-УГ01-4595/19.04.2023 г. на СО-район Витоша е постановил определението си от 24.04.2023г., с което първоначалният ответник е заличен и са конституирани като ответници наследниците му по закон. Това удостоверение е издадено на основание на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, предвиждаща, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт /чл.10, ал.1 от Наредбата/. Според трайната практика на ВКС удостоверението за наследници, издадено по регламентираната в нормативните актове процедура, от длъжностното лице по гражданското състояние, е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените обстоятелства, като до оборването й доказателствената му сила следва да бъде зачетена. Към настоящия момент от представените по делото доказателства не се установява невярност на отразените в удостоверението за наследници данни и съответно няма основание за заличаване на вече конституирани по делото страни в процеса.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд – отменително основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос изводът на въззивния съд за датата, на която е наредено плащането на сумата за обезщетяване на собствениците на отчуждения имот, е направен в нарушение на процесуалните правила и е необоснован. Датата, изписана в платежното нареждане № 11614, намиращо се на лист 34 от делото на Районен съд – Първомай, е разчетена от районния съд като 22.11.1980г. Във въззивната жалба се поддържа, че е 22.11.1979г., която дата е възприета и от въззивния съд, с оглед на което са направени и различни правни изводи. Т.е. при представен нечетлив документ и спор относно точното му съдържание /в случая датата/, въззивният съд, без да разполага със специални знания и без да е назначил съдебно-графологична експертиза за установяване на спорния по делото факт, е направил самостоятелни изводи относно този факт, които са необосновани.

Въззивният съд е допуснал и друго процесуално нарушение. Формирал е изводите си относно датата на влизане в сила на отчуждителната заповед №496/1978 г. на ОНС Пловдив въз основа на косвени доказателства, без да е постановил събиране на преки доказателства за това, вкл. и без да е назначил експертиза, която да извърши проверка на намиращите се в отчуждителната преписка документи, касаещи издаването и съобщаването на тази заповед, каквото задължение е имал с оглед задължителните разяснения, съдържащи се в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът е длъжен и служебно да назначи експертиза, когато това е необходимо за приложението на тази императивна правна норма, а такава норма е действалата към датата на издаване на отчуждителната заповед разпоредба на чл. 145, ал.2 ЗТСУ /отм./. Същата регламентира срока за обжалване на издадената заповед , който започва да тече от датата на съобщаването й и с изтичането му заповедта влиза в сила, ако не е обжалвана.

По изложените съображения въззивното решение, като постановеното в нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост на изводите на въззивния съд следва да бъде отменено на основание по чл.293, ал.2 ГПК.

След отмяна на решението на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да изиска от община Карлово информация за датата на влизане в сила на заповед №496/1978 г. на ОНС Пловдив, като при необходимост следва да назначи експертиза, която да извърши проверка относно всички данни, намиращи се при административния орган, издал заповедта, касаещи издаването и съобщаването на заповедта. При липса на преки доказателства за съобщаването на заповедта и влизането й в сила, то съдът следва да назначи съдебно- графологическа експертиза, която да даде заключение за датата, вписана в платежното нареждане № 11614, намиращо се на лист 34 от делото на Районен съд – Първомай. След събиране и анализиране на релевантните доказателства, съдът следва да направи извода си за датата на влизане в сила на отчуждителната заповед и съответно дали направеният от С. С. К. отказ от наследство касае новооткрито наследство или не и да се произнесе по съществото на предявения иск.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направеното след приключване на съдебно дирене пред касационната инстанция искане от П. Л. С. за конституирането му като страна в процеса при съобразяване с разпоредбата на чл.226, ал.2 ГПК, както и да даде възможност на ищцата да ангажира доказателства във връзка с направеното от нея оспорване на удостоверението за наследници.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 207 от 17.02.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 580/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: