Уважаване на ревандикационен и негаторен иск за навлизане в съседен имот с ограда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 293

Гр. София, 03.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №2335/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Oбразувано е по касационна жалба вх. №1963/27.02.2024г. на И. Б., чрез адв. Н. Д. срещу Решение №577/04.12.2023г., постановено по в. гр. дело №428 по описа на Софийския окръжен съд за 2023г., с което предявените от него искове с правно осн. чл.108 и чл.109 ЗС по отношение на процесната площ от 234 кв.м. са отхвърлени като неоснователни. Жалбоподателят счита, че при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а се е позовал избирателно само на част от тях. Твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, защото изводът за придобивното основание на ответника не съответства на събраните по делото доказателства, доколкото лисват такива легитимиращи праводателката М. Ц.. Счита, че неправилно не е прието за основателно и наведеното от него в условията на евентуалност възражение за придобиване на процесните 234 кв.м. по давност, с оглед твърдението му, че владее имота непрекъснато и необезпокоявано от закупването му през 2003г. По изложените съображения моли, след като въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено, а предявените от него искове да бъдат уважени като основателни. В изложението по чл.281, т.3 от ГПК, жалбоподателят посочва основанието по чл.280, ал.2 ГПК, като твърди, че решението страда от „очевидна неправилност“, която произтича от очевидно погрешното проследяване на правоприемството на ответника съобразно описаните в мотивите на решението на въззивния съд придобивни основания. На следващо място касаторът посочва и основанието по чл. 280, чл.1, т.1 ГПК като излага, че по формулираните в изложението въпроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. В о.с.з. касационната жалба се поддържа чрез пълномощник, като се моли за присъждане на съдебно –деловодни разноски.

Чрез писмения си отговор, ответникът по касационната жалба – К. С. изразява становище за липсата на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, поради което моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Твърди, че въззивният съд при постановяване на решението не се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС, нито е допуснал твърдяните от касатора нарушения. Всички доказателства по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като след подробния им анализ, съдът е достигнал до правилния извод за неоснователност на предявените от него искове. В заключение се моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване, а ако бъде допуснато- да бъде оставено в сила.

С определение №386 от 30.01.2025г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване е допуснато по първия въпрос отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, за извършване на преценка относно наличието на противоречие на въззивното решение с цитираната от касатора практика на ВКС, възприета в Решение №208 от 16.05.2011г. по гр. д. №1814/2009г., Решение №248 от 16.11.2015г. по гр. д. №1271/2015г., Решение №60268 от 15.12.2021г. по гр. д. №1040/2021г., Решение №241 от 23.10.2013г. по описа на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС, предявени от И. Б. срещу К. С. по отношение на част от поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в землището на [населено място], [община], Софийска област, м. „Козле“, нанесен в КККР, одобрени със заповед №18-494/16.02.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 234 кв. м. Ищецът твърди, че на 20.10.2020г. установил, че оградата и металната врата в южната част на имота му са премахнати, като навлизайки в имота му, ответникът е изградил ограда с бетонови колове и метална мрежа. Ищецът моли след като бъде установено, че той е собственик на процесните 234 кв.м. на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен през 2003г., в условие на евентуалност - давност, ответникът да бъде осъден да премахне изградената от него ограда, разположена между цифрите 1 и 2, обозначени с червен цвят на комбинираната скица /приложение №1/ на вещото лице Л. М..

Ответникът оспорва исковете, като твърди, че процесните 234 кв.м. представляват част от имот с обща площ 2 154кв., която той е закупил през 2015г., след като имотът е бил трасиран. Оспорва твърдението, че ищецът го ползва необезпокоявано, като от своя страна излага, че считано от датата на придобиването му -01.07.2015г. в негова полза е изтекла 5 годишна придобивна давност, тъй като е владял необезпокоявано и несмущавано имота.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че с договор за продажба, описан в нотариален акт №105/2003г. В. К. Г. продава на ищеца Б. поземлен имот с площ от 1200 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област и попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, заедно с построената в имота през 1983г. масивна вилна сграда, строена върху етаж и тавански полуетаж, със застроена площ от 48 кв. м. и с разгъната площ от 96 кв. м., при граници на имота: път - Б. проход - И., Д. Ц., път и В. Д. Г.. При сключването на договора е бил представен нотариален акт №126/1981г., с който В. К. Г. е призната на основание давностно владение и наследство за собственик на следния недвижим имот: дворно вилно място извън регулацията, находящо се в землището на [населено място], Софийска област, м. „К.“, с пространство от 1200 кв. м., ведно с построената върху него къща на 48 кв. м., при граници: юг – река, север – шосе И. – С., имот на ТКЗС – [населено място] и Ц. Ц..

С констативен нотариален акт №160/1989г., Ц. Г. Т. е признат на основание давностно владение за собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в землището на [населено място], Софийска област, влизащо в границите на околовръстния полигон на махала „Т.“, одобрен с решение №8 от 09.02.1982г. на ИК на ОНС - София, с пространство по скицата от полигона от 1200 кв. м., заедно с построената върху него през 1965г. за задоволяване на остра жилищна нужда едноетажна къща на 20 кв. м., състояща се от една стая, кухня и антре, при граници по скицата от полигона: от западна и от 2 южна страна – н-ци на Х. Т., от северна страна – път, от източна страна – Г. Г. Т. и в югозападната част опиращо на черен път за достъп до имота.

С констативен нотариален акт №123/1995г., наследниците на Ц. Г. Т. /сред които Г. Ц. Г. и Д. Ц. Г./ са признати на основание влязло в сила решение на ПК – С. за собственици на два имота, единият от които е ливада в м. „Козле“ с площ от 2.153 дка, съставляваща имот №41030 по картата на землището при граници и съседи: кад. №53 населено място, имот №41031 на н-ци на застроено извън регулация, кад. № 277 вътрешна река, имот [№] на н-ци на Х. Т. И..

Въз основа на договор за доброволна делба от 16.08.2007г., сключен между Г. Ц. Г. и Д. Ц. Г., Г. Ц. Г. получава в дял поземлен имот с площ от 1200 кв.м., находящ се в [населено място], Софийска област, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, одобрен с решение № 8 от 09.02.1982г. на ИК на ОНС - София, заедно с построената в имота през 1965г. масивна жилищна сграда, строена върху приземен етаж и етаж, с разгъната застроена площ от 40 кв. м. и заедно с построената в имота през 1965г. масивна второстепенна сграда със застроена площ от 6 кв. м., при граници и съседи на имота: път, Г. Г. Т., път, н-ци на Х. Т.; Д. Ц. Г. да получи в дял поземлен имот [№] с площ от 2154 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област, в м. „Козле“, при граници и съседи на имота: имот [№] – индивид. застр. на мах. „А.“, имот [№] – др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот [№] - вътрешна река на държавата - МОСВ, имот [№] – ливада на н-ци на Х. Т. И..

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №64/2010г., М. Ц. Г. дарява на П. Арсенов Д. собствените си 2/3 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот – ливада, целият с площ от 2154 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област, в м. „Козле“, съставляващ имот [№] по картата на землището, при граници и съседи на имота: имот [№] – индивид. застр. на мах. „А.“, имот [№] - др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот [№] - вътрешна река на държавата - МОСВ, имот [№]- ливада на н-ци на Х. Т. И., а с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 123/2010г., Г. Ц. Г. дарява на П. Арсенов Д. собствената си 1/3 ид. ч. от същия имот [№] в м. „Козле“.

С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №125/2015г., П. Арсенов Д. продава на ответника К. С. описания по-горе поземлен имот /ливада/ [№] с площ от 2154 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област, м. „К.“, при граници и съ[№]№ 041031 - др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот [№] - вътрешна река на държавата - МОСВ, имот [№] - ливада на н-ци на Х. Т. И..

Въз основа на така описаните писмени доказателства, въззивният съд е приел, че ответникът е придобил поземлен имот /ливада/ №041030 с площ от 2154 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област, м. „Козле“, при граници: имот [№] – индивид. застр. на мах. „А.“, имот [№] - др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот [№] - вътрешна река на държавата - МОСВ, имот [№] - ливада на н-ци на Х. Т. И.- в границите и площта, в които е бил възстановен на наследниците на Ц. Г. Т.. Посочил е, че правоприемството в правото на собственост се установява от представените нотариален акт №123/1995г., договор за доброволна делба от 16.08.2007г., нотариален акт №64/2010г. и нотариален акт №123/2010г., в които описанието на имота е идентично – местонахождение, площ, съседи, като именно с тези местонахождение площ и граници имотът е нанесен и в КККР на [населено място] /видно от представените по делото скица, издадена от Служба по ГКК – Софийска област, протоколи за трасиране и трасировъчен карнет, скица, издадена от ОС „Земеделие“ - С./, поради което няма основание да се мисли и в посока грешка в КККР.

Ищецът от своя страна се легитимира като собственик на поземлен имот с площ от 1200 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област, попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, заедно с построената в имота през 1983г. масивна вилна сграда, строена върху етаж и тавански полуетаж, със застроена площ от 48 кв. м. и с разгъната площ от 96 кв. м., при граници на имота: път - Б. проход - И., Д. Ц., път и В. Д. Г. въз основа на договор за покупко-продажба от с нотариален акт №105/2003г., a неговата праводателка В. К. Г. се е легитимирала като собственик с нотариален акт №126/1981г., с който е призната на основание давностно владение и наследство за собственик на дворно вилно място извън регулацията, находящо се в землището на [населено място], Софийска област, м. „Козле“, с пространство от 1200 кв. м., ведно с построената върху него къща на 48 кв. м., при граници: юг – река, север – шосе И. – С., имот на ТКЗС – [населено място] и Ц. Ц..

Въззивният съд е посочил, че при така описаната индивидуализация на имота в трите нотариални акта не може да се направи категоричен извод за идентичност, особено между имота така, както е описан в нотариален акт №105/2003г. и този, описан в нотариален акт № 126/1981г. на нотариус при РС – Своге, тъй като няма съвпадане на местонахождението и съседите, а в случай, че се приеме такава идентичност, то е видно, че праводателката на ищеца е призната за собственик по давностно владение и наследство на дворното място през 1981г., а Ц. Г. Т. е признат за собственик на същото дворно място и също на основание давностно владение през 1989г. Посочил е, че доколкото правото на собственост на ищеца върху поземлен имот, находящ се в [населено място], Софийска област, попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, придобито по силата на сключения с нотариален акт № 105/2003г. не е оспорено /вкл. не се навежда като довод конкуренцията на двата констативни нотариални акта/, то този въпрос не следва да се обсъжда, като спорно е само дали процесните 234 кв. м. са част от придобития от ищеца имот по силата на този договор за покупко-продажба. Въззивният съд е счел, че не се установява спорните 234 кв. м., попадащи в имота на ответника според КККР, да са част от придобития от ищеца имот. Въззивният съд не е кредитирал изводите на вещото лице, че имотът на ответника се намира „някъде в махалата /Т./, но не там, където е в момента сложен“, тъй като е счел, че те не кореспондират с останалите посочени по-горе доказателства. Според съда вещото лице е обсъждало несъответствие в описанието на имота по нотариалния акт на ответника и описанието на имота по нотариалния акт на Ц. Г. Т., но очевидно – според посочените от вещото лице в о.с.з. площ и описание, той е съпоставял с нотариалния акт от 1989г., с който Ц. Г. Т. е признат за собственик по давностно владение на дворното място в строителния полигон на м. „Т.“ /и който съобразно гореизложеното е евентуално относим към имота на ищеца, не и към този на ответника/, а не с нотариалния акт от 1995г., с който на наследниците на Ц. Г. Т. е признато правото на собственост на ливадата в м. „К.“, възстановено по реда на ЗСПЗЗ /и който е относим към имота на ответника/.

За неоснователно е преценено и предявеното в условията на евентуалност придобивно основание по отношение на процесните 234 кв. м. - давностно владение, тъй като е приел, че не се установява ищецът да е владял явно, необезпокоявано и непрекъснато спорната част в период от 10 години. Въззивният съд е приел, че от свидетелските показания не се установява надлежно ищецът /лично и чрез своите родители/ да е упражнявал фактическа власт и върху спорната част от 234 кв. м., тъй като свидетелите не посочват точните граници, в които имотът е владян. Посочил е, че дори да се приеме, че ищецът е упражнявал фактическа власт и върху спорните 234 кв. м. /като в тази връзка и твърденията на страните не кореспондират/, то владението му е било оспорено неколкократно – от представените две жалби до прокуратурата и издадени във връзка с тях постановления.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , настоящият състав на ВКС, първо ГО споделя практиката, обективирана в Решение №208 от 16.05.2011г. по гр. д. №1814/2009г., Решение №248 от 16.11.2015г. по гр. д. №1271/2015г., Решение №60268 от 15.12.2021г. по гр. д. №1040/2021г., Решение №241 от 23.10.2013г. по гр. д. №3194/2013г. по описа на ВКС, съгласно която въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, вкл. на показанията на свидетелите и заключението на СТЕ, като след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи подробни собствени мотиви по съществото на спора. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато не е оспорено от страните, а следва да го обсъжда с всички останали доказателства, което разрешение произтича от самата разпоредба на чл. 202 ГПК . Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда, като оспорването или неоспорването на експертизата е без правно значение за изпълнение на това задължение на съда.

С оглед отговора на поставения процесуално правен въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, намира следното:

Въззивният съд правилно е приел, че ищецът се легитимира като собственик на поземлен имот с площ от 1200 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област, попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, заедно с построената в имота през 1983г. масивна вилна сграда, строена върху етаж и тавански полуетаж, със застроена площ от 48 кв. м. и с разгъната площ от 96 кв. м., при граници на имота: път - Б. проход - И., Д. Ц., път и В. Д. Г. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с В. К. Г., обективиран в нотариален акт № 105/2003г., която от своя страна се е легитимирала като собственик с нотариален акт №126/1981г., с който е призната на основание давностно владение и наследство за собственик на дворно вилно място извън регулацията, находящо се в землището на [населено място], Софийска област, м. „Козле“, с пространство от 1200 кв. м., ведно с построената върху него къща на 48 кв. м., при граници: юг – река, север – шосе И. – С., имот на ТКЗС – [населено място] и Ц. Ц..

Следва да се посочи, че според заключението на СТЕ, спорната част от 234 кв.м. е идентична с документите за собственост както на ищеца, така и на неговата праводателка В. Г..

Настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че не се установява процесните 234 кв.м., попадащи в имота на ответника според КККР, да са част от придобития от ищеца имот, тъй като съгласно легитимиращия го нотариален акт ищецът е придобил имот, попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Т.“ на [населено място], т. е. при това описание на имота цялата негова площ от 1200 кв. м. попада в този околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, за която се установява по делото, че няма одобрени КККР, а спорните 234 кв. м., както също се установява по делото, се намират извън околовръстния строителен полигон на махала „Т.“, същите попадат в земеделски земи по КВС и КККР и по-конкретно в имота на ответника, придобит от него.

За да достигне до този извод, въззивният съд не е кредитирал изложеното в заключението на вещото лице, че имотът на ответника се намира „някъде в махалата, но не там, където е в момента сложен“, тъй като е счел, това не кореспондира на останалите доказателства по делото, като е изложил собствени мотиви, които не се споделят от настоящия състав по следните съображения:

Следва да се посочи, че с констативен нотариален акт №160/1989г., Ц. Г. Т. е признат за собственик давностно владение на дворно място, находящо се в землището на [населено място], Софийска област, влизащо в границите на околовръстния полигон на махала „Т.“, с пространство по скицата от полигона от 1200 кв. м., заедно с построената върху него през 1965г. за задоволяване на остра жилищна нужда едноетажна къща.

Ответникът С. е закупил от П. Арсенов Д. с договор за продажба, обективиран в нотариален акт №125/2015г., ливада [№] с площ от 2154 кв. м., находящ се в [населено място], Софийска област, м. „К.“, при граници и съседи на имота: имот [№] – индивид. застр. на мах. „А.“, имот [№] - др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот [№] - вътрешна река на държавата - МОСВ, имот [№] - ливада на н-ци на Х. Т. И., т.е. имота в м. „К.“ с площ от 2.153 дка, съставляваща имот [№] , на който с констативен нотариален акт №123/1995г., наследниците на Ц. Г. Т. /сред които Г. Ц. Г. и Д. Ц. Г./ са признати за собственици на основание влязло в сила решение на ПК – С..

В о.с.з., в.л. Л. М. е изложил, че имотът, който С. купува от П. Д. е ПИ [№] с площ 2153 дка в м-ст Козле, и е различен от имота, на който Ц. Г. е признат за собственик по давност с площ 1200кв.м. в м-ст Т., което според вещото лице е дворно място, находящо се в м-ст Т., а процесният имот е земеделска земя и е извън махала Т..

При така събраните доказателства, настоящият състав на ВКС намира, че касаторът се легитимира като собственик на процесните 234 кв.м., представляващи част от целия имот с площ 1200 кв.м., придобит от В. Г. чрез договора за покупко-продажба, доколкото според кредитираното заключение на СТЕ спорната част от 234 кв.м. е идентична с документите за собственост както на ищеца, така и на неговата праводателка В. Г.. Наследодателят на праводателите на ответника не е придобил по давност част от имота на В. Г., тъй като имотът, описан в КНА №160/1989г. не е в този район и не засяга имота на праводателката Г..

Ответникът от своя страна не установява наличието на противопоставими права. Към моментна постановяване на реституционното решение на ПК – С. процесните 234 кв.м., не са бил част от възстановената наследниците на Ц. Г. ливада в м. „К.“ с площ от 2.153 дка, съставляваща имот [№] , тъй като те вече са били придобити по давност от В. Г.. Ответникът С. не е придобил имотът и по давност, тъй като според непротиворечивите данни по делото, владението върху процесната площ е установено през 2020г. чрез поставената от него ограда, а искът, по който е образувано настоящото дело е заведен в съда на 03.11.2020г.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че ищецът е установил правото си на собственост въз основа на договора за покупко-продажба, сключен на 14.04.2003г., обективиран в нотариален акт №105/2003г. предвид което искът му за предаване на владението на процесните 234 кв.м., заключени между цифри 1, 2, 3, 4 и 1-обозначени с червен цвят на скицата на в.л. М., находяща се на стр. 108 по гр. дело № 557/2020г. по описа на Районен съд Своге следва да бъде уважен.

Предвид основателността на иска по чл. 108 ЗС, и доколкото по делото липсва спор, че ответникът е изградил ограда между точки 1 и 2, като по такъв начин ограничава правото на собственост на ищеца по отношение на процесните 234 кв.м., то ответникът на осн. чл. 109 ЗС следва да бъде осъден да премахне същата.

При този изход на делото, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 910.00 лв. /включваща адв. хонорар и ДТ/, представляваща съдебно-деловодни разноски, за производството пред настоящата инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №577/04.12.2023г., постановено по гр. д. №20231800500428/2023г. на Софийския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. Й. С., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] че И. И. Б., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] собственик на част от поземлен имот с идентификатор [№] , находящ се в землището на [населено място], [община], Софийска област, м. „К.“, нанесен в КККР, одобрени със заповед № 18-494/16.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 234 кв. м., заключена между цифрите 1,2,3,4,1, обозначени с червен цвят на комбинираната скица /приложение № 1/ на в.л. Л. М., която, приподписана от настоящия състав, представлява неразделна част от решението, и ОСЪЖДА К. Й. С., ЕГН [ЕГН] да предаде на И. И. Б., ЕГН [ЕГН] владението на тази площ, на осн. чл. 108 ЗС.

ОСЪЖДА К. Й. С., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да премахне изградената от него ограда, разположена между цифрите 1 и 2, обозначени с червен цвят на комбинираната скица /приложение № 1/ на вещото лице Л. М., която, приподписана от настоящия състав, представлява неразделна част от решението, на осн. чл. 109 ЗС.

ОСЪЖДА К. Й. С., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Б., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] сумата от 910.00 лв./деветстотин и десет / лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: ___________________

Членове:

1. ____________________

2. __________________