Оправдаване при непълен обвинителен акт и режим за изтърпяване на наказание

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * съответен протест * влошаване положението на подсъдимия/осъдения * явна незначителност на обществена опасност * общ режим на изтърпяване на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е № 320

гр. София, 03.06.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на двадесети март, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря И.Рангелова и в присъствието на прокурор Б.Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №208/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура(АП) - Варна, касационна жалба на защитника на подсъдимата Е. В. П. – адв.П. К. от САК и касационна жалба от защитника на подсъдимия Т. И. И. – адв.И. В. от САК срещу Решение №175/14.12.2023 год. по ВНОХД№280/2023 год. по описа на II състав на Апелативен съд(АС) – Варна, с което е изменена Присъда №23/10.05.2023 год. по НОХД№1129/21 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

Оплакванията в протеста са за наличието на касационното основание визирано в чл.348, ал.1, т.2 НПК вр. с чл.348, ал.3, т.1 НПК. В тази връзка, прокурорът депозирал протеста при АП-Варна е на становището, че АС-Варна с атакуваното си решение не е упражнил правомощията си по чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 НПК и предлага атакуваното решение да бъде отменено в оправдателните му части като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна.

В касационната жалба на адв.К. от САК – упълномощен защитник на подсъдимата П. се твърди, че е налице като касационно основание нарушение на нормата на чл.348, ал.1, т.1 НПК, тъй като не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.

В касационната жалба на адв.В. от САК – защитник на подсъдимия Т. И. се твърди, че е налице явна несправедливост на наказанието като се моли за намаление на същото.

В хода на съдебните прения представителят на ВП поддържа протеста и допълнението към него. По отношение на жалбата подадена от адвокат К. за подсъдимата П., счита същата за неоснователна, тъй като не са налице нарушения при извършеното претърсване в жилището на П.. По отношение на наказанието се сочи, че макар да се касае за малко количество наркотично вещество, то не следва да е водещо при ангажиране на наказателната отговорност по отношение на подсъдимата. Тезата, че следва да се приложи чл. 9, ал.2 НК или чл. 354а, ал.5 НК влиза в противоречие с процесуалното поведение на подсъдимата, която не се признава за виновна, не дава обяснения и не признава фактите по делото. По отношение на втората жалба от адвокат В. за подсъдимия И., представителят на ВП е на мнение, че също следва да се остави без уважение, тъй като определеното наказанието е справедливо.

Адвокат С. – процесуален представител на подсъдимата Е. П. оспорва подадения протест и поддържа изцяло касационна жалба с изложените в нея съображения.

В лична защита подсъдимата Е. П. поддържа казаното от защитника си и моли за приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

Адвокат В. – защитник на подсъдимия Т. И. моли да се остави без уважение протеста като се намали размера на наложеното наказание.

Подсъдимият Т. И. в лична защита поддържа казаното от защитника.

В последната си дума подс.П. моли за приложението на чл.9, ал.2 НК, а подс.И. за намаляване на наказанието.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

По отношение на наведените основания в касационния протест:

Представителят на АП-Варна е на мнение, че АС-Варна с процесното решение е нарушил чл.335, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 НПК, чл.14 и чл.314 НПК. В контекста на горното в касационния протест е възведено становище за неправилност на констатацията за липса на „съответност“ на протеста, тъй като с оглед на съдебната практика такъв би бил той, дори ако е направено еднозначно искане за влошаване положението на подсъдимия.

В мотивната част на атакуваното решение се застъпва становището, че макар от доказателствата по делото да се изяснява обстоятелството за държани от двамата подсъдими прекурсори, материали, съоръжения за производство на наркотични вещества – метамфетамин, както и данни за производство и разпространение на същия е факт, че специалната цел за разпространение не е посочена в диспозитива на обвинителния акт. В тази връзка апелативният съд е приел, че се констатира противоречие между фактическо и юридическо обвинение като на основание чл.304 НПК е оправдал подсъдимите И. и П. по възведените обвинения респективно – чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1, изр.2 НК и чл.354А,, ал.1, изр.2 НК. В допълнение АС-Варна е приел, че не може да уважи искането на АП-Варна за отмяна и връщане на досъдебното производство, тъй като депозираният от Окръжна прокуратура(ОП)-Варна протест не се явява „съответен“ по смисъла на чл.335, ал.4 НПК, доколкото с него не се отправя искане за отмяна и връщане, а само за осъждане в оправдателната част. Сочи се, че при евентуално връщане би се нарушила забраната за reformation in pejus както и поради обстоятелството, че е недопустимо прокурорът да иска отмяна на оправдателна присъда заради нарушения и пропуски допуснати от самия него.

В случая възражението на прокурора депозирал касационния протест по отношение на неговата съответност е основателно.

Вярно е, че съобразно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд като контролно - отменителна инстанция проверява изцяло първоинстанционната присъда, както в нейната наказателна, така и в гражданската й част, независимо от основанията, посочени от страните. Последното е така, тъй като законодателят е дал възможност на въззивната инстанция да отмени или измени присъдата и в необжалваната й част, а също и спрямо необжалвалите лица, ако има основания. Въпреки това предоставените широки правомощия все пак са ограничени от reformatio in pejus - забрана да се влошава положението на подсъдимия, ако няма съответен протест или жалба, в които да е материализирано именно такова искане. Забраната е посочена изрично в разпоредбите на чл. 335, ал. 4, чл. 336, ал. 2 и чл. 337, ал. 2 от НПК и се отнася, както до наказателната част на постановената присъда, така и до наказателноправното положение на подсъдимия. Така установеният процесуален стандарт е част от комплекс норми, защитаващи правото на защита на подсъдимия и не подлежи на ограничително тълкуване – виж Решение № 214 от 14.11.2018 г. по н. д. № 757/2018 г., ІІ Н. О. на ВКС, Решение № 85 от 25.04.2016 г. по н. д. № 257/2016 г., ІІ Н. О. на ВКС и други. По тази причина, правомощията на въззивния съд, свързани със страната, която е атакувала присъдата, са ограничени само в посочените по-горе хипотези.

В конкретния случай, решението на Варненския апелативен съд е неправилно като тълкуване за липса на „съответност“, поради обстоятелството, че във въззивния протест е налице по-силното основание като искане, а именно осъждане на подсъдимите по отношение на оправдателния диспозитив на първоинстанционната присъда. Това е така, тъй като в искането за осъждане имплицитно се съдържа и основанието за отмяна и връщане поради гореизложените обстоятелства. Формализирането в процесния случай на тълкуването на понятието „съответност“ води до стесняване на контролно-ревизионната функция на въззивната инстанция. По тази причина няма пречка по протест срещу оправдателна присъда с искане по чл.336, ал.1, т.2 НПК въззивният съд да не осъди оправдания подсъдим, а да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане, макар формално искане за „връщане“ да не е било инициирано. Така че в този случай въззивният протест, дори да е с петитум по чл.336, ал.1, т.2 НПК, той се явява „съответен“ по смисъла на чл.335, ал.4 НПК. Обратното, обаче, не важи – ако протестът срещу оправдателна присъда съдържа единствено искане делото да бъде върнато за ново разглеждане поради обстоятелството, че той ще бъде „съответен“ на правомощието по чл.335, ал.2 НПК, но не би позволило втората инстанция да осъди оправдан подсъдим - чл.336, ал.1, т.2 НПК, защото по този начин тя би излязла извън пределите на въззивната си проверка. В тази връзка, тъй като в разглеждания случай въззивният протест е съответен, това от своя страна е отворило възможност за по-нататъшно протестиране по касационен ред пред настоящата инстанция и на въззивния съдебен акт – чл.346, т.1 НПК, което прави касационният протест, включително за това обстоятелство, допустим.

На следващо място, в разрез със споделеното в протеста, правилно въззивната инстанция е коментирала, че отмяната и връщането би влошило положението на подсъдимите, тъй като по делото е налице оправдаване, което се явява най-голямата гаранция за защита правата и интересите на подсъдимите. Оправдаването, каквато е практиката на ВКС, е резултат на пълната реализация на процесуалните права на подсъдимия и тя не може да бъде отменяна по протест на обвинението с цел връщане на делото за ново разглеждане. Действително е видно, че е налице разминаване между фактическо и юридическо изписване на депозираните обвинения по чл.354А, ал.1, изр.2 за П. и по отношение на И. по ал.2, т.4 вр. ал.1, изр.2 НК с оглед спестения елемент относно разпространителската специална цел, но апелативният съд правилно е оправдал подсъдимите за така посоченото обвинение като по този начин е санирал пропуска на обвинението. В тази връзка не може да се приеме и възражението депозирано в протеста, че неправилно съдът е оправдал подсъдимите, тъй като в чл.304 НПК не фигурирало същественото процесуално нарушение като основание за оправдаване. В случая, оправдаването е не заради допуснати съществени процесуални нарушения, а поради несъставомерност, свързана с липса на елемент от субективната страна – специалната цел за разпространение. Именно поради тази причина не може да се приеме за основателно отбелязаното в касационния протест, че оправдателната присъда е била постановена при нарушение на материалния закон.

Основателно въззивната инстанция е коментирала и още едно важно обстоятелство, че правейки едно такова искане, представителят на АП-Варна реално черпи права от собственото си неправомерно поведение. Допуснати съществени процесуални нарушения от самата прокуратура при изготвянето на обвинителния акт чрез квалифициране на несъставомерно деяние не може да е основание самата прокуратура в по-късен момент на съдебното производство да го използва като аргумент гарантиращ правата на страните визиран в чл.348, ал.3, т.1 НПК. Държавното обвинение няма основание да иска отмяна и връщане на делото с оплакване за допуснати нарушения на досъдебното производство, тъй като на тази фаза той осъществява функция по ръководство и решаване – в този смисъл ТР2/2002-ОСНК. С оглед на гореизложеното се явява неоснователно и следващото възражение, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните права разглеждайки по същество производство образувано по неотговарящ на изискванията на чл.246 НПК обвинителен акт.

Що се отнася до преклузията визирана в чл.248, ал.3 НПК и засегната в касационния протест във връзка с решението на апелативния съд, същата е преодоляна с Решение от 21.10.2021 година по Дело С-282/2020 год. на Съда на Европейския съюз.

По отношение на наведените основания в касационната жалба, депозирана от адв.К. – упълномощен защитник на подсъдимата Е. В. П.:

Неоснователно е възражението за нарушение на материалния закон. Твърди се, че заради ниската стойност на наркотичното вещество е следвало да намери приложение нормата на чл.9, ал.2 НК.

В контекста на отправеното възражение следва да се има предвид, че малозначителността се отнася до онези случаи, които представляват съществени отклонения от типичното за съответното престъпление отрицателно въздействие, което се оказва върху обществените отношения, или въобще до отсъствие на такова въздействие. В случая не може да се приеме становището на процесуалния представител на подсъдимата П., че засягането на обществените отношения е несъществено, тъй като обществената опасност била незначителна. От една страна, няма как да се принизи приложението на чл.9, ал.2 НПК единствено до размера и стойността на наркотичното вещество, тъй като наличието или не на малозначителност е комплексна оценка на няколко фактора свързани освен с обществената опасност на деянието, но и на дееца. В този смисъл основателно апелативната инстанция е отбелязала факта на държане не само на наркотични вещества, но и на прекурсори, материали и съоръжения за производство като не е за пренебрегване и факта, че от доказателствения материал се установява, че е имало нееднократно произвеждане на „пико“, което води до извод за това, че същото не е било единствено за лична употреба както се твърди от защитата. Последното е още едно обстоятелство като основание да не се приеме, че в случая деянието не е престъпно.

На следващо място не е за пренебрегване и личността на подсъдимата(същото касае и подс.И.), която се характеризират като лице със завишена степен на обществена опасност, което от своя страна е рефлектирало и върху самото осъществяване на деятелността й. Независимо, че е имало съдействие на органите на досъдебното производство при извършването на процесуално-следствените действия, не може да се изключат наличието на данни свързани с лоши за нея характеристики както и минали осъждания за същите деяния, което от своя страна сочи на липса на поправителен ефект.

Алтернативно направеното искане, представено като възражение свързано с нарушение на материалния закон, а именно, че не е приложена разпоредбата на чл.354А, ал.5 НПК също се явява неоснователно. Факт е, че П. е съдействала на органите на досъдебното производство и е имала добро процесуално поведение, но последното не може да надделее над останалото, което вече бе коментирано за личността и обременено й съдебно минало.

С оглед на изложеното следва да се отхвърли искането за наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК свързано с това, че не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.

По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения:

Неоснователно е възражението за липса на задълбочен анализ на доказателствения материал, включително и това, че апелативният съд е кредитирал доказателства, които не са събрани по реда на НПК. Сочи се и, че не е отговорено на възражението за различните видове химикални пасти.

Видно от решението на апелативния съд е, че той се е солидаризирал с фактическата обстановка приета от окръжния. В тази връзка той изцяло е споделил и анализа направен от решаващата инстанция, поради което е намерил за безпредметно да го преповтаря. От мотивите на окръжния съд се констатира, че доказателствената съвкупност е коментирана поотделно и в нейната цялост, докато апелативният съд е обсъдил само онези факти и обстоятелства, които е решил да коригира или не споделя, а по отношение на възраженията е дал отговор на всяко едно поотделно. Същият е разгледал, както извършените процесуално-следствените действия - претърсване и изземване, така и показанията и действията на поемните лица. Не може да се сподели възражението за това, че съдът е включил в основата на доказателствата извършените процесуално-следствени действия, които не са събрани по реда на НПК(има се предвид претърсването и изземването). Видно от показанията на поемните лица участвали в същите е, че те са присъствали и наблюдавали, а правата им са били прочетени и подписите, които са положили са техни. Не на последно място самите протоколи са били одобрени от съдия по реда на чл.161, ал.2 НПК. Всичко това е било взето предвид в атакуваното решение и съдът е дал отговор на поставените въпроси.

Неоснователно е и възражението за липса на коментар за това, че са налице различни химикални пасти. Действително в мотивите на апелативния съд няма конкретика, но с оглед на обстоятелството, че АС-Варна приема, че протоколите отговарят на всички изисквания на НПК няма основание да се счете, че липсва отговор на поставения въпрос. Още повече, че макар и да са налице три различни вида химикални пасти това не означава, че е налице опорочаване на съответния документ. Няма забрана в НПК за използване на различни химикали и в този смисъл няма основание за поставяне под съмнение на същия протокол. Липсват доказателства за наличието на нерегламентирано въздействие върху него.

Поради всички гореизброени обстоятелства не е налице превратно тълкуване на доказателствата по делото, липса на задълбочен и едностранчив анализ, поради което не може да се приеме, че съществува нарушение на чл.чл.13, 14, 15, 107, ал.3 НПК и оттам визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.

По отношение твърдението за наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, което е и единственият довод в касационната жалба на защитника на подсъдимия Т. И.– адв.В. от САК както и последното наведено касационно основание в жалбата на адв.К.:

Твърди се, че наказанието по отношение на двамата подсъдими е силно завишено и не отговаряло на изискванията на чл.36 НК. Предлага се при П. да се приложи разпоредбата на чл.55 НК, а при И. намаляване на същото.

Настоящият състав на ВКС намира, че апелативният съд е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразил се е с доказателствата по делото и възраженията на защитата и в тази връзка е изменил присъдата на окръжния съд като е намалил наказанията на двамата подсъдими, респективно по отношение на подс.Т. И. от 4 години и десет месеца на две години и четири месеца „лишаване от свобода“, а за подс.Е. П. от две години и десет месеца на една година и шест месеца „лишаване от свобода“.

В случая не може да се приеме положително възражението за явна несправедливост на наказанието. Контролираният съд е взел предвид всички онези обстоятелства, които имат отношение към справедливото определяне размера на наказанието като ниската стойност на наркотичното вещество и сравнително ниската такава на активното вещество. От друга страна са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства като лоши характеристични данни за подсъдимите свързани с тяхното съдебно минало – П. и И. са били осъждани в един кратък период от време за същите престъпления като за подсъдимата е приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 НК определеното наказание по НОХД№1312/2019 год. в сила от 04.12.2019 година по описа на ОС-Варна, а последното осъждане на И. е за споразумение влязло в сила на 01.04.2019 год. по НОХД№327/2019 година по описа на ОС-Варна отново в съучастие с подс.П.. Определеното му наказание е било изтърпяно на 07.11.2019 година. Изводът е, че и за двамата подсъдими наложените наказания не са изиграли своя превъзпитателен и поправителен ефект. В тази връзка възражението на защитата, че не следва да се набляга върху минали осъждания не може да се приеме, тъй като същите имат отношение към отегчаващите отговорността обстоятелства. Наблюдава се една повторяемост, която сочи за липса на поправяне, въпреки минали осъждания. Не е без значение и още нещо, че видно от показанията на свидетели по делото – Т. и Ж.(което не е убягнало от вниманието на съдилищата), П. е взимала участие при преработката и производството на въпросните наркотични вещества. Както правилно съдът е отбелязал подобно обвинение макар и да липсва, не може да е основание да не се приеме като негативен елемент от характеристичните данни за подсъдимата.

По отношение на възражението, че подс.П. е загубила своята майка и трябвало да се грижи за баща си, то същото се отчита от настоящата инстанция като факт, но при индивидуализацията на наказанието това не може да надделее над останалите факти, които са били в основата за определянето му от апелативния съд. В този смисъл няма как и да се приеме, че са налице предпоставките визирани в чл.55 НК, за да бъде приложена въпросната норма, тъй като нито са налице изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Не може да се уважи и възражението за прекалена продължителност на съдебното производство от три години. Съдебното производство е било образувано на 18.10.2021 година и е приключило с решение на апелативния съд на 14.12.2023 година. Двуинстанционното производство се е движило в рамките на разумните срокове без да е било налице необосновано забавяне на същото. В тази връзка това не може да е аргумент даващ основание за намаляване на наказанието.

По отношение на подс.И. се отбелязва тежкото му здравословно състояние. Действително същият е с доказан здравословен проблем – хронична сърдечна недостатъчност. За това е изготвена в рамките на първоинстанционното съдебно производство КСМЕ, която е дала заключение, че към момента той е в стадий на добра компенсация като преди това е бил хоспитализиран и лекуван.

Всички гореизложени обстоятелства са били взети предвид от въззивната инстанция послужвайки като законосъобразен и правилен аргумент за изменение на първоинстанционната присъда и намаляване на наказанието. По този начин са изпълнени критериите визирани като цели в чл.36 НК. Именно поради тази причина настоящият състава на ВКС не намира основание за уважаване на искането свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

От друга страна, съобразявайки правомощията си визирани в чл.124 от Конституцията на Република България за осъществяване на съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите, настоящият състав на ВКС констатира неправилно приложение на ЗИНЗС в контролирания съдебен акт. АС-Варна в своето решение е приел, че определените режими на изтърпяване на наказанията са били правилно определени от окръжния съд на „строг“ без да аргументира това свое становище. Следва да се има предвид, че ЗИНЗС в чл.57, ал.1, т.2 изрично е определил при кои случаи режимът на изтърпяване е „строг“. В случая по отношение на подсъдимата П. когато на основание чл.68, ал.1 НК е било приведено в изпълнение наказанието наложено по НОХД№1312/2019 год. по описа на ОС-Варна от 2 години „лишаване от свобода“ не е било взето предвид, че същото не попада в изчерпателно изброените случаи визирани в чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС. Действително законът правилно е бил приложен към наложеното по настоящото дело наказание спрямо подс.П. от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ като е определен „строг“ режим, тъй като деянието е извършено в изпитателния срок на условното осъждане и сборът от двете наказания надвишава две години. За разлика от последното, обаче, при приведеното по чл.68, ал.1 НК наказание от 2 години „лишаване от свобода“ съдът е следвало съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС да определи „общ“ режим, поради което на това основание следва и да бъде изменен контролираният съдебен акт като в този смисъл е Решение №391/23г. по НД№522/23г., II НО.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, ВКС, Второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение №175/14.12.2023 година по ВНОХД№280/2023 година по описа на II състав на Апелативен съд – Варна като определя приведеното в изпълнение наказание от две години „лишаване от свобода“, наложено на подс.Е. В. П. по НОХД№1312/2019 год. по описа на ОС-Варна на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.