Недопустимост на решение при неизпълнени указания и подменен предмет на спора

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

гр. София, 02.02.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1584/2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

М. П. В. и В. Д. М. са подали касационна жалба против решение от 07.12.2020 г. по гр. дело № 345/2020 г. на СОС /Сливенски окръжен съд/.

В писменото си становище ответницата Ц. Т. Х. поддържа, че въззивното решение е правилно.

С определение № 60700 от 14.10.2021 г. на настоящия състав на ВКС /Върховен касационен съд/ е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.

При направената проверка на извършените процесуални действия от сезирането на първоинстанционния съд с искова молба вх. № СД-02-08-542/01.03.2018 г. по регистъра на Районен съд Котел, предявена от М. П. В. и В. Д. М. против Ц. Т. Х. до постановяване на въззивното решение, съставът на ВКС констатира следното:

С решение № 9 от 13.02.2019 г. по гр. дело № 97/2018 г. на Районен съд, [населено място] е уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен с посочената искова молба, като е обявен за оконочателен договор от 25.12.2007 г., сключен между Ц. Т. Х. и Н. Б. Н., съгласно който Х. се е задължила да прехвърли на Н. собствеността върху недвижими горски имоти, [населено място], Община Котел, подробно описани в диспозитива на решението. С решение № 81 от 27.05.2019 г. по гр. дело № 199/2019 г. на СОС /Сливенски окръжен съд/ първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо поради отвод за сила на пресъдено нещо и производството е прекратено. Въззивното решение е отменено с решение № 125 от 29.06.2020 г. по гр. дело № 3976/2019 г. на състав на ВКС, четвърто гражданско отделение и делото е върнато за разглеждане на спора по същество от друг състав на същия съд. Състав на въззивната инстанция е постановил решение от 07.12.2020 г. по гр. дело № 345/2020 г., с което е отхвърлил иска. За да постанови този резултат съставът на СОС е приел, че Д. Г. М. не е имал представителна власт да сключи от името на ответницата по иска процесния предварителен договор. Изложени са съображения, съгласно които няма доказателства за извършено упълномощаване на М. от ответницата Х., поради което е направен извод за нищожност на сделката вследствие липсата на воля за продажба на процесните недвижими имоти.

При новото разглеждане на делото не са били съобразени указанията на предходния състав на ВКС както по отношение процесуалната допустимост на иска, с оглед предходното решение на първоинстанционния съд /решение № 60 от 27.08.2015 г. по гр. дело № 531/2012 г. на Районен съд, [населено място], с което иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД между същите страни по отношение на същия договор е отхвърлен, като решението е влязло в сила/, така и по отношение преценката на възражението за нищожност на сделката и произтичащите от релевираните по него мотиви на районния съд за основателността на претенцията. Изложеното в касационното решение разбиране за липсата на сила на пресъдено нещо, формирана с решение № 60 от 27.08.2015 г. по гр. дело № 531/2012 г. на Районен съд, [населено място] по отношение на спора по гр. дело № 97/2018 г. на Районен съд, [населено място], респективно за неправилност на решението по гр. дело № 199/2019 г. на СОС са основава на новия правопораждащ факт, изложен в обстоятелствената част на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, заявен с искова молба вх. № СД-02-08-542/01.03.2018 г. по регистъра на Районен съд Котел. Този факт е, че с решение № 39 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 85/2014 г. на Районен съд, [населено място], влязло в сила на 09.10.2017 г., когато е обявено определение № 694 на състав на ВКС, ІІІ г.о. по гр. дело № 1206/2017 г. за недопускане касационно обжалване на потвърждаващото първоинстанционното решение въззивно решение № 197 от 19.12.2016 г. по гр. дело № 483/2016 г. на СОС, е уважен иск на ищците против ответницата по настоящата претенция и против нейния внук П. Т. Й. с правно основание чл. 135 ЗЗД за недействителност на договор за дарение в полза на Й., вписан на 14.06.2012 г. Посоченият юридически факт е нов правопораждащ факт, който изобщо не е бил разглеждан от въззивния съд и който изключва формирането на сила на пресъдено нещо с решение № 60 от 27.08.2015 г. по гр. дело № 531/2012 г. на Районен съд, [населено място] по отношение на настоящия спор. Успешното провеждане на отменителния иск дава възможност да се обяви за окончателен сключеният преди увреждащата сделка /в случая увреждаща сделка е договорът за дарение, предмет на нотариален акт № 92, том І, рег. № 672, нотариално дело № 84/2012 г. на М. В., нотариус с рег. № 365 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд- Котел, с който Ц. Х. е дарила на внука си П. Й. на 14.06.2012 г. процесните имоти/ предварителен договор, т.е. налице е връзка на обусловеност между производството по чл. 135 ЗЗД и производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при което производството по П. иск се явява преюдициално спрямо производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл са и разрешенията в ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. по т. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че в хипотезата, в която се касае за кредитор на непарично вземане, включително и за титуляр на потестативно право за сключване на окончателен договор, връзката на обусловеност се проявява в преюдициалността на производството по чл. 135 ЗЗД спрямо производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е това, което подлежи на спиране. Производството по гр. дело № 531/2012 г. на Районен съд, [населено място], при първото предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е било образувано по искова молба, постъпила на 17.10.2012 г., като към 22.04.2014 г., когато е предявен от настоящите ищци искът по чл.135 ЗЗД против Ц. Х. и П. Й., делото е било висящо и е приключило, както вече се посочи по-горе с решение от 27.08.2015 г., влязло в сила на 21.09.2015 г. На 09.10.2017 г. е влязло в сила постановеното на 30.06.2016 г. решение по гр. дело № 85/2014 г. на Районен съд Котел, с което искът по чл. 135 ЗЗД е бил уважен. На 01.03.2018 г. ищците са предявили настоящия иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД против Ц. Т. Х., като исковата молба е била вписана на 21.03.2018 г. Този иск съдържа обстоятелствена част, с която е въведено основание, съдържащо нов правопораждащ факт, а именно изложение относно влязло в сила на 09.10.2017 г. решение от 30.06.2016 г., постановено по гр. дело № 85/2014 г. на Районен съд Котел, с което искът по чл. 135 ЗЗД, предявен от М. В. и В. М. против Ц. Х. и П. Й. е бил уважен. По този начин искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдържа обстоятелства, които както бе отразено по-горе са възникнали още при първото разглеждане на спора по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /гр. дело № 531/2012 г. на Районен съд, [населено място]/, когато двете производства – това по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и последващото по чл.135 ЗЗД са били висящи към преклудиране на спора на 17.06.2015 г., датата на приключване на устните състезания по гр. дело № 531/2012 г., което е приключило, без да бъде съобразено производството по чл. 135 ЗЗД /гр. дело № 85/2014 г. на районен съд, [населено място]. При тези обстоятелства влязлото в сила решениепо гр. дело № 531/2012 г. на Районен съд, [населено място] е формирало сила на на пресъдено нещо относно невъзможността да се прехвърли собствеността върху спорните имоти поради това, че същите не са били собственост на продавача, обещател по предварителния договор / приетото в решението на първоинстанционния съд, че към момента на предявяване на иска имотите са принадлежали на трето лице, което ги е придобило по дарение от Х./. В този случай не е налице обективен идентитет между исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по гр. дело № 531/2012 г. и по гр. дело № 97/2018 г. на Районен съд, [населено място], което е задължавало въззивния съд да разгледа искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на предявеното основание, включващо наред с обстоятелствата по развитието на материалното правоотношение между страните, а именно фактите относно сключването на процесния предварителен договор, включително последвалите сделки –цедиране на правата по него на настоящите ищци, сключването на договор за дарение между Х. и Й., още и успешно проведен процес по чл. 135 ЗЗД от настоящите ищци против Х. и Й.. В тази връзка въззивният съд е разгледал обстоятелства, относими към част от исковата молба. Съставът на СОС е приел, че Д. Г. М. не е имал представителна власт да сключи от името на ответницата по иска процесния предварителен договор. Изложени са съображения, съгласно които няма доказателства за извършено упълномощаване на М. от ответницата Х., поради което е направен извод за нищожност на сделката, вследствие липсата на воля за продажба на процесните недвижими имоти. Тези обстоятелства са били въведени с възражение от ответницата по иска и по отношение на същите, както пространно е изяснено в решението на предходния състав на ВКС с решението по гр. дело № 531/2012 г. на Районен съд, [населено място] не се формира сила на пресъдено нещо, поради което същите обстоятелства могат да бъдат предмет на спор, на доказване и на установяване и в производството по настоящия спор, образувано по гр. дело № 97/2018 г. на Районен съд, [населено място].

По процесуалната допустимост на въззивното решение касационната инстанция упражнява служебно контрол, независимо от доводите в жалбата и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. При извършената служебна проверка съставът на касационната инстанция констатира, че въззивният съд е разгледал обстоятелства, относими към част от исковата молба, а именно относно възражението на ответната страна за нищожност на сделката, вследствие липсата на воля за продажба на процесните недвижими имоти. Същевременно не са изпълнени указанията в цитираното касационно решение, дадени при разглеждане на делото от предходния състав на ВКС, с които е прието, че липсва обективен идентитет между производствата по гр. дело № 531/2012 г. и гр. дело № 97/2018 г. на Районен съд, [населено място]. Въззивният съд не е разгледал обстоятелствената част на иска, така както е заявена, като не се е произнесъл по съдържащото се в исковата молба изложение. В исковата молба се поддържат твърдения, съгласно които ищците са заплатили на Н. 20000 лв., като преди сключването на цесията Х. е дарила процесните имоти на внука си П. Й. с договор, обективиран в нотариален акт № 92, т. І, нот. дело № 84/2012 г. Посочено е още, че ищците узнали за дарението в хода на гр. дело № 531/2012 г. на Районен съд, [населено място] и предявили иск срещу страните по договора за дарение на основание чл. 135 ЗЗД. Изложено е в исковата молба, че по претенцията по чл. 135 ЗЗД е образувано гр. дело № 85/2014 г. на Районен съд, [населено място], приключило с решение № 39/30.06.2016 г. по гр. дело № 85/2014 г., Районен съд, [населено място], с което съдът е уважил иска и съдебният акт влязъл в сила след потвърждаването му от Сливенски окръжен съд, чието решение не е било допуснато до касационно обжалване. Петитумът е за обявяване по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД на предварителния договор за окончателен. Следвало е въззивният съд като инстанция по съществото на спора да разгледа иска, така както е предявен, като се произнесе по всички обстоятелства, изложени в исковата молба, за да се обезпечи разглеждането на претенцията на предявеното основание. По тази начин се обезпечават процесуални възможности страните да се защитят, чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по насрещните твърдения. Императивното установеното от закона задължение на въззивния съд, дадените с решението на ВКС указания, които очертават параметрите на иска и обезпечават произнасяне по спора така, както е заявен, да бъдат съобразени при разглеждане на делото, не е било изпълнено. С постановеното въззивно решение е бил изместен предметът на произнасяне, като не е бил отчетен целия фактически състав на предявения иск и по този начин спорът е бил разгледан в обстоятелствена част, неразличаваща се от обстоятелствената част на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по който е било образувано и разгледано гр. дело № 531/2012 г. на Районен съд, [населено място], приключило с влязло в сила решение. Така по своя обхват относно обективния идентитет на спора, реализираната от съда преценка засяга фактите, обсъдени и при първото разглеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД с посоченото решение по гр. дело № 531/2012 г. на Районен съд, [населено място]. Извън преценката на съда са останали правнорелевантните факти, засягащи преюдициалния спор по чл. 135 ЗЗД, решението по който има значение за разрешаване на настоящия спор. Така постановеното въззивно решение поради неизпълнение указанията на предходия състав на ВКС за съобразяване на предявеното основание на иска, обосноваващи липсата на обективен идентитет с иска, по който е постановено решение по гр. дело № 531/2012 г. на Районен съд, [населено място] е процесуално недопустимо. Доколкото порокът на съдебния акт е от такъв характер /процесуална недопустимост на решението/, че не може да бъде поправен от касационната инстанция, решението следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение от 07.12.2020 г. по гр. дело № 345/2020 г. на Сливенски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Сливенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: