Последици от унищожаване на споразумение върху направен отказ от иск

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

София, 19.05. 2022година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 4330/2021година

Производството е по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.

Образувано е по подадена от адв.Д.Б. като пълномощник на П. В. Д. молба за отмяна на влязло в сила определение №1408 от 21.08.2020г. по в.ч.гр.д.№1841/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6675 от 30.06.2020 г. по гр.д.№ 18394/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска.

Изложените в молбата по чл.303, ал.1,т.1 ГПК твърдения са за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но не са могли да бъдат известни на страната при решаване на спора. В тази връзка се твърди, че сключеното между страните в хода на производството по гр.д.№ 18394/2019г. споразумение от 18.06.2020г., което било и основанието за отказ от иска, предмет на гр.д.№ 18394/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, впоследствие било унищожено, като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия, с влязло в сила на 23.06.2021год. решение по гр.д.№ 7958/2020 г. на РС-Пловдив. Според молителя, с влизане в сила на решението, постановено по иска по чл.33 ЗЗД, на основание чл.34 ЗЗД с обратна сила отпада и волеизявлението му за отказ от иска. Искането е за отмяна на влязлото в сила определение и връщане на делото за ново разглеждане.

В проведеното открито съдебно зседание молителят не се явява и не се представлява.

Ответникът по молбата – „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е подал писмен отговор чрез юрисконсулт Д. Н., с който оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Не изпраща представител в съдебно заседание. В подадени писмени бележки поддържа становището си за неоснователност на молбата за отмяна.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ал.1 ГПК от 22.11.2021г.

Настоящият състав на ВКС, трето отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:

В молбата за отмяна молителят е посочил, че иска отмяна на влязлото в сила определение № 6675 от 30.06.2020 г. по гр.д.№ 18394/2019г. по описа на Пловдивски районен съд. Доколкото това определение е било предмет на въззивен контрол и е потвърдено от въззивната инстанция, настоящият състав на ВКС приема, че предмет на производството е именно определение №1408 от 21.08.2020г. по в.ч.гр.д.№1841/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6675 от 30.06.2020 г. по гр.д.№ 18394/2019г. по описа на Пловдивски районен съд. Това е видно и от обстоятелствата, изложени в молбата за отмяна, на които молителят основава искането си и въз основа на които съдът определя точната правна квалификация на заявеното основание и искане. В тази връзка следва да се посочи, че едно първоинстанционно решение/определение за прекратяване поради отказ от иска/ може да бъде предмет на отмяна само в хипотезата, когато поради необжалването му е влязло в сила и инстанционното разглеждане на делото е приключило с постановяването му.

С влязлото в сила определение е прекратено производството по делото поради заявен от молителя-ищец, отказ от предявения иск. С молбата за отмяна молителят представя влязло в сила на 23.06.2021год. решение по гр.д.№ 7958/2020 г. на РС-Пловдив. Видно от последното е унищожено на основание чл.33 ЗЗД като сключено поради крайна нужда при явно неизгодни условия сключеното между П. В. Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Споразумение от 18.06.2020г. Установява се от мотивите на решението, че страните са сключили споразумение от 18.06.2020г., с което на основание чл. 1 от споразумението, са се договорили, че ответникът в качеството на заемодател опрощава на ищеца Д. в качеството на заемател сумата от 2009,24 лв., представляваща непогасена главница, договорна лихва и неустойка, с което счита задълженията на заемателя по Договор за паричен заем № 3550390 от 11.06.2019 г. за изцяло погасени. Страните са се съгласили, че след опрощаване на посочената в чл. 1 от споразумението сума, същите ще считат задълженията си по Договор за паричен заем № 3550390 от 11.06.2019 г. за окончателно уредени и никоя от тях няма да има претенции към другата във връзка с изпълнението и валидността на задълженията по договора. В чл. 3 от споразумението страните са се уговорили, че в замяна на така направеното опрощаване, заемателят Д. се задължава да направи отказ от иск по смисъла на чл. 233 ГПК по всички съдебни дела, по които има качеството на ищец, а „Файненшъл България“ ООД и/или „Изи Асет Мениджмънт“ АД имат качеството на ответници. В чл. 4 от споразумението заемателят заявява и декларира, че няма каквито и да е било претенции по отношение, на който и да е от сключените между него и заемодателя договори за паричен заем, включително, без изброяването да е изчерпателно: относно тяхната действителност и тази на отделни разпоредби, размера и основанието на платените суми и т.н.

Молбата, в която е материализирано волеизявлението на Д. за отказ от иска, по който е образувано гр.д.№ 18394/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, е депозирана пред ПлРС на 29.06.2020г. и производството е прекратено с определението от 30.06.2020г. На 09.07.2020г. от Д. е депозирана искова молба, с която е предявил искът си по чл.33 ЗЗД и по нея е било образувано гр.д.№ 7958/2020 г. на РС-Пловдив, приключило с постановеното на 26.05.2021г. решение, което не е обжалвано и е влязло в сила. След подаване на исковата молба Д. с частна жалба е обжалвал определението за прекратяване на производството по гр.д.№ 18394/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, като с влязлото в сила определение №1408 от 21.08.2020г. по в.ч.гр.д.№1841/2020г. на Пловдивски окръжен съд жалбата е оставена без уважение.

С молбата си за отмяна молителят поддържа, че унищожаването на споразумението е ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, което се установява с новото по смисъла на същата норма доказателство – влязлото в сила решение, постановено по иска по чл.33 ЗЗД. Счита, че новото обстоятелство е основание за отмяна на определението за прекратяване на производството, тъй като с влизане в сила на решението, постановено по иска по чл.33 ЗЗД, на основание чл.34 ЗЗД с обратна сила отпада и волеизявлението му за отказ от иска и страните по унищоженото споразумение си дължат връщане на престациите, дадени въз основа на него.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

Съгласно т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. и мотивите към т. 3 и т. 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита.

Както многократно е разяснявал ВКС, отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл - предвид изричното изискване на разпоредбата новите обстоятелства или писмени доказателства да са от решаващо значение за делото, не представляват основание за отмяна обстоятелствата и доказателствата, които дори и да са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, но които даже и да бяха били релевирани своевременно пред съда, не биха могли по никакъв начин да променят неговите решаващи изводи и крайния резултат, постановен с атакуваното решение.

В случая несъмнено е налице ново обстоятелство и ново писмено доказателство – релевираните от молителя, но същите нямат твърдяното в молбата за отмяна решаващо значение за делото , доколкото не биха могли по никакъв начин да променят решаващите изводи на съда и крайния резултат, постановен с атакуваното определение. Това е така, защото унищожаването на споразумението няма за пряка последица опорочаване на волеизявлението на Д. до съда за отказ от предявения иск. Нещо повече – дори самият молител не твърди това волеизявление да е опорочено. Твърдението му се свежда до това, че по силата на чл.34 от ЗЗД волеизявлението му за отказ от иска следва да се счита за отпаднало с обратна сила. Това твърдение е неоснователно. В случая поетото със споразумението насрещно задължение от Д. е процесуално действие, извършено пред орган на съдебната власт, което е произвело своето правно действие с произнасянето на съда за прекратяване на производството по делото. Няма спор в теорията и съдебната практика, че отказът от иска е волеизявление, отправено до съда, с което ищецът заявява, че не поддържа занапред иска си. С така направеното волеизявление ищецът се отказва от търсената искова защита, което има за правна последица окончателно загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена. Спрямо съда възниква като правната последица десезирането му със спора. Тези особености на отказа от иска определят характеристиката му на процесуално действие. В този смисъл реализирането му не съставлява отказ от материално право, т. е. с осъществяването му страната не формира материалноправен отказ от претендирано материално право, а само процесуалноправен отказ – отказ от защита по предявения иск.

Като едностранно процесуално действие, свързано с процесуалноправни последици, отказът от иска трябва да отговаря на определени изисквания, за да бъде валиден, а именно да бъде предприет от ищеца като носител на свое право или от процесуален субституент в хипотезата на чл. 26, ал. 2 ГПК, при извършване от пълномощник да е налице изрично пълномощно, а от законен представител- отказът следва да бъде одобрен от съда, съответно при предявяването му от необходими другари да е налице съгласието на всеки от тях. Отказът от иска може да бъде направен устно в съдебно заседание или писмено извън съдебно заседание, като съгласието на ответника не е необходимо, а освен това може да бъде проведен по всяко време на висящността на делото. За съда са без правно значение мотивите за този отказ. Последиците на отказа от иска следват от неговата същност на изявление на ищеца, отправено до съда, с което заявява, че не поддържа иска си. Тези последици са специфични. При отказ от иска съдът не постановява решение за отхвърляне на иска като неоснователен, а прекратява делото. Същевременно този отказ е неоттегляем след произнасянето на съда – прекратяването на делото.Ако отказът от иска бъде опорочен, например предприет е от представител без представителна власт, от недееспособен, симулиран е или е резултат на измама, престъпление, крайна нужда и пр., той не следва да бъде взет предвид от съда. Ако въпреки порока съдът прекрати делото, определението подлежи на обжалване. Влязлото в сила определение за прекратяване поради отказ от иска, съобразно дефекта на волеизявлението може да бъде атакувано по реда на отмяната или по исков път / при порок на волята или симулация /. Ако отказът от иска е резултат на измама, установена с влязла в сила присъда, или пък бъде унищожен с влязло в сила решение като направен при крайна нужда например, също би било налице основание за отмяна на прекратителното определение на съда, постановено поради заявяването му. В случая обаче такива обстоятелства не са налице, а и не се и твърдят от молителя.

Не на последно място следва да се посочи и това, че молбата е неоснователна и поради наличието на друг път за защита на молителя. За евентуално претърпени вреди, последица от унищоженото споразумение, същият разполага и с друга искова защита, която може да реализира в отделен исков процес.

По изложените съображения съдът намира, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. На молителя разноски не се следват, но същият дължи на насрещната страна разноски в размер 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. В. Д. за отмяна на на основание чл.303 , ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение №1408 от 21.08.2020г. по в.ч.гр.д.№1841/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6675 от 30.06.2020 г. по гр.д.№ 18394/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска.

ОСЪЖДА П. В. Д. да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД деловодни разноски в размер 300лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: