Оценка на неплатежоспособността и ликвидността в производство по несъстоятелност

Текстът на акта

Ключови фрази

Откриване на производство по несъстоятелност * съдебно-счетоводна експертиза * неплатежоспособност * ликвидност * строително-монтажни работи * финансово състояние на търговец

1

10

Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр. София, 10.06.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 1533 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „АД инженеринг“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 205 от 22.05.2024 г. по в. т. д. № 692/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 226 от 14.06.2022 г. по т. д. № 354/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от касатора за обявяване неплатежоспособността, евентуално – свръхзадължеността на „Техномонтаж груп“ ООД, [населено място], община Марица с начална дата 01.01.2019 г. и за откриване производство по несъстоятелност на ответното дружество.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба се излагат доводи, че крайният извод на въззивния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки по чл. 608 ТЗ е неправилен, тъй като съдът е преценявал обективното икономическо състояние на ответника към 31.12.2022 г. – дата, предхождаща приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция – на 8.05.2024 г. Сочи, че решаващите изводи в обжалваното решение са направени единствено на база счетоводното съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите на ликвидност, без да е извършена цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника въз основа реализируемостта и ликвидността на активите на търговеца. Счита, че заключението на съда, че длъжникът не е неплатежоспособен, е основано на неправилно разпределение на тежестта за оборване на презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ. Поддържа, че съставът на апелативния съд в нарушение на процесуалните правила не е уважил искането на касатора за допускане на съдебно-икономическа експертиза за установяване икономическото състояние на длъжника към края на календарната 2023 г. и към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Излага оплаквания, че е оспорил заключението на експертизата, прието във въззивното производство, тъй като на вещото лице не е била представена надеждна информация за всеки пасив и актив на ответното дружество, експертът не е извършвал проверка в НАП относно размера на публичните задължения на длъжника и не е изследвал първични счетоводни документи. В тази връзка се сочи, че съдът неправилно не уважил исканията на касатора въззивник за допускане на допълнителна задача към вещото лице и повторна експертиза. Касаторът счита, че при преценката за съществуването на основанието „свръхзадълженост“ въззивният съд неправилно анализирал единствено счетоводните данни за стойностите на актива и пасива на дружеството към 31.12.2022 г. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба „Техномонтаж груп“ ООД изразява становище, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че въззивното решение е обосновано, като в случая не били налице основания за допускане на повторна съдебно-икономическа експертиза. Сочи, че експертът е изготвил и корекционни варианти на заключението си относно коефициентите на ликвидност. Акцентира на обстоятелствата, че ликвидността на дружеството през двата проверявани периода – от вещите лица по заключенията, приети в първоинстанционното и въззивното производство, не е влошена, като липсват негативни тенденции за лоша ликвидност, което сочи на липсата на сериозни затруднения при погасяването на краткосрочните задължения. Според длъжника събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за осъществяването на въведените основания за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него, а именно неплатежоспособност и свръхзадълженост. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

С определение № 3122 от 27.11.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за произнасяне по въпроса относно задължението на въззивния съд в производството по чл. 608 ТЗ да изследва цялостното финансово-икономическо състояние на търговеца към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, за да установи дали същият е неплатежоспособен.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

По правния въпрос:

По въпроса относно задължението на въззивния съд в производството по чл. 608 ТЗ да изследва цялостното финансово-икономическо състояние на търговеца към момента на приключване на съдебното дирене по делото е налице постоянна практика на ВКС, формирана с решение № 163 от 06.02.2020 г. по т. д. № 271/2019 г., ІІ т. о., решение № 127 от 05.10.2011 г. по т. д. № 1027/2010 г., ІІ т. о., решение № 164 от 30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г., ІІ т. о. решение № 25 от 21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013 г., II т. о., решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г., І т. о., решение № 32 от 17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. II т. о., решение № 220 от 07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г., І т. о., решение № 14 от 27.07.2023 г. по т. д. № 2645/2022 г., І т. о. и други. В същите се приема, че съдът, разглеждащ молбата за откриване на производство по несъстоятелност, трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество и състоянието му на неплатежоспособност/ свръхзадълженост към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи. При преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на приключване на съдебното дирене и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност и автономност.

Значението на коефициентите на ликвидност и останалите икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, е изяснено в практиката на ВКС, обективирана в решение № 32 от 17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г., ІІ т. о., решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г., І т. о, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г., ІІ т. о., решение № 225 от 08.12.2016 г. по т. д. № 2572/2015 г., І т. о., съгласно които простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. Поради това при възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и/или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а ал. 1, т. 2 ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите на ликвидност, в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. Същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни. В решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., е прието, че по правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. В същото решение е прието и че коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи, т. е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност /под базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност/ може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се установи причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. В решение № 164 от 30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. се приема, че в случай на несъбираемост на краткосрочни вземания, например поради погасяването им по давност, от значение са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното изчисляване се изключват материалните запаси и краткосрочните вземания. Тази комплексна преценка на компонентите на актива на търговското дружество съобразно изложените по-горе разяснения, съдът следва да извърши към датата на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната от съставите на ВКС по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика по значимия за изхода на делото правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По основателността на касационната жалба:

Въззивният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства - договор от 19.10.2020 г. за изпълнение на СМР, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за извършените СМР, фактури, заключение на съдебно-техническата експертиза, прието във въззивното производство, и данните за извършените от възложителя плащания по договора, е формирал извод, че при отчитане на правото по чл. 265, ал. 1 ЗЗД на намаление на възнаграждението за некачествени работи, длъжникът „Техномонтаж груп“ ООД /възложител по договора/ дължи на подалия молбата по чл. 625 ТЗ кредитор „АД Инженеринг“ ЕООД /изпълнител по договора/ сумата от 20 211, 27 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждението за изпълнената и приета работа по договора. Направил е извод, че молителят е носител на вземане към ответника за възнаграждение в посочения размер с източник договор за изработка - търговска сделка, както и на вземане по чл. 15, ал. 2 от същата сделка, предвиждащ, че при забава на плащанията от страна на възложителя последният дължи лихва в размер на 0,5 % на ден от конкретното плащане, като с оглед изложеното е счел за установена материалноправната легитимация на молителя по чл. 625 ТЗ. Изводите на въззивния съд, че молителят /въззивник в производството пред апелативния съд/ е активно материалноправно легитимиран по смисъла на чл. 625 ТЗ, не са спорни пред касационната инстанция. Спорните въпроси в настоящото касационно производство се отнасят до финансово-икономическото състояние на длъжника.

Основателен е доводът на касатора, че при постановяване на обжалваното решение съставът на Пловдивски апелативен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като при преценката на финансово-икономическото състояние на длъжника е съобразил само данните от заключенията на назначените в първоинстанционното и въззивното производство съдебно-икономически експертизи, които обхващат периода 2019 - 2022 г.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за откриване производство по несъстоятелност на длъжника, тъй като по делото не се установява той да е неплатежоспособен и свръхзадължен. Изложил е съображения, че приетите в първоинстанционното и въззивното производство заключения на съдебно-икономическата експертиза, не сочат на същественото за неплатежоспособността финансово състояние, характеризиращо се с невъзможност за кумулиране и осигуряване на необходимите за плащане парични средства, а още по-малко – такава невъзможност да е обективирана към всички кредитори. Позовал се е на експертните изводи относно показателите за финансовото състояние на дружеството, като в решението са отразени изчисляванията на вещото лице на релевантните коефициенти в три варианта: по балансови данни; по балансови данни с включено към пасива на дружеството задължение към молителя в размер на 20 211, 27 лв. и по балансови данни с включени към пасива на дружеството задължението в размер на 20 211, 27 лв. плюс неустойка по чл. 15, ал. 2 от договора – 131 373, 25 лв. Посочено е, че при тези три варианта към 31.12.2022 г. показателите са следните: коефициент на обща ликвидност - 1,3553, 1,2983 и 1,1487, коефициентът на бърза ликвидност 0,7982, 0,7647 и 0,6766, коефициент на незабавна ликвидност - 0,2346, 0,2248 и 0,1989 и коефициентът на абсолютна ликвидност - 0,2346, 0,2248 и 0,1989. В решението е отразено, че съобразно изготвения от вещото лице корекционен вариант, при който балансово отразени задължения като дългосрочни са приети за краткосрочни и балансово отразени вземания като краткосрочни са приети за дългосрочни, като към пасива на дружеството са включени и задълженията към молителя /20211,27 лв. плюс неустойка/, коефициентът на обща ликвидност е почти единица - 0,9196, тоест и този най-утежняващ финансовото състояние вариант сочи на способност на дружеството да изплаща текущите си задължения. Подчертал е, че показателите за финансовото състояние на дружеството за предходни периоди съобразно заключението на експертизата, изготвена в първоинстанционното производство, сочат също на способност на дружеството за погасяване на текущи задължения, като коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2019 г. е 1,08, към 31.12.2020 г. - 0, 91 и към 30.06.2021 г. - 1,5, а към последната дата с включено задължение към молителя - 0,96. В решението е направено позоваване и на показателите за финансова автономност и задлъжнялост на длъжника, изчислени от вещите лица, като е отразено, че техните стойности съответстват на препоръчителните. Съдът е счел за значими за изводите му становищата на вещите лица, че за целия анализиран от двете експертизи период, считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. не е налице спиране на търговската дейност на ответното дружество, то генерира приходи и е с положителен финансов резултат – печалба, съответно: 187 000 лв. към 31.12.2020 г.; 147 000лв. към 31.12.2021 г. и 224 000 лв. към 31.12.2022 г. По посочените съображения е направен извод за неустановено състояние на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, както и за отсъствие на състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 607а, ал. 2 вр. чл. 742, ал. 1 ТЗ. По отношение на последния извод са изложени аргументи, че според заключенията на съдебно-икономическите експертизи имуществото на търговеца е достатъчно да покрие неговите задължения, поради което при него не е налице и евентуалното основание за откриване на производство по несъстоятелност - свръхзадълженост

Въззивният съд не е съобразил, че дължимата от него преценка следва да включва периода до приключване на съдебното дирене и в последното проведено съдебно заседание пред въззивната инстанция на 08.05.2024 г. е отхвърлил направеното от молителя въззивник искане за допускане на допълнителни задачи към експертизата за изследване на икономическото състояние на дружеството и на показателите на ликвидност към 2023 г. и 2024 г. Такава проверка е била наложителна и поради данните с източник заключението на счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, че падежът на задължението на ответното дружество по договор за кредитна линия № 0244-1142680/13.02.2019 г., сключен с „Прокредитбанк“ АД, е 09.02.2023 г. /задължението по визирания договор е отразено в заключението на вещото лице Тороманов, прието във въззивното производство, като е посочено, че то е в размер на 185 000 лв. към 31.12.2022 г./. ГФО на длъжника за 2023 г. не е бил обявен в търговския регистър към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, но длъжникът може да бъде задължен да го представи по реда на чл. 190 ГПК, като при неизпълнение на това задължение съдът може да приложи и чл. 161 ГПК. Доколкото молителят е твърдял, че публичните задължения на длъжника, както и задълженията му по договори за банков кредит не са правилно отразени в счетоводството му, основателни са касационните доводи, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал на основание чл. 192 ГПК да изиска от НАП информация за публичните задължения на „Техномонтаж груп“ ООД, както и за предприетото принудително изпълнение по отношение на имуществото на дружеството и наложените върху това имущество обезпечителни мерки, а от Централния кредитен регистър към БНБ – данни за кредитите на длъжника. С оглед направено оспорване и дължимия от въззивния съд анализ на икономическото състояние на длъжника събирането на посочените доказателства е било необходимо, като при установено несъответствие със счетоводните записвания е следвало да бъде извършено корекционното преизчисление на коефициентите на ликвидност от съдебно-икономическата експертиза.

Съответстват на данните по делото и доводите на касатора, че в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието във въззивната инстанция и поставено в основата на изводите на съда относно финансово-икономическото състояние на длъжника, не е посочен падеж на вземанията, включени в актива на длъжника, както и че експертното заключение е дадено, без на вещото лице да са представени първични счетоводни документи от страна на длъжника. Съставът на Пловдивски апелативен съд е възприел съотношението на актив и пасив, заложено в коефициентите на общата и бързата ликвидност, определени от назначените експертизи, но не е анализирал ликвидността на актива и пасива, извън съотношението им като стойности. В атакуваното решение липсва преценка на съда дали вземанията като част от актива са ликвидни, дали са реално реализируеми, като съдът не е извършвал и проверка за вероятната им събираемост. В тази връзка следва да се подчертае, че в случай на несъбираемост на краткосрочните вземания, например поради погасяването им по давност, от значение са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното изчисляване се изключват материалните запаси и краткосрочните вземания. Като не е обсъдил реализируемостта и вероятната събираемост на вземанията като съществен компонент на актива и е изградил изводите си относно възможността на длъжника с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения само върху съотношението актив/пасив с оглед обсъжданите коефициенти на обща и бърза ликвидност, въззивният съд се е отклонил от постоянната практика на ВКС. Както се посочи, в настоящата хипотеза преценката за икономическото състояние на длъжника не е следвало да се извършва само въз основа на данните в съставените от дружеството ГФО предвид изричното оспорване от страна на молителя на правилността на отразяванията в ГФО.

Заключението на въззивния съд, че в случая не е налице спиране на плащанията от страна на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ, тъй като „Техномонтаж груп“ ООД не е заплатил само малка част от дължимото на молителя по обвързващия страните договор за изработка възнаграждение поради некачествено изпълнение, което сочи на неизпълнение единствено поради субективно отношение за недължимост на същото, се явява съответно на материалния закон и обосновано. Съгласно непротиворечива практика на ВКС, намерила израз в решение № 96 от 06.07.2022 г. по т. д. № 2738/2019 г., I т. о., решение № 46 от 20.04.2021 г. по т. д. 1267/2020 г., II TO, решение № 139 от 29.11.2019 г. по т. д. 653/2019 г., II TO и цитираните в тях решения, с разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ /ред. след изм. ДВ бр. 105/2016 г./ е въведена оборима презумпция за неплатежоспособност в случаите, когато търговецът-длъжник е спрял плащанията, включително, когато е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Спирането на плащанията е прието за правнорелевантно за несъстоятелността, само ако е последица от трайната обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. По аргумент на противното, когато спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия и/или бездействия на търговеца, а не на невъзможност да обслужва задълженията си, институтът на несъстоятелността е неприложим. Според решение № 54 от 08.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ ТО в основата на състоянието на неплатежоспособност стои обективната невъзможност за плащане на дълга, която е извън волята на длъжника и е различна от съзнателното му фактическо бездействие да изпълни конкретно парично задължение към кредитора. Данните за съзнателен отказ на длъжника да изпълни част от паричното си задължение с източник договора за изработка е изключвал възможността въззивният съд да извежда неплатежоспособността на „Техномонтаж груп“ ООД въз основа на чл. 608, ал. 3 ТЗ.

Основателни са касационните доводи, че при формиране на изводите си досежно въведеното в спора основание „свръхзадълженост“, въззивният съд неправилно е отчел само счетоводните данни за актива и пасива на дружеството към края на календарните 2019 г. – 2022 г. Както е изяснено с решение № 152/13.07.2018 г. по т. д. № 2205/2017 г. по описа на ВКС, I т. о. свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие задълженията си /не само изискуемите/ с наличното си /не само краткотрайни активи/ имущество. От значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и не само, е показателят „собствен капитал“, участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Тъй като е релевантно обективното, реално икономическо състояние на търговеца, при съпоставянето на активи спрямо задължения следва да се съобрази действителната ликвидност на активите, при това с реалната им, пазарна /а не балансова/ стойност, когато е въведен довод или обективно са налице доказателства за различие на същата от счетоводното им отразяване. Недоказаност на съществуването и/или ликвидността на съответния вид активи изключва съобразяването им при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие, за преценка наличието на свръхзадължеността. Ето защо с оглед доводите на подалия молбата по чл. 625 ТЗ кредитор и релевираното основание „свръхзадълженост“ въззивният съд е дължал анализ на реалното съществуване и ликвидността на съответния вид активи на длъжника.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да се върне на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да допусне събиране на писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК съобразно исканията на молителя и отразеното в настоящия акт, както и да назначи съдебно-икономическа експертиза за установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество за периода 31.12.2022 г. - 31.12.2024 г., която да съобрази тези доказателства. При определяне на стойността и структурата на дълготрайните и краткотрайните активи на длъжника /материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и налични парични средства/, краткосрочните задължения /изискуемите задължения/, текущите задължения /краткосрочните задължения и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период/ вещото лице трябва да изследва задълженията с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период, както и да включи задълженията към молителя, които не са погасени. Следва да се установи реалната събираемост на вземанията, въз основа на коефициентите за обръщаемост, като се отчете падежа на всяко вземане, срока на забава за повече от 1 година, вида и обезпечеността на вземането. За целта следва да се постави и задача на вещото лице - икономист да посочи вида, размера и падежа на всяко вземане и неговата събираемост, включително въз основа на коефициента за обръщаемост. Също така вещото лице трябва да даде заключение относно съществуването и действителната ликвидност на останалите видове активи на длъжника, като посочи и реалната им пазарна стойност. С оглед горните експертни констатации и евентуално заключение за несъответствие на реално съществуващите вземания и задължения на търговеца с отразените по баланса или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочните, както и за несъбираемост на някои от вземанията на длъжника или за несъществуващи и неликвидни други компоненти на актива вещото лице следва да извърши корекционно преизчисление на релевантните за икономическото състояние на длъжника коефициенти. При съобразяване на наличието на нови доказателства и обстоятелства предвид динамиката в търговската дейност и икономическото състояние въззивният съд може да постави и други задачи на съдебно-икономическата експертиза.

При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 205 от 22.05.2024 г. по в. т. д. № 692/2022 г. на Пловдивски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.