Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 03 Март 2024

Нищожност на арбитражно решение по потребителски спор за заем

Върховен касационен съд · 03 Март 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Гражданин оспорва арбитражно решение, постановено по спор с кредитна институция за договор за заем, като твърди, че не е бил уведомен за арбитражното производство. Върховният касационен съд приема, че искът е подаден в срок, тъй като няма доказателства за редовно връчване на решението. По същество съдът обявява арбитражното решение за нищожно, тъй като споровете с участието на потребители не могат да се решават от арбитраж.

Какво приема съдът

Арбитражните решения, постановени по неарбитрируеми спорове, включително такива, в които една от страните е потребител, са нищожни съгласно процесуалния закон.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

арбитражно решениенищожностпотребителски спордоговор за заемнеарбитрируемост

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * потребител * прогласяване на нищожност * договор за заем

Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

[населено място] 05.03. 2024 год.

В и м е т о н а н а р о д а

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

при участието на секретаря:А. Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева

т.дело № 626/23г.

Производството е по чл.47 ЗМТА, образувано по иск на В. С. К. за отмяна на постановеното от Арбитър Б. Г. решение от №807 от 28.11.2013г. по арб.д. №807/2013г.

Ищецът, чрез пълномощника си – адв. Кр. Б. поддържа доводи за нищожност на решението на основание чл.47,ал.2 ЗМТА, както и за редица пороци на същото, поради нередовност на процедурата и неуведомяване на ищеца за провеждането на такова производство.

Ответникът –„Профи Кредит” България ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк.Н. Л. е заявил, че исковата молба е подадена извън срока поради това, че ищецът е бил надлежно уведомен за арбитражното решение, тъй като същото е изпратено на посочения от него адрес, като всички призовки били приложени към т.д. №4093/15г. на СГС в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на спорното арбитражно решение.Поддържа още, че по образуваното изпълнително дело на ответника са правени многократно опити за връчване на покана за доброволно изпълнение като кредиторът предприел по това дело редица действия описани от него, от което било видно, че кредиторът не бил бездействал.Направен е извод, че длъжникът бил уведомен значително по-рано от датата, която същият посочил като датата на узнаване за производството. Изложени са и доводи по основателността на искането.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :

Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА, с оглед установеното по делото, че липсват надлежни доказателства, в това число и по посоченото от ответника т.д.4093/15г- на СГС, за уведомяване на страната за предприетите от ответника, респективно от арбитър Г. процесуални действия, както и за постановеното решение.

Доводите на ответника- „ Профи кредит България“ ЕООД, свързани с просрочие на исковата молба са неоснователни. Същият е поддържал, чрез пълномощника си – юрк. Н. Л., че на ответника е било връчено арбитражното решение, като е заявено,че всички съобщения за връчване на ищеца на арбитражното решение, както и призовки за заседанията на арбитъра се намират в т.д. 4093/15г. на СГС. Тези доводи са фактически неверни. Настоящият състав е приложил към настоящето дело, д. №4093/15г. на СГС / арх.№4972,вр. 595/, като същото не съдържа нито едно редовно връчено съобщение на К.. Нещо повече, от удостоверение издадено от Б. Г. е видно, че същата удостоверява, че е връчила на В. К. постановеното от нея арбитражно решение, чрез фирма „ Еконт Експрес“с товарителница №1051003875019/13 доставена / според арбитъра/ на ищеца лично на 28.11.2013г. Но цитираната товарителница, приложена към делото, удостоверява единствено, че е направен опит за връчване на същата на 18.11./годината не е отразена/ а подписа е само на куриера. Липсва подпис на получателя, както и отразяване на причините, поради които същата не е връчена. Други съобщения, респ. призовки не са приложени към това дело, а и разгледаната товарителница/ съобразно номера й/ е тази, която според Г., удостоверява редовно връчване на арбитражното решение.

Или,с оглед изложеното ответникът не установява с посочените от него доказателства, че на ищеца, преди получаване на призовката за доброволно изпълнение на 24.01.2023г. са му били предоставени каквито и да било документи, установяващи дължимостта на сумите, респективно не му е бил връчен препис от арбитражното решение, нито призовка за доброволно изпълнение, поради което и не може да се счита, че той е бил надлежно уведомен относно наличието на редовно проведено арбитражно производство, приключило с атакуваното по реда на чл.47 ЗМТА решение. При тези фактически данни, следва да се приеме за установено, твърдението на ищеца, че същият е уведомен за развилото се арбитражно производство с получаване призовка за доброволно изпълнение на 24.01.2023г., спрямо която дата е спазен срока по чл.48, ал.1 ГПК.

Преди произнасяне по същество, по въведените основания за отмяна настоящият състав следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение, за която следи служебно.

Чл. 47,ал.2 ЗМТА в действащата редакция / ДВ.бр.8/2017г./ въвежда императивно правилото, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Съгласно пар. 6,ал.2 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр.8/17г./, производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който едната страна е потребител по смисъла на пар.13,ал.1 ДР Закон за защита на потребителите, съгласно изменената разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК се прекратяват. Разгледаното правило на пар.6,ал.2 ПЗР ЗИД ГПК е съобразимо и по отношение на арбитражните решения, които са предмет на висящи пред ВКС, производства по предявени в срок искове по чл.48 ЗМТА. Този извод произтича от даденото от Конституционния съд тълкуване с т.3 на к.д. №15/02г. на единството на арбитражното производство, осъществявано в два стадия, независимо, че вторият стадий, иницииран по реда на чл.48 ЗМТА е факултативен. Завареното от обсъдените по-горе изменения на закона, арбитражно производство в своят първи стадий на висящност пред арбитражен съд се прекратява, поради въведената с чл.19, ал.1 ГПК неарбитрируемост на спора. При иницииран втори стадий -по искане за отмяна на постановеното арбитражно решение висящността на производството е възобновена с подадената искова молба. Или, когато е налице висящ спор по чл.48 ЗМТА в рамките на арбитражния процес,то следва прогласяване на нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение / при липса на изрична норма/ спрямо заварените производства веднага с влизане в сила на изменението. Допълнителен аргумент в тази насока е и въведеното с чл.405,ал.5 ГПК / изм. ДВ бр.8/17г./ правило, съгласно което съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47,ал.2 ЗМТА решения. Като процесуалноправна,имаща незабавно действие, нормата се прилага по отношение на всички заварени производства. Следователно, след като на окръжните съдилища е възложена проверка за нищожност на арбитражното решение като изпълнително основание, то такава проверка се предполага и от ВКС по отношение на висящите пред него производства по отмяна на арбитражното решение.В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 72 от 26.04.2017г. по т.д. №403/17г. на ВКС, І т.о., решение № 63 от 26.04.2017г.по т.д. №2220/16г. на ВКС, І т.о., решение № 32 от 07.03.2017г. по т.д. № 1416/16г. на ВКС, І т.о., решение №23 от 31.03.2017г. по т.д. 2142/16г. на ВКС І т.о. и др.

В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за револвиращ заем, а В. С. К. в качеството си на кредитополучател се явява потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП. Висящото производство е заварено от ЗИД ГПК / ДВ. бр.№8/17г./, поради което следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и при този изход на спора на процесуалния представител на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите от него разноски, с оглед осигурена защита по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА в размер на 1200лв.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното от Арбитър Б. Г. решение от №807 от 28.11.2013г. по арб.д. №807/2013г.

ОСЪЖДА „Профи Кредит” България ЕООД, [населено място],да заплати на адв. К. И. Б. сумата 1200.00лв., за предоставена правна помощ на В. С. К. по реда на чл.38 ЗА за производството пред Върховният касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.