Срокове за оспорване на договор за продажба и нищожност

Текстът на акта

Ключови фрази

7 решение по гр.д.№ 4415 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4415 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Дука А.- С. и Л. Р. С. срещу решение № 1571 от 23.06.2022 г. по в.гр.д.№ 11492 от 2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Е въззивен състав, с което е отменено решение № 20121531 от 21.05.2021 г. по гр.д.№ 31603 от 2016 г. на Софийския районен съд, I ГО, 173 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от А. Д. А.- С. и Л. Р. С. срещу Д. С. Д. и С. П. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за следния недвижим имот: апартамент № .... с площ от 47,52 кв.м, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ обект с идентификатор в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор ....... по кадастралната карта на [населено място], ведно с припадащите се към него площи и права, както и прилежащото към него мазе № 65 с площ от 2,48 кв.м.

С определение № 1329 от 30.05.2023 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на това решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /породи противоречие с т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния правен въпрос: В правомощията на съда ли е да приеме и разгледа направено оспорване на валидността на договор за продажба /възражение за нищожност на договора/, когато то е направено не при първоначалното представяне на договора като доказателство по делото, а при повторното представяне на това доказателство с преписката за продажба ?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите А. Д. А.- С. и Л. Р. С. поддържа жалбата. Моли решението на Софийския градски съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендира и за направените разноски по делото пред ВКС.

Пълномощникът на ответниците по жалбата Д. С. Д. и С. П. Д. оспорва жалбата. Моли решението на Софийския градски съд да бъде оставено в сила и да се присъдят разноските по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по поставения правен въпрос приема следното: В действащия ГПК са въведени редица преклузии за представяне на доказателства и за заявяване на възражения. Съгласно чл.133 ГПК във връзка с чл.131, ал.2, т.3 и т.5 ГПК становище по основателността на иска и възражения срещу него, включително възражение за нищожност на представен с исковата молба договор, на който ищецът основава претендираните от него права, могат да бъдат направени от ответника най-късно с отговора на исковата молба. Когато договорът е представен от ответника с отговора на исковата молба или от ищеца в първото открито съдебно заседание, съгласно чл.143, ал.3 ГПК заявяването на възражение за неговата нищожност може да бъде направено най-късно до края на това съдебно заседание. Когато договорът е представен след първото съдебно заседание от страната по делото, задължена от съда по реда на чл.190 ГПК, или от трето лице, задължено от съда по реда на чл.192 ГПК, оспорването на този договор и заявяването на възражение за неговата нищожност може да бъде направено до края на откритото съдебно заседание, в което договорът е приет като доказателство по делото /аргумент от чл.193, ал.1 ГПК/. А в случай, че съдът е дал допълнителен срок на страните да вземат становище по договора, той може да бъде оспорен и възражение за неговата нищожност може да бъде направено най-късно до изтичане на дадения от съда срок.

Ако обаче нищожността на договора произтича пряко от договора или от обстоятелство, което не е видно от самия договор, но се установява по-късно от други представени по делото доказателства, възражението за нищожност може да бъде направено и по-късно. Нещо повече, в тези случаи съдът може служебно, в мотивите на решението си да се произнесе по нищожността на договора. В този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по тълк.д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид на изложеното на поставения правен въпрос следва да бъде даден следният отговор: Съдът може да приеме и разгледа направено оспорване на валидността на договор за продажба /възражение за нищожност на договора/, когато то е направено не при първоначалното представяне на договора като доказателство по делото, а при повторното представяне на това доказателство с преписката за продажба, само ако нищожността на договора произтича пряко от договора или от събраните по делото доказателства.

По основателността на касационната жалба съдът приема следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от А. Д. А.- С. и Л. Р. С. срещу Д. С. Д. и С. П. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за процесния апартамент, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост върху този имот. Те твърдели, че са собственици на основание договор за покупко-продажба, сключен на 22.10.1992 г., по време на брака им, за което са представили и нотариален акт. Не са доказали обаче, че праводателят им по този договор П. Х. Д. е бил собственик на имота към датата на продажбата. Установено било по делото, че П. Д. е сключил договор от 30.06.1992 г. за покупка на този имот от държавата по реда на НДИ /отм./, който договор обаче бил нищожен /тъй като самият договор не бил подписан от председателя на ИК на ОбНС или от определен от него член на ИК и заповедта за продажбата също не била подписана от председателя на ИК на ОбНС, както изисквали чл.120 и чл.121 от НДИ /отм.// и като такъв нямал вещноправно действие.

За пълнота на изложеното въззивният съд е посочил, че в случая не била приложима практиката на ВКС, на която се е позовал първоинстанционният съд /решение № 140 от 23.11.2015 г. по гр.д.№ 2725 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 419 от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 389 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о./, според която при добросъвестност на купувачите, придобили държавно жилище без да се възползват от положението, което са заемали в обществото, както и когато няма съществено нарушение на материалноправни разпоредби, а само дребни административни пропуски, за които вина носи администрацията, а не приобретателите, те не могат да бъдат лишавани от своята собственост. Това било така, тъй като в конкретния случай било налице съществено нарушение на материалноправната разпоредба на чл.120 НДИ /отм./, доколкото по делото е установено, че заповедта за продажбата на държавното жилище е била подписана от лице, различно от нормативно определеното, а не е допуснат само административен пропуск.

Не на последно място въззивният съд е посочил, че предвид приетото от него, не следва да обсъжда и се произнася по останалите доводи, с които е сезиран /при условията на евентуалност/ относно нищожността на договора за продажба на имота по реда на НДИ /отм./ поради липса на съгласие на купувача по този договор и праводател на ищците, както и относно придобиването на процесния имот от ответницата Д. Д. по давност.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос неправилно е и като такова следва да бъде отменено горепосоченото решение, в което в нарушение на процесуалните правила въззивният съд се е произнесъл по преклудирано възражение за нищожност на договора от 30.06.1992 г., поради нарушение на чл.121, ал.1 НДИ /отм./- неподписването му от председателя на ИК на ОбНС или от определен от него член на ИК. Това възражение на ответниците е преклудирано, тъй като договорът е бил представен по делото от самите ответници с отговора на исковата молба /стр.52 от първоинстанционното дело/, като от съдържанието му е видно, че е бил подписан от зам.кметски наместник на ИК на ОбНС „Студентски“ П.П., а ответниците са заявили възражение за нищожност на този договор поради нарушение на чл.121, ал.1 НДИ /отм./ едва с молба- становище от 03.07.2018 г. /след четвъртото проведено по делото открито съдебно заседание и след представяне на цялата преписката за покупко-продажба на имота/.

Не е имало основание и за служебно произнасяне на съда по това възражение за нищожност на договора от 30.06.1992 г. съобразно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС, поради следното: Действително, от самия договор е видно, че той не е подписан от председател на ИК на ОбНС, но не е видно, че подписалото договора лице П.П. не е бил член на ИК на ОбНС, който да е бил определен от председателя да подписва такива договори. По делото няма и други доказателства, от които да се установява, че П.П. не е бил определен от председателя на ИК на ОбНС да подписва договори за продажба на държавни имоти, съгласно чл.121, ал.1 НДИ /отм./. Тоест, нищожността на договора от 30.06.1992 г. не произтича нито пряко от самия договор, нито от събраните по делото доказателства.

На основание чл.293, ал.3 ГПК след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия:

1. Произнасяне на съда по възражението за нищожност на договора от 30.06.1992 г. поради нарушение на чл.120 НДИ /отм./- неподписването на заповедта за продажба на имота от председателя на ИК на ОбНС, което възражение не е преклудирано: тъй като твърдяното обстоятелство /че заповед № 22 от 01.07.1992 г. за продажба на имота не е подписана от председателя на ИК на ОбНС/ е станало известно на ответниците едва след представяне и приемане по делото на цялата преписка за продажба на имота, в която се съдържа и заповедта/ и в дадения от съда срок ответниците са изразили становище и са заявили това възражение /с молба от 03.07.2018 г., находяща се на лист 176 от първоинстанционното дело/.

При произнасяне по това възражение съдът следва да съобрази практиката на ВКС и на ЕСПЧ, която е в смисъл, че не е нищожен договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ, когато заповедта по чл.120 НДИ /отм./ не е подписана от председателя на ИК на ОбНС, а от друго длъжностно лице, на което тези функции са изрично делегирани, ако купувачът е добросъвестен. В този смисъл са решение № 140 от 23.11.2015 г. по гр.д.№ 2725 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 410 от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 389 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 938 от 09.07.2008 г. по гр.д.№ 4134 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение от 15.03.2007 г. на ЕСПЧ по делото В. и др. срещу България. С оглед тази практика на ВКС и ЕСПЧ при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе дали на подписалото заповедта лице П.П. са били делегирани функции за подписване на договори за продажба на държавни имоти и дали купувачът П. Д. е бил добросъвестен при сключването на договора от 30.06.1992 г. Конкретно относно това дали П.П. е бил упълномощен по надлежния ред да подписва договори за продажба на държавни имоти новият състав на въззивния съд следва да даде възможност на страните да представят доказателства, тъй като до настоящия момент такива доказателства не са били събрани поради допуснатите от съда процесуални нарушения на чл.146, ал.1, т.1 и т.5 ГПК и чл.146, ал.2 ГПК: неразпределение на доказателствената тежест за доказване основателността на направеното възражение за нищожност на договора от 30.06.1992 г. поради нарушение на чл.120, ал.1 НДИ /отм./ и недаване на указания до страните, че не сочат доказателства относно твърдението си, че заповедта по чл.120, ал.1 НДИ /отм./ не е подписана от компетентно длъжностно лице.

2. В случай, че след събиране на горепосочените доказателства се установи, че възражението на ответниците за нищожност на договора поради нарушение на чл.120, ал.1 НДИ /отм./ е неоснователно, въззивният съд следва да се произнесе по следващото своевременно направеното от ответниците /в отговора на исковата молба/ възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие- неподписването му от купувача П. Д.. Произнасянето по това възражение налага обсъждане на становищата на страните и на събраните по делото доказателства /включително заключение на съдебно- почеркова експертиза на в.л.Ю. М. и С. Ц./ относно това налице ли е валидно упълномощаване от П. Д. в полза на А. А. да подпише договора за продажба от 30.06.1992 г.

В случай, че се приеме, че няма валидно упълномощаване, съдът следва да съобрази приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС за вида недействителност на такъв договор /чл.26 ЗЗД или чл.42 ЗЗД/ и да прецени дали е налице потвърждаване по чл.42, ал.2 ЗЗД на този договор от страна на П. Д. /например чрез направените от него изявления пред нотариуса по сделката, обективирана в нотариален акт № 163 от 22.10.1992 г, находящ се на лист 10 от първоинстанционното дело/.

3. В случай, че се приеме за неоснователно и възражението за нищожност на договора от 30.06.1992 г. поради неподписването му от П. Д., съдът следва да се произнесе по следващото своевременно направено от ответниците /в отговора на исковата молба/ възражение за нищожност на договора от 22.10.1992 г. за продажба на процесния апартамент от П. Д. на А. А. като абсолютно симулативен: поради това, че според ответниците, страните по този договор не са целели настъпването на правните последици на сделката, а продавачът П. Д. бил мотивиран да сключи сделката само от чувствата си към ищцата А. А. и не е получил продажната цена.

4. В случай че и горепосоченото възражение се приеме за неоснователно, съдът следва да се произнесе по възражението на ответницата Д. Д. за придобиване на имота по давност. Произнасянето по това възражение налага обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства относно владението върху процесния апартамент и отговор на въпроса дали от 19.08.1999 г. /датата на сключване на гражданския брак на П. Д. с Д. Д./ до 06.01.2016 г. /датата на смъртта на П. Д./ ответницата Д. Д. е била владелец на този апартамент или е била допусната да живее в него и да го ползва в качеството си на член на семейството на П. Д., който след продажбата на апартамента на ищцата А. А. с нотариален акт № ..... от 22.10.1992 г. си е запазил правото на безвъзмездно ползване на жилището до смъртта си.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1571 от 23.06.2022 г. по в.гр.д.№ 11492 от 2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Е въззивен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.