Обезщетение на сестра за смърт при ПТП отпреди 2018 г.

Текстът на акта

Ключови фрази

Обезщетение от Фонда за вреди от неидентифицирано МПС * гражданска отговорност * неимуществени вреди * обезщетение за неимуществени вреди * лица имащи право на деликтно обезщетение

11

РЕШЕНИЕ

№ 206

21.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2050 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение № 809/08.07.2024 г. , постановено по в. гр. д. № 870/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е потвърдено решение № 6525/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 9782/2023 г. по гр. д. № 9782/2020 г. по описа на СГС, ГО, І-3 състав, с което частично е уважен предявеният от Д. Р. Д. срещу Гаранционен фонд осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на нейната сестра М. Р. Д., починала на 01.10.2017 г. при ПТП, причинено от водач на МПС, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 12.06.2020 г. до окончателното му заплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – апелативният съд не е съобразил, че процесният деликт, вследствие на който е причинена смъртта на сестрата на ищцата, е настъпил преди постановяване на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е разширен кръга на материалнолегитимираните лица, притежаващи право на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на близък, но само по изключение за лицата, извън тези, които са посочени в ППВС № 5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г., и то ако те са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В този смисъл, счита, че тези тълкувателни разяснения не намират приложение за юридически факти, които са настъпили преди неговото постановяване – именно с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС било дадено принципно разрешение за действието на тълкувателен акт, с който е обезсилено изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила предходно задължително тълкуване, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. В случаите, когато преди постановяване на новото тълкувателно решение са осъществени факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябвало да се преценяват с оглед на тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на тези последици. В този смисъл, при смърт от ПТП, настъпила преди да бъде постановено ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, следвало да се приложат задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ППВС № 2/30.11.1984 г., с което кръгът на лицата, материалнолегитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди, е ограничен до този, който е определен с ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. От друга страна, касаторът поддържа, че въззивното решение е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява особената близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка между ищцата и нейната починала сестра, поради което в конкретния случай не е справедливо да бъдат обезщетени претърпените от преживялата сестра неимуществени вреди.

Ответникът по касационната жалба не е подал в законоустановения срок писмен отговор, не се явява и не изпраща процесуален представител в проведеното пред ВКС о. с. з., като не взима становище по предявената касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е настъпило твърдяното вредоносно събитие – смъртта на сестрата на ищцата, като делинквентът е причинил процесното ПТП с МПС, което обичайно се намира на територията на Република България – без неговата деликтна отговорност да е била обезпечена през релевантния период чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснил е, че спорно по делото е обстоятелство дали ищцата притежава активна материалноправна легитимация да получи заместващо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие кончината на нейната сестра. Счел е, че такова обезщетение има право да претендира всеки, на когото са причинени вреди, като съгласно тълкувателните разяснения по ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС ищцата е активно процесуално легитимирана да претендира заместващо обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди след смъртта на сестра ѝ, независимо към кой момент този тълкувателен акт е постановен. Апелативният съд е съобразил, че според тълкувателните постановки на ППВС № 4/25.05.1961 г. могат да получат заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди само най-близките на пострадалия лица - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно - с ППВС № 5/24.11.1969 г., е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, било прието ППВС № 2/30.11.1984 г., с което и изяснено, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. Според въззивния съд стеснителното тълкуване на правото на иск за обезщетение от вреди спрямо определени лица е изоставено с ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Разяснил е, че промяната се отнася само до тълкувателната практика на ВКС, която с решенията си не създава закон, поради което и липсата на определено тълкувателно решение към осъществен фактически състав не може да се приравни към последиците на липсата на материалноправна норма към момента на осъществяване на съответния фактически състав, поради което неоснователен се явява правният довод на въззивника, че ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС създава недопустимо обратно действие на правна норма. Апелативният съд е обосновал правния извод, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява активната материална легитимация на ищцата да получи заместващо обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди вследствие на кончината на нейната сестра – при настъпване на процесното ПТП.

От показанията на свидетеля Д. се изяснявало правнорелевантното обстоятелство, че между двете сестри са изградени отношения на близост и грижа, обусловени от значителната разлика в годините между тях. Установено е, че двете сестри са еднокръвни, като починалата, родена от предходен брак на бащата, е посещавала често дома на сестра си – те живеели в близост една до друга. Починалата сестра полагала грижи за по-малката си сестра (ищцата), когато родителите ѝ отсъствали (общия им баща и майката на ищцата, понастоящем също покойница). Счел е, че еднокръвни сестри, които живеят в близост и имат голяма възрастова разлика, наред с народопсихологията на етнос, от който произхождат, са обстоятелства, които определят наличието на емоционална връзка, поради което било справедливо преживените от ищцата болки и страдания вследствие кончината на нейната по-голяма сестра да бъдат обезщетени. Приел е, че присъденото от първоинстанционния съд заместващо обезщетение в размер на сумата от 5000 лв. съответства на установените в правната норма на чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост. За да достигне до този правен извод, апелативният съд е съобразил, че ищцата преживява емоционални страдания (скръб, тъга) вследствие на смъртта на сестра си, като същевременно не е споделил правния довод, изложен във въззивната жалба, че тези емоционални страдания не притежават онази правна значимост, която ги поставя в категорията неимуществени вреди, годни за възмездяване чрез парично обезщетение при прилагане на критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД.

С определение № 580/25.02.2025 по т. д. № 2050/2024 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , по два материалноправни въпроси: 1. „Какво е действието във времето на тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК?“ и 2. „Какви са материалноправните предпоставки за присъждане на заместващо обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на описаните в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г. ?“.

Правният отговор на първия материалноправен въпрос е даден с формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика с решение № 50008/4.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2709/2021 г., II т. о., ТК; решение № 50123/8.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1597/2022 г., II т. о., ТК и решение № 50113/26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1669/2022 г., II т. о., ТК, с която е прието, че в разяснителната част на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е посочено, че, за да се прецени дали има основание да се изостави възприетото от Пленума на ВС изчерпателно определяне на лицата с право на обезщетение, от съществено значение са Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Изяснено е, че първата от директивите задължава държавите членки да предприемат мерки с цел застрахователният договор да покрива всички вреди, причинени на територията на другите държави членки в съответствие с действащото в тях законодателство. Тази директива доразвива Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при използване на МПС и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, която предоставя свобода на държавите членки да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението и лицата, които имат право на обезщетение.

В мотивите на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че с оглед на развитието на обществените отношения и изискванията на българската държава в качеството щ на държава-членка на ЕС използваният от Пленума на ВС ограничителен подход при определяне на кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост, поради което следва да се отстъпи от възприетото в Постановление № 2/84 г. разрешение и да се предвиди възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. С ТР № 1/24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК и ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е дадено принципно разрешение за действието на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. В посочените тълкувателни актове е прието, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, като установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. Изрично обаче е посочено, че в тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Пояснено е, че в тази насока е и практиката на Европейския съд по правата на човека - решение от 19.02.2013 г. по делото П. П. срещу България, жалба № 2834/2006 г. и решение от 10.01.2019 г. по делото В. срещу България, жалба № 48149/2009 г. (относно определяне на кръга на наследниците), според която е недопустимо автоматичното прилагане на новото задължително тълкуване по отношение на факти, осъществили се при действието на обявено за загубило сила тълкуване, без да се вземат предвид неговите последици за засегнатите субекти, като това би било нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС . Подобна е и практиката на СЕС при очертаване на границите, в които е допустим т. н. индиректен ефект на директивите, проявяващ се при тълкуване на вътрешното право (с директен хоризонтален ефект директивите в отношенията между частноправните субекти не се ползват). С решението по дело С-268/06 /т. 100 СЕС приема, че „задължението на националния съд да се позове на съдържанието на директива, когато тълкува или прилага релевантни норми във вътрешното право, се ограничава от общите принципи на правото и по-специално от принципите на правна сигурност и на забрана за обратно действие” (в този смисъл и решение на СЕС по дело № 80/86, т. 13).

С оглед посочената по-горе практика на ВКС, постановена по реда на чл. 130 ЗСВ , доколкото последиците при смърт, вследствие на ПТП, се пораждат към момента на настъпването щ и следователно към този момент се определя и кръгът на легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия, тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Следователно, при смърт от ПТП, настъпила преди да бъде постановено ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, приложение намира ППВС № 2/30.11.1984 г. , с което кръгът на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до очертания с ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.

Трябва да се съобрази и практиката на СЕС по приложението на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., според която, както е посочено и в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, предоставя свобода на държавите членки да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от МПС, обхвата на обезщетението и лицата, които имат право на обезщетение. Съгласно т. 41-48 от решение по дело С-577/21 на СЕС лицата, които могат да искат поправяне на неимуществени вреди по Директивата, са лицата, които съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност имат право на обезщетение за вреди, причинени от МПС, като държавите-членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близки членове на семейството на пострадалите от ПТП, се покрива от задължителната застраховка до минималните размери, определени в директивата, като освен това, разпоредбите от националното право, които уреждат обезщетението за произшествия, причинени при използване на превозни средства, не могат да лишат директивата от нейното полезно действие, като изключва служебно или ограничава непропорционално правото на пострадалото лице да получи обезщетение на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност”; Директивата не задължава държавите членки за изберат конкретен режим на гражданска отговорност, за да определят обхвата на правото на пострадалото лице на обезщетение на основание на гражданската отговорност на застрахования, така че директивата по принцип допуска национална правна уредба, която установява задължителни критерии за определяне на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Според диспозитива на решение по дело С-277/12 на СЕС, задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при ПТП, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования, съгласно приложимото към спора по главното производство национално право. Съгласно т. 43 от това решение (към нея препраща и т. 43 от решението по дело С-923/19 на СЕС), директивата не стеснява кръга на ползващите се от закрила лица, а установява задължение за покриване на вредите, претърпени от определени лица, които се считат за особено уязвими, като в т. 46 от решението по дело С-277/12 на СЕС се пояснява, че държавите членки гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба се дължи за неимуществени вреди, претърпени от близки членове на семейството на жертвите от ПТП, се покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.

Настоящият състав – в своето мнозинство, възприема изцяло тези правни разрешение. С ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК се разшири кръга на материалнолегитимираните лица, очертан с ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХI.1969 г. , които имат право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие на настъпилата смърт на техен близък (неговите низходящи (деца), съпруг, възходящи (родители), отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала), като се възприе, че по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. С този тълкувателен акт е даден правен отговор на втория материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение.

Процесният деликт, вследствие на който е починала сестрата на ищцата, е настъпил на 24.09.2017 г., т.е. преди да бъде постановено ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, с което не е придадено обратно действие на това задължително тълкуване, поради което Д. Р. Д. изначално не притежава активна материалноправна легитимация да получи заместващо обезщетение за причинените щ вследствие кончината на нейната сестра М. Р. Д. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени емоционални болки и страдания, поради което предявеният от нея осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б” КЗ срещу Гаранционен фонд се явява неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. В този смисъл, въззивното решение трябва да бъде отменено поради неправилно прилагане на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК, във вр. с чл. 293, ал. 2, предл. 1 ГПК.

Въззивното решение е неправилно и поради неговата необоснованост. Както бе изяснено, със задължителните тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък – по изключение, са и лицата, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В съобразителната част на този тълкувателен акт е прието, че, макар и братята и сестрите да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях, причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално). В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива се и получава духовна, морална и материална подкрепа.

Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния случай между две сестри) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост. В обратната ситуация – когато преживелият родственик е в състояние в един сравнително кратък период от време да се отдели от естественото състояние на скръб, мъка и вглъбеност (когато неблагоприятните емоционални последици за неговата духовна сфера от кончината на негов близък - сестра, са преодолими и той би могъл да възстанови не само социалните си общувания, но и радостта от живота, свързана с преодоляване на ежедневни трудности в своята професия, бит и най-близък семеен кръг), то изживените болки и страдания при трагичната кончина на негов близък не биха се отличавали с изключително висок интензитет, в какъвто смисъл са дадените тълкувателни разяснения на ВКС.

В конкретния случай, за да възникне активната материална легитимация на ищцата (сестра на починалата при настъпване на процесния деликт), следва в процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване (по несъмнен, безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК), че тя е изградила със своя починал родственик (нейната сестра) такава духовна и емоционална връзка, която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на нейната сестра да са с по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг период от време. Такъв житейски конекситет би възникнал, когато отношенията между двете сестри са изключително дълбоки – напр. когато са полагани взаимни грижи за тяхното образование, професионална реализация, финансово подпомагане, гледане на болен брат или сестра, или техен близък, изграждане на чувство за общност при споделяне на значителни житейски трудности и предизвикателства и пр. Едва в тази житейска ситуация, когато братът или сестрата възприема своя брат или сестра като изключително близък човек, на когото основно да е разчитал през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на този близък родственик би довело до травматични последици в психиката на брата или сестрата, които би следвало, с оглед на критериите за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез заплащане на заместващо обезщетение - чрез присъждане на конкретна парична сума.

От събраните по делото доказателства - свидетелските показания, обаче не се установи превишаващи естествената скръб и горест у ищцата от трагичната кончина на нейната сестра, които да обуславят изключителността на тези негативни емоционални състояния, респ. не се установи, че те са продължили в един продължителен период от време, като са били съпроводени с дълбока депресия и чувство на безизходица и непреодолимост.

От показанията на свидетеля Ан. Д., майка на ищцата, се изяснява, че починалата на 27 годишна възраст М. е от предходен брак на съпруга щ. Едва след погребението е уведомила Д. за кончината на нейната сестра – към този момент тя е била на 9 годишна възраст. Изяснява, че ищцата е била близка с починалата щ сестра, която живеела отделно. Свидетелства, че когато тя имала работа, М. се грижела постоянно за Д.. Кончината на сестра щ се отразило много тежко, защото била свикнала да са заедно: „Д. пита как е починала М., защо е починала, просто щ е жал. Тя е дете, как да го понесе”. Свидетелят изяснява правнорелевантното обстоятелство, че в момента ищцата се чувства по-добре.

При преценка на всички приети за установени по делото правнорелевантни факти настоящата съдебна инстанция достига до фактически извод, че в процеса на доказване са установени близките отношения между ищцата и нейната починала сестра, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. Изяснява се, че загиналата е полагала грижи за своята по-малка сестра не постоянно, а само когато родителите са били ангажирани с други житейски задачи. От друга страна, в процеса на доказване не се установи, че в момента ищцата не е преживяла дълбоката мъка от загубата на по-голямата щ сестра. Изцяло в съответствие с нормалната човешка логика, а и следователно правно обосновано се явява съждението, че с оглед на обстоятелството, че при узнаване за кончината на нейната сестра напълно естествено е ищцата да се е намирала в стресово състояние, емоционално напрегната, с непрестанно чувство на тъга и болка, като в известен период да е била емоционално дебалансирана. Но от събраните по делото доказателства не се установи, че загиналата е поела грижата, вкл. издръжката за своята по-малка сестра, респ. че е подпомагала сестра си в образованието щ , в нравственото щ израстване, че взаимно и при съвместна подкрепа те са преодолявали значими житейски препятствия, за да могат техните отношения да се окачествят като изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в традиционното българско общество. Напротив, изясни се, че ищцата живее със свое семейство, което неминуемо е щ оказвало морална подкрепа, вкл. и за преодоляване на негативните преживявания, свързани с кончината на нейната сестра (свидетелят - нейната майка, установява, че в момента ищцата се чувства добре).

Касационният съд не отрича и пренебрегва мъката, която ищцата е изпитвали при смъртта на нейната сестра, но, както бе изяснено, за да възникне в нейната патримониум субективно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинените щ неимуществени вреди, следва да се установят превишаващи по интензитет (над обичайните) негативни емоционални преживявания.

При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни съображения настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не е установено в процеса на доказване, че ищцата е активно материалноправно легитимирана - съобразно критериите за справедливост (пояснени и с ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК), да получи заместващо обезщетение за претърпените болки и страдания от трагичната кончина на нейната сестра. Следователно, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ се явява неоснователен, поради което на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение като неправилно трябва да бъде отменено, като този иск трябва да бъде отхвърлен до уважения от въззивния съд размер от 5000 лв.

При този изход на спора първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата е присъдена сумата от 113 лв. – съдебни разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се определи допълнително сумата от 85 лв. (над присъдената сума от 315 лв. до дължимия размер от 400 лв.) – съдебни разноски пред СГС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата общо от 200 лв. (сбора от заплатената държавна такса за въззивното обжалване в размер на 100 лв. и дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лв.) – съдебни разноски пред САС, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата общо от 200 лв., представляваща сбора от заплатените държавна такса в размер на 100 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото) – съдебни разноски пред ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 809/08.07.2024 г. , постановено по в. гр. д. № 870/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е потвърдено решение № 6525/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 9782/2023 г. по гр. д. № 9782/2020 г. по описа на СГС, ГО, І-3 състав, с което частично е уважен предявеният от Д. Р. Д., извършваща процесуални действия по делото лично и с попечителското съдействие на своя баща Р. А. Д., срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на нейната сестра М. Р. Д., починала на 01.10.2017 г. при ПТП, причинено от водач на МПС, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 12.06.2020 г. до окончателното му заплащане, както и решение № 6525/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 9782/2023 г. по гр. д. № 9782/2020 г. по описа на СГС, ГО, І-3 състав, в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на Д. Р. Д. сумата от 113 лв. – съдебни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. Д., ЕГН [ЕГН], извършваща процесуални действия по делото лично и с попечителското съдействие на своя баща Р. А. Д., ЕГН [ЕГН], срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на нейната сестра М. Р. Д., починала на 01.10.2017 г. при ПТП, причинено от водач на МПС, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 12.06.2020 г. до окончателното му заплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Р. Д. да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД допълнително сумата от 85 лв. (до дължимия размер от 400 лв.) – съдебни разноски пред СГС; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата общо от 200 лв. - съдебни разноски пред САС, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата общо от 200 лв. – съдебни разноски пред ВКС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

4

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Красимир Машев - докладчик по делото

Не съм съгласен с правното становище на мнозинството от съдебния състав, че разясненията по т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, с които се разширява кръга на материалнолегитимираните лица, притежаващи субективно материално право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие кончината на техни близки, извън тези, описани в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХI.1969 г. , не се прилагат за юридически факти, които са настъпили в обективната действителност преди приемане на този тълкувателен акт - 21.06.2018 г.

Първо – чрез тълкувателните способи се разкрива действителната нормативна воля на законодателя, а не се създава ново правило за поведение, поради което съответната правна норма, уреждаща обществените отношения, предмет на нейното регулиране, следва да се прилага с изясненото при тълкуването нейно нормативно съдържание от момента, в който тя влиза в сила. Следователно, тълкуването на правната норма притежава „обратно действие”. Тези принципи на тълкувателната дейност са уредени в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗНА, която предписва, че тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.

Второ - принципно, при автентичното тълкуване (извършвано от органа, който е приел приложимия юридически акт) и то само по изключение може да се придаде на тълкуването действие занапред. Изрично в този смисъл е разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ЗНА, съгласно която по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. Следователно, правилото за поведение, уредено в диспозицията на приложимата правна норма, може да претърпи във времето различно тълкуване, съобразно променящата се обществена среда и социално развитие на обществените отношения, които са предмет на правната регулация, поради което е допустимо и то само по изключение да се предвиди на последващото тълкуване действие занапред.

Трето – допустимо е и при задължителното тълкуване, каквото се осъществява от върховните съдилища на Република България на основанията по чл. 124 ЗСВ, да се придаде на тълкувателния акт действие занапред, когато с него се обявява за изгубило силата си предходно задължително тълкуване, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. Но както при автентичното, така и при задължителното тълкуване на върховните съдилища на Република България може да се придаде действие занапред само по изключение и то в случай че трябва да се съобразят значителни изменения в обществените отношения, предмет на регулация от тълкуваната правна норма – за да не се накърнят (при извършването на последващо тълкуване) с обратна сила вече придобити или очаквани субективни права на частноправни субекти. По този начин биха се охранили принципите за правна сигурност (формалния елемент) и за материална справедливост (материалния елемент), обосноваващи принципа за правовата държава, установен в чл. 4, ал. 1 КРБ (по същество, в този смисъл са и правните съображения в съобразителната част на ТР № 3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК). Когато обаче с новия тълкувателен акт по отношение на непроменена материалноправна норма се зачитат вече породени или се „създават“ субективни материални права на правни субекти, които до този момент са били отричани – по тълкувателен път, тълкуването винаги ще „ретроагира”.

Такъв е настоящият казус.

С ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК се разшири кръгът на материалнолегитимираните лица, очертан с ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХI.1969 г. , които имат право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие на настъпилата смърт на техен близък, като се възприе, че по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, е материалнолегитимиран правен субект. В съобразителната част на този тълкувателен акт изрично е изяснено, че за отправна точка при очертаване кръга на правоимащите е използван принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД , като съгласно нормативното правило, установено в тази правна норма, е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.

Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е изменяна от момента на нейното приемане, поради което със задължителното тълкуване на тази правна норма, осъществено с този тълкувателен акт, се достига до изясняване на действителната нормативна воля на законодателя, вкл. и при съобразяване на приложимото съюзно право, респ. на задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС по неговото правилно тълкуване и прилагане. Както е изяснено в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. предоставя свобода на държавите членки да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от МПС, обхвата на обезщетението и лицата, които имат право на обезщетение (в този смисъл са разясненията в т. 41 на цитираното решение на СЕС по C-577/21). Именно в т. 43 от това решение на СЕС е обобщено, че държавите членки трябва да гарантират във вътрешния правен ред, че приложимата съгласно националното им право гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства е застрахована в съответствие с изискванията на Директива 2009/103, като разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетението за произшествия, причинени при използването на превозни средства, не могат да лишат тази директива от нейното полезно действие (в този смисъл - решение от 10 юни 2021 г., Van Ameyde Espaсa, C- 923/19, т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика). Разпоредбите на правото на Съюза относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която накърнява полезното действие на тези разпоредби, като изключва служебно или ограничава непропорционално правото на пострадалото лице да получи обезщетение на основание на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС, тъй като по този начин тя би застрашила постигането на целта за защита на пострадалите при ПТП, която е трайно преследвана и утвърждавана от законодателя на Съюза (разясненията по т. 44 от Решение на СЕС по C-577/21).

Следователно, ако бъде споделено становището на мнозинството, би се достигнало до нарушаване на съюзното право, вкл. полезното действие на разпоредбите на Директива 2009/103, които не допускат национална правна уредба, която да поставя в дискриминационно положение правните субекти, които притежават право на заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие на причинена смърт на техен близък при настъпване на ПТП, вкл. и с оглед на темпоралното действие на тълкувателния акт. Нещо повече, кръгът на материалнолегитимираните лица не е определен от законодателя, а по тълкувателен път, при проведено задължително тълкуване.

Четвърто – както бе изяснено, допустимо е с тълкувателен акт да се придава действие занапред на съответното задължително тълкуване на приложима материалноправна норма, за да не бъдат накърнени вече породени субективни материални права. Именно в цитираната в мотивите на съдебното решение по настоящото дело практика на ЕСЗПЧ е разяснено, че не приемането на ново тълкуване, а непредвидимостта на това тълкуване (прилагането автоматично на това тълкуване) към момента на възникване на релевантните факти, което не съобразява вече породените права на ползващото се лице, практически би го лишило от достъп до съд. В този смисъл, при задължителното тълкуване на приложима правна норма трябва да се защитят вече породени права при предходното тълкуване. Следователно, при всяко различно последващо тълкуване на правната норма съдът е длъжен да прецени дали ще бъдат накърнени вече породени субективни права, респ. дали те могат да бъдат защитени чрез ефективен достъп до съд, с ефективно правно средство за защита или с новото тълкуване би се „променило“ правилото за поведение по начин, който лишава правоимащия от ефективно правно средство, достъп до съд и невъзможност правата да бъдат защитени.

Обратно - когато по тълкувателен път се предоставя правна възможност на по-широк кръг от правни субекти да са адресати на неизменена материалноправна норма и тази промяна в тълкуването да е благоприятна за тях, тълкувателният акт следва да се прилага и за породени юридически факти преди неговото приемане.

Застрахователите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи са юридически лица, които следва да създават, поддържат и управляват паричен фонд (в икономическия смисъл на това понятие), служещ за обезпечаване и обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадали от настъпили вредоносни събития вследствие на ПТП, като в юридическия смисъл на това понятие те носят обезпечително-гаранционна отговорност за причинените на пострадалите от виновните водачи на МПС имуществени и неимуществени вреди. Следователно, нормативната цел на тези парични фондове е насочена към обезпечаване и обезщетяване на увредените лица от настъпил деликт, вследствие на управление или използване на МПС, поради което юридическите лица, които ги набират, поддържат и управляват, не могат да бъдат „увредени“ от разширения кръг правоимащи – пострадали при ПТП. В този смисъл, когато със задължително тълкуване се разширява кръгът на материалнолегитимираните лица да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди (при смърт на техен близък) – пряко от делинквента или от юридическото лице, което носи обезпечително-гаранционна отговорност за тези вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка от противоправните деяния на делинквента, трябва да се зачетат вече породени субективни права на пострадалите (преди постановяване на тълкувателния акт), като по този начин ще се обезпечи приложението на принципа на правовата държава – чрез съгласуваното действие на принципите на правната сигурност и материална справедливост, като в този случай превес ще следва да се отдаде на принципа за материалната справедливост.

По изложените правни съображения считам, че ищцата би била активно материалноправно легитимирана по настоящото дело да получи заместващо обезщетение за причините ѝ неимуществени вреди, в случай че бе установила в процеса на доказване, че e изградила със своята починала сестра трайна и дълбока емоционална връзка, като вследствие на нейната кончина търпи продължителни болки и страдания.

Съдия-докладчик: