Определяне на обезщетение и съпричиняване при катастрофа между кола и мотор

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 130

гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Василка Илиева

Членове:Борис Илиев

Ерик Василев
при участието на секретаря Ани Ил. Давидова

като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20238002100255 по описа за 2023 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1303/ 29.05.2023 г. по настоящето дело по жалба на Р. П. Т. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 968 от 01.07.2022 г. по гр.д.№ 2606/ 2021 г. в частта му, в която предявеният от Р. П. Т. против „Дженерали застраховане“ АД, гр.София, иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 14.10.2016 г., е отхвърлен за разликата над 20 000 лв до 40 000 лв и в частта за разноските.
Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос следва ли съдът да отчете степента на участие и вината на всеки от участниците във вредоносното събитие и с оглед конкретния им принос да определи в какъв обем всеки от тях е допринесъл за вредоносния резултат.
По този въпрос е налице установена практика на Върховния касационен съд, според която при определяне на степента на приноса съдът е длъжен да съпостави тежестта на нарушението на деликвента с действията на увредения и да извърши преценка за поведението на всеки от участниците в пътнотранспортното произшествие. Съдът трябва да отчита поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността за причиняването на деликта /срв. решение № 50109/ 18.01.2023 г. по т.д.№ 1495/ 2021 г., I т.о. и и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос.

Обжалваното решение не е съобразено с така установената практика и по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.293 ал.3 ГПК.
По делото е установено, че на 14.10.2016 г. ищецът претърпял ПТП, управлявайки мотоциклет марка „Кавазаки Z 750“ с ДК [рег.номер на МПС] поради сблъсък с лек автомобил марка „Рено Еспас“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от К. Т.. ПТП настъпило около 16,00 ч., на път II-66, км.64+200 в района на автосервиз „Сузуки“ [населено място] при следните обстоятелства: К. Т. пътувал за [населено място] и на околовръстния път на [населено място] отбил в сервиза за коли, за да попита за посоката. Обяснили му, че трябва да завие в ляво и след 100 м. да завие в дясно. Т. потеглил с автомобила си и застанал перпендикулярно на пътя. Пътният участък бил прав, състоял се от едно платно, предназначено за двупосочно движение на автомобилите, с по една пътна лента за всяка посока. Т. се огледал в ляво и в дясно и макар видимостта да била добра, не забелязал движещият се в посока от дясно на ляво /според гледната точка на Т./ мотоциклет. Преди мотоциклетът да премине, водачът на автомобила потеглил, преминал в пътната лента за насрещно движение, после в лентата на мотоциклетиста, изпълнявайки маневра ляв завой. Изцяло в лентата, по която се движел мотоциклетът, настъпил удар, при който мотоциклетът ударил автомобила приплъзващо в дясната му странична част. В момента на удара скоростта на лекия автомобил била 15 км/ч, а тази на мотоциклета - 66 км/ч. Мотоциклетът се отклонил в дясно, напуснал платното за движение и паднал, при което водачът му получил редица увреждания. Преди настъпване на произшествието и двамата водачи са имали видимост един към друг. За мотоциклетиста опасната зона за спиране е била 42,12 м от мястото на удара към момента на навлизане на автомобила на платното за движение, а в същия момент той е отстоял на 77,32 м. от мястото на ПТП и е бил на 48 м. от него към момента, в който автомобилът е навлязъл в неговата пътна лента. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да види и пропусне мотоциклета, а мотоциклетистът е бил в състояние да предотврати ПТП чрез екстремно спиране. Основна причина за ПТП е поведението на водача К. Т. който е нарушил правилото на чл.25 ал.1 ЗДвП, като е предприел маневра за извършване на ляв завой, без да пропусне движещия се по пътната лента мотоциклет. Мотоциклетистът обаче също е в нарушение на ЗДвП /чл.20/, тъй като не е упражнил контрол върху превозното средство и не е спрял при наличие на възникналата опасност за движението, създадена от другия участник, а е имал възможност да стори това /бил е на разстояние не по-малко от 48 м. от момента на възникване на опасността при възможност да спре аварийно за 42 м разстояние/. Следователно възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на ищеца е основателно. Що се касае до неговата степен, съдът съобразява критериите, установени от съдебната практика и посочени в отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато. Водачът на лекия автомобил е проявил много сериозна небрежност, тъй като при прав участък от пътя и добра видимост не е концентрирал вниманието си достатъчно, че да забележи движещия се по пътното платно мотоциклет. От друга страна мотоциклетистът се е движел с разрешена за съответния пътен участък скорост и оправдано е очаквал, че извършващият маневра ляв завой водач на лекия автомобил ще осигури неговото предимство. Приносът на пострадалия за настъпване на произшествието е значително по-малък и и следва да бъде определен в степен 20%.
В резултат на получените при ПТП увреди ищецът бил в болничен отпуск за временна неработоспособност, поради травма в коляното, в периода 17.10.2016 г. - 27.02.2017 г. На 21.11.2016 г. постъпил за лечение в МБАЛ „Тракия“ ЕООД с оплаквания за продължаващи болки и ограничени движения в ляво коляно и след извършени изследвания било извършено оперативно лечение. На 27.11.2016 г. ищецът бил изписан с указания за имобилизация от 45 дни, от които до 10-тя ден да не се натоварва крайника, а да се ползват помощни средства. От заключението на съдебно­медицинската експертиза се установява, че при ПТП ищецът е получил скъсване на задни кръстни връзки на лява колянна става и контузия на лява гръдна половина. Понастоящем връзковият апарат на лявата колянна става при него е възстановен, при все още ограничено сгъване и наличие на ранно ошипяване. След периода на обездвижване от 45 дни е била необходима рехабилитация за период 2 - 3 месеца, която не се поема от здравната каса. Докато се подложи на операция, ищецът бил на болкоуспокояващи, неподвижен, стоял в къщи на легло и не ходел на работа. След операцията още два месеца поддържал кракът да стои само прав. През м. февруари 2017 г. започнал рехабилитация, като по това време, а и до лятото на 2017 г., се движел с патерици. При него все още има оплаквания от болки в крака. Инцидентът се отразил и негативно и върху психиката му.
При тези обстоятелства искът е доказан по основание, а този въпрос не би могъл и да се преразглежда, предвид наличието на влязло в сила решение, уважаващо иска до размер 20 000 лв. В настоящата инстанция спорът е концентриран до размера на дължимото обезщетение и степента на съпричиняване. По вторият въпрос съдът вече изложи съображения, че дължимото обезщетение следва да се намали с 20 %. Що се касае до размера на това обезщетение, следва да се съобрази, че към момента на ПТП ищецът е бил на 37 години, активно зает със собствен бизнес и баща на две деца. Засягането на неговото здраве в такъв етап от живота има тежки психически последици за човек, водещ активен начин на живот, който внезапно се е наложило да прекъсне. Съдът отчита наложилата се оперативна интервенция, продължилият около пет месеца оздравителен период, съпроводен с интензивни болки и страдания за около месец. Следва да се вземе предвид и непълното възстановяване на лявата колянна става и понастоящем, както и наличието на ранно ошипяване, което неминуемо ще се отрази за в бъдеще върху подвижността на ищеца. Като взема предвид и икономическата конюнктура в страната към датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя, съдът намира, че обезщетение в размер 40 000 лв адекватно ще обезщети пострадалия за търпените вреди. Този размер следва да бъде намален с 20 %, предвид приноса на пострадалия, или общо дължимото обезщетение възлиза на 32 000 лв. С влязло в сила решение е присъдено обезщетение в размер 20 000 лв., а с оглед изводите на настоящата инстанция въззивното решение е частично неправилно и следва да се отмени в частта, в която искът е отхвърлен до размер 12 000 лв. В този размер искът следва да бъде уважен, като на ищеца се присъдят и разноските за касационното производство, съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 968 от 01.07.2022 г. по гр.д.№ 2606/ 2021 г. в частта му, в която предявеният от Р. П. Т. против „Дженерали застраховане“ АД, гр.София, иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.10.2016 г., е отхвърлен за разликата над 20 000 лв до 32 000 лв и в частта, в която Р. П. Т. е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД 262 лв разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, гр.София, бул."Княз Ал. Дондуков" № 68, ЕИК 030269049, да заплати на Р. П. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 6, офис 10 още 12 000 лв /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.10.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016 г. до окончателното й изплащане и 1 680 лв /хиляда и шестстотин и осемдесет лева/ разноски за касационното производство.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 968 от 01.07.2022 г. по гр.д.№ 2606/ 2021 г. в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.