Отхвърляне на молба за отмяна на влязло в сила решение за граница на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 119/2020 год.

гр. София, 19.01.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдията Николова гражданско дело № 1601 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба за отмяна с вх. № 6212 от 8.11.2018 год., подадена от Д. Т. Д. от [населено място] против решение № 374 от 9.10.2017 год. по гр. д. № 494/2017 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 288 от 4.05.2017 год. по гр. д. № 604/2016 год. на районния съд, гр. Пещера. Съгласно изложеното в молбата, представената с нея писмена справка от 2.03.2018 год. на Община Брацигово проследява документите относно регулационния статут на собственото му дворно място и това на ответника, предмета на покупко-продажбата с нот. акт № 254/1971 год., уреждане на регулационните сметки относно придаваемите 25 кв. м., вследствие на което площта на имота на молителя възлиза на 325 кв. м. При липса на последващи промени неправилно с решението, чиято отмяна се иска, е прието, че има грешка в границата между двата имота, като е постановено предаване на площ от 15.95 кв. м. от неговия имот към имота на ответника.

Молителят се позовава на горната писмена справка от община Брацигово като допълнение към събрания доказателствен материал и иска отмяна на влязлото в сила решение и делото се върне за ново разглеждане с оглед проследяване действителното положение на имотите на страните, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

С оглед датата на снабдяване с представената справка следва да се приеме, че молителят се позовава на ново писмено доказателство от съществено значение за спора, което не му е било известно и с което не е могъл да се снабди своевременно, което обосновава релевираното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед смъртта на ответника по молбата Н. Г. П. в хода на настоящето производство – на 20.10.2019 год., при приложението на чл. 227 ГПК и заличаване като страна на дъщеря му П. Н. П., с оглед данните за вписан отказ от наследството му, като ответник по молбата за отмяна е конституиран синът му Г. Н. П. от [населено място]. Същият не е изразил становище по молбата за отмяна на влязлото в сила решение.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 141 от 3.10.2019 год. и въз основа приетото стновище в определение № 153 от 18.09.2019 год. по ч. гр. д. № 2794/2019 год. на ІІ г. о. по въпроса за спазване срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК.

След преценка на изложените от молителя доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:

Производството по първоинстанционното гр. д. № 604/2016 г. на Пещерския районен съд е образувано по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, предявен от Н. Г. П., починал в хода на настоящето производство и заместен от наследника му по закон Г. Н. П., срещу молителя Д. Т. Д.. Установено е по делото, че страните са собственици на съседни имоти, представляващи урегулирани поземлени имоти по регулационния план от 1965 год., като при изработването на кадастралната карта от 2012 год. е допусната грешка в имотната граница между тях, която е изместена на север от регулационната такава по плана от 1965 год. - заключения на съдебно-техническа експертиза. По този начин площ от 15.95 кв. м. от имота на ищеца Н. П. е заснета неправилно към имота на ответника Д. Д., сега молител. Съдът е приел за неоснователно поддържаното от последния възражение за придобивна давност по отношение спорната площ, както и е обсъждан въпроса за уреждане на придаваемо се към имота на ответника място от друг съседен имот.

Първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу молителя иск, е потвърдено с решение № 374 от 9.10.2017 год. по гр. д. № 494/2017 год. на Пазарджишкия окръжен съд, а с определение № 341 от 26.06.2018 г. по гр. д. № 82/2018 год. на ВКС, І г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на която дата същото е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК.

Изложените съображения във влязлото в сила решение относно наличието на грешка в имотната граница между съседните имоти, собственост на страните, обосновават извод за неоснователност на молбата за неговата отмяна, поради следните съображения:

Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство , т. е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя. Съгласно разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, а не на небрежност на позоваващата се страна. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. И по отношение на тях съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора.

В настоящия случай на първо място не може да се приеме, че представената с молбата за отмяна писмена справка от община Брацигово не е могла да бъде известна на молителя при решаване на делото или същият не е могъл да се снабди с нея своевременно, като се има предвид начина на издаване на справки от община, в т. ч. представената такава по заявление на молителя. Т. е. при своевременно заявление до община Брацигово последният е могъл при решаването на делото да се снабди с такава справка относно регулационния статут на спорните имоти /справки от общината са представяни в хода на делото/. Следователно, незнанието за съществуването точно на представената с молбата за отмяна справка не се дължи на обективни причини извън процесуалното поведение на молителя. Не се твърди, а и не се установява по делото молителят да е искал от общината издаване на такава справка, и въпреки това издаването й да му е отказвано, или да е съществувала друга обективна причина справката да не бъде издадена. Поради това и непредставянето й в хода на делото се дължи на неполагане на дължимата от страната грижа при водене на делото.

На следващо място – представената писмена справка не отговаря на изискването да е от съществено значение за изхода на иска за грешка в кадастралната карта. Дори и да беше представена тази справка при разглеждане на спора пред инстанциите по съществото, същата не би могла да обуслови различен резултат от постановения с влязлото в сила решение, с което искът е уважен. Изводите на решаващия съд са обосновани въз основа преценката на събраните по делото доказателства, вкл. и заключения на съдебно–техническа експертиза, установяващи данни относно регулационния статут на спорните имоти на страните, въз основа на което е обусловен извод за допуснатата грешка в кадастралната карта при посочване на границата между двата имота.

Поради горните съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед този изход на делото на молителя не следва да се присъждат претендираните разноски.

Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх. № 6212 от 8.11.2018 год., подадена от Д. Т. Д. от [населено място] против решение № 374 от 9.10.2017 год. по гр. д. № 494/2017 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 288 от 4.05.2017 год. по гр. д. № 604/2016 год. на районния съд, гр. Пещера.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: