Съдебната практика по сходни дела не е основание за отмяна на влязло в сила решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

София 04.03.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова,

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4277 по описа за 2024г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от М. Л. Ж., молба за отмяна с вх.№ 3996 от 19.08.2024г. на влязло в сила решение по гр.д. № 837/2020г. на Районен съд Варна за отхвърляне на предявените от него срещу Министерството на правосъдието искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 ГП. Новите обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, на които молителят се позовава са две решения, за които твърди, че са по сходни случаи и са в различен смисъл от този по горепосоченото влязло в сила решение. В съдебно заседание молителят поддържа молбата си и желае да бъде уважена.
Становището на процесуалния представител на Министерството на правосъдието, юрисконсулт Н. е за неоснователност на молбата.
Изразеното от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ писмено становище също е за неоснователност на подадената молба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения :
Отмяната по чл.303 и сл.ГПК е специално извънинстанционно производство, което се прилага относно влезли в сила съдебни решения, при наличие на някое от изчерпателно посочените в закона основания. Доколкото съществуващият между страните правен спор вече е разрешен по окончателен начин, отмяната не е средство за пререшаване на същия и няма за цел да предоставя на страните допълнителна възможност за изясняване на останали неизяснени или недоказани въпроси по делото, приключило с влязъл в сила акт. Съгласно установената практика „ново”, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е това обстоятелство, което е съществувало преди момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната, / респективно не е станало достояние на съда/ и нейното незнание се дължи на обективни причини. Не е „ново“ това обстоятелство, което е било предмет на обсъждане от съда при постановяване на влезлия в сила акт. Не е ново и това обстоятелство, което страната, ако беше положила дължимата грижа, можеше да установи по време на решаване на спора. За да е основателна подадената молба за отмяна, освен че молителят следва да установи наличие на„ново“ обстоятелството, същото следва и да е от съществено значение за изхода на спора.
В случая, молителят – видно от изложените от него мотиви – се позовава на две влезли в сила съдебни решения на Административни съдилища / по адм.д.№ 92/2020г.на АС Бургас и адм.д.№ 177/2024г.на АС Варна/. Те са постановени по различни спорове /в сравнение с този, по който е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска/, но по тях единно е прието, че жалбоподателят не дължи заплащане на разноски за юрисконсулско възнаграждение, защото разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 ЗИНЗС са специални по отношение на чл.78, ал.8 ГПК.
Така представените решения не могат да обосноват наличието на посоченото от молителя основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Това е така, първо защото даденото от тях разрешение не е от значение за съществото на спора, приключил с акта, чиято отмяна се иска.
Второ, защото съгласно приетото с т.1 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС - даденото от съда „тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение“. В същото е обяснено, че извършеното тълкуване не е дейност по създаване на ново правило, тъй като неговата цел е да открие точния смисъл на нормата. Даденото тълкуване на приложимия по делото закон в друг смисъл, различен от възприетия във влязлото в сила съдебно решение, не предизвиква последиците, които настъпват при откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по реда на чл. 307 ГПК. Противоречието между приетото от съдилищата казуално тълкуване на правна норма, касаеща конкретен правен спор евентуално би довела до неправилност на постановения акт поради нарушение на материалния закон, но това не е основание за отмяна.
Трето – цитираните от молителя решения, доколкото са постановени между различни страни, за различни искания и на различни основания, не могат да обосноват и основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. Л. Ж., понастоящем в Затвора [населено място], молба за отмяна с вх.№ 3996 от 19.08.2024г. на влязло в сила решение по гр.д. № 837/2020г. на Районен съд Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :