Отказ за възобновяване на наказателно дело при задочно осъждане и укриване

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * укриване /нежелание за лично участие в процеса/ * неоснователност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 158

гр. София, 03.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ КОЛЕВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н.д. № 169/25 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 НПК и е образувано по искане на задочно осъдения А. Ф. К., депозирано чрез упълномощения за това адвокат М. П., за възобновяване на н.о.х.д. № 537/22 г. на Районен съд – Сандански и отмяна на постановената по него Присъда № 11 от 3 април 2023г., изменена с Решение № 36 от 6 февруари 2023 г. по в.н.о.х.д. № 732/23 г. на Окръжен съд – Благоевград и в сила от същата дата.

В искането, поддържано в съдебно заседание пред ВКС лично от осъдения и от упълномощения му защитник, се твърди, че А. К. е узнал за присъдата на 8 октомври 2024 г., когато бил задържан от органите на ОДМВР – Пловдив за извършено престъпление. Не са изложени съображения, касаещи основанието за възобновяване по същество, освен това, че производството е било проведено задочно. Претендира се за възобновяване на делото и прекратяване на наказателното производство поради изтичането на абсолютна погасителна давност.

В искането са посочени и основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Изразявайки правото си на лична защита пред ВКС осъденият твърди, че е бил в Турция, където е бил в затвор, не знаел за воденото тук дело и не бил упълномощавал адвокати.

Прокурорът намира искането за неоснователно. Аргументира тезата си с данните за процесуалното развитие на наказателното производство като посочва, че в досъдебното осъденият е бил привлечен присъствено в качеството му на обвиняем, определена му е била мярка за неотклонение и материалите са му били предявени. Отбелязва, че въпреки произтичащите от взетата мярка за неотклонение задължения осъденият е напуснал страната, след което е извършил престъпление в Турция, където е бил задържан, с което сам се е поставил в невъзможност да участва в процеса. Подчертава, че независимо от това делото вече веднъж е било възобновено, като за сега проведеното осъденият е бил представляван от упълномощени от него адвокати, чрез които е бил и редовно призован, а неявяването му не може да се свърже с обективна причина, тъй като е налична информация, че на 9 април 2022 г. е избягал от затвора в Турция. Представителят на прокуратурата счита, че при тези данни не са налице основания за следващо възобновяване на делото.

В реплика към речта на прокурора адвокат П. навежда като довод твърдение за липса на доказателства за бягството на А. К. от затвора в Турция.

В предоставената му последна дума осъденият моли за възобновяване на делото и прекратяване на наказателното производство.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо с оглед необореното твърдение на осъдения за датата, на която е узнал за осъждането си. То е подадено на 14 януари 2025 г., а задържането му (във връзка с друг случай), видно от представената справка от ГДИН, Затвор – гр. Бобов дол, е на 9 октомври 2024 г. Следователно, искането се явява подадено в 6 - месечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК и като подадено от процесуалнолегитимирана страна се явява допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

По необходимост се налага проследяване на процесуалната хронология на делото.

Несъмнено се установява (л. 24 от досъдебното досие), че осъденият А. Ф. К. е привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане като обвиняем от 15 февруари 2017 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Постановлението му е предявено лично и в присъствието на упълномощен от него защитник. К. е посочил постоянен адрес в с. Н. Д., община Сандански, ул. "И. В." № **, а за настоящ в същото населено място – ул. "Г. К." № **. На обвиняемия е било разяснено изрично, че следва да се явява при призоваване. С постановление от същата дата на обвиняемия е определена и мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1000 лева. Видно от съдържанието на документа (л. 30-31 от досъдебното производство) на обвиняемия е разяснено, че не следва да променя местоживеенето си без да уведоми за това писмено съответния орган за новия си адрес и че следва да се явява при всяко призоваване. Изрично му е разяснено и какви могат да бъдат последиците от неизпълнение на това задължение и от нарушаване на взетата мярка за неотклонение.

На 3 юли 2017 г., видно от протокол за разпит на обвиняем, осъденият е заявил, че желае материалите по делото да бъдат предявени само на упълномощения му защитник, което е и сторено на същата дата.

При първото разглеждане на делото в съда (насрочено за 4 октомври 2017 г.) осъденият не е бил успешно призован от посочения от него адрес, където вече не живеел. Постъпила информация, че живеел в с. С. в същата община, от който адрес обаче призовката била върната в цялост с отбелязване, че К. бил в чужбина. След постъпилата информация, че на 13 септември 2017 г. той бил задържан в затвор от закрит тип в гр. Истамбул, Турция и последвалото неуспешно изпълнение на молбата за правна помощ, отправена до турските съдебни власти, районният съд дал ход на делото и го разгледал в отсъствието на осъдения. При тези данни, сезиран с искане за възобновяване на делото, ВКС, трето наказателно отделение, с Решение № 144 от 2 ноември 2022 г., постановено по н.д. № 753/22 г. отменил по реда на възобновяване присъдата на РС – Сандански по н.о.х.д. № 680/17 г. и върнал делото за ново разглеждане на същия съд. С решението ВКС взел и мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо К..

В производството пред ВКС осъденият бил представляван от адвокат А. Д., преупълномощен от И. Ф. К. – брат на осъдения. А. К. упълномощил брат си И. да го представлява пред РС – Сандански, да получава молби и преписи и да преупълномощава адвокати за водене на производства по чл. 419 и сл. НПК.

По възобновеното новообразувано н.о.х.д. № 537/22 г. в РС – Сандански, съдията-докладчик насрочил разпоредително заседание с указание за призоваване на страните и връчване на препис от обвинителния акт със съобщение, съдържащо в пълнота информацията по чл. 247в НПК. Призовката не била върната, поради което съдът не дал ход на разпоредителното заседание и изискал информация от кмета на с. Н. Д.; информация от РУП – Сандански за това дали К. се издирва, на какво основание и на какъв етап е издирването; справка за задграничните пътувания на К., информация от ГДИН дали К. не е в някой от затворите на страната; информация от НСС дали К. не е в някой от арестите на страната; справка от НАП за регистрирани трудови договори на името на К..

Междувременно, с молба от 29 ноември 2022 г. с искане за отлагане на насроченото за 13 декември 2022 г. дело, адвокат А. Д. известил съда, че на 26 ноември 2022 г. е бил упълномощен и сключил договор с осъдения А. Ф. К. да го представлява в производството. Към молбата е приложено и самото пълномощно, чийто ръкописен текст сочи за упълномощител именно осъдения (вж. съответно л. 21 и л. 22 от делото на районния съд).

Резултатите от върналите се справки, изискани от съда, не способствали за установяване местонахождението на осъдения, а по сведение на служител в кметството, братът И. К. отказал да приеме призовката на адреса в с. Н. Д., тъй като първо желаел да се консултира с адвокат. По негови твърдения А. К. бил в затвор в Турция.

От началника на РУ – Сандански постъпила подробна справка (л. 35 от делото на районния съд), в която е посочено, че с писмо с рег. № А – 11136/20 г. Дирекция Международно оперативно сътрудничество - МВР (ДМОС) е съобщило за задържането на издирвания А. К. в затвора в „Maltepe“ без да може да предостави сведения за възможната продължителност на престоя му там. След неколкократна проверка в същата връзка в писмо на ДМОС от 3 август 2022 г. било удостоверено получаването на съобщение от Интерпол – Анкара, съгласно което след преместването на А. К. от предния затвор в затвор в Kirsehir той избягал оттам на 9 април 2022 г.

На 22 декември 2022 г. осъденият К. упълномощил и адвокат Р. Н. (л. 45) да го представлява по н.о.х.д. № 537/22 г.

За следващото поред заседание (за 5 януари 2023 г.) призовките до адреса отново били върнати в цялост с отбелязвания, че осъденият бил в затвор в Турция. Полицията не го установила в дома му и уведомила съда за твърденията на брат му, че търсеният подсъдим бил в затвор в Турция. Извършената справка за пътувания в чужбина не разкрила други данни освен за последното излизане на К. от страната на 13 септември 2017 г. Ход на делото отново не бил даден. Разполагайки с данните за упълномощаването на двамата адвокати съдът отново изискал справка от полицията за етапа на издирването на А. К..

Все така без резултати от издирването на осъдения (обявен с Телеграма № 6134 за общодържавно издирване още на 6 март 2020 г. при първото разглеждане на делото) съдът не дал ход и в следващото съдебно заседание, проведено на 18 януари 2023 г.

За следващото съдебно заседание, насрочено за 20 февруари 2023 г., адвокат А. Д. получил призовката, преписа от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик, адресирани до А. К., със задължение да му ги предаде. Опитите за лично връчване на книжата на осъдения не дали положителен резултат поради неуспешното му издирване от властите. Ход на делото в това заседание не бил даден заради служебен ангажимент на адвокат Д..

За заседанието на 15 март 2023 г. личното призоваване на осъдения също било неуспешно, но призоваването чрез защитника му, приел книжата, се отчело като редовно. Осъденият не се явил, но бил представляван от упълномощените от него двама адвокати, които изразили становище за даване ход на делото, тъй като от една страна присъствието на подсъдимия не било задължително (с оглед естеството на повдигнатото обвинение, което не е за тежко умишлено престъпление), а от друга – процесуалният закон предвиждал възможност за задочно разглеждане на делото при неуспешно призоваване и намиране на подсъдимия. Като отчел тези становища и обстоятелството, че подсъдимият следва да се счита за редовно призован чрез адвокат Д., приел книжата със задължение да ги предаде, съдът дал ход на разпоредителното заседание, провел го и насрочил разглеждането на делото по общия ред за 3 април 2023 г. Осъденият А. К. бил уведомен чрез защитниците си съобразно изрично отразеното в протокола от проведеното съдебно заседание. В това заседание била отменена и мярката за неотклонение „задържане под стража“ (неизпълнена), взета спрямо К..

В проведеното на 3 април 2023 г. осъденият не се явил. Бил представляван от двамата си адвокати. Адвокат А. Д. заявил експлицитно, че подзащитният му е уведомен (л. 125 от делото на РС – Сандански). Двамата защитници и представителят на държавното обвинение заявили еднопосочни становища за даване ход на делото.

В това заседание е постановена и присъдата, с която А. К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и на същото основание, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – наказан с лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на двеста и петдесет лева. На основание чл. 68 НК съдът постановил А. К. да изтърпи и отложеното наказание лишаване от свобода в размер на три години по н.о.х.д. № 125/16 г. на Специализирания наказателен съд (закрит). След постановяване на присъдата съдът изменил мярката за неотклонение на осъдения в „задържане под стража“.

Присъдата била обжалвана от защитата. В образуваното в.н.о.х.д. № 732/23 г. производство адвокат Д. съобщил писмено на съда, че не е упълномощен от осъдения да го представлява по въззивното дело.

За първото заседание осъденият не бил установен на адреса, отново с информация, че бил в затвор в Турция, а упълномощеният адвокат Н. помолил за отлагане. Делото било отложено и насрочено за 10 ноември 2023 г., за когато осъденият бил призован чрез връчена на брат му И. К. призовка, приел я със задължението да я предаде. За тази дата адвокат Н. отказал да получи призовката за подзащитния си с аргумент, че нямал връзка с него. Като приел редовна процедура по призоваването на страните съдът дал ход на делото, уважил някои доказателствени искания и го отложил за следваща дата, за която отбелязал в протокола, че осъденият е уведомен чрез адвокат Н..

На 8 декември 2023 г. съдът дал ход на делото, приемайки редовна процедура по призоваване на осъдения, приключил съдебното следствие и обявил, че ще се произнесе с решение, което впоследствие постановил.

Горните фактически обстоятелства, касаещи процедурното развитие на делото, мотивират състава на касационния съд да определи искането за възобновяване като неоснователно.

Регламентът на чл. 423, ал. 1 от НПК, насочен към компенсиране на нарушаване на правото на справедлив процес, основен елемент от който е правото на подсъдимия на лично участие в процеса, предвижда възобновяване във всички случаи, в които предаденият на съд не е участвал в разглеждането на делото, но с едно строго разписано изключение – ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство той се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, подсъдимият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.

В разглеждания случай след предявяване на обвинението и по-точно след бягството от затвора в Турция осъденият се е самопоставил в невъзможност да получи лично документите от съда, за да се изпълни процедурата по чл. 247в НПК при новото разглеждане. Същевременно – от изявленията на защитника адвокат А. Д., който не е оспорил изпълнението на поетото задължение да предаде на своя подзащитен връчените документи (сред които обвинителният акт, разпореждането на съдията-докладчик и призовката с данни за датата и часа на съдебното заседание) и е заявил, че последният е уведомен, се налага извод, че осъденият е знаел за воденото срещу него дело и за датите на двете заседания, в които е бил даден ход и делото е било решено в първата инстанция. Следователно, макар и да не са му връчени лично, нужните книжа са достигнали до техния адресат чрез адвоката.

За най-късна дата, на която осъденият със сигурност е узнал, че срещу него се води съдебен процес, се приема тази, на която А. К. лично е упълномощил адвокат А. Д. да го представлява по н.о.х.д. № 537/22 по описа на РС – Сандански, а именно 26 ноември 2022 г. А за точната дата и време на провеждане на разпоредителното заседание и връчването на книжата се приема, че осъденият е узнал от упълномощения си защитник, който не само че не е възразил за обратното, но заедно с другия упълномощен защитник е изразил становище за даване ход на делото. За следващото заседание, в което делото е решено по същество и е постановена присъдата, осъденият е бил уведомен, видно от изрично заявеното от защитника.

От изнесената по-горе фактология е изводимо, че осъденият е бил известeн (в единия случай чрез брат си, а в другия – чрез защитника си) и за датите на провеждане на съдебните заседания пред въззивния съд.

Осъденият поддържа основно, че бил в затвор в Турция и не бил упълномощавал никакви адвокати. ВКС определя и двете твърдения като опровергани от писмените доказателства, съдържащи се в делото. Постъпилите няколко справки, съдържащи информация от ДМОС са официални документи, изготвени от длъжностни лица. В този смисъл те са годни да удостоверят отразеното относно постъпилата информация от Интерпол – Анкара за бягството на осъдения от затвора в Турция на 9 април 2022 г. Касае се за добиване на данни чрез полицейски международен канал. Затова твърдението на защитника, че липсвали доказателства за бягство на осъдения от турския затвор е лишено от основание. Впрочем, именно въз основа на същата справка и без други документи е прието, а и се приема за установено, че осъденият е бил в затвор в Турция.

Пълномощните за двамата защитници, в които за упълномощител е посочен не друг, а тъкмо А. К. лично, се съдържат в делото. Те установяват обстоятелството, че на дати, следващи по време тази на бягството от затвора, осъденият е ангажирал избрани от него адвокати да осъществяват защитата му в процеса. Оспорването на този факт не може да бъде проведено в процедурата по възобновяване в тази нейна конкретна разновидност. В случай че осъденият поддържа позицията си, че не той, а някой друг е подписал двете пълномощни и че той лично не е упълномощавал нито един от двамата защитници, то това обстоятелство следва да бъде установено чрез (отделно) разследване.

В обобщение на изнесеното дотук се обосновава, че осъденият е знаел за обвинението и датите на заседанията, но съзнателно е подбрал да избегне участието си в него, укривайки се от властите. Паралелно с това е осуетил и получаването на съдебни книжа срещу писмено удостоверяване от негова страна.

Както бе посочено в началото, поначало провеждането на процеса без да се осигури правото на лично участие на подсъдимия в него е в разрез с фундаменталните изисквания за неговата справедливост, регламентирани в чл. 6, т. 3, б. „а” - „d” от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Затова и в съответствие с тази уредба българският процесуален закон визира като достатъчно основание за възобновяване неучастието на подсъдимия в процеса, освен обаче ако той е знаел за обвинението и сам се е поставил в невъзможност да бъде редовно призован или пък съзнателно се е отклонил от участието си в производството.

Това разрешение на българския процесуален закон не е в контрадикция и с уреденото в чл. 8 и в чл. 9 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (оттук нататък – Директивата). Така е, защото разглежданият казус попада в хипотезата на чл. 8, т. 2 от Директивата, поради което осъденият няма право на нов процес. Съобразно тълкуването в практиката на Съда на Европейския съюзи (СЕС), чл. 8 и чл. 9 от Директивата „(…)допускат национална правна уредба, съгласно която лице, което се укрива, след като му е предявено първоначално обвинение във фазата по разследване в наказателното производство, като по този начин възпрепятства компетентните органи да го уведомят лично за окончателния обвинителен акт и за датата и мястото на съдебния процес срещу него, и което при тези обстоятелства е осъдено задочно, няма право, ако бъде установено местонахождението му и бъде задържано с оглед на изпълнението на наказанието си, на нов съдебен процес, при условие че тази правна уредба ограничава изключването на правото на нов съдебен процес до лицата, за които, от една страна, с оглед на всички релевантни обстоятелства може да се счита, че са били уведомени за съдебния процес, и които, от друга страна, по време на задочния съдебен процес са били представлявани от упълномощен от тях адвокат или, при липса на такова представителство, са били своевременно уведомени, че ако се укрият от правосъдието, съдебният процес може да се проведе в тяхно отсъствие “. (С-644/23 от 16 януари 2025 година; относимо е и С-569/20 от 19 май 2022 година).

Осъденият, макар и не лично заради укриването му, е бил уведомен за окончателното обвинение (съвпадащо с предявеното му в досъдебната фаза) и датата и мястото на процеса чрез упълномощен от него адвокат, представляван е бил от такъв и в двете съдебни инстанции и се е отклонил по своя воля от участие в производството. Чрез защитника си е получил и препис от разпореждането на съдията-докладчик, в което са разяснени последиците от неявяването му. Поради това не се дължи възобновяване на делото с цел повторното провеждане на процеса и искането следва да се остави без уважение като неоснователно.

Наведените основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК следва да се оставят без разглеждане. Те не подлежат на обсъждане от ВКС, тъй като се касае за проверяван акт на окръжен съд като въззивна инстанция, който не е нова присъда. Поначало родово компетентен за разглеждането им е апелативният съд, а местно компетентният в случая – Софийският апелативен (САС). Но делото не следва да се изпраща на последния, защото САС вече е бил сезиран с такова искане и се е произнесъл по него като го е оставил без разглеждане с Определение № 1276 от 19 декември 2024 г., постановено по н.д. № 1603/24 г.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 423 ал. 1, изр. 2., предл. 2. НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Ф. К., депозирано чрез упълномощения за това адвокат М. П., за възобновяване на н.о.х.д. № 537/22 г. на Районен съд – Сандански и отмяна на постановената по него Присъда № 11 от 3 април 2023г., изменена с Решение № 36 от 6 февруари 2023 г. по в.н.о.х.д. № 732/23 г. на Окръжен съд – Благоевград и в сила от същата дата.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.