Оценка на имот със специален статут при възстановяване на запазена част

Текстът на акта

Ключови фрази

13

Р Е Ш Е Н И Е

№ 602

София,21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3609 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. К. срещу решение № 540 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 911/2022 г. на Бургаския окръжен съд.

Жалбоподателката поддържа, че при изчисляване на стойността на масата по чл.31 ЗН съдът неправилно е възприел оценката на първата тройна експертиза по отношение на един от имотите, използван за Консулство на Република Турция. Според жалбоподателката реалната оценка е тази, която е дала втората тройна експертиза във вариант като за съсобствена жилищна сграда, т. е. сумата 748 390 лв. лв. за цялата сграда и 374 195 лв. за притежаваната от наследодателката Ѕ ид. част, която е предмет на оспореното дарение. Изложени са подробни съображения защо това е сумата, която трябва да се отчете при съставяне на масата по чл.31 ЗН.

Ответницата в производството Жасмина Г. М., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Е. Г. М., оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Излага подробни доводи в подкрепа на извода на съда, че следва да се отчете оценката, дадена от първата тройна експертиза.

С определение № 1919 от 18.04.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на извода на съда за това коя е реалната оценка на имота, използван за Консулство на Република Турция, която следва да се отчете при формиране на масата по чл.31 ЗН.

За да се произнесе, съставът на ВКС приема следното:

Ищцата Жасмина Г. М., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Е. Г. М., е предявила срещу Т. П. К. иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на майка й Г. А. К., б. ж. на [населено място], починала на 06.09.2019 г., накърнено чрез няколко дарения в полза на брата на дарителката – П. А. К.. Ответницата Т. К. е дъщеря на П. К., който е починал на 03.02.2019 г., преди завеждане на иска по настоящото дело.

Дарени са следните имоти:

- апартамент от 100 кв. м. в [населено място], [улица], вх. А, ет.3, ляв;

- 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор [№] в [населено място], [улица] площ от 456 кв. м., ведно с 1/2 ид. част от двуетажната сграда в имота с площ от 151 кв. м., представляваща административно-делова сграда /Консулство на Република Турция/;

- 1/2 ид. част от ПИ с площ от 714 кв. м. в [населено място], [община], заедно със селскостопанска постройка в него;

- 1/2 ид. част от четири земеделски имота в землищата на [населено място] и [населено място] в [община].

По този начин надареният П. К. е станал изключителен собственик на наследствените имоти, от които неговата починала сестра Г. К. е притежавала 1/2 ид. част, която му е дарила.

Приживе надареният П. К. сключил с Българската държава договор за замяна от 29.12.2017 година, с който прехвърлил на държавата целия имот в [населено място], [улица], ползван за Консулство на Република Турция, който тогава е бил оценен на 732 760 лв. Получените в замяна имоти П. К. дарил на 16.05.2018 г. на своята дъщеря – ответницата Т. К.. От своя страна ответницата се разпоредила с тези имоти с нотариален акт от 04.01.2019 г.

Останалите имоти, които П. К. получил по дарение от сестра си, били наследени от ответницата Т. К..

Отделно от това ищцата получила по дарение от своята майка Г. К. имот с площ 329 кв. м. в [населено място], ведно с 1/2 ид. част от офис с площ от 51,53 кв. м. и магазин от 38 кв. м.

Имуществото, останало в наследство от Г. К., включва влогове на обща стойност 1833,82 лв. и дворно място от 690 кв. м. в [населено място] с еднофамилна жилищна сграда от 102 кв. м. и селскостопанска сграда от 53 кв. м.

При тези данни първоинстанционният РС-Б. с решение № 555 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 4706/2020 г. е уважил иска по чл.30, ал.1 ЗН, като приел, че запазената част на ищцата от наследството на Г. К. е накърнена с 400 839,59 лв. Намалил е дарствените разпореждания в полза на брата на наследодателката, с изключение на разпореждането с имота, използван за Консулство на Република Турция. Общата стойност на възстановените имоти е 244 438 лв. Районният съд не е възстановил стойността на приетата от него за накърнена запазена част на ищцата до пълния размер чрез присъждане на разликата от 156 401,59 лв., макар да е заявил, че изцяло уважава заявената претенция. Липсват както мотиви, така и съответен диспозитив в основния акт на районния съд в тази насока. Впоследствие по молба на ищцата по чл.250, ал.1 ГПК съдът постановил решение № 811 от 03.05.22г, с което отказал да допълни основното решение по спора чрез присъждане на парична сума за пълно възстановяване на накърнената запазена част от наследството на ищцата.

Въззивният съд е приел, че в производството пред втората инстанция предметът на правния спор се концентрира върху оценката на имота на [улица], ползван като Консулство на Република Турция, който е част от масата по чл.31 ЗН. По този спор въззивният съд е проследил дадените различни оценки за пазарната стойност на имота:

-първата единична експертиза пред районния съд, която възприема оценката по договора за замяна с държавата – 732 760 лв., въпреки че тя е две години преди смъртта на дарителя;

- повторната експертиза на в. л. Р., според която оценката на имота е 1 028 900 лв.;

- тройната експертиза, приета от първоинстанционния съд, която е дала оценка 1 530 490 лв.;

- тройната експертиза пред въззивната инстанция, която е дала оценки в два варианта – първо без отчитане на съсобствеността: 641 960 лв. като административна сграда и 831 540 лв. като луксозна жилищна сграда и второ – при отчитане на съсобствеността – 577 760 лв. като административна сграда и 748 390 лв. като съсобствена жилищна сграда. След поправка пазарната стойност на имота като дипломатическо представителство на друга държава се оценява на 1 259 084 лв.

Въззивният съд е възприел оценката на първата тройна експертиза, на която е основано и решението на районния съд – 1 530 490 лв. Изложени са следните съображения:

Оценката от 1 530 490 лв. е формирана усреднено на база сравнителния подход (на пазарните аналози) и на подхода на приходната стойност на база оферти, т. к. не са намерени реално вписани договори за наем на имоти от типа на оценявания, при стойност, намалена с коригиращи коефициенти. Разходният подход, включващ Метода на амортизационна вещна стойност, не е приложен в случая поради обективната невъзможност за вътрешен оглед на имота, а разликата между оценката през 2017 г. и тази към 06.09.2019 г. е обяснена само с различните моменти на оценяване, т. е. с конюнктурата на пазара през визираните години. Коригиращият коефициент за застрояване на терена е посочен като 0,6, защото експертите са съобразили градоустройствения план за региона и са сравнили процесния ПИ, застроен с двуетажна сграда, с останалите имоти в същия регион. Последният е определен за средно етажно застрояване до 15м. и е застроен в тези параметри, т. е. в имота има възможност за надстрояване и пристрояване. При използваните оценителни еталони за незастроени имоти, застрояването се отчита с намаляване на стойността в рамките на между 10 и 50 %, като конкретно в случая намалението е с 40 % и е взета само 60% част от стойността на парцела, предвид градоустройствените показатели към момента на оценката и възможността за развитие на парцела. Показателят за плътност при нискоетажно застрояване е 60%, а в терена в случая е осъществен на ЗЗ%. Посочен е максимален Кинт от 1, 2 за ниско етажно застрояване, който в момента е наполовина постигнат(0, 66), а това според експертите дава възможност за развитие на парцела почти и малко под 50 %, т. е. за пристрояване и надстрояване на имота, в рамките на показателя. Коефициентът за развитие на парцела от 0, 95 се обяснява както пред БРС, така и пред БОС с това, че в момента сградата се ползва като чуждо представителство, че има тежест върху нея и не може да бъде преотстъпвана на друг субект. Затова намалението на оценката е с допълнителни 5% (коефициент 0, 05).

Освен тези разсъждения въззивният съд е изложил и мотиви защо не приема другите оценки на вещите лица:

В първото заключение, прието в районния съд, няма оценяване на този имот, а е пренесена оценката от сделката по замяна, която обаче е извършена две години по- рано, следователно не може да се счете за актуална за целите на настоящото производство, тъй както чл.31 ЗН изисква оценяване към датата на смъртта на наследодателя.

Оценката на в. л. Р., сочеща обща цена от 1 028 900 лв., съобразява приблизително реалното застрояването на имота, като коригира цената с коефициент от 0, 3(30%), въпреки че предвидената по ОУП минимална плътност за парцела от 50% не е постигната, а това дава възможност за допълнително надстрояване и пристрояване в рамките на предвидените плътност и Кинт. Освен това заключението е основано само на сравнителния метод на пазарните аналози.

Оценката на вещите лица по назначени от БОС тройна експертиза в размер от 1 259 084 лв. ( след поправката), е изготвена при претегляне на няколко стойности: по приходен подход, разходен подход, данъчна стойност и застрахователна стойност. Това оценяване обаче не е обективно, след като последните две стойности не намират основание за участие във формирането на стойността, съгласно приложимите за случая Български стандарти за оценяване от 2018 г. Те визират три основни подхода за оценяване на недвижимите имоти: приходен, разходен и сравнителен, но не и съобразяване на оценката с данъчната и/или застрахователна стойност на имотите. Освен това двата метода за осъществяването на разходния подход - на амортизираната възстановителна стойност и на амортизираната възпроизводителна стойност, се свързват от БСО с възможност за реално наблюдение и съпоставяне на оценявания образец с други аналози, при въвеждане на корекция за остаряване и изхабяване, за да се отрази сумата в намаление от гледна точка на неговото физическо състояние, функционалност и стопанско-икономическа полезност. В случая е безспорно, че оценяваният имот не може да бъде посетен от експертите и подложен на вътрешен оглед, което прави ненадеждно прилагането на разходния подход при остойностяването.

Прието е, че не следва да се възприемат като приложими към казуса и останалите оценки на имота, изготвени от втората тройна експертиза във вариант сградата да се счете за административна и във вариант тя да се счете за луксозна жилищна, тъй като в ОУП сградата категорично е отразена като административна, а посочената от експертите оценка в този вариант е дори под стойността, при която е осъществена сделката за замяната на имота с други два държавни през 2017 г. Възможност за такова занижаване на оценката след две години не може да се допусне, защото очевидно от данните във всички експертизи по делото, съдържащи посочване на сравнителни оферти и реални продажби на имоти е, че конюнктурата на пазара търпи корекция в периода 2017 г. -2019 г. в посока завишаване на цените.

Съдът е счел за неоснователни възраженията на ответницата Т. К. за неправилно формиране на оценката от тройната експертиза пред районния съд чрез използването на необосновано завишен коефициент за застрояване (от 0,3 на 0,6), както и че необосновано в случая бил ползван коефициент за развитие от 0,95% за парцела. Въззивният съд е приел приложението на тези корекционни коефициенти за достатъчно добре и професионално аргументирано от експертите, изслушани в две инстанции, а също е счел обясненията им за адекватни на установената по делото фактическа обстановка. Освен това е приел, че заключението на вещите лица от тройната техническа експертиза, взето предвид в решението на БРС, следва да се счете за най-обективно от всички изготвени по делото такива и защото използва два от предвидените в БСО подхода, като дава логично и съобразено със стандарта обяснение за неизползването на третия подход за оценяване на процесния имот.

При тези данни въззивният съд с обжалваното в настоящото производство решение № 540 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 911/2022 г. на ОС-Бургас е приел за правилно и е потвърдил основното решение № 555 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 4706/2020 г. на РС-Бургас, поправено с решение № 809/03.05.2022 г. Приел е, че при оценяване на масата по чл.31 ЗН първоинстанционният съд е стъпил на онази оценка на имота на [улица], която и според въззивния съд е правилна – 1 530 490 лв., а за дарената 1/2 ид. част – 765 245 лв. Въззивният съд е отменил допълнителното решение № 811 от 03.05.2022 г. по гр. д. № 4706/2020 г. на РС-Бургас и вместо това е постановил допълване на основното решение по чл.30, ал.1 ЗН, като е осъдил ответницата да заплати на ищцата сумата от 156 401,59 лв. за пълното възстановяване на запазената й част от наследството.

Решението е очевидно неправилно.

Действително, спорът във въззивното производство се концентрира само върху това каква е реалната оценка на дарената от наследодателката 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор [№] в [населено място], [улица] площ от 456 кв. м., ведно с 1/2 ид. част от двуетажната сграда в имота с площ от 151 кв. м. Дарението е извършено с нотариален акт № 180/20.06.2013 г. и към този момент сградата е била административно-делова - Консулство на Република Турция.

Масата по чл.31 ЗН включва даренията, извършени от наследодателя, с изключение на обичайните, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването за движимите. Г. К. е починала на 06.09.2019 г. и това е моментът, който следва да бъде отчетен при оценката на подарения имот.

Същевременно с оглед уникалността на процесния случай, при оценката следва да бъде отчетено и обстоятелството, че дарението касае имот, който и тогава и сега има особен статус на Консулство на Република Турция. Съгласно чл.30 от В. конвенция за консулските отношения приемащата държава е длъжна било да улеснява изпращащата държава в рамките на своите закони и правилници да придобие необходимите за консулството помещения, било да оказва помощ на изпращащата държава да се снабди по друг начин с такива помещения. Съгласно чл.31 от същата конвенция консулските помещения са неприкосновени, органите на приемащата държава могат да влизат в тях само със съгласие на длъжностни лица на изпращащата държава, консулските помещения не могат да бъдат обект на каквато и да е форма на реквизиция за целите на националната отбрана или за обществено ползване, а в случай, когато би се наложило отчуждаването им, трябва да бъдат взети всички необходими мерки, за да не се пречи на изпълнението на консулските функции и на изпращащата държава да бъде дадено незабавно равностойно и действително обезщетение. Същевременно чл.19, ал.3 от 6 от Закона за държавната собственост предвижда, че имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се продават или отдават под наем без търг за нуждите на дипломатически и консулски представителства на чужди държави и представителства на междуправителствени организации в Република България от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление.

Имотът на [улица] имал особен статус на консулство още към 2007 г., когато е извършено оспореното дарение на Ѕ ид. част от него от Г. К. в полза на П. К. . Това се установява от отбелязването в последващия нотариален акт № 500 от 07.07.2017 г., с който Г. К. се е отказала от запазеното си вещно право на ползване и от учреденото в полза на дъщеря си Жасмина М. вещно право на ползване върху имота, тъй като тези права не са могли да бъдат реализирани заради особения статус на имота. Този особен статус изключва възможността при включване на дарението в масата по чл.31 ЗН да бъде направена пазарна оценка на имота при съобразяване методиките, които се ползват за останалите недвижими имоти. През 2007 г. имотът не е могъл да бъде реално използван от неговите собственици. Той е могъл да бъде продаден само на държавата, която има задълженията по чл.30 от В. конвенция за консулските отношения да улесни изпращащата държава със снабдяването с имот за нуждите на консулство. Всички останали частноправни субекти, които биха пожелали да закупят имота, биха били лишени от възможността реално да го ползват, което пък ограничава възможността им и за последващо разпореждане. Поради описаните особености пазарът на този имот е бил силно ограничен, а оттук и цената му не би могла да бъде същата, каквато имат подобни имоти, но без статуса им на консулски. Затова реалната оценка е тази, която държавата е изготвила при неговата замяна с договора от 29.12.2017 г., по силата на който имотът става държавна собственост, а надареният П. К. получава два други имота. Вярно е, че замяната е през 2017 г., а Законът за наследството изисква оценката на този имот при включването му в масата по чл.31 ЗН да бъде направена към момента на откриване на наследството на дарителката – 06.09.2019 г. За тези две години обаче, при запазване на особения статус на имота като консулство, не може да се приеме, че би имало съществена разлика в оценката.

Като не е отчел особения статус на имота на [улица] че реалната оценка е тази, която държавата е определила при замяната му, въззивният съд е постановил явно необосновано решение. Това решение следва да бъде отменено и спорът да се разреши от настоящия състав, като в масата по чл.31 ЗН имотът на [улица] се включи с цената, посочена от първата единична експертиза по делото, която съвпада с оценката по договора за замяна с държавата – 732 760 лв. за целия имот или 366 380 лв. за дарената 1/2 ид. част от него. Тези суми се доближават до сумите, които се претендират в касационната жалба - 748 390 лв. лв. за цялата сграда или 374 195 лв. за дарената 1/2 ид. част от нея.

Така в масата по чл.31 ЗН се включва следното имущество:

- наследствен поземлен имот с идентификатор [№] в [населено място] с площ от 690 кв. м., парцел [№] от кв.82, ведно с построените в него сгради с идентификатори [№] и [№] с цена към момента на откриване на наследството на Г. К. в размер на 44 400 лв.

- наличност по три банкови сметки в общ размер 1833,82 лв.

- дарен на ищцата имот в [населено място], [улица], ет.1, представляващ 67,80 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] с площ от 329 кв. м., ведно с 1/2 ид. част от самостоятелен обект [№] , с оценка 161 770 лв.

- дарен на П. К. апартамент в [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап. ляв, представляващ самостоятелен обект с идентификатор [№] , на стойност 145 340 лв.;

- дарен на П. К. имот в [населено място], [улица], представляващ 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор [№] с площ от 456 кв. м., ведно с 1/2 ид. част от двуетажната сграда в имота с площ от 151 кв. м., представляваща административно-делова сграда /Консулство на Република Турция/, с цена от 366 380 лв.

- дарен на П. К. имот в [населено място], област Я., представляващ 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор [№] , заедно с 1/2 и част от едноетажна селскостопанска сграда [№] , с цена 3275 лв.;

- дарена на П. К. 1/2 ид. част от земеделски имот в [населено място], [община] – имот № 000181 по картата на възстановената собственост на стойност 6183 лв.

- дарена на П. К. 1/2 ид. част от три ниви в землището на [населено място] на обща стойност 89 640 лв.

Имуществото в масата по чл.31 ЗН има обща оценка в размер на 818 821,82 лв. Запазената част на ищцата от наследството на нейната майка е 1/2 или 409 410,91 лв. От тази сума на основание чл.30, ал.1 ЗН следва да се приспадне стойността на направеното в полза на ищцата дарение на имота в [населено място], [улица] на стойност 161 770 лв., като разликата е 247 640,91 лв. Наличното наследствено имущество е на стойност 46 233,82 лв. и то не може да покрие запазената част на ищцата, т. е. налице е недостиг в размер на 201 407,09 лв., който налага уважаването на предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН.

Даренията, които са отменени с решенията на двете предходни инстанции, са на обща стойност 244 438 лв., т.е. с 43 030,91 лв. повече, отколкото е необходимо за допълване на запазената част на ищцата. Това налага отмяна на въззивното решение и извършване на преценка по какъв начин в конкретния случай следва да се извърши възстановяването на запазената част. В случая приложение намират разпоредбите на чл.34, вр. чл.36 ЗН. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че ответницата не е направила избор за поредността на намаляване на даренията. Освен това следва да бъде съобразено разрешението, дадено в решение № 104 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5871/2014 г., I г. о., според което при съвместното прилагане на чл.34 и чл.36 ЗН в хипотеза на няколко завещателни разпореждания за различни имоти или за няколко дарения в полза на едно лице, от които могат да се обособят по правилата на чл.36 ЗН реални дялове с групиране на имоти, максимално съответстващи по стойност на разполагаемата и запазената част, намалението се извършва по този начин, а не чрез дробна част, която ще създаде съсобственост между наследника с право на запазена част и заветника или надарения. В тази хипотеза незначителните несъответствия между стойностите на двете групи имоти спрямо стойността на запазената, съответно разполагаемата част, се изравнява в пари.

При спазване на принципа да не се създава съсобственост между ищцата и ответницата вследствие на уважаване на иска по чл.30, ал.1 ЗН, дарението на имота в [населено място], [улица], следва изцяло да бъде отменено и този имот да се върне в наследството на ищцата.

Следва да бъде съобразено и заключението на вещото лице П. Д., че два от трите дарени имота в [населено място] понастоящем са разделени на две реални части:

- нивата от 175,531 дка, имот 000027, понастоящем представлява ПИ с площ от 135 730 кв. м. с оценка 59 860 лв., а само на дарената 1/2 ид. част от него – 29 930 лв. и ПИ [№] с площ от 25 231 кв. м. с оценка 11 720 лв., а само на дарената 1/2 ид. част от него – 5860 лв.

- нивата от 219,927 дка, имот № 086030, понастоящем представлява ПИ с площ от 217, 744 дка с оценка 96 050 лв., а само на дарената 1/2 ид. част от нея – 48 025 лв. и ПИ с площ от 46 кв. м. с оценка 170 лв., а само на дарената 1/2 ид. част – 85 лв.

- нивата с площ от 24,400 дка, имот 086020, понастоящем представлява ПИ [№] с площ от 24 397 кв. м. и оценка 11480 лв., а само на дарената 1/2 ид. част от нея – 5 740 лв.

Следователно в конкретния случай следва да бъдат отменени изцяло даренията на имота в [населено място], [улица], на стойност 145 340 лв.; дарението на 1/2 ид. част от ПИ [№] в [населено място] с оценка 29 930 лв., дарението на 1/2 ид. част от ПИ [№] в [населено място] с оценка 48 025 лв., дарението на 1/2 ид. част от ПИ [№] в [населено място] на стойност 85 лв., или общо имоти на стойност 223 380 лв. Тази сума е максимално близка до размера на средствата от 201 407 лв., които не достигат за допълване на запазената част на ищцата. Разликата от 21 973 лв. следва да се компенсира в пари, които ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата.

Останалите дарения следва да бъдат запазени. Това са даренията на 1/2 ид. част от имота в [населено място], [улица] на стойност 366 380 лв ., който е отчужден от надарения и от последващата приобретателка и за който не е проведен иск по чл.37 ЗН; дарението на Ѕ ид. част от имота в [населено място] на стойност 3275 лв.; дарението на 1/2 ид. част от ПИ [№] в [населено място] на стойност 5740 лв., дарението на 1/2 ид. част от ПИ [№] в [населено място] на стойност 5860 лв., дарението на 1/2 ид. част от имота в [населено място] на стойност 6183 лв., или общо имоти на стойност 387 438 лв. Тази сума е максимално близка до размера на разполагаемата част на наследодателката на ищцата в размер на 409 411 лв. Разликата от 21 973 лв. следва да се компенсира в пари.

При този изход на делото ищцата Жасмина Г. М. следва да бъде осъдена да заплати на ответницата Т. П. К. разноските за касационната инстанция в размер на 55 лв.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 540 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 911/2022 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН по иск на Жасмина Г. М., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Е. Г. М. от [населено място], [улица], срещу Т. П. К. от [населено място], [улица], даренията, извършени от Г. А. К. в полза на П. А. К., както следва:

- дарението на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор [№] по КККР на [населено място] с адрес на имота: [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап. ляв, представляващ жилище с площ от 100 кв. м., избено помещение с площ от 12 кв. м. и таванско помещение с площ от 5 кв. м., както и 14.21 ид. ч. от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж- [№] , под обекта: [№] , над обекта: [№] , което дарение е извършено с нотариален акт № 180, т.II, рег. № 2966, н. д. № 350 от 19.06.2013 г. на нотариус А. Д. с район на действие РС-Б.;

- дарението на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 135 730 кв. м., при съседи [№] , [№] , [№] , [№] , съставляващ реална част от нива с площ от 175, 531 дка, X-та категория, имот 000027, местност „Булатлийска мера“ в землището на [населено място], [община], извършено с нотариален акт № 76, т.IV, рег. № 3745, н. д. № 494/2013 г. на нотариус Д. Л., рег. № 322 в НК и

- дарението на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 217 744 кв. м., при съседи: [№] , [№] , [№] , [№] , [№] , съставляващ реална част от нива с площ от 219,927 дка, X-та категория, имот 000030, местност „Булатлийска мера“ в землището на [населено място], [община], извършено с нотариален акт № 76, т.IV, рег. № 3745, н. д. № 494/2013 г. на нотариус Д. Л., рег. № 322 в НК;

- дарението на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 46 кв. м., при съседи: [№] , [№] , съставляващ реална част от нива с площ от 219,927 дка, X-та категория, имот 000030, местност „Булатлийска мера“ в землището на [населено място], [община], извършено с нотариален акт № 76, т.IV, рег. № 3745, н. д. № 494/2013 г. на нотариус Д. Л., рег. № 322 в НК.

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на ищцата Жасмина Г. М., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Е. Г. М., от наследството на нейната майка Г. А. К., б. ж. на [населено място], починала на 06.09.2019 г., върху описаните имоти.

ПОСТАНОВЯВА ответницата Т. П. К., като наследник на надарения П. А. К., да задържи останалите имоти, предмет на оспорените по чл.30, ал.1 ЗН дарения:

- дарението на 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор [№] в [населено място], [улица] площ от 456 кв. м., ведно с 1/2 ид. част от двуетажната сграда в имота с площ от 151 кв. м., представляваща административно-делова сграда /Консулство на Република Турция/, извършено с нотариален акт № 180, т. II, рег. № 2966, н. д. № 350 от 19.06.2013 г. на нотариус А. Д. с район на действие РС-Б.;

- дарението на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор: [№] по КККР на [населено място], обл. Я., с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 714 кв. м., с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване - „ниско застрояване“ до 10 м., при граници и съседи: [№] , [№] , [№] и [№] , заедно с 1/2 ид. ч. от построената в имота едноетажна сграда с идентификатор [№] , с предназначение на сградата „селскостопанска“, извършено с нотариален акт № 76, т.IV, рег. № 3745, н. д. № 494/2013 г. на нотариус Д. Л., рег. № 322 в НК;

-1/2 ид. ч. от имот № 000181 по картата на възстановената собственост на [населено място], [община], обл. Я., с площ от 15.001 дка, представляваща залесена горска територия, находяща се в местността „Ч.“ при общи граници и съседи: имот № 000182-залесена територия на МЗГ -ДЛ/ДДС, № 000171-пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, понастоящем поземлен имот с идентификатор 55244.175.181 по КККР, местност „Ч.“, с площ 14 999 кв. м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: [№] , [№] , което дарение е извършено с нотариален акт № 76, т.IV, рег. № 3745, н. д. № 494/2013 г. на нотариус Д. Л., рег. № 322 в НК;

- дарението на 1/2 ид. част от нива с площ от 24,400 дка, X-та категория, имот 000020, местност „Булатлийска мера“ в землището на [населено място], [община], съставляваща понастоящем поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], при съседи: [№] , [№] , [№] , [№] , което дарение е извършено с нотариален акт № 76, т.IV, рег. № 3745, н. д. № 494/2013 г. на нотариус Д. Л., рег. № 322 в НК;

- дарението на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 25 231 кв. м., при съседи [№] , [№] , съставляващ реална част от нива с площ от 175, 531 дка, X-та категория, имот 000027, местност „Булатлийска мера“ в землището на [населено място], [община], извършено с нотариален акт № 76, т.IV, рег. № 3745, н. д. № 494/2013 г. на нотариус Д. Л., рег. № 322 в НК;

ОСЪЖДА Жасмина Г. М., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Е. Г. М. от [населено място], [улица], да заплати на Т. П. К. от [населено място], [улица], сумата от 21 888 лв., представляваща разлика между върнатите в наследството имоти на стойност 223 295 лв. и сумата от 201 407 лв., необходима за допълването на запазената й част от наследсдството на Г. А. К..

ОСЪЖДА Жасмина Г. М., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Е. Г. М. от [населено място], [улица], да заплати на Т. П. К. от [населено място], [улица], сумата от 55 лв., представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: