Задължение на въззивния съд за назначаване на техническа експертиза при спор за имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50057
гр. София, 22.06.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия В. Марева гр. д.№ 3146 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 90 от 23.05.2022г. по гр.д.№ 213/2021г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260148 от 04.12.2020г. по гр.д. № 774/2020г. на Дупнишки районен съд за отхвърляне на предявения от В. Й. Д. против И. М. С., Л. М. Р., С. М. Б., И. В. Г., Р. М. М., Ж. И. С. (починал и в правата му са встъпили наследниците му А. Ж. А. и И. Ж. И., които са страни са собствено основание), А. Ж. А., И. Ж. И., Р. Ю. В. (починала и заместена от наследниците си А. С. И. и В. С. М.), Й. Ю. П., С. Ю. Г., И. И. И. чрез законния му представител И. С. И., М. Г. Р. и С. Р. Д. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] през 1957г. наследодателят на ищеца Й. Д. Д., починал 1997г., е бил собственик на нива с площ 0,400 дка в землището на [населено място], в местн. „К.” при съседи: от север М. Г. Г. и от юг С. Д. Д. .

Касационната жалба е подадена от ищеца по иска В. Й. Д. чрез пълномощника адв. В.. Поддържа се неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, свързани със събирането и обсъждането на доказателствата, като конкретно се визира отказът на съда да назначи техническа експертиза за установяване местоположението и площта на имотите на страните, както и незачитането на признанието на иска, направено от част от ответниците.

Ответницата Й. Ю. П. в писмения си отговор оспорва жалбата .

Ответниците И. Ж. И. и А. Ж. А. не вземат становище по съществото на жалбата, но претендират разноските да са в тежест на ищеца, защото не са станали причина за завеждане на делото. Навеждат възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.

Ответникът С. М. Б. счита, че жалбата е неоснователна.

В същия смисъл е и отговорът на ответниците И. М. С., Л. М. Р., Р. М. М. и И. В. Г..

С определение № 50092 от 09.03.2023г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на съда да събере и обсъди правнорелевантните за спора доказателства, както и да допусне експертиза когато това е необходимо за изясняване на фактическите обстоятелства по спора и е наведено съответно възражение във въззивната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.

Ищецът е наследник на Й. Д. Д., починал на 03.01.1997г., а ответниците са наследници съответно на М. Г. Г. (поч. на 04.04.1982 г.) и на С. Д. Д. (починал на 09.01.1977 г.). Ищецът твърди, че правото на собственост е възстановено с решение на Поземлената комисия от 1993г., но при извършено трасиране през 2019г. за установяване границите на имота, се оказало, че той попада върху имот № *, възстановен на наследници на М. Г. и върху имот № *, възстановен на наследници на С. Д. Д.. Соченото припокриване на имотите е установено при извършено геодезическо заснемане и е отразено на скица, изпратена на ищеца с писмо от ОСЗ-Д. от 18.12.2019г., с което го уведомяват за наличието на спор за материално право. От това произтича правния интерес от спора.

В приложената по делото опис-декларация са посочени имотите, притежавани от наследодателя на ищеца Й. Д.. С решение № 1084/10.02.1993г. на ПК [населено място] баня е възстановено право на собственост на Й. Д. в съществуващи (възстановими) реални граници върху 13 земеделски имота, сред които ливада от 0,900 дка и нива от 0,400 дка м. „К. Имотите не са индивидуализирани по граници и няма данни да е издавана скица към решението.

Видно от записка за вписване на нотариален акт за продажба от 21.11.1941г. М. Г. е придобил ливада в м. „К.“ от 1,8 дка. Представена е и опис-декларация на имотите притежавани от М. Г.. С решение на поземлената комисия от 1995г. на наследниците на М. Г. е възстановена собствеността върху 2,167дка в местн. „Над селото“.

По отношение на наследодателя С. Д. е установено, че е внесъл в ТКЗС нива в местн. „К.“ от 1 дка. Възстановена е на наследниците му възстановена собствеността върху 1,615 дка, като решението е придружено със скица.

Събрани са и свидетелски показания за притежаваните от наследодателите имоти. Свидетелят С. Й. заявява, че знае къде се намират имотите на Г. и на В. Д. - до манастира в м. „К.“, че тези имоти били внесени в ТКЗС, а впоследствие възстановени, като след възстановяването се обработват от Д. Свидетелят сочи, че Й. Д. е имал два имота в тази местност. Свидетелят Вълголомов сочи местоположението на м. „К.“; заявява, че в тази местност имот има М. Г., а също и Й. Д. - неговият имот е над нивата на Г.. Свидетелят сочи съседите на имота на Й., площта му - 400-500 кв.м. и че го притежава по наследство от баща си. Според него преди образуването на ТКЗС имотът е обработван от четиримата братя Д.

Пред въззивния съд е представен препис на опис-декларация на полските имоти на братя С. и др. М.Д., придобити по наследство от М. К.Д., където фигурира ливада в м. „К. от 1,8 дка. Установено е, че Д. К. Д. е баща на Й., Д., а К. В.Д. е баща на Д. Д..

Видно от данните по делото, че в отговорите по чл. 131 ГПК ответниците Ж. С. (починал и заместен от наследниците си), И. И., А. А., Р. Ю. В. (също починала и заместена от наследниците си) са признали иска.

Пред въззивния съд, в изпълнение на дадени указания, ищецът е уточнил съседите на имота към момента на образуване на ТКЗС, както и придобивното основание на наследодателя си.

Във въззивната жалба на В. Д. е направено искане за назначаване на техническа експертиза, която да установи какви имоти са притежавали наследодателите на ищеца и на ответниците в местн. “К.“ и “Н.“, какви имоти са им възстановени, идентични ли са двете местности и др. Въззивният съд е оставил искането без уважение като ирелевантно.

С решението си въззивният съд е намерил иска за недоказан. Посочил е, че спорът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е за това на кого е принадлежало правото на собственост върху даден земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС, като предпоставка обуславяща в чие лице следва да се извърши възстановяване на собствеността. В случая твърдението на ищеца е, че описаният в исковата молба земеделски имот е принадлежал на наследодателя му Й. Д., който го е придобил по наследство от своя баща Д. К. Д.. По делото е установена родствената връзка между посочените лица, но не е доказано процесният имот да е бил притежание на някого от тях. Показанията на разпитаните свидетели сочат границите и местоположението на имота, но не установяват, че той е принадлежал на някой от наследодателите на ищеца. Във връзка с доводите за неназначена техническа експертиза е посочил, че състезателността е основен принцип на гражданския процес и изисква страните да посочат фактите, на които основават исканията си, както и да проведат доказване на тези факти с избраните от тях доказателствени средства. Счел е, че не е налице посочената в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК хипотеза, тъй като във въззивната жалба няма оплакване делото да е останало неизяснено от фактическа страна, нито се прилага императивна разпоредба на закона, което да обосновава задължение за съда служебно да назначи експертиза. Наведените във въззивната жалба доводи за незачитане изявлението на четирима ответници, с което признават иска, въззивният съд е намерил за неоснователни. Посочил е, че съдът не е обвързан от становищата на страните, а следва да ги преценява по вътрешно убеждение и в съвкупност със съдържащия се по делото доказателствен материал.

По основанието за касационно обжалване .

Съгласно разясненията в т.3 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, когато въззивната жалба съдържа оплакване за допуснато нарушение на съдпроизводствените правила във връзка с доказването на определен правнорелевантен факт, въззивният съд може да назначи, включително служебно, експертиза за установяване на този факт. В правомощията на съда е да определи конкретната задача на вещото лице. Достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси.

По касационната жалба .

Обжалваното решение се явява неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което е дало отражение на изхода на спора. В отклонение от указанията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.3 въззивният съд е отказал назначаването на техническа експертиза.

Видно, че първоинстанционният съд при разпределението на доказателствената тежест е указал най-общо, че ищецът следва установи, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят му е бил собственик на имота. С решението си съдът е отхвърлил иска поради недоказаност на тази собственост. Във въззивната жалба на ищеца В. Д. е направено оплакване за процесуални нарушения. Едното е свързано с незачитането на признанието на иска и липсата на отговор на исковата молба на голяма част на ответниците. Второто е свързано с необсъждането на несъответствията между заявените и възстановените площи на имотите на ответниците и различието в местностите. Във връзка с последното оплакване е заявено, че е следвало съдът дори служебно да назначи експертиза за изясняване местоположението на имотите. Направено е искане за назначаване на такава експертиза с конкретна задача. Ето защо, не съответства на данните по делото мотивът на съда, че във въззивната жалба липсва оплакване делото да е останало неизяснено от фактическа страна. Такова оплакване е налице и въззивният съд не е имал основание да откаже допускане на експертизата. Именно такава хипотеза визира горепосочения тълкувателен акт. Експертизата в случая е необходима за изясняване на правнорелевантните факти. Спорът е за принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на обобществяването, но е породен от това, че и на ищеца, и на ответниците са възстановени имоти по реда на ЗСПЗЗ, които се припокриват или застъпват по някакъв начин. За да бъде разрешен спора е необходимо да се установи кой наследодател какъв имот и в коя местност е притежавал преди кооперирането, какви имоти са възстановени, за да се прецени дали правото на собственост върху нивата, предмет на спора, е принадлежало на наследодателя на ищеца и дали реално възстановените на ответниците имоти попадат върху тази нива. За целта са необходими специални знания, което обуславя назначаване на техническа експертиза. Експертизата следва да установи къде са се намирали имотите на тримата наследодатели и съответно върху кои имоти е възстановена собствеността по ЗСПЗЗ.

Предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия - събиране на нови доказателства въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се назначи исканата от ищеца експертиза.

След събиране на новото доказателство съдът следва да извърши нова съвкупна преценка на писмените доказателства, данните от експертизата изнесеното от свидетелите. Следва да се обърне внимание, че изводът на въззивния съд, че свидетелите не установяват някой от наследодателите на ищеца да е имал имот в тази местност, е напълно необоснован. И двамата свидетели сочат, че наследодателят Й. Д. е притежавал имот в тази местност.

При разрешаване на спора съдът също така следва да вземе предвид признанието на иска, което е заявено от част от ответниците: Ж. С. (починал и заместен от наследниците си), И. И., А. А., Р. Ю. В. (също починала и заместена от наследниците си). Признанието на иска в случая не може да доведе до постановяване на решение по чл. 237 ГПК, но то обвързва съда и следва да бъде ценено при постановяване на решението по чл. 235 ГПК. В този смисъл са разясненията в Решение № 141 от 14.07.2016г. по гр.д. № 7446/2014г. на ІV г.о. От значение е и фактът, че голяма част от ответниците не са представили отговор на исковата молба, така че оспорващите иска са само двама: Й. Ю. П. (наследник на С. Д.) и С. М. Б. (наследник на М. Г.).

Разноските за настоящето производство подлежат на присъждане в зависимост от изхода на спора при новото разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 90 от 23.05.2022г. по гр.д.№ 213/2021г. на Кюстендилски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилски окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: