Осъждане за нарушаване на заповед за защита от домашно насилие

Текстът на акта

Ключови фрази

Неизпълнение на съдебно решение * мерки по Закона за защита от домашното насилие * процесуално недопустимо искане * бланкетна касационна жалба * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 119

Гр.София, 10.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари, 2025 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

При участието на секретаря РАНГЕЛОВА

В присъствието на прокурора ДЖАМБАЗОВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.130/25 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №25/18.07.23 г., постановена от РС-Самоков по Н.О.Х.Д.416/22 г., на основание чл.304 НПК вр.чл.9,ал.2 НК подсъдимият П. В. Д. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.296,ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 вр.чл.28,ал.1 НК.

По постъпил протест на прокурор от РП-Самоков е образувано В.Н.О.Х.Д. 670/24 г. по описа на ОС-София /СОС/, Четвърти второинстанционен състав. С присъда №49/09.12.24 г.е отменена изцяло присъдата на РС-Самоков, подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.296,ал.4 вр.чл.26,ал.1 вр.чл.28,ал.1 НК. Във връзка с чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок на основание чл.66,ал.1 НК.

Срещу съдебния акт на въззивната инстанция е постъпила касационна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник. В нея се твърди,че „обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна и несправедлива, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон“. Иска се постановеният от СОС съдебен акт да бъде отменен и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

С допълнение към касационната жалба, изготвено от упълномощения защитник на подсъдимия Д., са изложени аргументи, считани за допълващи сезиращия документ. Отстоява се и посоченото по-горе искане.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият,редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата и допълнението към нея със съответните доводи и искане. Наред с казаното се добавя и претенция за явна несправедливост на наложеното наказание.

Представителят на ВП намира,че присъдата на СОС следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в светлината на регламента на чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Преди да открои възраженията, на които върховната съдебна инстанция по наказателни дела е допустимо да отговори, тя трябва да заяви, че при първо редовно разглеждане на делото пред нея е съд по правото и се занимава не с доказателствата и тяхната преценка, а със съдебни грешки по допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствените материали, довели до невярно приета фактология и съответно невярно приложение на материалното право. При отчитане на доводи по жалбата и допълнението към нея, активиращи произнасянето на ВКС, е нужно да се отбележи следното:

На първо място, дори и когато предмет на касационното производство е акт в съответствие с разпоредбата на чл.346,ал.2 НПК, както е понастоящем, този съд е инстанция по правото и не се занимава със съществото на производството. Затова следва изготвящата сезиращите документи страна да спазва изискванията на чл.351,ал.1 НПК.

В тази връзка на второ място, съдържанието на допълнението е изпълнено с личен за атакуващата страна анализ на доказателствени източници,без да се третира тяхна годност, а единствено достоверност, откъдето се прави извод за недоказаност на престъпното деяние и се иска оправдаване на това основание. Казано по друг начин, обжалваната присъда на СОС се оспорва поради необоснованост и недоказаност, които обстоятелства не са касационни поводи, видно от простия прочит на разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК. Тук трябва да се отбележи,че този съд е в състояние да схване кога става дума за пряко позоваване на такива фактори и кога това се прави прикрито, под формата на оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. И винаги не дава отговори, защото такива претенции не се разглеждат от него. Конкретният казус от своя страна обосновава извод за наличие на първото обстоятелство,което веднага води до невъзможност за обсъждане на сочени оплаквания.

На трето място, отразеното току-що се разчита дори и по отправеното до този съд искане за отмяна на присъдата на СОС и постановяване на нова такава от страна на ВКС, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Това искане говори за ярко несъобразяване с правомощията на ВКС, залегнали в разпоредбата на чл.354,ал.1 НПК като съд по правото при първо редовно разглеждане на делото пред него. Потенциално претенция като обсъжданата би могла да бъде разглеждана по реда на чл.354,ал.5, изр.2 НПК, условията за която не са налице.

Отделно от казаното, поначало е възможно подсъдим да бъде оправдан от върховната съдебна инстанция при първо и при второ разглеждане на делото пред нея, а и при трето,без да са налице предпоставките на цитираната току-що разпоредба, по силата на нормата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл. вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Но това би означавало приетата от решаващата инстанция, чийто акт се контролира от ВКС, фактология да е непрестъпна, но деецът да е осъден за извършено от него престъпление. В конкретния казус обсъжданото не е допустимо, а искането за възприемане на непрестъпни фактически положения е резултат от претенция за доказателствена оценка,която да бъде направена директно от ВКС. Това понастоящем е процесуално невъзможно, защото би се стигнало дотам този съд по правото при първо редовно разглеждане на делото пред него да се превърне в такъв по същество.

На четвърто място, спорен е въпросът дали в процесната ситуация не сме изправени пред непозволено прескачащо обжалване. И това е така, тъй като присъдата на РС-Самоков е оправдателна, но във връзка с чл.9,ал.2 НК- иначе казано, намерено е,че доказателствено обезпечната фактология е формално престъпна, но при приложението на правото се стига до извод, че инкриминираното престъпно деяние не се явява общественоопасно и противоправно поради малозначителност /отделен е въпросът дали мотивите по този повод са достатъчно ясни/. Подсъдимият и неговият защитник не са атакували съдебния акт на първостепенния съд, ерго, съгласили са се с приетите за престъпни от формална страна фактически положения, въпреки че са имали право да обжалват на основание чл.318,ал.3,изр.2 НПК-само относно мотивите и основанията за оправдаването.

По-нататък, въззивното производство е образувано по прокурорски протест, като поставеният спор пред СОС е бил дали са налице предпоставките на чл.9,ал.2 НК. Второстепенният съд е разкрил неналичие на условия за приложение на тази законова норма, поради което е отменил присъдата на РС-Самоков и е осъдил подсъдимия. Видно от мотивите към атакувания пред ВКС контролиран акт, освен по протеста, СОС е направил и служебен преглед на протестираната присъда и не е счел, че няма доказателства, водещи до заключение за непрестъпно поведение на подсъдимия въобще. Фактите са останали същите.

Ето защо е дискутирумо дали е допустимо по принцип атакуване от страна на дееца и неговата защита на присъдата на СОС, с релевирано оплакване за неприсъствие на обективна и субективна страна на деянието по чл.296,ал.1 НК /със следващите в тази връзка квалификации/ при крайно изведено положение,че се цели промяна на фактологията въз основа на собствен за ВКС доказателствен анализ. Въпреки казаното и доколкото все пак постановеният от СОС съдебен акт е осъдителен, в какъвто смисъл подсъдимият е засегнат от него, този съд намира,че не следва да прекрати настоящото производство поради недопустимост на коментираното основание, а да се произнесе, доколкото е възможно по сезиращите го документи.

На последно място в изложението по коментирания пункт, но не и по важност, ВКС не може да не отбележи, че трудно приема, че касационната жалба и допълнението към нея са изготвени по правилата на чл.351,ал.1 и сл.НПК /без въобще да става дума за процесуален пуризъм/. Този съд не е в състояние да схване защо съдията-докладчик при въззивната инстанция не е реализирал процедура по чл.351,ал.5 НПК, предвид съдържанието на иницииращите касационно разглеждане документи, които е бил длъжен да огледа. Това не е сторено, а няма и произнасяне в тази връзка при образуване на делото пред ВКС по надлежен ред. Ето защо, тъй като страните имат легитимно очакване за разглеждане по същество на иницииращи протест и/или жалба от върховната съдебна инстанция след образуване на касационно производство, настоящият съдебен състав ще се произнесе в рамките на правомощията си и в контекста на допустимо поднесени му доводи.

ПО ВЪЗМОЖНИТЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ:

Такива,както бе казано по-горе,но по друг повод, практически няма, в самата жалба изцяло. Всички от изложените в допълнението съображения са относими към съд по същество, тъй като отразяват личната преценка на доказателствената съвкупност на атакуващата ревизираното решение страна. Никое от тях не може да бъде подведено под каквото и да е съществено нарушение на процесуалните правила, достойно за обсъждане от настоящия съд по правото.

Единственият аргумент, повдигнат в допълнението, по който би могло да се разсъждава по принцип, е обсъден от СОС. Той е свързан с оплакване за липса на обективна страна на извършеното престъпление,доколкото в процесната Заповед за защита от домашно насилие присъства конкретизация относно разстоянието, до което подсъдимият може да доближава пострадалата. Казаното е вярно, като трябва да се добави и че липсва отразяване на времето,в което Д. следва да се въздържа от предписаните му забранителни действия. Разбира се, не може да не се отчете нехайното съдебно отношение спрямо изготвянето на въпросната заповед за защита № 1/03.02.22 г., издадена от съдия при РС-Самоков. Но същевременно поведението на привлеченото към наказателна отговорност лице следва да бъде оценявано комплексно, доколкото то е било запознато и с влязлото в сила решение №16/01.02.22 г., в което е отразено както съответното разстояние-30 м, така и времето-срок от 6 месеца. А именно на основа на това решение е издадена процесната заповед за защита.

Отделно от казаното, ако в съгласие с отправената претенция се прецени заповедта за защита в същината й,в която не са споменати срок и разстояние, но съществува забрана на основание чл.5,ал.1,т.3 ЗДДН, то тогава се стига до невъзможен за спазване режим, при който подсъдимият не следва дори да пребивава в населеното място, където се намира пострадалата Д., при това за неопределен период от време, защото само по този начин би изпълнил реализираната спрямо него забрана. Такъв аргумент води не само до липса на здрав разум, но и до невъзможност да се оцени,че поведението на подсъдимия не се субсумира под вмененото му престъпно деяние по чл.296,ал.4 вр.ал.1 вр. чл.26,ал.1 вр.чл.28,ал.1 НК поради липса на обективна страна на противозаконното посегателство.

На последно място, в съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия въвежда касационно основание, което не е релевирал нито в жалбата,нито в допълнението към нея,а именно- явна несправедливост на наложеното наказание. В самата жалба се твърди, че присъдата е несправедлива, което не означава,че се релевира касационният повод по чл.348,ал.1,т.3 НПК, от една страна. От друга, допълнението към жалбата,както вече бе казано, е изпълнено само с доводи как подсъдимият не е извършил вменената му престъпна деятелност и няма поставена на разглеждане алтернативна претенция за намаляване на наказанието поради явна негова несправедливост, в случай на приемане на обстоятелството престъплението да е извършено. Както бе казано, касаторът изисква от ВКС единствено признаване на невиновност, дори не във връзка с приложение на чл.9,ал.2 НК.

Ето защо, освен че позоваването на чл.348,ал.1,т.3 НПК поначало се явява необяснимо при заетата позиция по защита, с предявяване на този довод в открито съдебно заседание пред ВКС се нарушават и процедурните правила /чл.351,ал.1 НПК/, тъй като касационното основание се явява въведено след изтичане на прогласения в процесуалния закон срок за атакуване на присъдата.

Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви, че на подсъдимия е наложено наказание при условията на чл.55,ал.1,т.1 НПК за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 НК. Казаното по никакъв начин не дава повод на тази инстанция да разсъждава по въпроса за ЯВНА несправедливост на наложеното наказание.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда №49/09.12.24 г., постановена от ОС-София, Четвърти второинстанционен състав, по В.Н.О.Х.Д.670/24 Г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/