Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2025
Отговорност на титуляр на партида за електроенергия след разпореждане с имота
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Гражданин оспорва дължимостта на сметка за ток, твърдейки, че вече не е собственик на целия имот и не е потребител. Първоначално искът му е уважен, но ВКС отменя това решение. Върховният съд постановява, че лицето дължи сумата, тъй като години наред след прехвърлянето е действало като титуляр на партидата, подписвало е протоколи, искало е разсрочване и не е прекратило договора.
Какво приема съдът
Качеството „битов клиент“ не е безусловно обвързано с правото на собственост; лице, което има открита партида и чрез действията си потвърждава съществуването на облигационната връзка като ползвател, остава страна по договора за доставка и дължи цената на потребената енергия до прекратяването му.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
електрическа енергиябитов клиентпартидатитуляр на партидаотрицателен установителен исксметка за ток
Текстът на акта
Ключови фрази 10 Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 11.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ НЕВИН ШАКИРОВА при секретаря Росица Иванова, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 1137 по описа за 2024г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт А. В. против решение № 6470/14.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 6236/2022г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 20225229 от 22.12.2021г. по гр.д. № 10400/2021г. по описа на Районен съд – София и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения от Н. П. З. с ЕГН [ЕГН] срещу „Електрохолд Продажби“ АД /старо наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, ЕИК[ЕИК] отрицателен установителен иск е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6096.56 лева, представляваща начислена цена на консумирана електрическа енергия за периода от 01.01.2021г. – 31.01.2021г. в обект на потребление – две масивни жилищни сгради с административен адрес: [населено място], район „Лозенец“,[жк], [улица]/бивша ул. „432 – ра“/ № 16, с клиентски № 310176074511 с три места за потребление с аб. №№ 95645103, 95645104 и 95645105, за която сума е издадена фактура № 0296779783/31.01.2021г. Решението е постановено при участието на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „Електрохолд Продажби“ АД. Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос: следва ли при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени мотиви и да разгледа и обсъди всички доводи на страните и относимите към тях доказателства от значение за решението по делото поотделно и в тяхната съвкупност? По правния въпрос настоящият състав на съда се придържа към утвърдената съдебна практика, изразена в постановените от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 305 от 23.05.2024г. по гр.д. № 1773/2023г. на ВКС, III ГО; Решение № 208 от 12.03.2021г. по гр.д. № 983/2020г., IV ГО; Решение № 50194 от 21.11.2022г. по гр.д. № 4738/2021г., III ГО; Решение № 173/06.11.2020г. по гр.д. № 4404/2019г. на ВКС, III ГО; Решение № 69/06.02.2025г. по гр.д. № 1115/2024г. на ВКС, IV ГО; Решение № 74/07.02.2025г. по гр.д. № 4911/2023г. на ВКС, IV ГО Решение № 50279 от 11.09.2023г. по гр.д. № 3876/2021г., IV ГО и др. Съгласно застъпеното в нея тълкуване, въззивният съд, който е втори по ред по съществото на материалноправния спор, за да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба дължи изследване на възраженията и доводите на страните, преценка на относимите доказателства и изграждане на собствени последователни фактически изводи, въз основа на които и излагане на собствени правни съображения. Подчертано е изключително важното значение на изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени, кои за неустановени, като обоснове защо. За да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината разписан като основен в чл. 10 от ГПК, като съобразява и законовите ограничения, чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила /чл. 12 от ГПК/. Вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От друга страна изчерпателното мотивиране на съдебното решение, както от фактическа, така и от правна страна е и гаранция за справедлив съдебен процес – релевантните и надлежно заявени аргументи следва задължително да са разгледани и преценени, а логическите и правни изводи трябва да бъдат ясно и пълно отразени в мотивите му. Съдът е длъжен да даде защита-санкция, като съобразява принципите за диспозитивност и равноправие. Настоящият състав на Върховния касационен съд възприема изцяло така даденото в практиката тълкуване по поставения процесуалноправен въпрос. По касационните основания: Касаторът „Електрохолд Продажби“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт А. В. поддържа касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което отправя искане решението да бъде отменено, а предявената искова претенция да бъде отхвърлена в цялост. Ответникът по касация Н. П. З., чрез процесуален представител адв. Л. Б. оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Третото лице помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД не изразява становище по касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е отменил първоинстанционно решение на Районен съд – София и вместо него е уважил предявения от Н. П. З. срещу „Електрохолд Продажби“ АД отрицателен установителен иск като е приел за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6096.56 лева, представляваща начислена цена на реално консумирана електрическа енергия за периода от 01.01.2021г. – 31.01.2021г. в обект на потребление – две масивни жилищни сгради в [населено място], район „Лозенец“,[жк], [улица]/бивша ул. „432 – ра“/ № 16, въз основа на решаващ правен извод, че от момента, в който въззивникът и съпругата му са се разпоредили с правото си на собственост по отношение на 1/2 ид.ч. от имота, т.е. от 18.12.2001г. те са загубили качеството „потребители“ на електрическа енергия за този имот, респ. престанали са да бъдат страна по договора за продажба на електрическа енергия за същия и не следва да отговарят за задълженията за консумирана и незаплатена електрическа енергия. Обстоятелството, че за обекта има открита партида на името на въззивника с кл. № 310176074511 приел, че не може да обоснове качеството му на потребител на електрическа енергия за имота след 18.12.2001г., тъй като след прехвърлянето на правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота на трето лице, старият собственик на имота не дължи цената на доставената енергия. Факта, че въззивникът се е признал за потребител на електрическа енергия за период, предхождащ процесния, приел за ирелевантно за възникването и съществуването на облигационно правоотношение между страните по делото, с оглед особените изисквания на ЗЕ за възникването и съществуването на правоотношението по доставка на електрическа енергия за битови нужди. Доколкото по делото не е доказано, че ищецът е бил титуляр на правото на собственост или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, през периода, за който се претендира исковата сума, приел, че същият не е бил „битов клиент“ на електрическа енергия, респ. че не е доказано съществуване на облигационно правоотношение между страните за доставка на електрическа енергия, за да се приеме, че исковата сума се дължи. Обжалваното решение е валидно и допустимо. По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените по реда на чл. 290 ГПК отговори от касационната инстанция, като е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено, защото се е отразило върху крайния резултат по спора и правилното приложение на материалния закон. Основателни са оплакванията в касационната жалба в този смисъл, както и за необоснованост на изводите. Правилно въззивният съд е квалифицирал отношенията предмет на спора, основан на твърдения за недължимост на суми, претендирани от ответника като произтичащи от неточно изпълнение на сключен между тях договор за доставка на електрическа енергия под формата на цена на реално консумирано количество електрическа енергия за конкретен период в описания обект на потребление. Също правилно съдът е приел, че страните са били обвързани от такъв договор по отношение на собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Лозенец“,[жк], [улица]/бивша ул. „432 – ра“/ № 16, представляващ двуфамилна двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], ул. „432 – ра“ № 16, със застроена площ от около 735 кв.м., състояща се от: на първия етаж – две дневни, две столови, две кухни, две помещения за иконом, стая за гости, две фитнес зали, две сауни, пет бани с тоалетни, две тоалетни и други сервизни помещения и стълбища; на втория етаж – осем спални, стая за гости, емпоре, осем бани с тоалетни и други обслужващи помещения и осем тераси, и подземен етаж – две избени помещения, две инсталационни помещения, коридори със стълбища, която жилищна сграда е изградена в УПИ, целият с площ от 3875 кв.м., състоящ се от имоти с пл. № 1142, 1177, 1302, 1398 от кв. 17 по плана на [населено място], м. „Витоша – ВЕЦ Симеоново“, за които съгласно заповед № РД – 09 – 1053/10.11.1995г. на гл. архитект на [населено място], е отреден парцел XIV до 18.12.2001г., когато с договор за дарение ищецът и съпругата му дарили 1/2 ид.ч. от описания имот на дъщеря си А. Н. З.. Неправилно при допуснато съществено нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК въззивният съд приел, че с извършеното разпореждане с идеални части от правото на собственост и след 18.12.2001г., договорът за доставка на ел. енергия между страните е преустановил действието си и че ищецът е загубил качеството си на потребител по отношение на този обект. При формиране на този извод втората инстанция не е преценила като релевантни установени по делото обстоятелства поотделно и в тяхната взаимовръзка: съдът не е съобразил надлежно заявените в отговора на исковата молба възражения, че съществуването на договорното правоотношение между страните след 18.12.2001г. се установява от многократно заявените от ищеца признания относно съществуването на облигационната връзка с крайния снабдител и на качеството му на битов клиент през годините, следхождащи предприетото от него разпореждане с правото на собственост по отношение на обекта на потребление. Във връзка с така въведения предмет, съдът не е извършил съвкупна преценка на установеното по делото, че процесният обект – сгради се обслужва от три СТИ монтирани на 10.11.2020г., като извършеният монтаж е обективиран в три КП от същата дата в присъствието на ищеца, който е положил собственоръчно подписа си в полето за потребител, с което е потвърдил верността/съгласието си с обективираните в протоколите факти и обстоятелства; че от неоспорено от страните заключение на СГЕ е установено, че подписите за потребител на електрическа енергия, положени в констативни протоколи № 1051300/10.11.2020г., № 1051301/10.11.2020г. и № 1051303/10.11.2020г. за трите абонатни номера на имота: 95645103, 95645104 и 95645105, при които е извършена подмяна на електромерите са изпълнени от Н. П. З., в който смисъл са и показанията на свидетелите А. Г. и Г. А.; монтажът на електромерите е следствие на констатирани манипулации в схемите на свързване на два от електромерите по КП от 10.11.2020г.; с отделни заявления от 31.05.2013г.; от 21.04.2017г.; от 07.06.2018г. и от 26.06.2018г. ищецът заявил пред ответното дружество отсрочване/разсрочване на задължения по клиентския си номер, въз основа на които между страните са сключени три броя споразумения за разсрочено плащане на дължимата цена за потребена ел. енергия от 25.05.2015г., от 24.04.2017г. и от 28.06.2018г. за същия обект; че ищецът не е отправял изявление за прекратяване на облигационното правоотношение между страните съгласно чл. 13, ал. 5 от ОУ на ДПЕЕ до м. май 2021г.; както и че твърдението, че собствеността понастоящем принадлежи на А. И. /дъщеря на ищеца/ и на Н. З. /брат на ищеца/ не рефлектира върху възникналото и непрекратено договорно правоотношение между страните. В нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 235, ал. 2 от ГПК втората инстанция при правилно формирани собствени фактически изводи по спора, достигнала до необосновани правни изводи. Така, инстанцията по същество не е отчела установеното от заключение на проведената по делото ССчЕ, което страните не са оспорили, че при встъпването си на пазара на енергетиката през 2007г. „ЧЕЗ Електро България“ АД е наследило данни за наличие на сключен договор за продажба на електрическа енергия с кл. № 310176074511 с Н. П. З. за обект, находящ се на адрес: [населено място], [улица] /бивша ул. „432-ра“/. Договорът касае три места на потребление с об. №№ 96414115, 96414116 и 96414117. Договорът е прекратен на 31.05.2021г. и същият не е пререгистриран на друго лице. През исковия период отчетите на трите средства за търговско измерване в имота са били извършени дистанционно чрез специализирана система без необходимост от посещение в имота. Показанията на електромерите били реално отчетени на 31.01.2021г., а сумите по фактурата начислени правилно съобразно отчетените киловатчаса реална консумация и утвърдените от КЕВР цени за процесния период. От заключение на проведена по делото СТЕ и допълнителна задача към нея е установено, че фактурираните количества електрическа енергия са отразени по реален отчет на показанията на средствата за търговско измерване, а отчетеното отговаря на фактурираното количество. Стойността на фактурираните киловатчасове е изчислена математически вярно. Не е установена промяна в схемата за свързване на електромерите. Липсват данни за софтуерен или хардуерен проблем или наличие на други обстоятелства, които да са се отразили на изчисленото от трите СТИ в имота количество консумирана ел. енергия. Технически е възможно през трите средства да премине и да бъде надлежно отчетено значително по-голямо количество енергия от отчетената през исковия период, а средствата са метрологични годни. При тези факти, решаващият извод на въззивния съд за недоказан договор за доставка на електрическа енергия, обвързващ страните по отношение на описания обект на потребление и за спорния период от 01.01.-31.01.2021г. е необоснован като непочиващ на опитните правила и правилата на формалната логика, гарантиращи правилното мислене при установяване на фактите и последователността на разсъжденията при установяване на връзките между тях. Този извод почива и на допуснато нарушение на материалния закон - § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и на приетото от СГС, че понятието „битов клиент“ във всички случаи законът свързва с качеството на собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, ако друго не е уговорено с крайния снабдител. Следва да се отбележи, че въпросът кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, както и дали качеството „битов клиент“ по смисъла § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е обвързано с качеството на собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот не може да има еднозначен и общозначим за всички случаи отговор. Отговорът на този въпрос е обусловен във всеки отделен случай от предмета на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, които се определят от страните /чл. 6, ал. 2 от ГПК/; от приложението на правилото относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, по силата на което всяка една от страните следва да понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е установен в хода на производството /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, както и от безпрекословното изпълнение на задължението на съда при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила конкретиката на всеки отделен случай /чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК/. Ето защо буквалното позоваване в обжалваното решение на разрешението, дадено в Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/18г. на ВКС, III ГО е некоректно и несъобразено с предмета на делото и установените по него факти. Даденият с това решение отговор на въпроса изрично е ограничен до предмета на конкретния правен спор, а той е за това, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката кой дължи цената на доставената електрическа енергия за битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият собственик, когато за същия имот няма сключен договор за електроенергия за битови нужди между крайния снабдител и ползвател на договорно основание. Даденият отговор изрично съгласно текста на решението, не обхваща хипотезите, при които клиент на доставената електроенергия за битови нужди е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. Този договор не е формален, а доказването му може да се извърши с всички допустими по смисъла на ГПК доказателствени средства. Ето защо обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а спорът – разрешен по същество. По делото е установено, че за процесния обект – двуфамилна двуетажна масивна жилищна сграда в [населено място], [улица]/бивша ул. „432 – ра“/ № 16, е открит при ответното дружество клиентски № 310176074511, разпределен за три абонатни номера: 95645103, 95645104 и 95645105, чийто титуляр е бил Н. П. З.. Няма спор между страните, че до 18.12.2001г. ищецът е бил собственик на имота, когато с договор за дарение заедно със съпругата си дарили 1/2 ид.ч. от описания имот на дъщеря им А. Н. З.. Спорен по делото е дали с предприетото разпореждане с правото на собственост по отношение на обекта на доставка и след този момент ищецът е останал страна по договора за покупко продажба на електрическа енергия сключен с ответното дружество или с факта на разпореждане с правото на собственост този договор е преустановил действието си. Събраните по делото доказателства – писмени, гласни и експертни, преценени поотделно и в съвкупност обосновават извод, че договорното правоотношение по доставка по отношение на спорния обект на потребление е съществувало и валидно обвързвало страните и към релевантния период – м. 01.2021г. Във времето след 18.12.2001г. и до 13.01.2021г. ищецът е предприел множество действия, обективиращи извънсъдебното му признание и съзнание, че облигационната връзка между страните съществува и валидно обвързва страните чрез изпълнение; отлагане и разсрочване на изпълнение на задължения; монтиране на СТИ; преместване на СТИ; осигуряване на достъп на служители на ответното дружество до обекта и до СТИ и т.н. Основателен е доводът на касационния жалбоподател, че с Решение № 305 от 23.05.2024г. по гр.д. № 1773/2023г. на ВКС, III ГО е отхвърлен предявеният от Н. П. З. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 6981.53 лв., представляваща стойност на начислена ел. енергия по фактура № 0295126278/31.12.2020г. за периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. /предхождащия процесния месец/ по същата партида с кл. № 310176074511, с адрес на потребление, идентичен с процесния. С това решение е формирана сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че в периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. страните по делото са били обвързани от договор за доставка на ел. енергия за същия обект на потребление и че сумата предмет на отхвърления отрицателен установителен иск по това дело се дължи от ищеца на ответника именно на основание съществуващото между тях към този момент договорно правоотношение по доставка на ел. енергия. Към момента на влизане в сила на това решение са преклудирани всички възражения на ищеца основани на факти, настъпили до приключване на устните състезания по това дело пред въззивната инстанция, вкл. и тези във връзка с местоизмерването. По делото не се твърдят и не са събрани доказателства след 31.12.2020г. ищецът да е предприел действия за разваляне или прекратяване на договорна връзка с ответника – многократно заявена от него пред ответника и пред негови служители в писмени изявления и конклудентни действия през годините следхождащи разпореждането с идеални части от правото му на собственост. Установено е по делото, че договорната връзка между страните е преустановена на 31.05.2021г. и обектът не е пререгистриран на друго лице. Фактът на реално потребление в периода 01.01.2021г. до 31.01.2021г., количествата потребена от ищеца ел. енергия в електроснабдения обект за собствени битови нужди и тяхната стойност и вярно изчисление са установени по делото от неоспорените заключения на съдебно – счетоводна и две съдебно – технически експертизи. Въз основа на съвкупен анализ на така обсъдените обстоятелства и доказателства, съдебният състав на касационната инстанция приема, че на основание валидно сключен и обвързващ страните договор за доставка на ел. енергия за описания обект на потребление в [населено място], за ищеца – потребител на ел. енергия за битови нужди е възникнало задължение за плащане цената на реално потребени количества ел. енергия в претендирания размер и отчетен период /м. 01.2021г./, за изпълнението на което до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция не са събрани доказателства. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на доказаното по основание и размер вземане на ответника от ищеца е неоснователен и следва да се отхвърли. На основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното решение като неправилно следва се отмени и вместо него да се постанови друго в изложения смисъл. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за правна помощ в полза на касатора и ответник по делото следва да се присъдят поискани и доказани разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за въззивна и касационна инстанция в общ размер от 300 лева, както и платена държавна такса за касационна инстанция в общ размер от 151.93 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 6470/14.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 6236/2022г. по описа на Софийски градски съд и вместо него постанови: ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявеният от Н. П. З. с ЕГН [ЕГН] срещу „Електрохолд Продажби“ АД /старо наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, ЕИК[ЕИК] отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6096.56 лева, представляваща начислена цена на консумирана електрическа енергия за периода от 01.01.2021г. – 31.01.2021г. в обект на потребление – две масивни жилищни сгради с административен адрес: [населено място], район „Лозенец“,[жк], [улица]/бивша ул. „432 – ра“/ № 16, с клиентски № 310176074511 с три места за потребление с аб. №№ 95645103, 95645104 и 95645105, за която сума е издадена фактура № 0296779783/31.01.2021г. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Н. П. З. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 451.93 лева, представляваща разноски по делото за въззивна и касационна инстанции. Решението е постановено при участието на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „Електрохолд Продажби“ АД. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.