Приемане на наследство по завещание и предявяване на иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60142

СОФИЯ, 19.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 189/2021 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 60296 от 05.07.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-227 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 1239/2020 г. в частта по исковете по чл. 108 ЗС по подадената касационна жалба от И. П. И., П. К. И. и Н. К. К..

Ответниците по касация Д. М. К. и А. М. К. поддържат становище, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С допуснатото до касационно обжалване част от въззивно решение е потвърдено решение № 160 от 09.08.2019 г. по гр. д. № 971/2017 г. на Районен съд-Карнобат в частта, с която е прието за установено по отношение на ответника Н. К. К., че ищците Д. М. К. и А. М. К. са собственици на 1/2 ид. част от поземлени имоти-земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], общ. С., представляващи поземлени имоти с №№ ...., ...., ...., ...., ...., ....., ....., ...., както и на 1/4 ид. ч. от земеделски имоти №№ .....и ...., и ответникът Н. К. е осъден да им предаде владението върху посочените идеални части от тези имоти на основание чл. 108 от ЗС , както и в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците И. П. И. и П. К. И., че Д. М. К. и А. М. К. са собственици на 1/2 ид. част от поземлени имоти-земеделски земи в землището на [населено място], съставляващи поземлени имоти с №№ ....., ....., ....., ...., ...., ...., ...., както и на 1/ 4 ид. ч. от поземлените имоти с №№ .....и ....., и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на посочените идеални части от тези имоти на основание чл. 108 от ЗС .

От фактическа страна по делото е установено, че с решение от 12.07.1995 г. на ОСЗ-гр. Сунгурларе е било възстановено правото на собственост на наследниците на К. Д. К. върху имоти №№ .....; ....; ...; ....; ....; ....; ....; ....; ....по плана на земеразделяне в землището на [населено място], общ. С.. С решение от 28.07.1998 г. на ОСЗ С. на наследници на К. Д. К. е възстановено и правото на собственост върху имоти № ....и ...., а с друго решение от същата дата-имот № .....

С решение от 12.07.1995 г. на ОСЗ-Сунгурларе е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Д. К. върху имоти №№ ....; ....; ....; ....; ....; .....; .....; ....и ....по плана за земеразделяне на землището на [населено място].

П. Д. К. е починал през 1961 г. Оставил е наследници по закон четири деца, едно от които М. П., която е била съпруга на К. Д. К.. Тя е починала през 1980 г. и е оставила за наследници по закон своя съпруг и три деца-Т. К. Т., М. К. П. и Д. К. Д..

К. Д. К. е починал на 09.03.1992 г. Негови наследници по закон са децата му Т. К. Д., М. К. П. и Д. К. Д..

Със саморъчно завещание от 15.03.1991 г. К. Д. К. завещал на своя син Д. К. Д. всичките си недвижими имоти-ниви, и гори. Завещанието е било оставено за съхранение в нотариата. Обявено е на 23.06.1992 г. по молба на Р. К.- адвокат, действаща като пълномощник на Д. К. Д..

Д. К. Д. е починал на 07.03.2005 г. Негови наследници са съпругата му Й. Х. Д. и ищците Д. М. К. и А. М. К., които наследяват по заместване починалия преди наследодателя негов син М. Д. К..

В срока за отговор на исковата молба ответниците И. П. И., П. К. И. и Й. Д. Х. са противопоставили възражение, че завещанието на К. Д. в полза на неговия син Д. К. не е породило действие. Оспорили са неговата автентичност. Навели са и твърдение, че по своя характер завещателното разпореждане представлява завет, тъй като се отнася за конкретно имущество-ниви и гори, и по аргумент от чл. 19, ал.1 ЗН не е породило действие, защото към момента на откриване на наследството със смъртта на завещателя не е била завършена процедурата по възстановяване на процесните имоти. Тези възражения са обсъдени от въззивния съд и са намерени за неоснователни по съображения, подробно изложени в мотивите.

С отговора на исковата молба ответниците са навели и възражение, че Д. К. не е упражнил правата си по завещанието, а е приел наследството по закон. За доказване на същото са представили Договор за доброволна делба на недвижими имоти, сключен на 25.03.2004 г. , с който съделителите, между които и Д. К. и неговите сестри М. К. П. и Т. К. Д., си поделили гори и земи от горския фонд, възстановени с решение от 2000 г. на Общинска служба по земеделие и гори- гр. Сунгурларе на наследници на Д. К. З. /баща на К. Д. К./.

Договорът за доброволна делба от 2004 г. не е обсъден от въззивния съд и не е даден отговор на възражението на ответниците, че Д. К. не е приел наследството по завещание, поради което правата на страните по отношение на процесните имоти са такива, каквито следват от наследяването по закон.

Това е мотивирало касационната инстанция да допусне касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и въведените от страните доводи и възражения. При разрешаването на този въпрос въззивният съд е процедирал в противоречие с трайно установената практика на ВКС, според която той е съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти във връзка с доводите и възраженията на страните.

Неизпълнението на това задължение съставлява процесуално нарушение, което в случая не е съществено, тъй като не се отразява на правилността на постановения съдебен акт. Това е така, тъй като предмет на договора за доброволна делба от 25.03.2004 г. са гори и земи от горския фонд, възстановени на основание ЗВСГЗГФ с решение на Общинската служба по земеделие от 30.06.2000 г. Саморъчното завещание на К. Д. е съставено на 15.03.1991 г., т.е. след одържавяване на горите и преди възстановяване на собствеността в полза на наследниците на бившия собственик, поради което и на основание чл. 90а ЗН то няма действие по отношение на тях. Те се считат за „новооткрито наследство”, което се наследява от наследниците по закон. Чрез фикцията” „новооткрито наследство” реституираните имоти, които са били одържавени и към момента на откриване на наследството не са били в патримониума на наследодателя, се обособяват в отделен обект за наследяване, което дава възможност на наследника да приеме или да се откаже от това наследство, независимо от наследяването на останалото имущество на наследодателя. Поради това обстоятелството, че Д. К. като наследник по закон на К. Д. е участвал в делбата от 25.03.2004 г. на възстановените на Д. К. З. гори и земи от горския фонд, наред с другите наследници на общия наследодател, не може да обоснове извод, че той е приел наследството на К. Д. по закон, а не по завещание.

В тази връзка следва да се има предвид, че наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването на закон. Само ако завещанието е недействително и не е годно да породи действие, или облагодетелстваното от завещанието лице се откаже от наследството, към наследяване се призовават наследниците по закон. Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. В правната теория и в съдебната практика няма колебание, че когато общото завещателно разпореждане е направено в полза на наследник по закон, както е в случая, той може да се откаже от наследяването на едното основание и да приеме наследството на другото. За разлика от приемането на наследството, което може да бъде изрично или мълчаливо /с конклудентни действия/, отказът от наследство, независимо дали по завещание или по закон, е винаги формален акт-чл. 52 във вр. с чл. 49, ал.1 ЗН. След отмяната на чл. 50 ЗН / ДВ бр. 60/1992 г./ приемането на наследството не е обусловено със срок.

По настоящото дело не е установено бенефициерът по завещанието Д. К. приживе да е приел или да се е отказал по предвидения в закона ред от наследството по завещание. Тъй като правото да се приеме наследството е наследимо, в случаите, когато наследникът умре преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, законът дава право на всеки от неговите наследници да приеме това наследство или да се откаже от него при определени условия-чл. 57 ЗН. Ищците по делото Д. М. К. и А. М. К. са наследници по закон на Д. К.. Предявяването на искове за собственост на завещаните имоти против наследниците по закон на К. Д. представлява действие, обективиращо волята им да приемат завещаното имущество. Съгласно чл. 48, пр.2 ЗН приемането поражда действие от откриване на наследството.

С оглед на изложеното правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че на основание саморъчното завещание от К. Д. от 15.03.1991 г. и наследствено правоприемство от бенефициера по завещанието Д. К. ищците се легитимират за собственици на 1/2 ид. част от земеделските земи, възстановени на наследници на К. Д., и на 1/4 ид. част от земеделските земи, възстановени на наследниците на П. Д. К.. Следва да бъде споделен и изводът на въззивния съд за недоказаност на възражението на ответниците за придобиване по давност на идеални части от процесните имоти, съответстващи на дела им от наследството. Показанията на свидетелката И. Г. са общи, не конкретизират нито имотите, нито периода, за който се отнасят, и въз основа на тях не може да се направи обоснован извод, че сестрите на Д. К. лично или чрез другиго са упражнявали владение върху възстановените имоти, достатъчно за придобиването им по давност.

По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на наведените основания за неправилност следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № ІІІ-227 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 1239/2020 г. в частта , с която на основание чл. 108 ЗС е прието за установено по отношение на Н. К. К., че Д. М. К. и А. М. К. са собственици на 1/2 ид. част от поземлени имоти-земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], общ. С., представляващи поземлени имоти с №№ ....., ....., ...., ....., ...., ....., ...., ....., както и на 1/4 ид. ч. от земеделски имоти №№ .....и ....., и Н. К. е осъден да им предаде владението върху посочените идеални части от тези имоти, както и в частта, с която е признато за установено по отношение на И. П. И. и П. К. И., че Д. М. К. и А. М. К. са собственици на 1/2 ид. част от поземлени имоти-земеделски земи в землището на [населено място], съставляващи поземлени имоти с №№ ....., ...., ....., ....., ....., ...., ....., както и на 1/ 4 ид. ч. от поземлените имоти с №№ .....и ....., и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на посочените идеални части от тези имоти.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: