Отпадане на интерес от иск за прекратяване на дружество при доброволна ликвидация

Текстът на акта

Ключови фрази

Изпълнение върху дял от търговско дружество * ликвидационен дял * правен интерес * ликвидация

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 250

[населено място] 18.08.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесети февруари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 724/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България„ АД против решение № 464/06.07.2023 г. по т.д.№ 1084/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 260550/19.08.2022 г. по т.д.№ 860/2018г. на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен предявения от „Юробанк България„ АД / като правоприемник на „Банка Пиреос България„ АД / против „Еко Чек„ ООД иск, с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, за прекратяване на дружеството – ответник. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По същество навежда процесуални нарушения на съда – неизследване в пълнота на всички относими факти и обстоятелства и без задълбочен анализ на събраните доказателства. Така, според страната, съдът не е отчел, че са установени всички предпоставки на чл. 517, ал. 4 ГПК към момента на предявяване на исковата молба / доколкото в хода на самото исково производство е настъпило преобразуването на „Еко Чек„ ЕООД в ООД /, обстойно коментирани в касационната жалба. Оспорва съобразяването на съда с последващото преобразуване на „Еко Чек„ ЕООД в ООД, тъй като е непротивопоставимо нему, след като запора върху дружествените дялове на П. П. / негов длъжник и към същия момент едноличен собственик на капитала / предхожда увеличението на капитала и приемането на нови съдружници. Счита, че искът подлежи на отхвърляне само доколкото би бил удовлетворен като кредитор, за задълженията на съдружника П. П., преди приключване на първото заседание по делото. Касаторът оспорва отхвърлянето на иска му, поради установената нулева стойност на ликвидационния дял на съдружника П., негов длъжник, тъй като, от една страна е невярно това обстоятелство / съдът е кредитирал неотносим вариант на ССЕ, вместо този по допълнителното заключение /, а от друга - чл. 517, ал. 4 ГПК не предвижда съобразяването на стойност на ликвидационен дял. Счита, че по същество съдът се е произнесъл на основание чл. 517, ал. 3 ГПК, за което не е имал основание, независимо от междувременно променената правно – организационна форма на ответното дружество.

Ответната страна – „Еко Чек“ ООД – оспорва касационната жалба. Позовава се на заключението на СИЕ, според което, независимо към кой момент би била определена стойността на дела на съдружника П. П. - длъжник на банката, тя е отрицателна величина. Цитира практика на касационна инстанция, съобразяваща това обстоятелство като основание за отхвърляне на искове по чл.517, ал.3 и ал.4 ГПК. Акцентира и на обстоятелството, че съдружникът П. не е извършвал разпореждане със запорираните му дружествени дялове – и преди и след преобразуването на „Еко Чек„ ЕООД в „Еко Чек„ ООД същият притежава 200 дружествени дяла. Поради това не могат да се черпят аргубенти от разпоредбата на чл. 452 ГПК. Оспорва твърдението за нередовно водено счетоводство от дружеството, както и за неправилно заприходяване на придобитият от публична продан недвижим имот – в нарушение на счетоводните стандарти за дълготраен материален актив, с обстойни съображения за приложимия такъв , с оглед предназначението на имота.

С определение № 1864/03.07.2024г. касационното обжалване е допуснато по въпроса : Следва ли съдът, при предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК срещу ответник ЕООД, при преобразуването му в ООД в хода на производството, да изследва и съобразява стойност на ликвидационен дял на длъжника - едноличен собственик на капитала, а след преобразуването – съдружник в дружеството - ответник, като предпоставка за уважаването на иска, ако би се установила положителна стойност, респ. за отхвърлянето му - когато не се установи такава / при нулева стойност / ? Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал.1 ,т.3 ГПК.

В открито съдебно заседание от 30.01.2025г. процесуалният представител на ответника твърди, че „Еко Чек„ ООД е прекратено и в производство по доброволна ликвидация, което изключва правния интерес на „Юробанк България„АД от предявеният иск за прекратяване на дружеството. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която съдът следи служебно във всяка фаза от неговото развитие. Представя извлечение от партидата на дружеството в Търговския регистър, удостоверяваща обстоятелството, установено и след служебна проверка на състава. С оглед това се претендира прекратяване на настоящото производство.

Касаторът оспорва твърдението за отпаднал правен интерес от постановяване на решение по чл. 517 , ал. 4 ГПК, тъй като – с оглед неудовлетворяването му като взискател в образувано изпълнително производство срещу съдружника П., при наложен запор върху притежаваните от него дружествени дялове в „Еко Чек„ ЕООД, междувременно преобразувано в ООД , както от длъжника П., така и от самото дружество „ Еко Чек „ ООД - интересът от предявения иск е прекратяване, с цел стартиране на принудителна, а не доброволна ликвидация на дружеството, единствено при която кредиторът може да бъде удовлетворен. Още повече, че съгласно чл. 274 ТЗ , във всеки един момент компетентните дружествени органи могат да вземат решение да се продължи дейността на дружеството, стига да не е почнало разпределение на имуществото му. Акцентира се и на недобросъвестността на ответника, непрекъснато предприемащ действия , осуетяващи възможното удовлетворяване на кредитора.

С последваща молба - вх. № 3758/28.02.2025 г. - касаторът е поискал допускане на обезпечение на предявения иск, с налагане на обезпечителна мярка – „спиране на производството по ликвидация“ на “Еко Чек„ ООД, вписано под № 20250121111342 в Търговския регистър. Страната се позовава на определение по ч.т.д.№ 779/2010 г. на Върховен касационен съд, с което идентична мярка, наложена с определение на въззивен съд , е счетена за подходяща по предявен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК и в интерес на ищеца , като начин да се ограничат действията на ликвидатора и осребряването на имуществото на ответника по иска, с което ще се гарантира изпълнението на съдебното решение по иска.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе, вкл. с оглед нововъведения факт за прекратяване на дружеството и висящо производство по доброволната му ликвидация, съобрази следното :

„Банка Пиреос България„ АД / с правоприемник в хода на производството „Юробанк България„ АД / е предявила срещу „Еко Чек“ ЕООД / в хода на производството преобразувано в ООД / иск , основан към датата на исковата молба, съобразно правно-организационната форма на ответника, на чл. 517, ал. 4 ГПК. Ответникът се е позовал на факта, че след преобразуването на „Еко Чек„ЕООД в ООД, делът на П. П. от капитала на дружеството е 3,85 %. Заявява готовност да се възползва от възможността по чл. 517, ал. 3, пр. трето ГПК и да изплати припадащата се на този дял стойност, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ГПК / т.е. като стойност на дружествен дял /, в размер на 10,97 лева. Представя баланс на „Еко Чек“ООД към 30.06.2018г. и отчет за приходите и разходите към същата дата, като база за определяне на стойността. Ищецът възразява, че след подаване на исковата молба П. П. е взел решение за увеличение капитала на „Еко Чек „ ЕООД и приел за съдружник дъщеря си Д. Б. , придобила новозаписаните 2 500 дружествени дяла. Счита, че се касае за умишлени действия, единствено с цел увреждане на кредитора. Увеличението на капитала и приемането на нов съдружник, според ищеца, не могат да се противопоставят на кредитора, като извършени след наложения запор върху дружествените дялове на П.. Ищецът е оспорил и стойността на дела на съдружника П., поддържана от ответника, вкл. истинността на представените счетоводен баланс и отчет за приходи и разходи към 30.06.2018г.. По искане на страните е допусната ССЕ.

Първоинстанционният съд е уважил иска и постановил прекратяване на дружеството, за което е съобразил наличие на всички предпоставки по чл. 517, ал. 4 ГПК и възприел за меродавна определената от СИЕ стойност на ликвидационния дял на съдружника П., като притежател на 100 % от капитала на дружеството / т.е. ирелевирайки последиците на увеличението на капитала и приемането на нови съдружници /, при осчетоводяване на притежавания недвижим имот като инвестиционен имот, т.е. по пазарна стойност, идентична с тази на придобиването му по реда на публичната продан - 244 000 лева.

За да промени правния резултат, въззивният съд е приел за основателен довода на ответника във въззивната му жалба, че не са съобразени поясненията на вещото лице от открито съдебно заседание на 09.03.2022 г., от които се установява, че липсва решение на органите на дружеството, за осчетоводяване на придобития имот като „инвестиционен имот„, поради което е следвало да се осчетоводи като ДМА. Съдът се е позовал на решения по т.д.№ 1747/2014 г. и т.д.№ 1142/2016 г.на ІІ т.о. на ВКС, според които, от предназначението на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК следва, че успешното му провеждане предполага съществуване на вземане на съдружника към дружеството, от равностойността на дела му, което може да бъде обект на принудително изпълнение и от което ищецът – взискател може да се удовлетвори. Ако такова вземане на съдружника не съществува, предприетото от взискателя принудително изпълнение няма да има обект и с прекратяването на дружеството няма да се постигне желания от взискателя правен резултат - удовлетворяване на вземането му към съдружника,чрез изпълнение върху дружествения му дял. Съдът приема, че от събраните доказателства се установяват предпоставките на чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК, но не се установява вземане на съдружника - длъжник към дружеството – ответник за стойността на припадащ му се дружествен дял, предвид заключенията на приетите счетоводни експертизи, тъй като към датата на налагане запора върху дружествените дялове на съдружника – длъжник и към датата на исковата молба, стойността на ликвидационния му дял е нулева. Липсата на вземане на длъжника П. към имуществото на дружеството – ответник, от стойността на припадащия му се дружествен дял, с оглед целта на иска, е основание за отхвърлянето му, тъй като не може да се постигне целения правен резултат. Съдът кредитира заключението на основната експертиза, в която остойностяването на дела на П., по реда на чл. 125, ал. 3 ГПК, е извършено въз основа на осчетоводяването на придобития недвижим имот като ДМА, а не като „инвестиционен имот„, предвид липсата на решение на органите на дружеството / към момента на запора еднолична собственост и управлявано от длъжника П. / за това му предназначение. Така, съдът е формирал извод за нулева стойност на ликвидационен дял.

По молбата за обезпечение на иска :

Молбата за налагане на обезпечителна мярка за пръв път в касационна инстанция е недопустима, съгласно т. 7 на ТР № 1/ 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС / цитираното определение на ВКС е постановено по реда на чл. 274, ал. 2, пр. първо ГПК /. По начало всяко обезпечение предполага висящо исково производство, спрямо което е обоснован обезпечителен интерес. Дори допускане на обезпечителни мерки за пръв път в касационна инстанция да би било допустимо, то би било предпоставено от предходно произнасяне по допустимостта на производството, с оглед прекратяването на „Еко Чек„ ООД и висящото производство по доброволна ликвидация на дружеството.

За да се произнесе по допустимостта на иска, с оглед новонастъпилото обстоятелство, настоящият състав съобрази следното :

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно до приключване на съдебното производство във всички инстанции, за разлика от други факти от значение за спорното право по чл. 235, ал. 3 ГПК, които не касаят допустимостта. Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, идентично на този по чл. 517, ал. 3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на съдружник в ООД, да прекрати търговското дружество – ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Прекратяването на дружеството не предполага различни правни последици, в зависимост от това дали е настъпило по решение на компетентния орган на дружеството или в резултат на уважен конститутивен иск като настоящия. Ликвидационният дял е обективна стойност, която също не се влияе от факта дали ликвидацията е доброволна или принудителна. Относно стойността на ликвидационния дял на длъжника П. не се формира сила на пресъдено нещо с решението по чл. 517, ал. 3 или ал. 4 ГПК, както с оглед предмета му / макар да се приема в практиката на касационна инстанция, че установяването на нулева стойност е основание за отхвърляне на иска /, така и предвид страните в същото. Този спор е между съдружника П. и „Еко Чек„ ООД, но при бездействие на длъжника, за кредитора е възможен пътя на защитата чрез суброгаторен иск по чл. 134 ЗЗД, както при условията на доброволна, така и при принудителна ликвидация. В производството по такъв иск, ако би възникнал правен интерес от предявяването му, би могло да се претендира и надлежно обезпечение, с оглед производството по ликвидация. Следователно, противно на твърдението на касатора, принудителната ликвидация не разкрива специфики, гарантиращи интерес на кредитора от прекратяване на дружеството единствено по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК, вместо ползване на правните последици от прекратяването му по реда на чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ. Изпреварването на последиците от уважения конститутивен иск с решението на компетентния орган на дружеството по чл. 154, ал. 1 , т. 2 ТЗ, е по същество доброволно реализиране на фактическия състав на чл. 517, ал. 4 ГПК , което не е недопустимо, но следва да се съобрази в предметния обхват на производството по ликвидация.

Несъстоятелни са опасенията на касатора от възможно решение по чл. 274, ал. 1 ТЗ, за продължаване дейността на дружеството. Както се посочи по-горе, предприетото прекратяване по чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ, независимо от действителните съображения на съдружниците в конкретния случай, следва да се възприеме и като предприето доброволно реализиране на последиците на иска по чл. 517 ГПК, т.е. доброволно предприета промяна в правната сфера на дружеството – прекратяването му, идентична на тази целена с иска - предпоставка за удовлетворяване на кредитора на съдружника П. от ликвидационния му дял. Вписаното прекратяване на дружеството, в тази хипотеза, следва да се зачете като предприето и с основание доброволно реализиране последиците на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, целящ удовлетворяване на кредитора „Юробанк България„ АД от ликвидационния дял на съдружника П.. Поради това, само решение на компетентния орган на дружеството по чл. 274, ал. 1 ТЗ, не би било достатъчно за вписване продължаване на дейността му, без установяване на приключило спрямо „Юробанк България„ ЕАД изпълнение от „Еко Чек„ ООД, в качеството на трето, задължено по изпълнителното дело на банката срещу П. П., лице, освен в случай на влязло в сила съдебно решение, отричащо наличието на вземане от ликвидационен дял. Вписването на продължаване на дейността на дружеството, без наличието на такива доказателства, ще следва да се счита за вписване на несъществуващо обстоятелство, атакуемо по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Аналогично е атакуемо и вписване заличаването на дружеството, без да се удовлетвори или отрече - със съгласие на страните или при спор по съдебен ред - вземане от ликвидационен дял на съдружника П..

С оглед горните съображения, при междувременно осъществилото се прекратяване на „Еко Чек„ ООД и висящото производство по ликвидация на ответника, правният интерес от предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е отпаднал и производството по същия следва да бъде прекратено, с обезсилване на постановеното въззивно решение.

Обезсилването на въззивното решение не влече недопустимост и на произнасянето относно отговорността за разноски, която се преценява на самостоятелно основание и с оглед конкретните обстоятелства. Доколкото ответникът е дал повод, като не е осуетил предявяването на иска с поведение, идентично с инициираното последващо - за прекратяване дейността му и встъпване в производство по доброволна ликвидация, то по аргумент за противното от чл. 78 , ал. 2 ГПК, ищецът не следва да отговаря за понесените от ответника разноски. Предвид това, инкорпорираното във въззивното решение определение, с което, „Юробанк България“АД е осъдено да заплати на „Еко Чек„ ООД разноски за въззивна инстанция, в размер на 2 900 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъде отменено.

По идентични съображения и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, както следва : 1870 лева за първа и 70 лева за въззивна инстанция или в общ размер от 1 940 лева.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 270, ал. 3, пр. първо ГПК

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо, решение № 464/06.07.2023г. по т.д.№ 1084/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Юробанк България„ АД против „Еко Чек„ ООД иск, с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Юробанк България„АД против „Еко Чек„ООД иск, с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, за прекратяване на дружеството – ответник .

ОТМЕНЯВА инкорпорираното във въззивното решение определение за осъждане „Юробанк България“АД да заплати на „Еко Чек„ ООД разноски за въззивна инстанция, в размер на 2 900 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

ОСЪЖДА „Еко Чек“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Юробанк България„АД понесените разноски за първа и касационна инстанции, в общ размер от 1940 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: