Законосъобразност на избора на ръководни органи на политическа партия

Текстът на акта

Ключови фрази

Обжалване на решението по молбата за регистрация * политическа партия- обжалване на решение за вписване на обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

София, 14.06. 2024 година

В името на народа

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

с участието на секретаря Ина Андонова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 939 по описа за 2024 год . за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.530 и сл.ГПК във вр. с чл.18,ал.1 и чл.17,ал.1,т.8 от Закона за политическите партии.

Образувано е по съвместна касационна жалба, подадена от К. М. Ш., Т. Т. Т., В. Сивелинов С. и Е. Г. Д. срещу решението от 29.03.2024г. по фирмено дело № 8176/1999г. по описа на СГС, с което е допуснато вписване в регистъра на политическите партии по заявление вх.№ 264678/22.04.2024г. на промени по партидата на ПП „ВМРО- Българско национално движение“ в резултат на проведения на 17.02.2024г. Девети извънреден конгрес - изменения и допълнения на Устава на политическата партия; нов състав на Националния изпълнителен комитет; нов състав на Националната контролна комисия; лицата, представляващи партията.

Искането за отмяна на позитивното регистърно решение от касаторите - членове на партията и с изключение на К. Ш. - взели участие в конгреса като делегати, е основано на съображения за допуснати нарушения на разпоредбите на ЗПП и на устава на политическата партия при свикването и провеждането на конгреса от 17.02.2024г.:

1/ „Заличаване“ от Националния изпълнителен комитет с решения от заседанията от 12.12.2023г. и 13.02.2024г. на редица местни организации, в резултат на което са предопределени резултатите от конгреса и са нарушени основни права на членовете на организациите по чл.9, ал.2 от Устава - да избират и да бъдат избирани в ръководните и контролните органи на партията.

Изложено е, че с решение от заседанието си от 03.12.2023г. за свикване на конгреса Организационният съвет на партията определил норма на представителство - по един делегат от всяка местна структура въз основа на критериите „участие на структурите в отминалите избори от последния конгрес до сега, както и участието им в организационната дейност“ и възложил на Националния изпълнителен комитет да определи списъка на местните структури, които ще излъчат делегат. С решенията си от 12.12. 2023г. и 13.02.2024г. Националният изпълнителен комитет „неуставно“ съставил списък, съдържащ 392 местни организации. Не били вписани 150 съществуващи местни структури, което според касаторите е „форма на наказание от мнозинството от НИК“, която не е предвидена в Устава. С неуставното заличаване на почти една трета от низовите организации били предопределени резултатите от конгреса. Извън списъка останала и организацията „ВМРО - Т. А.“ - Пловдив, в която членува и чийто председател е жалбоподателят К. Ш.. Опит тази структура да оспори и поиска отмяна на противоуставното решение бил направен пред самия конгрес посредством искане неин делегат да бъде допуснат до участие. Това искане било поставено на гласуване и отхвърлено от делегатите на конгреса, като мандатната комисия предложила да не бъде прието. На Ш. било отказано правото да защити тезата си.

2/ Незаконосъобразно проведен избор на членове на Организационния съвет, от който състав се избира Националният изпълнителен комитет. Поддържа се, че не са подложени на гласуване кандидатурите на множество предложени за членове на Организационния комитет лица - такива, издигнати от общински конференции и предложени от делегати в деня на форума. Председателят на комисията по избора Ю. А. отказал да подложи на гласуване конкретно посочени в жалбата номинации.

В противоречие с „правните норми“ и без одобрение от конгреса била възприета процедура членовете на организационния съвет да бъдат избирани по два списъка, съставени от двамата кандидати за председател на партията К. К. и А. Д.. Тези списъци съдържали повече от 50% съвпадение на имената на кандидати. Имало и предложения от общински конференции, структури и отделни делегати. При проведено гласуване „анблок“ на тези колективни предложения избрани за ръководния орган били включените в списъка на К. К.. По този начин останали ощетени кандидатите от „неизбрания списък“ на А. Д., които не са били номинирани от К.. Според касаторите с неподлагане на отделно поименно гласуване на кандидатурите на тези лица, водещият е нарушил правото им по чл.9,ал.2 от Устава да бъдат избрани за членове на Организационния съвет, което е условие да бъдат избрани за членове на НИК. Считат, че с гласуването „анблок“, делегатите са формирали позиция не за конкретен кандидат, а за предложението като цяло.

3/ Като следващо нарушение касаторите визират непредоставяне възможност за изказване на кандидатите на членове на ръководни и контролни органи и представяне на техните кандидатури.

4/ Непровеждане на гласуване „за“, „против“, „въздържал се“ според касаторите също съставлява нарушение. Вместо това председателстващият е обявявал за избран този, който е получил повече от половината от гласовете от първоначалния кворум.

5/ Касаторите се позовават и на нарушение на чл.14,ал.4 от устава, съгласно който, конгресът определя броя на членовете на Организационния съвет. Водещият игнорирал предложението на делегата Искрен В. да се гласува конкретен брой членове на ОС, които ще се избират и допуснал неопределен брой гласувания за състава на този орган, с което попречил делегатите да формират своето намерение за гласуване. Същият порок е посочен и при избора за Национален изпълнителен комитет и Национална контролна комисия.

6/ Като поредно нарушение е въведено прекратяването на заседанието на конгреса преди да бъдат подложени на гласуване всички кандидатури за НИК и НКК и преди изчерпване на точките от дневния ред. Според касаторите това съставлява нарушение на чл.15,ал.2 от Устава, тъй като е следвало при спадане на кворума заседанието да бъде отложено с един час и да бъдат изчерпани точките от дневния ред. Считат, че спадането на кворума не е основание за закриване на заседанието, но с това действие е осуетена възможността за допълване на ръководните органи с още лица. Поддържат, че изборът за всички органи на партията - ОС, НИК, (избиран между членовете на ОС) и НКК, е незаконосъобразен.

В съдебно заседание касаторите поддържат жалбата. Излагат подробни съображения в защитата на тезата си. Представено е и писмено становище в предоставения от съда срок.

В подробен писмен отговор ПП „ВМРО- Българско национално движение“ оспорва жалбата и счита, че постановеното регистърно решение, с което са вписани обстоятелства по партидата на партията, произтичащи от взетите решения на К. от 17.02.2024г., е законосъобразно. Изложени са възражения срещу допустимостта и основателността на подадената касационна жалба. В съдебно заседание представителят на политическата партия поддържа становището си. Излага и писмени съображения.

Становището на представителя на Върховна прокуратура е, че жалбата е допустима и основателна. Излага подробни аргументи в становището си по съществото на делото.

В настоящото производство са представени и приети писмени доказателства, както и са разпитани свидетели, ангажирани от касаторите.

При служебната проверка за допустимостта на съвместната касационна жалба настоящият състав намира следното:

Константна е практиката на ВКС, че при отсъствие на предвиден в ЗПП съдебен ред за оспорване на решения на органите на политическа партия, правен интерес от обжалване на позитивното решение за вписване в регистъра по партидата на съответната партия има всеки неин индивидуален член, който твърди, че е засегнат от вписване на обстоятелство, което не е валидно възникнало.

Неоснователно е възражението на ПП „ВМРО- Българско национално движение“, поддържано в отговора на касационната жалба за неспазване на седмодневния срок по чл.18,ал.1 ЗПП за обжалване. Съдебното решение е постановено на 29.03.2024г. Срокът за обжалване тече от узнаването, а датата на узнаването му от касаторите е 05.04.2024г., когато упълномощеният с пълномощно от 27.03.2024г. от К. Ш., Т. Т., В. С. и Е. Д. адвокат И. Д. се е запознал с делото. Подаването на молба от 13.03.2024г. в хода на регистърното производство от К. Ш. не обосновава извод, че постановеният по-късно съдебен акт е достигнал до знанието на това лице (а чрез него и до останалите обжалващи) преди посочената дата 05.04.2024г. К. Ш. не е страна в производството по вписване на промени по партидата на партията и съдебното решение не му се връчва. Касационната жалба е подадена на 12.04.2024г. в рамките на преклузивния срок, считано от 05.04.2024г.

Неоснователен е доводът на ПП „ВМРО- Българско национално движение“, поддържан в отговора на касационната жалба за отсъствие на активна процесуална легитимация на К. Ш. поради отпадане на качеството му на партиен член. По делото са представени доказателства за изключване на Ш. от партията през април 2022г., но видно от представения от касаторите и неоспорен от насрещната страна протокол от 10.01.2023г. от заседание на Ръководството на местната организация „Т. А.“ - Пловдив, той отново е приет за член на ПП „ВМРО-БНД“. Ответната страна не твърди да е взето последващо решение за изключването като партиен член на Ш. преди датата на провеждането на процесния конгрес. Следователно касаторът Ш. установява качеството си на член на партията към датата на провеждане на Деветия извънреден конгрес и подадената от него жалба е допустима.

По делото е безспорно редовното свикване на извънредния конгрес по предложение на Организационния съвет от Националния изпълнителен комитет в съответствие с разпоредбата на чл.13,ал.2, предложение първо от Устава, надлежното оповестяване на свикването (дата част, място, дневен ред), провеждането му при наличието на изискуемия кворум и приемането на решенията при наличието на изискуемото мнозинство. Преценката на тези обстоятелства и наличието на представени по делото писмени доказателства - списъци на делегатите, протокол на мандатната комисия, препис-извлечение от протокола от заседанието на конгреса, обективиращ взетите решения, е дало основание на Софийски градски съд да допусне вписване на променени обстоятелства по партидата на политическата партия.

Видно от протокола от заседанието на Деветия извънреден конгрес за водещ е избран К. Б., конституирани са 4 комисии (мандатна, комисия по избора с председател Ю. А. и членове Г. Г. и Х. Б., комисия по устава и комисия по програмните начала). Видно от съставения от избраната мандатна комисия протокол, тя е направила проверка на протоколите на избраните делегати и проверка на регистрираните делегати, чийто общ брой (заедно с делегатите по право) е 465. Видно от протокола от заседанието на конгреса кворумът е проверен в 14.06 часа и е констатирано присъствието на 432 делегати. Непосредствено след проверката на кворума е разгледан и въпросът по предложението за допускане на делегат на местната организация „Т. А. Пловдив“, което е отхвърлено с гласовете на 421 делегати. Непосредствено след това конгресът е пристъпил към избор на ръководни и контролни органи (т.4 от дневния ред) като разглеждането на тази точка от дневния ред е проведено под ръководството на председателя на комисията по избора Ю. А..

По основателността на касационната жалба:

По въведеното касационната жалба първо основание за незаконосъобразност:

На 03.12.2023г. в съответствие с чл.13,ал.2, предложение първо от Устава (Извънреден конгрес се свиква по предложение на Организационния съвет, а самото свикване се осъществява от Националния изпълнителен комитет) на заседание на Организационния съвет е прието такова предложение като са посочени дата на провеждане 17.02.2024г., начален час, място и дневен ред. При изрично позоваване на разпоредбата на чл.12,ал.2 от Устава (Конгресът се състои от делегати като нормите на представителство и начинът за избирането им се определя от Организационния съвет) е определена „норма на представителство и начин на избиране на делегати, както следва: По един делегат от всяка местна структура по списък, утвърден от Националния изпълнителен комитет. НИК ще утвърди списъка на следващи свои заседания въз основа на следните критерии: участие на структурите в отминалите избори от последния конгрес до сега, както и участието им в организационната дейност“. Прието е делегатите да се избират на общинска конференция, а в общини с една местна структура - на събрание на местната организация. Посочени са делегатите по право. На заседание на НИК от 03.12.2023г. е прието предложението за свикване на конгреса. На заседанието от 12.12.2023г. изпълнителният комитет е обсъдил утвърждаването на окончателния списък на структурите, които да изпратят делегати на конгреса при посочените критерии - участие на структурите в отминалите избори от последния конгрес до сега, както и участието им в организационната дейност. Утвърден е списък на структурите, които ще излъчат делегат - неразделна част от приетото решение. Като част от диспозитива на същото е посочено, че „Списъкът е утвърден, като местни организации, които са имали представителство на предишни конгреси на ВМРО, сега няма да имат представители на Деветия извънреден конгрес по различни причини: не са участвали в избори, не са отчели плащане на членски внос, липса на достатъчно членове - минимум 5 по устав, преминаване на членове/структури в други партии и др“.

По въпроса относно утвърдения от НИК списък със структурите, които ще излъчат по един делегат, е разпитан свидетелят Искрен В., член на НИК към момента на приемане на решението и участвал на заседанието от 12.12.2023г. Според свидетеля при определяне на структурите, които да излъчат представител на процесния конгрес, е бил възприет порочен подход, в противовес на спазвания през годините делегатски принцип (по делегат на база административните единици плюс бонус - допълнителен делегат за заслуги на организацията). Било решено някои от структурите да нямат изобщо делегати, ако не са участвали активно в рамките на предизборната кампания, организационния живот и др. Същевременно в региони, които поддържали К. К., делегати били излъчени от организации с по-малко от пет члена. Доклад от местната общинска организация съдържал искане да бъде заличена структурата в [населено място], представлявана от К. Ш., тъй като членовете й не се държали според етиката на партията. По съображения за недостиг на средства, реални структури без спазване на ясен принцип били изключени от списъка и останали без делегати. Свидетелят установява, че някои от структурите сезирали изпълнителния комитет, че са реални, действащи, което довело до промяна на решението и им била дадена възможност да посочат делегати, но повечето „не се обадили и останали непредставени“.

Въведеното от касаторите първо оплакване за противоуставност при определяне на делегатите за Деветия извънреден конгрес изисква отговор дали ръководните органи на политическата партия разполагат съгласно устава й с правомощието да определят кои от структурите й имат право да излъчат представители.

С чл.12,ал.2 от Устава е възприет принципът на делегатско представителство на К., т.е. върховният орган се състои от делегати, а нормите на представителство на конгреса и начинът на избиране на делегати се определя от ОС по предложение на НИК.

При регламентирания от разпоредбата делегатски принцип за конституиране на персоналния състав на конгреса на партията следва извод, че определянето на начина на избиране на делегатите (и нормата на представителство) за всеки конкретен конгрес е възложено на Организационния съвет/Националния изпълнителен комитет. Разпоредбата на чл.12, ал.2 от Устава е единственото правило в устройствения акт на политическата партия, което определя реда за избиране на делегати. Анализът на разпоредбите на Устава на „ВМРО“ обосновава извод, че правила за формиране на делегатското участие в конгреса не се съдържат в конкретните разпоредби, уреждащи компетентността на организационните структури. Възможността да избират делегати за върховния орган не е възложена директно в правомощията на областните конференции на областните комитети, на общинските конференции на общинските комитети на общите събрания на местните организации, т.е. на нито една друга организационна структура, респ. на неин орган. Съгласно устава тази възможност може да бъде делегирана на съответната структура единствено с решение, прието по реда на чл.12,ал.2 от Устава. Същевременно тази разпоредба не съдържа конкретно изначално определено правило за начина на избиране на делегатите за конгреса, чието съблюдаване да бъде преценявано от съда от гледна точка на законосъобразност. Разпоредбата предоставя и овластява ръководните органи да определят този ред, което означава, че в рамките на техните правомощия е да го установят при организирането на всеки конгрес. В този смисъл конкретно възприетите критерии за излъчване на делегати за Деветия конгрес, определени от компетентния съгласно устава орган, които са ясни и не противоречат на ЗПП и уставна разпоредба, не могат да бъдат предмет на осъществявания в настоящото производство съдебен контрол. Начинът за определяне на делегатското представителство при провеждане на Деветия конгрес е в рамките на оперативната компетентност органа на политическата партия и проверка и преценка за целесъобразност на това решение не може да бъде осъществявана. Както се посочи, нито разпоредбата на чл.12,ал.2, нито други разпоредби от Устава предвиждат прякото право на всяка местна структура да излъчи делегат за конгреса.

Не може да бъде споделено становището на представителя на Върховна прокуратура, че приетото от ръководните органи на партията решение за начин на избиране на делегати и норма на представителство е неправилно приложено. Участието в конгреса на „по един делегат от всяка местна структура“ по решението на НИК не е безусловно. Я. е регламентът това да не е всяка местна единица, а такава, която отговаря на критерии, изпълнението на които е условие да излъчи представител на конгреса. Именно това обстоятелство е изтъкнато и в решението на НИК от 12.12.2023г. - че местни организации, които са имали представителство на предишни конгреси, няма да имат представителство на Деветия извънреден. Без правно значение за осъществявания съдебен контрол по отношение на вписани по партидата на партията обстоятелства е, дали надлежно взетото решение за реда на избиране на делегати за конгреса е принципно, дали е в духа на

практиката, възприета при предходни конгреси, за която свидетелства Искрен В.. Това са обстоятелства, преценката на които уставът възлага на ръководните органи на политическата партия. Дори решението за приетия ред и начин за определяне на делегатско представителство за конгреса да е било в ущърб на някои организации, които не сред тези с право да излъчат делегат, то не е било безконтролно. Както се посочи разпитаният свидетел В. установи, че сезирането на Изпълнителния комитет от структурите, че са реални, действащи, е довело до промяна на решението за отпадане от списъка, но повечето „не се обадили и останали непредставени“. Местната организация „Т. А.“, [населено място], избрала за делегат на конгреса касатора Ш., е уведомена за невключването й в списъка, утвърден от НИК на 12.12.2023г. (видно от приложения към касационната жалба документ на л.12). Искането на местното ръководство - на конгреса да бъде взето решение за допускане на представителя на организацията като пълноправен делегат, е разгледано от върховния орган на партията, но е отхвърлено при проведено гласуване именно от този форум. Недоказано в процеса остана твърдението на касаторите, че лишени от право да излъчат делегати са останали 1/3 от местните структури. Неточна е и квалификацията на касаторите, че невключването в списъците с право да излъчат делегати за Деветия конгрес съставлява „заличаване“ на местната организация. Съгласно чл.19,ал.2 от Устава НИК води списък на всички структури на партията; съгласно чл.18,ал.12 взема решения за изключване и прекратяване мандата на областни, общински и местни ръководства, което решение подлежи на контрол от Организационния съвет. Решението за определяне кои местни структури да излъчат делегати за Деветия конгрес не е равнозначно на заличаване на тези, които не са получили такъв мандат.

Не е налице и твърдяното нарушение на чл.9,ал.2 Устава - правото на члена на партията да избира ръководните органи на партията не е безусловно предвид делегатския принцип за конституиране на участниците в конгреса, съответно неучастието като делегат не препятства възможността партийният член да бъде издигнат за кандидат за ръководните или контролните органи на партията.

По второто въведено в касационната жалба основание за незаконосъобразност на постановеното охранително решение:

Съгласно чл.16 от Устава Организационният съвет е ръководен орган на ВМРО. Съгласно чл.14,ал.4 конгресът определя броя и избира състава на Организационния свет.

Членовете на новоизбрания организационен съвет не са сред обстоятелствата, вписани с оспореното съдебно решение, но тъй като от състава на Организационния съвет конгресът избира Националния изпълнителен комитет (чл.14,ал.5 от Устава), чийто персонален състав подлежи на вписване по партидата на партията, допустима е съдебната преценка относно законосъобразността на избора на членовете на този ръководен орган на партията.

Свидетелят А. установи, че на двамата кандидати за председатели на партията - А. Д. и К. К. преди конгреса било предложено да подготвят своите предложения за състава на ръководните органи, които са гласувани на конгреса.

От протокола от заседанието на конгреса се установява, че делегатите са възприели предложенията да бъдат гласувани по реда на постъпване - предложението на К. К. и други делегати за членове на ОС от 72 души, после списъкът, изготвен от А. Д. с общо 80 предложения, след което да се гласуват имената, непопадащи в двата списъка. За същите обстоятелства свидетелства и Г. Г. - член на комисията по избора, който установи, че съставът й е преценил като справедливо първо да бъде предложено гласуването по всеки един от списъците, а след това - номинираните извън списъците. От протокола от заседанието е видно, че имената по двата списъка са гласувани „анблок“ - подложен е на гласуване списъкът с имена, предложен от Кр. К., след това списъкът с имена, предложен от А.Д., след което поименно са гласувани направените извън двата списъка предложения.

Уставът на политическата партия не предвижда ред, по който да се извърши изборът на състава на Организационния съвет, поради което отсъства основание за преценка за допусната незаконосъобразност при гласуването по т.4 от дневния ред (избор на ръководни и контролни органи) предвид възприетия по решение на делегатите, предложен от изборната комисия подход. Основание за този извод е обстоятелството, че преди проведеното гласуване в протокола изрично е отразено, че имената на включените в посочените списъци лица са прочетени. Това обстоятелство е установено и от показанията на свидетеля Г. Г.. Следователно, делегатите са приели да дадат вота си общо, гласувайки за предложенията на Д. или К. при информираност за персоналния състав на кандидатите. От значение за тази преценка е обстоятелството, че по твърдение на самите касатори двете предложения съдържат повече от петдесет процента съвпадение на кандидатите. При този начин на гласуване за избрани са счетени тези, включително и поименно гласуваните (номинираните извън двата списъка), които са получили над 50 % от гласовете. Неоснователен е доводът в жалбата, че проведеното гласуване е в противоречие с „правните норми“ и без одобрение от конгреса. Касаторите не твърдят, че протоколът от заседанието на конгреса е непълен и не отразява становища на делегати по този начин на упражняване на вота. В този документ не е отразено несъгласие с възприета процедура членовете на организационния съвет да бъдат избирани по два списъка, съставени от двамата кандидати за председател на партията К. К. и А. Д.. Логично е именно лицата, които според касаторите са ощетени - невключените и в двата списъка, каквито са обжалващите Т., С. и Д. (същите фигурират само в списъка, предложен от А. Д.), да възразят срещу съвместното гласуване на кандидати въз основа на списъци, да изложат своите съображения, да предизвикат дебат и поискат конгресът да реши дали да приеме различна процедура за провеждане на избора. Такова изявление/възражение не се твърди да е направено и не се съдържа в протокола. Не следва да бъдат кредитирани твърденията на свидетеля Г. Г., че недоволството от гласуването по „двата списъка“ и несъгласието с този начин на процедиране следва да се счита за изразено чрез направени отводи от някои от номинираните за членове на Организационния съвет. Посоченото от свидетеля е негова лична преценка за мотиви на трети лица, чиито съображения за отводи не са отразени в протокола от заседанието. Не може да бъде възприето становището за допуснато „съществено нарушение“ това, че кандидати, неизбрани от списъка на Д., е следвало да бъдат задължително повторно гласувани. Както се посочи, при отсъствие на конкретно разписани в Устава правила относно начина и реда за гласуване при избор на ръководни органи, мнозинството от делегатите е в правомощието си да ги определи. Не може да бъде счетено за нарушение на правото на членовете на партията да бъдат избрани в състава на Организационния съвет (условие да бъдат кандидати за НИК) прилагане на изборна процедура по решението на върховния орган, при която не е извършено повторно гласуване на всеки неизбран, чиято кандидатура е гласувана въз основа на общо предложение. Същевременно свидетелят Ю. А. - председател на комисията по избора и ръководещ заседанието при гласуването по точката от дневния ред посочва, че при избора за членове на Организационния съвет имало делегати от списъка на А. Д., които лично поискали техните кандидатури да бъдат прегласувани, което искане е било уважено. В противовес на доводите на касаторите, че вотът е упражняван не за конкретно лице, а за предложението като цяло, свидетелят Г. посочва, че той лично е упражнил своето право съобразно предпочитанието си за кандидат.

Изнесеното от свидетеля Г. Г. обстоятелство, че не са подложени на гласуване лица, които са извън предложените от К. и Д., е опровергано от показанията на свидетеля Ю. А. и от вписаното в съставения на заседанието на конгреса протокол, за който не се твърди, че възпроизвежда некоректно фактите от форума. Касаторите не са оспорили автентичността му, поради което настоящият състав намира, че отразените в него обстоятелства не са опровергани. Протоколът съдържа констатацията, че изборната комисия е обработила всички предложения, изпратени преди и постъпили по време на конгреса. От протокола се установява, че след гласуването на двата списъка, делегатите са дали вота си и за още 21 кандидати за ръководни органи. Свидетелят А. потвърди, че получените в комисията по избора предложения по един или друг начин са били включени в процеса на гласуване.

Самостоятелни съображения за оспорване вписването на новоизбрания НИК, избиран от състава на Организационния съвет не са изложени. При извода за отсъствие на нарушение на устава, за материална или процесуална незаконосъобразност на решението на конгреса за избор на ръководни и контролни органи на партията, наведените в касационната жалба доводи за нарушения, изразяващи се в общо гласуване на състава на Организационния съвет и неподлагане на повторно гласуване на всички неизбрани от списък кандидати, също изискват преценка за целесъобразност, която не е дължима от регистърния съд, съответно е недопустима и в производството по чл.18,ал.1 ЗПП. От значение е изтъкнатото обстоятелство, че този начин на гласуване на състава на органите е избраният от делегатите.

В протокола от заседанието на конгреса не е отразено искане на делегат или на кандидат за състава на органите на партията за представяне и обосноваване на номинацията. След като присъстващите на форума не са изразили необходимост от запознаване с такава информация, третото основание, въведено в касационната жалба за отсъствие на изказвания и изслушване на кандидатите, не може да опорочи валидността на вота при избора на ръководните и контролните органи. Същевременно протоколът съдържа изказванията на двамата кандидати за председател на партията.

Не е от значение да обуслови незаконосъобразност на проведения избор по т.4 от дневния ред обстоятелството, че гласуването е проведено единствено чрез изразяване на положителен вот без да се отчете броят на въздържалите си и гласовете „против“.

Отсъства визираното в касационната жалба нарушение на чл.14,ал.4 от Устава, съгласно който, конгресът определя броя и избира състава на Организационния съвет. При конкретния избор делегатите са процедирали по начин, в резултат на който, всички кандидати, получили над 50 % от гласовете, са избрани за членове на този орган. Броят на членовете е определен от конгреса като функция на получилите мнозинство от гласовете, т.е. възприето от делегатите е либерално решение за определяне на членския състав, което не е в противоречие с правомощието им по чл.14,ал.4 от Устава. Обстоятелството, че конгресът не е приел предложението на делегата Искрен В. първо да бъде определен броят на членовете на органа (за което обстоятелство свидетелства и св.Г.), а след това да бъде избран съставът му, не обосновава извод за невалидност на вота и на резултата от него. Изложените съображения са относими и по отношение на избора на членове на НИК, чийто числен състав също се определя от конгреса (чл.14,ал.5) и на Националната контролна комисия.

В протокола от конгреса ясно е отразено, че точката от дневния ред „Избор на ръководни и контролни органи“ е изчерпана към момента на прекратяване на заседанието на конгреса. Това обстоятелство се установява и от показанията на свидетеля А.. Към момента на закриване на заседанието поради липса на кворум е останал неразгледан въпрос от дневния ред, който не касае обстоятелства, подлежащи на вписване („основни насоки за дейността и политиките на партията“). Доводът на касаторите, че закриването на заседанието е довело до „осуетяване възможността за допълване на ръководните и контролни органи с още лица“ е в противоречие с тезата им, обсъдена в предходния абзац.

С оглед на изложените съображения настоящият състав приема, че заявените за вписване и вписани от СГС промени в обстоятелствата по чл.17, ал.1 ЗПП по партидата на „ВМРО- Българско национално движение“, са възникнали валидно при спазване на разпоредбите на ЗПП и на устава на политическата партия. Деветият извънреден конгрес е свикан и проведен законосъобразно при съобразяване на процедурата, предвидена в закона и устава, а приетите решения са в съответствие с материалноправните правила на устройствения акт. В правомощията на ръководните органи на партията е да определи процедурата за излъчване на делегати за конгреса, а в правомощията на конгреса е да вземе решения за реда за избора на ръководните и контролните органи в рамките на диспозитивните разпоредби на устава, а императивни правила не са нарушени. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски за производството не се присъждат.

С тези мотиви ВКС, състав на ТК, І т.о.

Р Е Ш И :

Оставя в сила решението от 29.03.2024г. по фирмено дело № 8176/1999г. по описа на СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: