Отговорност на банка за вреди при незаконосъобразно принудително изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 105

гр. София, 30.09.2021г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2610/2020 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Разглежда се касационна жалба на на Р. С. Д. ,представлявана по пълномощие от адв Д.Ф. срещу решение №118 от 01.04.2020г по в.т.дело № 805/2019г. на Пловдивски апелативен съд в частта , с която е потвърдено решение от 24.10.2019г по т. дело №171/2018 г на Старозагорски окръжен съд за отхвърляне на два от обективно съединените искове за обезщетение на вреди- имуществени и неимуществени .

Въззивната инстанция е потвърдила отхвърлянето на иска на Р. С. Д., предявен срещу„Токуда Банк“ АД за обезщетение на имуществена вреда,представляваща разлика между действителната пазарна цена апартамент № 6, находящ се в Р., ипотекиран в полза на ответника от ищцата и нейния съпруг , и цената на която имотът е бил възложен от съдебния изпълнител след проведената публична продан по изпълнителното дело , образувано за събиране на неизискуемо вземане на „Токуда Банк “ АД по договор за банков кредит от 04.12. 2007г. Пловдивски апелативен съд е приел иска в тази част за неоснователен поради липса на установена вреда.Не са кредитирани заключения на вещи лица ,че действителната пазарна цена е била по висока от постигнатата при публичната продан ,втора по реда си . Потвърдено е отхвърлянето на иска и за част от заявените неимуществени вреди поради недоказана причинна връзка , а в една част поради изтекла погасителна давност за вземането. В частта за неимуществените вреди исковете също са разгледани в условия на обективно съединяване ,тъй като ищцата е предявила петитума разделно , по 2500 за всяка посочена вреда , в общ размер 10 000 лева.Претендирала е обезщетение от 2500лв за причинени стрес,притеснения и страдания от притудителните изпълнителни действия,включително удръжки от трудово възднаграждение въз основа на непадежирало вземане и от загуба на апартамента,служещ й за семейно жилище ,довело до негативни изживявания и страх за бъдещето. Претендирала е и по 2500 лв(общо 7500 лв )заради това ,че семейните и роднински с всеки от двамата и сина , както и с нейния съпруг са били прекъснати в следствие на проведеното принудително изпълнение.В частта,в която първоинстанционното решение е обезсилено по един от исковете ,както и в частта , в която е потвърдено отхвърлянето на останалите искове за обезщетение на имуществени вреди,съответно за претендираните лихви върху главниците , въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила .

Предявените искове за обезщетение са основани на обстоятелството ,че между ищцата и ответната банка е бил сключен договор за банков кредит ,предоствавен на ищцата и като потребител в размер на 40 000 лв. срещу обезпечение – ипотека на апартамент в [населено място] , собственост на Р. С. Д. и нейния съпруг.Кредитът е подлежал на погасяване на месечни вноски, съгласно погасителен план .Като е заявила едностранно кредита за предстрочно изискуем ,банката се е снабдила със заповед от 20.05.2010г. за незабавно изпълнение по чл.417,т.2 ГПК и изпълнителен лист.Кредиторът е предприел незабавно изпълнение. Срещу ищцата е образувано изпълнително дело и в хода на същото на публична продан e изнесен ипотекирания апратамент в [населено място].След като първата публична продан с начална цена 45 000 лв. е обявена за нестанала, насрочената втора продан е с определена начална цена 36 000 лв.При нея с постановление от 06.12.2010г. имотът е възложен на купувач за сумата от 36 150 лв.

Същевременно и тъй като ищцата е оспорила вземането съгласно чл. 414 ГПК ,кредиторът е завел иска по чл. 422, ал.1 от ГПК.Изпълнителните действия ,от които се претендират вредите са осъществени при висящност на този спор. Делото е приключило с влязло в сила решение на последа инстанция от 08.06.2015г по к. т. д № 1175/2013 г. на ВКС като е прието ,че банката е образувала и водила принудително изпълнение без да спази законовите изисквания по чл. 60,ал.2 ЗКИ.Уведомление до длъжника,преди да присъпи към заповедно производство банката изобщо не е предприемала.Към момента на подаването на заявлението за незабавно изпълнение е имало две забавени вноски по кредита за месеците април и май на 2010г., които с последващо извършени плащания на 04.05.2010г. и на 01.06.2010г. са били погасени. В тази връзка Върховен касационен съд е постановил, че единствено изискуема и дължима е била просрочена лихва по чл.3.7 от договора за банков кредит в размер на 359,31 лв.Искът по чл. 422, ал.1 от ГПК е бил приет за основателен само за тази сума,а искът за главницата е отхвърлен поради липса на законно упражнено право на предсрочна изискуемост .Към момента на приключване на делото, от ипотекираното имущество и други изпълнителни способи вече са били събрани вземанията на банката, обективирани в изпълнителния лист,както и таксите и разноските по изпълнението.

Поради това, на 26.06.2018г ищцата е предявила иск да бъде обезщетена от ответника за преченените й имуществени и неимуществени вреди при условията на непозволено увреждане.

Въззивният съд е разгледал иска на основание чл. 45 във вр.чл.49 ЗЗД като е приел ,че предпоставките за отговорност на ответника за вреди са възникнали. Извършено е противоправно деяние,изразяващо се в образуване на заповедно и изпълнително производство за защита на материално право,което не съществува в патримониума на банката.За неоснователен въззивният съд е приел и иска за сумата 29 150 лв. равняващи се на разликата между пазарна цена на продадения апартамент и тази от 36 150 лв,получена по изпълнителното дело. По същество е прието ,че при реализирана публична продан, имуществото на дръжника не е било разпоредено по начин, довел до настъпване на претендираната имуществена вреда от разлика в цени. По отношение на неимуществените вреди въззивният съд е изтъкнал,че преки доказателства за вреди , търсени по причина прекъснати отношения с двете деца на ищцата не са ангажирани, също така не е установено разтрогнатите отношения със съпруга на ищцата да са вследствие на противоправните действия,предприети от името на ответника.По отношение на неимуществените вреди в размер на 2500 лева ,заявени поради изживян от ищцата стрес, притеснения и страдания от провежданото принудително изпълнение, запора и удръжките върху заплатата ,съответно загубата на апартамента, служещ за семейно жилище,въззивният съд е изложил мотиви за основателност на иска ,но е приел същият за погасен по давност ,тъй като началния момент на изискуемостта при обезщетението от непозволено увреждане е този на налагане на запор на заплатата от ЧСИ в рамките на изпълнителното производство /на 13.07.2010 г/, респ. този на извършване на проданта ,осъществена на 06.12.2010г. Съпоставено с текста на чл.114 от ЗЗД и приетото в ППВС № 2 /1981г.гореизложеното е довело до извод, че вземането за обезщетяване на неимуществените вреди е погасено по давност до предявяване на иска на 26.06.2018г. Според въззивния съд , без значение е момента на постановяване на решението на ВКС по причина, че искът по чл. 422,ал.1 ГПК установява съществуването на едно правно положение, а не поражда същото,т.е. противоправното поведение е било факт и към споменатите дати на 2010 година.

Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, допусната до касационно обжалване съдържа искане за отмяна му като постановено в нарушение на материалния закон , част от решаващите изводи на съда са изградени при съществни процесуални нарушения и решението е необосновано .Нарушен е чл. 202 ГПК при невъзприемане на заключение на вещо лице от съда ,не е обявен на страните факт , изтъкнат от съда в решението,необоснован е изводът за липса на увреждане от разликата в цената.Неправилно са оценени свидетелски показания относно неимуществените вреди за ищцата от това ,че нейните деца са отказали да контакуват с нея ,че поради загубата на апартамента отношенията са се влошили и причината за разрива в тези отношения посочената от ищцата.Оспорват се като незаконосъобразни и изводите на Пловдивнски апелативен съд относно давността.Възприетото разрешение относно нейния начален момент не обезпечава ефективността на потребителската защита ,гарантирана в чл. 19 , ал.2 от Конституцията. Напомня се ,че ефективността при средствата за защита на потребителите е гарантирана и от общностното право, посредством принципа на лоялно сътрудничество. Поддържано от защитата разрешение за давностния срок, а именно че влизането на решението на последната инстанция за вземането по чл. 422 , ал.1 ГПК поставя неговото начало , има и нормативна опора в чл.245, ал.3 ГПК ,предвид изискуемостта за вземания на длъжника , която не може да предхожда решението по чл. 422,ал.1 ГПК.Претендира се присъждане на възнаграждение за адвокат Д.Ф. , поела защитата на ищцата безплатно
Ответникът по касационната жалба „Токуда Банк“ АД ,представляван от адв .И.Б. оспорва като неоснователни оплакванията на касаторката.Счита ,че въззивното решение е правилно и обосновано по отношение на настъпилите давностни срокове и препраща към съображенията в отговора на исковата молба.В решението на последната инстация по чл. 422, ал.1 ГПК е прието ,че не е била настъпила предсрочна инискуемост на вземането , а не че то не съществува.Вземането по кредита не е недължимо събрано ,предвид измененията в чл.422 , ал.4 ГПК(нов).По аргумент за по-силното основание ,кредиторът -взискател не може да дължи обезщетение за това,че е събрал вземането си.Липсва противоправност в поведението на банката като кредитор и взискател.Причина за допускането на публична продан е процесуалното бездействие на самата ищца.Търдените неимуществени вреди ,дори да са настъпили, са произтекли от съвсем различна и независима причина. По въпроса за началния момент на давност при непозволено увреждане е налице трайно установено разрешение в практиката на ВКС, възприето и от въззивния съд , същото не се нуждае от обратно решаване.Не е вярно ,че ищцата като длъжник и потребител не е разполагала с правна възможност да търси обезщетение .Могла е на общо осонование за заяви претенцията си , а делото по чл. 422 ГПК да се спре до решаване на преюдициалния въпрос .

Претендират се разноски .

С определение №40 от26.01.2021г на настоящия състав на ВКС , ІІІ г.о касационната жалба е допусната до разглеждане в частта ,касаеща произнасянето на въззивния съд по два от исковете , по въпроса от кой момент възниква изискуемостта и настъпват правните последици на чл.114 ЗЗД при вземане с източник увреждане ,причинено от допуснато незабавно изпълнение на заповед по чл.117, т.2 ГПК и осъществено въз основа на нея принудително изпълнение върху имущество на длъжник , когато искът на кредитора по чл.422, ал.1 ГПК е отхвърлен като неоснователен. След като законът допуска да се осъществи незабавно предварително изпълнение,Върховен касационене съд е приел на основание чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по тълкувателен път даде отговор на въпроса за изискуемостта и началния момент на давността при иска за обезщетение срещу привидния,или недобросъвестен кредитор, като изясни значението на съдебният процес за вземането при оспорване с възражение по чл. 414 ГПК и решението на съда по чл. 422,ал.1 ГПК, за давностния срок.

По въпроса обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване в една част ,Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :

Относно погасителната давност и тълкуването на чл. 114 ЗЗД разрешенията в практиката на Върховния касационен съд почиват на принципа, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск. Този момент е обусловен от вида на правоотношението и от характера на субективното право (реш. № 400/01.04.2016 г. по гр. д. № 7379/2014 г., ІV г. о.,). При облигационните правоотношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо .Вземането, което е без срок ,е изискуемо с възникването му Погасителната давност започва да тече от деня, в който искането за принудително осъществяване на правото е могло да бъде упражнено.Съгласно приетото в ППВС № 2/1981 г . и ТР № 5/2005 г . ОСГК и ТК на ВКС, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване. Разпоредбата на чл.114, ал.3 определя за начало на погасителната давност откриването на дееца,който в повечето случаи е известен , качеството му на длъжник по отношение на деликвента възниква от момента на увреждането. За останалите ревентни факти, непозволено увреденият поначало знае, поради това от увреждането започва да тече срока при погасителна давност, ако деецът е известен. Презумираното към момента на увреждането знание на увредения обаче не във всички случаи е определящо за изискуемостта,съответно за отброяването на давностния срок,в който пострадалият следва да поиска обезщетението. Влязло в сила съдебно решение ще постави начало на давностия срок, когато по този ред се установява елемент от фактическия състав на правото при репарация на вреди (установява се : увреждането, причинната връзка -виж реш.№.202/20.04.11 по г.д.№.1635/10, ІV ГО, реш.№.2/25.02.15 по г.д. №.2402/14, ІІІ ГО, реш.№.119/12.07.13 по г.д.№.675/12, ІV ГО,реш. № 72/2018 по г.д.№3123 за 2017г ІІІ ГО, или правонарушението-виж реш №1189 от 17.10.2006г. по гр.д.№1908/2005г. на ВКС, реш№ 137/2019 по гр.д №2957 за 2017 год. ІІІ ГО, реш № 380 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 429/2011 г., IV ГО. на ВКС.)

Същото разрешение се обосновава и за случаи на законодателно позволена (при определени законови условия,гаранции и предпоставки)засилената предварителна защита на интересите на една от страните по облигационно отношение. В тези случаи,съгласно принципа за добросъвество упражняване на предоставените права, законът компенсира насрещната страна с възможност да потърси пълна имуществена отговорност за причинените вреди в по-късен момент. Така например ,когато обезпеченото право бъде съдебно отречено,поискалата обезпечението страна носи отговорност по чл.403 ГПК ,изводима от нарушения принцип да не се вреди другиму. Причина е законодателно наложеното положение да се търпят обезпечителни мерки ,от които могат да произтекат вреди,докато съдът реши правния спор.Правото да се иска обезщетение за причинените вреди вреди в случай , че обезпеченото вземане бъде съдебно отречено , има за начален момент на погасителна давност влизането в сила на съдебното решение.

Съдебното решение в процеса по чл. 422 , ал.,1 ГПК , с което правото на кредитора , или неговата изискуемост са съдебно отречени, принципно дава основание за извеждане на същите последиици , макар при уредбата на заповедното производство по чл. 417 ГПК, законът да не съдържа изрична норма, аналогична на правилото в чл.403 ГПК. Чрез заповедното производство кредиторът е овластен да пристъпи към принудително изпълнение. Проверката на твърденията му по съдебен ред е отложена до приключване на спора в процеса по чл.422 , ал.1 ГПК с влязло в сила решение.Дори при възражения от насрещната страна, че правото не съществува или не е изискуемо ,кредитната институция може да осребри вземането си от имуществото на длъжника,без оспреното право да е съдебно потвърдено. Ако правото бъде отречено от съда ,предварителното му изпълнение е правонарушение. Доверито на закона към твърденията на едната страна- кредитор , която страна в хипотезите на чл.417,т.2ГПК също така е и икономически по-силната, не води до освобождаване от отговорност за причинените вреди от правонарушението : принудително изпълнение бива реализирано без да са налице материалноправните предпоставки(изълняемо право). Кредиторът,прибегнал до основаие по чл. 417 т.2 ГПК е бил недобросъвестен,като не е спазил императивна материалноправна норма в отношенията си с насрещната страна,приложил е неравноправна клауза спрямо потребител или нелоялна търговска практика ,или по друг начин е нарушил принципното изискване на чл.3 ГПК ,за да изпълни принудително едно несъществуващо право. Правонарушението влече отговорност за вреди,а решението на съда по чл. 422 , ал.,1 ГПК го установява като съставомерен признак в случаите на вече проведено съдебно изпълнение върху имуществото на длъжника, като елемент от състава на отговорността, извеждана от принципа да не се вреди другиму.Кредитор , прибегнал до основанията по чл. 417 ГПК носи риска от незакосъобразно принудително изпълнение ,не е освободен от имуществена отговорност за вреди ,като при заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК може да бъде освободен от нейните последици само при изключващи вината обстоятелства.

При разрешението на въпрса от кой момент започва да тече погасителна давност за правото на обезщетение, значението на съдебно решение с което се отрича основанието или изискуемостта на вземането следва да е аналогично с последиците на съдебното решение по чл403ГПК при вреди, причинени от наложени обезпечителни мерки.Аналогично е и правното значение на последващ акт за отмяна при изпълнени незаконосъобразни актове на държавни органи, изведено по тълкувателен път в т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г на ОСГК на ВКС .В тези случаи съдебното решение също установява съставомерен признак,без пряко да има за предмет правото на обезщетение.За отговорността на държавата по ЗОДОВ, определяна като обективна ,за начало на давностния срок се съобразява решението за отмяна ,установяващо противоправността като елемент от фактическия състав на правото на обезщетение и давност започва да тече от неговото влизане в сила .

Аналогично разрешение относно началото на давностния срок следва да е приложимо в случая-при решение по чл. 422, ал.1 ГПК с което искът на кредитор е отхвърлен, тъй като механизмът на увреждане е сходен. Законът не урежда обективна отговорност в тежест на взискателя по преварителното изпълнително производство при репариране на вредите, съпоставими са обаче защитните средства за увредената страна с оглед момента, в който правото на иск за реализиране на отговорността може да бъде ефективно упражнено. Кредиторът по чл 417 т.2 ГПК се е ползвал с предварителна държавна санкция за да реализира принудително право което няма, или не упражнява добросъвестно.Както увреденият знае за увреждането от момента на неговото извършване,така и този, който реализира право което не притежава ,знае че уврежда от същия момент. При предварително осъществено,но материално незаконосъобразно принудително изпълнение върху имущество на длъжника , нарушаването на принципа да не се вреди налага еквивалентно на разгледаните по-горе случаи правно разрешение по въпроса от кой момент правото на обезщетение може да се реализира по исков ред ,за да се съобрази равенството пред закона .

Това е моментът, в който решението по чл. 422, ал.1 ГПК за отхвърляне на иска е влязло в сила.Спрямо длъжник, вече понесъл принудително изпълнение при горните условия и увреден от изпълнението , отговорност за причинените вреди следва да понесе привидният, или недобросъвестен взискател. Началният момент за давността не е настъпването на вредата като пряк ефект от изпълнителните действия. При установено парично задължение на длъжника към кредитора, за събиране на което без да е било изискуемо , е осъществена принудително публична продан на имот при цена ,по-ниска от действителната ,както и за вредите от други иначе процесуално законосъобразни към момента на извършването им изпълнителни действия, влязлото в сила съдебно решение по иска на кредитора(чл. 422 , ал.1 ГПК) с което се отрича предсрочната изискуемост,съответно и материалното основание за принудително изпълнение, установава и съставомерният признак на търсената отговорност за вреди .Не е налице бездействие на увредения длъжник при упражняване правото му на обезщетение с иск ,до постановяване на решението по този спор - неговата защита срещу действията на кредитора е възражението по реда на чл.414 ГПК и тази защита е упражнена.Възлагането на съда да следи за неравноправни клаузи и нелоялни търговски практики , наложена от практиката на Съда на ЕС за случаи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г., е указание за засилено служебно начало в процеса по чл.422,ал.1 ГПК,но и проявление на залегналия в чл. 3 ГПК принцип за добросъвестно и в съответствие с добрите нрави упражняване на представените права Не е необходимо потребителят да се позовава на недобросъвестност на кредитната институция,да предявява тази недобросъвестност с нарочно възражение, или с отделен иск.Изследването на въпроса е необходим предмет на съдебното решение в спора за съществуване на вземането,щом законът допуска то да се осъществи принудително ,преди да бъде сдебно признато.

По касационната жалба .

Въззивният съд е дал разрешение на част от решаващи за изхода на спора въпроси в обратен смисъл , като неправилно е тълкуван и приложен материалния закон във връзка с началото на давностния срок по част от исковете за обезщетение . Касационната жалба е основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения. Правилно въззивният съд е приел да изследва предпоставките на деликтната отговорност и е достигнал до извод за противоправно поведение ,за което ответникът носи отговорност.Неоснователни са възраженията на ответника за освобождаване от отговорност ,доколкото банката е кредитор , упражнил предоставени от процесуалния закон права по реда на чл.417 т.2 ГПК, които съдът в заповедното производство е следлаво да санкционира. С решение от 08.06.2015г по к.т.дело № 1175/2013 г. на ВКС е прието, че след като се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист ,без да упражни надлежно правото да обяви дълга за предсрочно изискуем ,банката е образувала и водила принудително изпълнение, без да спази законовите изисквания по чл. 60,ал.2 от ЗКИ. Че е съществувало вземане за кредитната институция по непогасения остатък от дълга ,след като погасителният план е бил преустановен по инициатива на банката -заявител в заповедното производство , не е отречено с влязлото в сила решение по чл. 422 , ал.1 ГПК ,но съществуването на дълг, който не е бил предсрочно изискуем , при установените обстоятелства не препятства реализирането на отговорността за търсените вреди при вече осъщественото ,материално незаконосъобразното принудително изпълнение към момента на постановяване на решението на съда. Заявените с иска вреди за ищцата не са паричният еквивалент на събраното от съдебния изпълнител вземане на банката, нито съизмеряват намаляването на имуществото на длъжника с дължимото на кредитора,а представляват вреди, произтекли от принудителното осребряване на имуществото, вреди от принудителният способ за събиране на вземането.Както е посочил Пловдивски апелативен съд,към момента на стартиране на заповедното производство единствено изискуема и дължима е била просрочена лихва по чл.3.7 от договора за банков кредит в размер на 359,31 лв. за период от един месец ( от 20.04.2010г. до 20.05.2010 г) което непогасено аксесорно вземане,в този му размер , не обосновава възраженията на ответника ,че е упражнил правата си добросъвество и съгласно закона. Още при сключването на договора, банката предварително е отрекла интерес от закъсняло погасяване на анюитетна вноска. Принципът на договорна свобода не оправдава подобни предварителни уговорки в отношенията между кредитна институция и потребител. Банката е действала в нарушение на изискванията за добросъвестно упражняване на права си, както правилно е приел и въззивния съд. Упражнено е право в разрез с добрите нрави .Договорът за кредит ,сключен между страните съдържа клаузата на чл.3.9 ,в която е прдиведено право за банката да извършва изменение на лихвения процент служебно,без допълнителбен анекс и автоматично да преизчислява така изменения размер на анюитетната вноска. Критериите не са ясни ,което поставя насрещната страна в неблагоприятно положение , след като съгласно т.3.12 от същия договор е предвидено фиксираните падежи на главаница и лихва в точно уговореното време да са „съществени условия на изпълнението“.Извод за необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните налага и уговореното ,че просрочването дори на една от дължимите месечни анюитетниа вноски ще дава основание на банката да обяви предсрочна изискуемост.По този начин, длъжникът неоправдано се поставя в невъзможност да извърши погасяване на анюитетна вноска ,която е просрочил дори с един ден.Както е изтъкнато в Тълкувателно решение № 3 от 27 март 2019 год. по т.д №3/2017 ОСГТК ,последиците от обавена предсрочна изискуемост на кредит не следва да се разглеждат като необратими в отношенията между кредитната институция и потребител.След получаване на волеизявлението с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането страните могат да предоговорят условията по договора. Законодателно е предвидена възможност за договаряне между кредитора и потребителя, преди пристъпване към принудително изпълнение в нормата на чл.46, ал.4 ЗКНИП чрез предприемане на различни мерки, включително промяна на сроковете и условията на договора за кредит. В Решение на Съда на Европейския съюз от 26.01.2017г. по дело С-421/14 (т.3 от диспозитива) и Решение на СЕС от 14.03.2013г. по дело С-415/11 (т.73 от мотивите) по тълкуването на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори е посочено, че клаузата за предсрочна изискуемост следва се преценява, наред с другите посочени критерии, и с оглед на предоставените от националното право възможности на потребителя да преустанови действието на предсрочната изискуемост на кредита.Кредитната институция упражнява правото недобросъвстно, ако неоправдано и предварително изключва,или осуетява тази възможност.При това, в нарушение на законовото изискване банката в случая не е обявила предсрочната изискеумост на длъжника,както е прието за установено в правоотношенията между страните . След като ищцата е платила две от вноските със закъснение и без да е наясно какво дължи като лихва,ответната банка е отпочнала незабавно изпълнение за целия дълг като предсрочно изискуем,без да уведоми кредитополучателя .

Основатлни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на изводите на въззивния съд по основателността на иска за обезщетение на претърпяна имуществена вреда от проведената публична продан по изпънителното дело, изразяваща се в разликата между действителната пазарна цена на апартемента и цената от 36 150 лв., на която имотът е бил възложен на купувач от съдебния изпълнител.По делото е установено ,че ипотекираният имот е представлявал апартамент със застроена площ 82,88 кв.м в [населено място] ,самостоятелен обект на трети етаж в жилищна сграда, състоящ се от две спални , дневна, кухня , баня с тоалетна , антре , тоалетна и два балкона, с принадлежащи избено помещение ,със съответни ид. части от общите части на сградата и правото на строеж. След като първата публична продан с начална цена 45 000 лв. е обявена за нестанала, насрочената втора продан е с определена начална цена 36 000 лв. При нея с постановление от 06.12.2010г. имотът е бил възложен на купувач за сумата от 36 150 лв. Въззивният съд не е възприел нито едно от двете приети по делото заключения на вещи лица,посочили по-висока пазарната оценка на апартамента като е счел ,че изводите не се опират на данни за вписани в Службата по вписвания договори за покупко- продажба на имоти от същия тип,същата квадратура и в същия район ,при по- висока цена от постигнатата при публичната продан. При обосновката на своята решаваща преценка,Пловдивски апелативен съд е съотнесъл гореизложеното към общоизвестен факт,че за времето 2007-2010г пазарът на недвижими имот е претърпял стагнация .

Изводите на въззивния съд за липса на произтекла имуществена вреда не се споделят от настоящия състав на ВКС.Заниженото платежоспособно търсене на недвижими имоти към момента на осъществяване на публичната продан ,респ.липсата на кпувач ,отлага нейното принудително реализиране по изрично уреден от закона начин ,като законовата уредба,макар да държи сметка за интересите и всички страни в изпълнителното производство ,водещо отчита правото на взискателя да се удовлетвори принудително от имуществото на длъжника и неговата ефективна реализация.Така спазването на предвидения в закона ред за публична продан от съдебния изпълнител не изключва възможността да произтекат вреди при осребряване на недвижимо имущество на занижена спрямо действителната стойност. Докато в условията на свободен пазар собственикът на продаваем имот има правно защитеният избор да изчака ,за да получи цена в размер на реалната пазарна стойност, взискателят в съдебното изпълнение не е длъжен да чака. В този случай непозволено увреждане ще има,когато чрез продан принудително се реализира право при мним,или недобросъвестен кредитор,затова и последният дължи обезщетение за всички вреди,включиелно търсената с иска разлика между действителната пазарна цена и цената, постигната и реализирана при публичната продан . По делото са изготвени две съдебно-оценителни експетизи за реалната пазарна оценка на апартамента ,втората от които повторна и нейното заключение ,изготвено от в.л инж. П.,не е оспорено от страните.Заключението следва да бъде възприето като компетентно,тъй като наред с други оценителни методи вещото лице прилага и този на пазарните аналози (сравнителен метод),при едно по- задълбочено проучване , отчитащо реалното състояние и местопожение на конкретния имот,както и пазарните условия. Отчетено е, че през периода в който публичната продан е реализирана, в района няма търсене и предлагане , предлаганите за продажба тристайни апартаменти в първа строителна зона на [населено място] през второто тримесечие на 2010г са на цена 460лв за един кв. метър. Реалната пазарна оценка на апартамента е установена в размер на 42 700лв ,близка до първоначално обявената цена при публичната продан .Тъй като имотът е възложен на купувач за сумата 36 150 лв , вредата е установена в размер на сумата 6550 лв.

Вредата в случая е за ипотекарния длъжник ,съответно собственик на принудително отчужденото имущество ,като в случая увредените са двама.Видно от нот.акт №74/07.07.2003г ипотекираният имот е бил закупен от ищцата и нейния съпруг Д. С. Д..Доколкотодруго не е установено,принудително отчужденотов резултат на публичната продан имущество, ипотекирано от двамата с нот. акт № 176 по н.д № 631/2007г в полза на банката като обезпечение по кредита, легитимира разделно вземане за вредите от разликата в цената ,в равни части.Поради това искът на Р. Д. е основателен до размера на сумата 3275лв ,а за разликата следва да бъде отхвърлен ,тъй като ищцата,независимо от семейното си положение понастоящем,не може да упражни надлежно чуждо материално право на обезщетение.

Ищцата е понесла и неимуществени вреди, като искът в тази част е частично основателен.Изпълнението чрез публична продан ,довело до принудително отчуждаване на единствено притежаваното в собственост недвижимо имущество на ищцата (поради това и семейно жилище) е причинило за нея страдание,понесени са описаните в исковата молба притеснения и стрес ,особено след като близките й са стоварили вината за всички неблагоприятни последици върху нея. След като имотът е бил възложен на публична продан , съдебният изпълнител е назначил купувача за пазач на вещите в жилището .Според показанията на св. В. ,Р. Д. е преживяла изключително тежко продажбата на апартамента Припаднала когато установила, че жилището е продадено, ключалката е сменена и се наложило да извикат „Бърза помощ“. Отхверена от съпуга и децата си ,тя била срината психически особено когато трябвало да изнесе багажа си от апартамента, след разрешение на новия му собственик. Наложило се колегите й да я помагат финансово.Същите обсотятелства се потвърждават и от показанията на св. М. , братовчетка на ищцата .Посоченото в исковата молба обезщетение за тези вреди в размер на 2500 лева ,настоящият състав на Върховен касационен съд също намира е справедливо и достатъчно .

Посочени в исковата молба като самостоятелно основание , по същество като твърдения за вреди надхвърлящи обичайните негативни изживявания на длъжник в нейното положение , ищцата е поискала отделно да бъде обезщетена за морални вреди ,тъй като след насочване на принудителното изпълнение върху жилището нейният съпруг и двамата й синове преустановили отношенията си с нея,като я обвинявали за загубата на апартамента ,който били отремонтирали и планирали да запазят ,за да осигурят материално едно от децата. Заради страданието, нервите и емоционалната болка, които ищцата изпитва от прекъсването на отношенията с всеки от тримата -съпруг и две деца ,заявява по 2500 лв обезщетение. Събраните по делото гласни доказателства свидетелстват за криза в отношенията на ищцата с нейния съпруг и децата, но не са от естество да обосноват извод за пряка причинна връзка между така заявеният вредоносен резултат и противоправните действия на банката – кредитор. Поради това и решаващите съображения на въззивния съд в тази насока следва да бъдат споделени.Съгласно закона и добрите нрави, уважението,грижата и подкрепата между членовете на семейството,включително материалното подпомагане между съпрузи,както и между родители и деца в трудни моменти ,не може да бъдат отвеждани като дължимо поведение по причини от естеството на изтъкваните и външни за тези отношения. Неимеуществените вреди от естеството на претендираните ,поради начина по който са претърпяни в причинна връзка с противоправните действия на ответника ,съгласно критерия в чл. 52 ЗЗД следва да се определят глобално . При определянето им в справедлив размер следва да се отчита напрежението от неблагоприятната в личен план ситуация ,в която ищцата е била поставена като длъжник по кредита,включително в аспекта на взаимоотношенията с нейните близки – съпруг и деца ,но не в претендираната с иска степен ,която надхвърля закономерната последица и не е основание за разделно и самостоятелно вземане за обезщетение породено от „прекъсване“ на всяко едно от посочените отношения, лични по характер .

Предвид гореизложеното, искът за обезщетение на имуществени вреди ,произтекли от разликата в цените е частично основателен до размера на сумата 3275лв,съответно искът за обезщетение на неимуществени вреди е основателен до размера на сумата 2500лв, а в останалата част е неоснователен. Исковете за обезщетение не са погасени по давност към момента на предявяването им на 26.06.2018г,предвид изложените в отговора на правния въпрос съображения относно началния момент на срока . Окончателното решение по чл. 422 , ал.1 ГПК е влязло всила на 08.06.2015г и приложимата в случая обща петгодишна давност не е изтекла.Лихви върху обезщетението са дължими от момента на изискуемостта , в случая от датата 08.06.2015г ,като ответникът е в забава без да е необходима покана. Ищцата е заявила вземанията за лихви с искове по чл. 86, ал.1 ЗЗД ,която норма определя дължимия размер на законната лихва за забава. Така предявените акцесорни вземания по двете главници са погасени по давност за времето до дата 26.06.2015г ,тъй като за тях е приложимо правилото на чл.111, б.“в“ ЗЗД .Ответникът е направил възражение за изтеква погасителна давност по всички искови претенции , в тази част възражението е основателно ,поради това дължимата до завеждането на исковата молба лихва за забава върху главницата от 3275лв е в размер на 997,56лв .Върху главница от 2500лв дължимата до завеждането на исковата молба лихвата за забава е в размер на 761,50лв ( при ползан метод за изчисление чрез електонния портал на НАП) . До този размер ответникът следва да бъде осъден да ги заплати,като до пълния предявен размер исковете са неосонователни .

При този изход на делото в полза на адв Д. Ф. от САК ,поела защитата на Р. Д. безплатно,следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска и съгласно Наредба №1 /2004 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,настощият съд определя възнаграждението в обща сума от 2280лв. за всички инстанции,след като пред всяка от инстанциите адв. Ф. е заявила искане по чл.38, ал.2 ЗАдв. Ответникът следва да заплати възнаграждението. Ответникът по иска също има право на разноски съобразно отхвърлената част от претенциите. Общо разноските на ответника за три инстанции са установени в размер на 14604лв. Съобразно правилото на чл.78,ал.3 и ал.4ГПК , от тях ищцата дължи да заплати 12656лв, предвид отхвърлената част от иска и прекратяване на делото в една част след обезсилване на първоинстанционното решение. Ищцовата страна не е възразила за прекомерност на разноските на ответника за адвокатска защита ,което единствено би оправомощило съда да прилага чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №118 от 01.04.2020г по в.т.дело № 805/2019г. на П. апелативен съд в частта , с която е потвърдено решение №466 от 24.10.2019г по т. дело № 171/2018 г на Старозагорски окръжен съд по иска , предявен от предявен от Р. С. Д. срещу „Токуда Банк“ АД за обезщетение на имуществена вреда ,представляваща разлика между действителната пазарна цена апартамент № 6, находящ се в Р. , собственост на ищцата и нейния съпруг ,ипотекиран в полза на ответника и цената на която имотът е възложен от съдебния изпълнител след проведената публична продан по изпълнителното дело , образувано за събиране на неизискуемо вземане на „Токуда Банк “ АД по договор за банков кредит от 04.12. 2007г - в частта за сумата 3275 лева ,като отменява същото решение в частта ,с която е потвърдено решение №466 от 24.10.2019г по т. дело № 171/2018 г на Старозагорски окръжен съд по иска , предявен от Р. С. Д. срещу„Токуда Банк“ АД за обезщетение на неимуществена вреда ,изразяваща се в причинени от всискателя „Токуда Банк“ АД стрес ,притеснения и страдания от притудителните изпълнителни действия, въз основа на неподлежащо на принудително изпълнение вземане и от загуба на апартамента,служещ й за семейно жилище , в частта за сумата 2500 лева, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА Токуда Банк“ АД ,ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] , да заплати на Р. С. Д. , ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,с адр. [улица], вх.“..“ , ап.№.. сумата 3275 лева обезщетение за причинени имуществени вреди от проведена публична продан по изп. дело № 20107660400777 по описа на ЧСИ К. А. , образувано за събиране на неизискуемо вземане по договор за банков кредит от 04.12.2007г , изразяващи се в разлика между действителната пазарна цена на апартамент №6, находящ се в [населено място] , [улица] и цената ,на която апартаментът е възложен на купувач при публична продан , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на завеждане на исковата молба 26.06.2018г, до окончателно изплащане ,като осъжда Токуда Банк“ АД ,ЕИК[ЕИК] да заплати на Р. С. Д. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сумата 997,56 лв обезщетение за забава в размер на законната лихва върху същата главница за периода от 26.05.2015г до предявяването на иска .

ОСЪЖДА Токуда Банк“ АД ,ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] , да заплати на Р. С. Д. , ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,с адр. [улица], вх.“г“ , ап.№18 сумата 2500 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от причинени стрес ,притеснения ,страдания и негативни изживявания вследствие на провеждано изпълнение по изп. дело № 20107660400777 по описа на ЧСИ К. А., образувано за събиране на неизискуемо вземане по договор за банков кредит от 04.12.2007г и от загубата на апартамента ,служещ й за семейно жилище , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на завеждане на исковата молба 26.06.2018г, до окончателно изплащане ,както и обезщетение за забава в размер на сумата 761,50 лв представляващо законната лихва върху същата главница, за периода от 26.05.2015г до предявяването на иска.

Осъжда Токуда Банк“ АД ,ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] , да заплати на бюджена на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд сумата 301,36лв държавна такса,от заплащането на която ищцата е освободена.

Осъжда Токуда Банк“ АД ,ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] , да заплати на адвокат Д. Л. Ф. от САК , кантора [населено място] , [улица], ет.. поела защитата на ищцата безплатно , адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2280лв .

Осъжда Р. С. Д. , ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,с адр. [улица], вх.“..“ , ап.№.. , да заплати на Токуда Банк“ АД ,ЕИК[ЕИК], сумата 12656лв разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска

Оставя в сила решение №118 от 01.04.2020г по в.т.дело № 805/2019г. на П. апелативен съд в останалата обжалвана част

Решението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: